ИГРА: Акростихчета

[reinbow]

Иска ми се утрото със твоя
Мирис на любов да ме събужда,
А очите от целувки да отворя с
Мисълта, че още съм ти нужна.
Тихо да ми шепнеш думи нежни
Във прегръдките ти да се сгуша
От душата да струи надежда, че
Я има любовта да слушам...
Тази сутрин нека да е наша
Аз и ти сред аромат на рози,
Нежност и любовни ласки,
Аз и ти във безгранични дози.
Думите да спят (сега излишни)
Единствено телата да говорят,
Жадувам те (и ти нали ме искаш)
Дарявам ти целувка (нежна пролет).
Ах, искам тази утрин да е само наша...

:arrow: Трябва ли да те обичам

[GLaMoUr]

Там, нейде в мрака, някакво момиче,
Ридае плахо с лист в ръка.
Ядът във нея тихичко напира,
Боли я от безкрайна самота.
Виждам как безмълвно пише,
А сгреши ли, не поправя, не трие.
Любовта нали от грешки диша,
И тя не иска да ги крие...
Да изтире себе си значи това,
А със себе си, и любовта...
Там, нейде в мрака, тя стои сама.
Едва ли знае днес ли е или е вчера,
Остана и листът - само това.
Болката в нея трепери...
И нещо драска отново,
Че иначе светът и ще се срине.
А когато сбърка, не започва на ново,
Мисли, може би, че любовта ще си замине...

:arrow: Не мога да ти кажа сбогом

[reinbow]

Невиждани очите се забравят,
Е казал някога един мъдрец, но
Мисълта за тебе мира не ми дава
Очите ти какви са... Все едно... И
Гледам всичко писано от теб,
А думичките нежно ми говорят,
Душата трепет бегъл я обзе,
А във сърцето чувствата ми спорят.
Тихо е... седя пред лист хартия
И искам нещо аз да ти напиша, но
Как във прости думи да разкрия
Аз бурята, която в мене диша...
Жадувам те... макар и непознат,
А тази жажда бавно ме убива...
Спри за миг... ела на моя бряг,
Бъди ми гост докато слънцето се скрива.
Обичам те... (мълчи... какво говорш, от
Грешките си май не се поучи)... ала...
Обичам те... (сърце, недей да спориш).
Май само туй на листа ще напиша...

:arrow: ЗНАМ ЧЕ НЯМА АЗ И ТИ

[GLaMoUr]

Зная, пак ще си отидеш,
Но сега нали си мой за малко.
А може би, ако поискам ще останеш?
Може би, иначе ще бъде много жалко...
Чакай, недей да тръгваш още,
Ела и целуни ме - не искам нежност, искам страст.
Не ме гали, обладай ме мощно,
Ядно, грубо, да изпадна в несвяст.
Можеш да целуваш грубо,
Ако искаш, наричай ме със чужди имена.
Ако искаш - мисли ме за друга...
Завържи очите, не гледай и ти
Искам само тази нощ, не искам да си с мен...
Тогава можеш да си идеш,
И зная, накрая ти ще си смутен...

:arrow: Не ме моли за прошка

[RAZLICHEN]

Не мога да съм в твоя снимка,в
Едно легло и слънцето не ще ни гали...
Морето,няма да ни има,но
Е вълшебно,че душите ни са се познали...
Мечтанието ще ни бъде стряха...
Обичам да сме непонятни...
Лъгах с мислите...те бяха...
И ни проклеха да сме доживотни...
Зависимост ли в римите намирам,
А искаше ми се да съм свободен...
Пред истината,твоя сън избирам,
Реалността е тежък спомен...
Оглеждам се във всичките посоки...
Шаблонно ми е щом те няма...
Къде се крият истинските ноти...в
Аз и ти...останалото е измама...

