Твоето форумче

Stih4e => Игри за поети => Темата е започната от: fatalno_zlo в Март 22, 2006, 23:49:23 pm

Титла: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: fatalno_zlo в Март 22, 2006, 23:49:23 pm
Аз казвам една дума, например: "Калифорния", и следващият трябва да измисли стих, на който всеки ред започва с една нейна буква.


Какво пък толкоз, животът продалжава.
А ти си мислиш, че умирам.
Летя си аз спокойно
И жажда за живота имам.
Фатална казваш, че съм била, пък май фаталният си ти.
О, живот и заблуждения!
Разбираш ли какво загуби ти?
Не знам, оправяй си се вече сам!
И дори някога да ти простя, всъщност по-добре ме забрави, че това няма да се случи, разбери!
Я колко хора от любов измряха, пък после отново оживяха.


 :arrow: Атлантида

ЗАБЕЛЕЖКА: Моля да не се включват думи, съдържащи: Ь, Ъ, Й! По възможност, подбирайте думи с четен брой букви, за да могат да се римуват до последния ред. И не забравяйте, че акростиховете също са стихотворения СЪС РИТЪМ, РИМА И СТРУКТУРА!!

Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова форма, написани така, че първите букви на стиховете, параграфите или други повтарящи се структури в текста да образуват ново послание. При азбучника - абецедариус началните букви следват реда на азбуката. В България едно от най-ранните (около 9 век) известни старобългарски стихотворения в азбучен акростих е "Азбучна молитва", за чийто автор се приема Константин Преславски. Друг български творец в акростих е Ефрем (14 век).
Взето от www.bg.wikipedia.org (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85)


by DEVIL_IN_HEAVEN
Титла: Re: ИГРА: Аростихчета
Публикувано от: tonnny_bg в Март 23, 2006, 12:57:01 pm
Май се пише Атлантида

Ако искаш да ме имаш,
Ти не му мисли.
Любовта ти май откривам в тези две очи...
Ако трябва ,нека ме боли.
Не ме докосвай само с поглед нежен,благ,
Тялото ми не анатемосвай
Исамо ти ме целуни.
Дали ще полетим?
А тебе аз желая,прегърни ме и сърцето ми вземи.

ИЗКУШЕНИЕ [inlovee]
Титла: Re: ИГРА: Аростихчета
Публикувано от: SteeleR в Март 23, 2006, 15:02:50 pm
ИЗКУШЕНИЕ

Искам те,
Зова те..
Копнеж, желание, молба...
Умирам сам,
Шептейки твойто име..
Елена!
Недей, недей напуска ме сега..
Искам само миг, секунда, блян...
Един единствен поглед, ти и аз - тук, сега, в нощта...

НАДЕЖДА
Титла: Re: ИГРА: Аростихчета
Публикувано от: DEVIL_IN_HEAVEN в Март 23, 2006, 15:12:57 pm
Някога вярвах ти сляпо:
Ако ми кажеше ти,
Ден че е в нощ без проблясък -
Ето: ден в мойте очи!
Жадна да вярвам на някой,
Даже наивно дете
Аз да бях, пак за крилата
  бих вярвала в тебе, момче!

 :arrow: ВЯРА
Титла: Re: ИГРА: Аростихчета
Публикувано от: Bonita в Март 23, 2006, 15:24:28 pm
ВЯРА


Върви си щом не чувстваш обичта ми...
Ядосан зная ,че си ти...Ядосан или
Разгневен е все едно
Ако и тази нощ не се завърнеш във съня ми..


ЦВЕТЯ
Титла: Re: ИГРА: Аростихчета
Публикувано от: repi-s-lychec в Март 23, 2006, 16:27:13 pm
Цялото небе е в пурпур,
Ведро утро ме пробужда,
Есента е тъй далече,
Теб да чувствам имам нужда
Ясен ден за нас да грее...

АЛГОРИТЪМ
Титла: Re: ИГРА: Аростихчета
Публикувано от: sadness_MASTER в Март 23, 2006, 19:03:13 pm
Анимирани картинки в съня ми
Лутат се,тичат в ума ми
Гениални измислици,случки
Охлюви,носещи пръчки
Римите в тоз свят ги няма
Истинска мозъчна плява
Тениската мокра се мята
Ъгъла свил ме в кревата
Момиче,чети правилата  :)

ПЕПЕРУДА
Титла: Re: ИГРА: Аростихчета
Публикувано от: iani4ka в Март 23, 2006, 19:22:55 pm
През гори, реки, поляни
Ела, с мен бъди, вземи ме.
През планини и океани
Ела при мен и прегърни ме!
Разбери, че те обичам-
Утро ли е или светъл ден
Докато мога ще се вричам:
Аз съм с теб - в твоя плен.



