ИГРА: Акростихчета

[reinbow]

Искаш ли да дойдеш пак
Със целувка да смутиш съня ми в
Красотата на нощта
Аз и ти да бъдем звуци,
Мисъл, страст и огън див,
Думи никога не чувани,
Аз и ти във пламък жив в
Сънища от мен сънувани.
Можеш ли да дойдеш пак в
Един прекрасен миг (мечтание) без
Дори да питаш как
Влез в съня ми със желание.
Аз ще чакам този миг,
Можеш, искам те, ела...
Аз и ти в една мечта...

:arrow: АЗ И ТИ В ЕДНА МЕЧТА

[RAZLICHEN]

Аз ще те поискам от
Зората,дето е изгряла...
И от облаците,дето скитат...с
Твое снежнобяло...
Имам твоя смях от водопади,
Вятърът ми го донесе...и
Една сълза ми прати,за
Да стане песен....
Нямам твоето сърце,
А ми се иска...то със
Моето в
Едно да бие...
Чакам те,обичам риска...
Там съм,някъде в безкрая...
Аз и ти...стихът ще ни познае...

:arrow: НЕКА БУРЯТА НИ ОТНЕСЕ

[reinbow]

Нека утрото не идва и
Е вечност тази нощ,
Колко малко все не стига...
Аз и ти... един въпрос
Бясно блъска се в душата,
Утрото ли слага край и
Раздяла за сърцата...
Ясно помня, даже знам
Тихо щом денят изплува
Аз оставам пак сама
Няма те, гласът не чувам
И прегръщам самота...
Още миг... не идвай утро,
Този път ми дай поне
Няколко минутки (чудо) и
Ела след още две...
Само този път не искам
Ето чуй и моето сърце...

:arrow: НЕКА МИСЛИТЕ НИ СЕ ОБИЧАТ

[RAZLICHEN]

Нямам дом,къде да те поканя...и
Е празно моето,,вътре,,...
Как с любов да те нахраня...
Адът повелява моето,,утре,,...
Мислите ме правят скитник
И предричат ,,доживотен,,
Строг,безчувствен...зИмник...и
Ловът ми е безбожен...
Искам да премина под дъгата...с
Твоите мечти да поговоря...и
Е чудно...може ли съдбата...
Нас от стих да ни повтори...
Имаш толкова стихии...в
Себе си и се надявам...със
Една неприказна магия,
От мечтите ти да се изправям...
Бих поискал още само...
И от твоята палитра...в
Чудни нощи да сънувам,
А в деня с една усмивка,
Твоят лик да нарисувам...

:arrow: ИМАШ ЛИ ЗА НАС НАЧАЛО

[RAZLICHEN]

Близо си,усещам по цветята,по
Едва разцъфнало кокиче...
Зимата отнесе от земята...
Ти си в песента на пролетното птиче...
Ето вятърът и той ме гали,сякаш
Бил е в твоите длани...а
Небето в твои цветове се пали...със
Ята от цветни пеликани...и
Морето ми донесе...в
Аромат на мидени кристали...а
Живее с теб луната в песен,
И звездите там са ти другари...
Вярвам в теб...
От пъстроцветната си прежда...
Ти ще изплетеш за мен последната надежда...

:arrow: ЕЛА В НАШАТА ПРИКАЗКА

[reinbow]

Ето ме, боса пристъпвам от
Люляци цветен воал ме обгръща,
Ангели пеят, нощта тихо настъпва
В постеля косите си за тебе превръщам.
Нощта е вълшебство, аз самодива,
А ти си мечтата на моето сърце,
Шепа надежда, капчица жива,
Акордът финален в любовен сонет.
Това любовта е тя е магия,
А ти си магьосникът в моята приказка
Притискам мечтата си, не мога да скрия
Реката от чувства, разливам я в стихове
И искам да мога във тях да опиша
Красивата пролет в душата разцъфнала,
Ароматът на теб да мога да вдишвам в
Зората от рози и в залез разпръснат...
Красива (нали) е нашата приказка,
А ти не чакай, ела в нея искам те...

:arrow: ТУК ЛИ СИ МОЕ ЩАСТИЕ

[RAZLICHEN]

Тук съм,някъде в простора...
Уча...думите да сричам...
Като мъничките хора...
,,Липсваш ми,, ,,сълза,, ,,обичам,,..
Искам да получа цяло,
Стихче за любов безмерна...
И защо ни трябва тяло...с
Мислите за суетата земна...
Още малко ми подсказвай...
Ето,виждам и косите разпиляни...в
Щастието ни повярвай...
Аз и ти в стиха събрани...
Седни до мен...
Това е нашето начало...
И нощ и ден...
Едно сме...времето е спряло...

:arrow: СЕГА И ЗАВИНАГИ С ТЕБ

[reinbow]

Слушай любими, луната разказва
Една приказка за неземна любов,
Гласът и се чува далече, в безкрая,
А в мене извира живот.
И идвам със думите нейни във мрака
За теб съм дошла, да те взема...
Аз пазя в сърцето онази (мечтата)
В душата посяла утеха.
И тихо пристъпвам след нейните думи и
Нося във себе си наше начало,
Ангела сторил това по между ни
Голямото, нашето цяло.
Истински заедно
Сега и за винаги,
Това днес луната ти казва.
Ето бъдеще, настояще и минало в
Бяла магия се ражда...