:arrow:НЕКА ПОМЕЧТАЕМ ЗА ОЩЕ

[reinbow]

Нека да те имам още миг
Един последен (нека е за спомен),
Когато ще сме тъжни и сами,
А любовта ще си е тръгнала отново.
Попей ми думи нежни в тишината
Останала ни е секунда топлина,
Мисли за нея не за самотата
Ето виждаш ли... изгря звезда...
Частичка си вземи от нея и
Тихо я вплети във твойте думи,
А аз ще помълча докато пееш...
Ето жива е и диша по между ни
Мечтата ми със теб да имам още
Залези и утрини лъчисти,
Аангелска любов и нежни нощи,
Огън, страст и луди мисли...
Ще позволиш ли да те имам още
Единствен миг и не мисли за после...

:arrow: ЕДИНСТВЕНО ЗА ТЕБ Е ПЕСЕНТА МИ

[GLaMoUr]

Едничка мисъл жива ме държи,
Да те обичам, да те обичам неуморно...
И в бездна да потъна от лъжи,
Не бих се колебала да се гмурна повторно,
Сама избирам, зная,
Това е моята мечта -
В танц луд, душите си да слеем,
Една нощ - под лунна светлина...
Не искам да помислям,че може да те няма,
Отново дойдеш ли, ще те прегърна,
За миг ще те целуна нямо,
А после в обаяние ще се превърна...
Ти зная, може би ще си отидеш,
Едва ли ще си винаги до мен.
Боли, но болката подтискам
Единствено се моля - днес да не бъдеш студен...
Погали косите, целуни очите ми...
Една минута само помълчи,
Слей с мойте мечтите си
Едва едва с целувки ме мъчи...
Нали сама избрах,
Тази болка, която още жива ме държи...
А ти?
Мислите си, не, недей ги кри,
И да боли, аз пак копнея за тези лъжи...

:arrow: Невъзможен порив е любовта

[gabi_gabi]

Невъзможен порив е любовта

Не на теб аз дадох сърцето си.
Един по един изминаха дните...
В мен се всели тъмнина
Ъглите изпълни... затича
За да убие и малкото човещина.
Мен съдбата наказа
Отчуждена от всички да съм.
Желание диво ме поряза
Една - само с него, дори и на сън.
Но уви... тъмнина - трета фаза...

Полека, лека надолу потъвам
Обувам обуща и искам да плувам...
Рицар без броня оказа се той
И нощите самотни макаи и умирайки
В спомен оплетох, заключих завинаги...

Едничкото нещо, което имах - любовта.

Люляци миришат-идва пролетта
Юли месец не - на него не приличам...
Бивша вече съм - настана тъмнина
Отиде си ... а още го обичам...
Винаги за него ще тижа - от кръв и плът...
Тръни в душата ми напират и бодат
Ала не ще се обърна... мен ме чака път...

:arrow: Завинаги двама

[reinbow]

Залезът се плъзна по водата,
А лъчите му погалиха я нежно,
Времето се спря и даже вятъра
Изостави своя бяг да ги погледне и
Нощта дори за малко се забави,
А звездите гледаха смутени
Гледка приказна, която запленява
И за миг застина цялата вселена
Ден на половина, късче от нощта,
Във прегръдка трепетна застинали
Алени лъчи и пурпурна вода.
Миг прекрасен, дишаща картина
Аз и ти до края на света...

:arrow: ОЩЕ САМО МИГ ТВОЯ

[GLaMoUr]

Обичах косите й, ръцете,
Щастливата усмивка, дълбоките очи...
Едничка беше във сърцето,
Само тя живота ми с радост дари.
А после тръгна, ей така, безмълвно...
Молитвите ми, дори не ги дочака,
Отиде си, както казват - с гръм и мълнии,
Миг дори не почака...
И мисля, по-добре е, че не казах сбогом,
Голямата любов, нали не се отпраща...
Тя не свършвала, била безкрайна?!
В това ли остава да вярвам?
Обичта си ще пазя - тук в сърцето, на дълбоко,
Явно съдбата така е решила, да бъде жестока...

:arrow: Някой ли открадна сърцето?

