ИГРА: Акростихчета

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Милиони хора,ала всички те в
Ъглите се крият на живота.
Любов няма кой да даде.
Чувства се душата сирота.
Агнета сме всички...и овце
Не можем да говорим
И постоянно мълчим...
Ето че стадото решава нещо,
Ти веднага казваш "Добре"...
Отворени очите...ала всички спим.

Нима нямаме собствено мнение,
А се ръководим от чуждото такова.

Ах...отново търсим съжаление...
Господи,срамно ли е да се наречеме "хора"?!
Не,разбира се!Ала по-лесно е така-
Ето,да сме част от стадото е по-добре...
Тъй че - следвай останалите със затвоена уста...
Ах,по дяволите!Не можеш да кажеш "НЕ"?!
Това е явно нашата съдба,
Ала единствено ние имаме вина...!!!

:arrow: РЕКВИЕМ ЗА СЪЛЗИТЕ

[nejno_angel4e]

Рисувам, не с четка, не с бои,
Ефирно с мисли рисувам и
Красота от всяка мисъл струи
В тази ранна сутрин, аз те целувам..
Или сън е това, а може би аз те събудих,
Единствено с мисъл една
Моята душа твоята да люби и
Заедно да бъдем цяло сега..
Аз да протягам към теб ръце,
С желание да те обгърнат,
Ъгълчетата на моето сърце
Любовно с хармония се изпълват..
Звън от аларма, събуждам се,
И няма следа от допир, а поредният,
Тъжен реквием не за
Една, а за безброй сълзи в една...

:arrow: Ангелска Жена

[{dulgokoska}]

Ако някога във мен те взема
Не оставай за нощес
Грабвай бързо късче медност
Едничко стига, за да разбереш
Легнеш ли в душата моя
Сънят ще стане вечен свят
Камък ще ти е покоят
А вратата - между тях

Жената в мен е болна, крива
Ентусиаст и все наопаки
Недей остава и заспива
А грабвай късче /спомен/... Сбогом! и...

:arrow: РЕКА В ПУСТИНЯ КАЛ Е

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Рисувай сълзите ми в черно.
Ехти нощта с черна скръб.
Как сърцето да е вярно,
А всеки да му обръща гръб?

Вселената без любов е някак сива,

Празни приказки за обич вечна.
Усмивката ти е така красива.
Сигурно съдбата не е човечна.
Търсих убежище за душата.
И опрях се на твоето рамо.
Някак по-различно се върти Земята.
Ясно е-щастлива съм с тебе само.

Как искам да ти кажа всичко,моя обич.
А устните без сили немеят.
Лесно е до полуда да се влюбиш...

Ех...но трудно е сърцата отделно да живеят...

:arrow: КАТАРЗИС НА ДУШАТА

[{dulgokoska}]

Както много преди тебе
Атакува ми душата
Талази неспокойно време
А сърцето ми - остатък
Рано ме привърза даже
За кръста и сама се разпнах
Искам, винаги желая
Само получаването ми не е съгласно

Наивна съм и си го зная
А съм също реалистка

Докога ли ще вися от края
Утре няма да съм близка
Шлем ще има над очите ти
А ще искам поглед да отправиш
Така бе с много преди тебе
Ала ти различно ще забравиш...

:arrow: ВЕЧНО НЕПОЗНАТА

[elf`s_soul]

В очитеми ти все ме гледаш!
Е, така ли нищо не видя!
Човешката душа в мен убиваш!
Но в мен остава спомена!
Особен си, когато после ми говориш!
Не уверен в твойта сила!
Ето аз обичам, а ти защо трепериш!
Простички житейски правила!
Омразата в теб, не значи, че ме мразиш!
Знаеш, единственото от което ще умра!
Не поглеждай очите ми когато ме срещнеш!
А подминавай, сякаш не си ме познал!
Ти не обичаш, не мразиш, за мене не хаеш!
Аз съм просто една покапала пепел сълза!

Реално ли си мое Утре!

[nejno_angel4e]

Реално ли си мое Утре или
ефирна красива заблуда,
а след Утре ще ме има ли,
лъжа ли си, пазеща ме от студа,
нежност ли си, живееща от духа ми,
огледало мое ли си или просто присъда..
лебедно бяла, грациозна птица ли си
или черна врана, прозараща отвътре..
сама ли пак идваш, тръгвай си,
и докога ще крадеш от мене..
може ли още да вземеш, като всичко е твое,
о, вече ограби ме цяла, но запомни
едно сърце ми остана и е мое,
Устните така не са ми нужни, но
то ми е всичко, което пазя,
реално ли си Утре мое
ефирно, светло!

