ИГРА: Акростихчета

[RAZLICHEN]

Желание за мъдрост...
Истина безвестна...
Твоят дъх с отвъдност...
Някога ще срещна...
Имах те до сляпост...
Как да те забравя...
Липсваш ми до цялост...
Аз от теб се правя...
Спрях да се разпитвам...
Отговори няма...
Винаги не стига...
Едното в стих за двама...

:arrow:ЛИПСВАШ МИ ДО ЦЯЛОСТ

[{dulgokoska}]

Лъкатуша в тебе като дъжд
И винаги се сещам за дъгата
По която рано те изпращам
С тихата усмивка на приятелството
В колко мига си делил
Адските си камъни със мене
Шах съм вечно, но не си ме победил

Молех се да бъда по-потребна
И как обичам да те поусмихвам

Да се усещам в твоите очи
От които тръгва път вълшебен

Цигулка във душата ми звучи
Яростната почва те притегля
Лепне по подметките ти леки
Отколко време съм като латерна
С навита
Та до скъсването, песен...

:arrow: КОГАТО НЕ МОЖЕМ ДА ПИТАМЕ КАК

[GLaMoUr]

Кълнях се, зная в себе си и в нас,
Обаче някак всичко се обърна...
Греша и ти, сгреших и аз,
А любовта се спъна и се прекътурна...
Ти и аз, вече няма такова понятие,
Останаха думи, много, неизречени.

Не искахме, мечтаехме за своите обятия,
Един-другиго си мислехме, че сме обречени...

Мислите четях ти, чета ги и сега,
Обаче, вярвай, днес не искам да ги зная...
Желая само да си идеш - не протягай ръка,
Едва ли ще я поема, а едва ли и ти го желаеш...
Мислил ли си някога, че така ще свърши?

Днес, че ще си тръгнем, ще се разделим...
Аз не мислех, че тази любов ще завърши...

Противно на всички - вярвах, че и гроба ще делим...
И вярно, допуснахме да се раним,
Така се случи, съдбата надделя,
А днес отиваме си, дори да ни боли,
Макар че, да се опълчи, никой не посмя....
Едно последно довиждане,

Което тук ще се превърне в сбогом.
А после всеки ще поеме по пътя си,
Кълнял се някога, че обичал е много...

:arrow: Можеш ли без мен

[reinbow]

Мислите ми все по теб тъгуват
От онези дни останали назад.
Жива ли съм, или ми се струва,
Единствен спомена остана ми познат.
Шепота на спомените чувам
Липсваш ми, а аз на теб дали...
Искам само тебе да сънувам,
Бягството не е решение нали...
Ела... без тебе няма нищо,
Зората ми стопи се във мъгла
Можем да започнем пак на чисто,
Едно ще ни остане... любовта и
Нощите на споделено аз и ти...

:arrow: НЕЖЕН СПОМЕН ЗА ТЕБ

[GLaMoUr]

-Няма ли да спиш и тази вечер?
-Едва ли ше мога ако продължиш...
-Живеем заедно, кажи ми вече...
-Едно е да живееш, друго е да споделиш...
-Но ти...каза ми, че ме обичаш...

-Споменах го, да...
-Просто така го отричаш ?!
-Обичта не значи това.
-Моля? Говори свързано, не мога да гадая...
-Едно е да обичаш...
-Неее, престани да ме мотаеш...

-Защо не ме оставиш, не ми се говори?
-Ааа, ясно. И от кога така?

-Ти си много досадна, все едно с радио да спориш...
-Е** му м****та ... Що не вземеш да си лягаш...
-Бреей... - настъпи тишина...

:arrow: Ако е истина не искам да знам

[reinbow]

Ако можеше да видиш във очите ми
Капките издайническа болка
Останали след срещата мъчителна
Единствени свидетели да помнят
Истина, която ти забрави и
Сред многото фалшиви думи
Тихичко да си замине я остави,
Изоставена в пространствените друми,
Нямаше да си така спокоен,
А усмивката ти щеше да е тъжна,
Нямаше да можеш да се стоплиш в
Една изстинала любов (ненужна)...
Искаш ли сега да ме погледнеш
С онзи поглед, който беше нявга...
Колко ще ти струва да ме срещнеш,
Ала питам се дали изобщо трябва...
Минало е и не може да се върне и
Дори реки от болка да изплача
Аз ще си остана непрегърната...
Залезът се спуска, после здрача
Нямам вече думи да говоря
Аз оставам ти след нея тръгвай с
Миналото си не мога да се боря...

:arrow: НЯМА ДА МЕ ИМАШ ВЕЧЕ

[RAZLICHEN]

Никога не ще те имам...
Ясно е,че ще останем думи...
Може ли сърцето в стих да спира...
А очите да са с други...
Даваш ми поредна глътка
Антиоксиданти за душата...във
Мечти за твоята прегръдка
Е притихнала и чака...
Имам своята надежда и
Макар че сме без имена и дати,
Аз от твоя свят зареждам,
Шлагери от чувствата изпяти...
Вярвам,че ще те позная и
Е повече от ясно...
Че в стиха ни се побра безкрая...за
Една любов и в космоса е тясно...