[Qween of the black hearts]

Н якъде там в дълбокото нищо
я сно те виждам как си до мен
к огато имаш всичкото
о бичаш някак си неосквернен!
й овков сякаш описал
л юбвта която в нас се таи
и  сам подредил и орисал
о тново във нас как гори!
т олкова болка и страх имаше нявга у нас
к радени мигове само
р аниха се много наще души
а днес до мене си пак
д о мене както преди...
н икой не знае какво си за мене
а  и  не искам никой да знае
с ъдбата пресича се с тебе
ъ гъл на щастие между нас се появи
р асте все повече моята любов
ц ъфти,процъфтява
е дна дума искам да кажа
т ова що знаеш и сам
о бичам те мили и обичаш ме знам


при мен ли бе или при някой друг?

[GLaMoUr]

Помолих веднъж стар човек за съвет.
Разбра ме напълно, даде ми кураж,
И каза ми с усмивка странна:

Мило момиче, и кораб би потънал, без честен екипаж...
Едва тогава се замислих,
Нима е толкоз важна честността?!

Лъжата не е ли по-безобидна?
И какво искаше да каже със всичко това?

Би трябвало, да се замисля - човекът каза...
Едва ли е било шега.

И разбрах, че истината значи вскичко...
Лъжата служи, за да наранява,
Истината, сама по себе си, е велика,

Понякога, дори и тя да ни ранява...
Раните от нея, обаче бързо заздравяват,
И умее утеха да дарява...

Някак странно, хората сплотява,
Явно е вярно - само с истината се успява...
Как иначе? С лъжи до къде бихме стигнали?
Освен приятели и близки да раним...
Йод върху рана, сякаш да сипем,

Да боли, а не да щипе, жестоко да ги нараним...
Ръката на оня човек искам да стисна, да благодаря...
Уви тогава всичко не разбрах...
Голяма истина бе казал, и някак искам да се отплатя...

:arrow: Плача нощем на сън

[gabi_gabi]

Плача нощем на сън

Прийждаш щом се стъмни и
Лицето ти виждам на сън.
А защо не мога да те прегърна
Чакай.. защо пак бягаш навън?
Аз чудя се как времето да върна.

Не заминавай - поспри!
Обичам да гледам лицето ти.
Ще се превърнеш в прах.. уви
Ето тръгваш и взимаш сърцето ми.
Мен оставяш... завинаги.

На парченца строши душата.
А топли са все още телата.

Сама останах в мрака на нощния сън
Ъглите на ума се затриха.
Няма нищо... празнотата в мен е, и отвън


:arrow:  замълчи, от думите боли

[reinbow]

Замълчи, от думите боли,
А душата ми достатъчно изстрада
Можех да си тръгна, но уви от
дЪлго чакане пътеки не останаха.
Любовта я няма вече (минало),
Чувства не останаха за нищо,
Искам във сърцето си изстинало
Остатъците болка за разчистя.
Тръгвай си и остави ми самотата
Друго всичко вече ме боли,
Уморих се... само тишината
Може би ще ми помогне... ти върви
И недей на зад да се обръщаш
Там за тебе вече няма бряг,
Ето... тъмнината ме прегръща...
Бяхме с теб, но вече няма как.
Остави си мислите за утре
Любовта ще те споходи пак
Истинската, твоята... не аз.

:arrow: НЕ ВИЖДАШ ЛИ ИСТИНАТА

[{dulgokoska}]

Невероятно е колко си бял
Една снежинка във скута ми

Вино в устните. Дъхтят на печал
И те духвам по вятъра с утрото
Жажадняла ще чакам нощта
Да отвори чадъра с звездите
А щом ти ме пропуснеш едва
Шумолящ, предпазлив зад очите ми

Локвите ще замълчат
И, навярно, за мен ще тъгуват

Изглежда, че аз съм дъждът
Снегът пък си ти и... Безумно!
Толкова сляпа ли бях
Инатът ми пари. Във въздуха
На дим сивкав се вдигам и знам
Аз от днес какво съм. Загубена.
Ти си Снегът, за звездите отворен
А аз жалко подобие твое

:arrow: ЖИТНИ КЛАСОВЕ