:arrow: Ефирна Небрежност :)

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Ето че отново страдам.
Фенерите изгаснаха навън.
И пак не се предавам.
Ражда се надеждата в моя сън.
Никога слабост не показах,
А всъщност бях толкова слаба...

Никога пред тебе не доказах
Ехтежа на сърцето.Нека да гори на клада.
Бисери от очите валят.
Раните без кръв кървят.
Едно исках да знаеш-
Желая да виждам усмивката ти.Не го отричам.
Но е трудно и пред себе си да признаеш
Още нещо - аз толкоз те обичам.
С теб аз прогоних тъгата сива.
Ти си този,който ме прави истински щастлива.

:arrow: КАТРАНЕНО УТРО

[ProstoAz]

Кал и кръв се сливат в залез,
А мойто чакане започва!
Тръпки ме побиват само
Разбирайки какво се случва!
Аз сама съм!Отново с поглед впит
Настойчиво в огледалото зловещо.
Ефирна рамка - образ грозен
Нежастен,болен и проклет!
О,животе клет!

Утрото ли да  чакам?
Та то след тая кал окървавена
Розов изгрев ли ще бъде?Жар и плам?
Опасявам се,че пак ще е залято от катран!


   ОРИСАНА САМА И НЯМА

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Обич, с думи ме убивай.
Рисувай черни плетеници.
И отново си отивай.
Свити са зениците.
Аз уморих се да се боря,
Нищо че толкоз те обичам,
А ти раните ми солиш...

Студенинта стига си отричал.
Атракция ли бях за тебе?
Малко ранообразие в живота?
Ала свърши наш'то време...

И отново скитам се сирота.

Не идвай утре пак при мен-
Ясно е, ще е за малко.
Мрачен и студен е моя ден...
А ти убиваш ме малко по малко.

:arrow: ШАРЕНИ МЕДУЗИ

[{dulgokoska}]

Шанс за нов живот ми даде
Аз приех и ти се скри
Рядко случва се да стане
Една промяна по мечти
Не ме ли мислеше, не ме ли плака
Идни нощи няма ли за нас

Малко чакала съм, малко
Еделвайс не цъфва в глас
Дай му нему хлад, скалисти
Урви, склонове и хълми
За една промяна напористо
Има много, има скърби...

:arrow: БЕЗ ОТРЕЗВЯНЕ

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Блика от сърцето ми радост.
Ехти в душата слънчевия ден.
Защото ти си мойта сладост.

Обичам те.Бъди до мен.
Теб рисуват мойте мисли
Расте обичта ми всеки ден.
Ето че любов над мен надвисна.
Заради теб деня не е студен.
Вечно остани.Цял един живот.
Явно не мога без теб да живея.
Никога не тръгвай.Ти си моя брод.
Ето,че пак имам сили да се смея...

:arrow: БЕЗМЕТЕЖЕН ЖИВОТ

[RosenRot]

Без теб не идва деня
Единствено черна мъгла има
Звездите угаснаха, сякъш са
Мразени...от теб
Едно желание имам- махни
Тъмната, ледена нощ!
Една мечта имам -
Желание за любов!
Един човек обичам,
Но лош е май той
Живот живял прокълнат
Изпълнен с кърви и война
Времето обаче е изтрило
Обвинението на Смъртта и
Търся сега човекът, взел ми сърцето...

След мрака

[nMz]

Сънят не идва вече нощем и
лутам се в кошмар бездънен ,
единствена утеха ми остана
да чакам сутрин да се съмне.

Мракът толкова ме плаши ,
раздира вътре в мен сърцето ,
а сълзите стичат се отново
като бистър извор по лицето.
Ах , кога ли ще изгрее слънцето вековно ...

:arrow: Расова Дискриминация

[{dulgokoska}]

Рана бърка ми в очите
Абанос в косите си не притежавам
Само мъничко кокос там стрит е
Отпадам ли или оставам
Вярно, че не съм красива
А и малко грозновата, всъщност

Да си призная, не откривам
И грам привличащо във свойта външност
Само че... душа си имам
Колко мъничка не питай
Рано ми е да разкривам
Имането на различност
Мнимост виждам в твоя поглед
Иконата за теб е друга
Няма лошо, аз съм волност
Адаптацията ми не струва
Цялата се в длан събирам
И се стискам и се имам
Я, по-добре е да не се визирам

:arrow: НЕБЕСНО ТЯЛО И АЗ