:arrow: ПО НЯКОГА ОТ СЕБЕ СИ СЕ ПЛАША :p

[{dulgokoska}]

Паяжини хванала с ръката си
Отдавна вече пея под дъжда
На който едрите, горчиви капки
Ярко светят в мрежестата длан
Каруца лъкатуши по шосето
О, как навява тежката носталгия
Голяма липса от сироп и пепел
Ако имаше, узнавала бих тайните

Октоподни... дето все те стискат
То като започне и не спира

Силната ми /горестна/ измислица
Еднакво утринна и обедна, вечерна
Без която примките са груби
Единсвтвено спасение в дъжда

'Сякога е, че съм твърде тленна
И отмива горната кора

С липсващите нежностни капачки
Едната капка пръсна се у мен

Понякога от себе си се плаша
Лековерна и с изтръпнало сърце
Акапелно крача по паважа
Шия мрежа...
Ала няма да покажа!

:arrow: ВРАТАТА СЕ ХЛОПНА У МЕНЕ

[reinbow]

Видях във свитите ти длани на
Роза нежна смачканите листи, от
Аления аромат във моите рани
Тихичко се вляха капки чисти.
Аз в тази роза себе си намерих в
Тъгата и... отминалата нежност,
А в огледалото на минали надежди
Спомените само се оглеждат. С
Елмазени сълзи дали ще мога от
Хилядите смачкани листенца там в
Ляво любовта да възкреся отново...
Останала ли ми е мъничко надежда...
Притихнали листенцата умират,
На цветето душата в мен се вплита,
А сълзите елмазени попиват в
Усмивката ми тъжна... Тя те пита от
Миналото нищо ли не помниш...
Едничък спомен само ми е нужен
На розата душата в мен да нося,
Едно сърце да не остане чуждо...

:arrow: ИСКАМ ЗА МЕН ДА СИ ВЕЧНОСТ

[{dulgokoska}]

И когато ти за мене се усмихваш
Себе си откривам в чудесата
Колко мъничко от мъките зависи
А как много е разлистване устата
Меки като влюбена коприна

Зорите в тях са легнали да спят
Ако някога усмивките ти минат

Мене вече няма да ме бъде. Скръб
Е винаги, когато те угасям
Не мога да се спра, да устоя

Да се усмихваш моля многократно
А това тежи ти на места

С които Той /животът/ е покрил
Ивиците детски във душата

Винаги си ми безкрайно мил
Една звезда със обич за опашка
Човешките си сълзи преглътни
Някога от тях ще имаш нужда
Оставаш себе си - едничък мой, любим
С криле и шепот
Ти у мен се чуваш

:arrow: НЯМА ДА КАЖА НЕ ИСКАМ ПРЕД ТЕБ

[reinbow]

Няма пред тебе сега да мълча,
Ядно ще хвърля в лицето ти думите,
Моето място ще търся в света,
Аз и без теб ще намеря пак пътя си...
Думите тежки ще бъдат отплата за
Ада, във който със тебе живях,
Кръста ще носиш, за дето изплаках
Ангела в мен и зачерних душата.
Жадувам и теб да гори тази болка...
А бяхме щастливи и влюбени даже.
Но днес тази обич ще скрия дълбоко,
Един път и теб този грях да накаже.
Искам и мога за теб да не мисля,
Стискам в юмруци спомени бледи,
Клетва си дадох и днес ще поискам
Аз теб да забравя, ти мен да не можеш.
Може би мислиш, че съм жестока, но
Помниш ли колко безмилостен беше...
Реки от болка по тебе изплаках,
Ето сега ще отвърна на жеста.
Думите свършиха... сега те оставям
Теб и лъжливата твоя любов.
Едни само думи недей да забравяш -
Боли те и теб щом със друг си жесток...

:arrow: ВАЛИ В ДУШАТА МИ ОТНОВО ЩАСТИЕ

[RAZLICHEN]

Викам те...на сън...и в
Азбучните стихове те чакам...
Ликувам...съм...от
Истината,трябва ли да бягам...
Валиш по цветове...в
Душата ми посяваш...
Усмивките на редове...
Шармантна,винаги изгряваш...
А там зад синия екран...
Трепериш ли...и от какво...
Аз мога от сърцето си да дам...
Мечтите си...едно легло...
И плаша се от откровения...
Отдавна бях забравил този страх...
Тревогите...съмнения...
Нима да те обичам,означава грях...
Обратно към надеждата...ме
Връща всяка твоя дума...
Очакването...срещата...е
Щастие,макар безумно...
А ти нали не плачеш...
С тъга по някога и някъде...до
Теб ще дойда с вярата...
Изгрей за нас...не
Е еднопосочен вятъра...

:arrow: ДОБРЕ ДОШЛА МЕЧТА

[reinbow]

Душата ми изпълни див копнеж
От думите, които ми написа
Бях тъжна, ала нов стремеж
Рисувам в стихове... за тебе те са...
Ела, вдъхни ми нов живот не с
Думи (вече всичко сме си казали),
Отдай ми се не с тях, а със любов
Широк е този свят и чака ни...
Лице все още няма тази страст,
А иска ми се вече да я видя и
Мислите ми все към теб летят
Ела със вятъра... бъди стихия,
Чиято сила мен да съживи и
Твоя да съм днес и много после...
Аз в тези думи себе си ти посветих...

:arrow: ДАРИ МИ ЖИВОТ С ЛЮБОВТА СИ

[RAZLICHEN]

Думите не стигат...
Ад е неизвестното...в
Римите дали умират...
Истини за грешното...
Мога ли и до кога...
Имам половината от цяло...във
Желание за другата съдба,
Искам твое огледало...
Влакът спира ли при теб...
Отвори вратата и ще сляза...
Твоят страх гори и в мен...
С мислите си се наказвам...
Легни до мен...във
Юлска нощ...и помълчи...
Безкрайността е ден...
Останал без мечти...
Върви напред и следвай
Твоите копнежи...
Аз идвам...дай ми смелост...
Следите ти ме водят...
И нося споделеност...

:arrow: ДУШАТА МИ СЕ МОЛИ