:arrow:ИСКАМ НАШЕ ЛЯТО

[reinbow]

Искам утрото да ме събужда
С твоя образ, смях и нежност,
Като песен в мен да чувам
Аз и ти... И в мен надежда
Минало и бъдещето да се слеят
Наши да са времето... безкрая,
Ангели в душите ни да пеят
Шум на нежност, пролетна омая...
Ето слънцето изгрява в мен,
Лятото на прага ми почука с
Ясна синева в лазурен ден
Тихо галят ме, а ти къде си
Още ли ме търсиш... Аз съм тук...

:arrow: НЕКА С ТЕБ ДА ПОЛЕТЯ

[RAZLICHEN]

Нямаш име,нито образ...от
Една мечта ли те създадох...
Като вяра,като отказ в
Ада да горя,без радост...
Стих от пролетна магия...
Твои цветове откривам...и
Е чудно...трябва ли да крия,
Болката,че другаде заспивам...
Дай от слънцето червено,
А от дъжд ми подари живота...
Падам в теб,в сълза родена,
Обич,молеща да бъде огън...
Липсваш ми...поне в
Една нощувка...в
Твоето небе...съм
Ято от целувки...

:arrow:ПРОЛЕТТА ПЕЕ ЗА НАС

[reinbow]

Питал ли си някога сърцето си
Радва ли се щом гласа ми чуе...
Отговаряло ли ти е... питам се
Любовта ли кара го да бие...
Есента, когато ти зашепна
Тръгна ли след мене... да ме търсиш,
Тръпнеше ли във очакване сърцето,
Аз ли бях мечтана да прегърнеш...
Питал ли си някога сърцето си
Ехото на моето ли слуша в
Есенните сиви дни, когато ти
Зъзнеше с надежда да се сгушиш в
Ангелските ми ръце протегнати,
Носещи утеха, топлина и нежност,
Аз ли съм за теб последната
Спирка в твоята безбрежност...

:arrow: ТИ ЛИ СИ МОЯТА КАРМА

[GLaMoUr]

Ти ли беше тогава...
Искаше ли нещо, или дойде просто така?

Легна ли до мен, или заблуда беше,
Или просто фантазията изигра лоша шега?

Седя ли до мен...
Или аз го исках прекалено много?

Може би било е само сън?!
Отново...и отново...
Явно те е нямало...
Той, умът, те изрисува ловко,
А аз като дете се хванах.

Като дете повярвах, а сега ми е неловко...
А всъщност глупаво ли е да вярвам?
Разбираш, че само това ми остана...
Може би ще дойдеш - мисля си...
А знам, че не е така, но постоянно го повтарям...

:arrow: Небето с мен се радва

[reinbow]

Не искам да повярвам, че те няма
Единствено във спомени, че съществуваш,
Бих дала и живота си в замяна в
Едничък миг гласа ти пак да чувам...
Тъгата в мене впива пръсти злобни,
Остатъци живот в очите тлеят и
Самотата вие с глас злокобен...
Молитва ще отправя към небето...
Ела при мен, тъгата черна във
Нищото прати я със целувка,
С усмивка изхвърли я във дълбока бездна
Ела... живота ми върни с милувка.
Ръцете си протягам, искам само на
Ада във сърцето край да сложиш, в
Душата ми да свърши тая драма,
В ума ми мислите да спрат да ме тревожат...
Ах, как не искам да повярвам, че те няма...

:arrow: НОЩИТЕ БЕЗ ТЕБ СА ПУСТИ

[RAZLICHEN]

Някога безбрежна самота,
Отваряше вратата ми след залез...
Щастието бе със името,,Тъга,,...
И с поезия звездите палех...
Твоят образ бе мираж и
Единствено сълзите,
Бяха радостта в един колаж от
Експерименти със съдбите...
Звания по безнадеждност...
Те красяха моя лик и
Е чудно...с непотребност,
Бях изпълнил всеки миг...
Слънцето ми те подсказа,
А дъждът танцува с твои ноти,
Пролетта със тебе ме,,наказа,, с
Устните си даде ми живота...
Самотата вече ми е чужда...и
Тъгата някъде прогони...
Имам теб...и пак съм нужен...

:arrow:В УТРОТО ТЕ ЧАКАМ

[reinbow]

Виждаш ли в очите ми дъга,
Утрото във тях как се оглежда,
Топлите лъчи на любовта с
Розовите пъпки на надеждата...
Още ли не си видял... Мълчи...
Тихичко за тях ще ти разкажа,
От небето пращам ти звезди
Тази обич в мрак да осветяват и
Единствен миг да запечатат в
Чудни цветове за теб, и когато
Аз от тебе съм далеч да чакаш
Колкото и дълго да ме няма...
Аз съм цвят, в очите ми дъга
Можеш ли все още да не виждаш...

:arrow: ЗА ТЕБ Е МОЯТА ПЕСЕН

[RAZLICHEN]

Забравям да издишам от
Аромата ти,дошъл по вятъра...
Това,което пиша...
Е изповед за теб и вярата...
Без теб мълчение,
Е господар на дните ми...
Минута разстояние,
Отвързва пак тъгите ми...
Явяваш ми се във съня...
Така по чувства от куплети...
Аз бягам бързо от деня...
При теб...душите ни са слети...В
Едно събуждане ще те изгубя...
Със спомена за цветна зима...
Единствено сърцето не се чуди...
На приказката,че ни има...

:arrow: ИСКАМ ДА СМЕ ДВАМА