катастрофа
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Март 24, 2006, 07:55:37 am
Красиви са очите ти - горя...
А уж се мислех за непокорима.
Ти влезе днес под кожата ми - да!
Ако призная, ставам уязвима.
Сънувах те, въртях се цяла нощ.
Ти може би дори не подозираш.
Ревниво страдах, сякаш остър нож
Отваряше ми рана. Не разбираш.
Фатален беше онзи поглед пръв
А днес е късно - лапнах твойта стръв...


ДИВА СТРАСТ  :p :)
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Март 24, 2006, 19:39:21 pm
Дори, когато мисля, че те имам
И всичко в мен към тебе се стреми
Вървя сама и срещу себе си се скитам,
А там в сърцето чувствам самота. Вали.
Сълзи се стичат, парят по лицето,
Тъгата плиска се във мен като река,
Ръцете ми самотни, а сърцето в
Агония посреща сутринта...
Самичка съм и вече няма смисъл
Ти тръгна си като случаен непознат...

СБОГОМ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Март 24, 2006, 20:52:06 pm
Съдиш ме,но вече ми омръзна.
Бягам ти.Отивам си. Прости!
Остри нерви, вързани на възел.
Грозни сцени - плачещи очи.
От това боли ме днес главата
Мъчно ми е , но си тръгвам.Край!

МОЯ НЕЖНОСТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Ангелче в Март 24, 2006, 21:20:17 pm
Мисълта, че си отиде с вятъра
Отнесъл всичко като сън ,кошмар...
Ядът, че си оставил стаята ни
Необитаема вселена ,без Бог и господар
Е твоето зевещание свещенно!
Желанието да ме накажеш в любовта
Не би могло да бъде то последно
Омразата да съкруши смъртта
С последен танц и рицитал.
Това ли си ми завещал?

ЛЮБОВ В НЕВЕДЕНИЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Март 26, 2006, 00:40:39 am
Летят лястовици в небето на тъгата.
Южният вятър носи отронен цвят.
Белите венчелистчета - нежна соната
Отнасят мислите ми далече назад.
Вали дъжд от забравени думи.
Всяка дума е остър нож.
Наранява мислите ми безумни
Едно и също всяка нощ.
Виждам някакви сенки бледни .
Една от тях може би си ти.
Думите ти помня последни.
Едва ли моите помниш , нали?
Няма отново да ти ги повтарям
И недей ме пита объркан - защо?
Ела и остани. Всичко друго е все едно.

СЛЪНЦЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Ангелче в Март 26, 2006, 21:10:09 pm
Сърцето ми -скитник ,бродещ в пустиня
Личи ли му ,че се превръща във печал
Ъгълът на който проси милостиня
На отчаяние безропотно го е продал...
Царува във това сърце горчиво
Едно състрадание...фалшиво.

ПРЕСТАНИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Март 27, 2006, 00:11:58 am
Пъти сто те молих, но уви
Радваш се, когато ме раняваш
Егоист си - даже ти личи
Само болка все ми причиняваш
Тъжно е, че нямаш капка свян
А си толкова красив и нежен
Няма повече да ти се дам
Изходът е просто неизбежен

 :)
НЕ МЕ ОБИЧАШ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: wasa в Март 27, 2006, 13:12:25 pm
Не искам да се моля ве4е.
Ех кога ли аз ще спра?
Молбите ми отлитат на дале4е...
Ела при мен! Ела!Ела!
Оби4ам те! И моля се се за оби4!
Би4уваш моето сърце.
И вси4ките си 4увства ти зарови...
4акам аз и пла4а кат' дете.
А искам аз да спра да моля...
Шегуваш се и даваш ми отрова...




АЗ НЕ ИСКАМ МНОГО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Ангелче в Март 27, 2006, 19:49:21 pm
Аз съм това, което ме направи...
Знам какво е любовта!
Нещо ,което се забравя
Ето така!Просто така!
И го поребва сутринта!
Сега разбирам всичко
Което трябваше да знам
Ако искаш някого,обичаш...
Много, много ще си сам...
Много ще проклинаш участта си...
Никога не вярвай, във лъжи.
Обичта е чиста, свята е...
Голяма е ,но когато си далечен ти.
Обич...такава съм, такъв бъди и ти!

РАЗОЧАРОВАНИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Danek в Март 28, 2006, 01:11:41 am
Реката от чувства прелива.
А ти скиташ отново в пустиня.
Знай.. близо е твоят мираж -
Очаквай го в следващ тираж.
Чертаеш във пясъка слънце,
А идва отново нощта...
Ръмжи пак сърдито небето,
Отрова донася дъждът.
Вярвай във новото утро.
Арфата слушай сега.
Някога каза "Не мога".
И така ти разби любовта.

Лятото виждам
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Март 28, 2006, 21:31:51 pm
Летят високо в небето птици
Ясно е времето, няма да вали
Ти изпращаш мисли-тежки върволици
От стари спомени, с уморени очи
Тъгата се оттича по тесни улуци
Отнася я течението на бързи реки
В посока неизвестна, отмива боклуци
И ги заменя с потоци от чисти сълзи
Жадна е земята,по която скитам
До късно ще пие бистра роса
А трябва ли за адреса на болката да питам
Малко е късно, но това е друга игра.

САМО ТИ СИ ТОЗИ...
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: -_sShvepSs_- в Март 28, 2006, 21:39:37 pm
Срещнах те вчера
Ала вече в теб съм влюбен
Мога ли да те запитам и при теб ли е така
Отговори честно,не искам лъжа
Ти ме караш да се смея
И си ми стимул да живея
Сякаш с теб сега
Искам живота си да споделя
Толкова те обичам
Обич моя,тъй добра
Защо ли по тебе тичам
Истината е съдба

 :arrow: Обичам те мила
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: DeTe_Ha_Xaoca в Март 29, 2006, 21:27:11 pm
Отговори чакаш
Бягай, няма смисъл
Искаш да ме чакаш
Чакай!- няма смисъл
Аз не съм за теб,
Метаморфозата не е довършена
Тялото ми уродливо е
Е, щом искаш - чакай.
Метаморфозата ще свърши някой ден
Искам ти да бъдеш с мен
Любов кристално нежна ти да ми дадеш
Аз да бъда грешна, ти да се кълнеш отново в мен
Аз

Азбука
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: -_sShvepSs_- в Март 29, 2006, 21:40:21 pm
азбука

Аз видях те вчера
Зърнах те и днес
Богата си на красота
Усмихнеш ли се блика доброта
Как го правиш обясни ми
Аз ще пробвам,но покажи ми...

 :arrow: само погледни
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: DeTe_Ha_Xaoca в Март 30, 2006, 18:11:08 pm
Същата планета
А, защо сме тъй далечни
Моята искра само в мен гори
Обичам те
Прощавай
Омраза недей към мен таи
Главата гордо ти вдигни
Любов и щастие сам си подари
Една усмивка само ми е нужна
Да ти кажа колко ценен си ми ти
Не искам да те наранявам
Искам само ти да щастлив

 :arrow: Красива игра
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: SteeleR в Април 01, 2006, 18:40:35 pm
Красива игра

Като коприна - тялото ти нежно...
Разкъсана на две - блузата на пода...
Аз и ти - сами в нощта...
Следвайки пътеката - пътеката на любовта...
Играем бавно - забранената игра...
Вървим напред - и след това назад...
Алеята - с целувки бродена, алеята на страст една...

Играем - двама, играем слети...
Гальовни погледни - очите сгорещени...
Ръце - треперещи, ръце от страст обзети...
Аз и ти - вечно заиграни...


 :arrow: ПЛАМЪК
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 03, 2006, 11:54:28 am
Политам към теб - птица нежна
Л
етя, а крилете от болка горят.
Аз стигнах далеч, но май няма надежда,
Май всичко е свършило вече и как
пЪтя към теб да открия отново,
К
ак с теб да се срещнем макар и за миг...

 :arrow:НЕЖНОСТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Април 03, 2006, 20:27:37 pm
Не мога с теб да бъда груба и горда.
Единствено музика между нас ръми.
Жадни са устните ми. Опъната корда
На тъжна цигулка къса се и звънти.
Обичам в силните ти ръце да се сгушвам.
Само ти будиш детето в мен.
Тогава ставам сладичка и послушна.Истински феномен.

 :arrow: ласка
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: sadness_MASTER в Април 04, 2006, 00:29:57 am
Лениво слънцето очите си отваря
а погледът си сова от мишленце сваля
Събужда се от сън гората с клони скърцайки
копне за цветчета свежи там пчеличка бързайки.
А аз в леглото съм си и се излежавам

Плескавица
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: FALLEN в Април 04, 2006, 13:08:41 pm
П-ак чакам утрото ново,
Л-юбов искам да намеря,
Е-два ли ще те открия наново,
С-ега нямам с какво да се гордея...
К-огато всичко свърви,
А-з ще заспя с тишината...
В-сичко скоро ще привърши,
И-аз ще съм отново обзета от самотата...
Ц-ялата те моля от душа,
А-ко ме чуваш,върни ми любовта....

 :arrow: ПРОЗОРЕЦ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 04, 2006, 14:13:10 pm
Притварям тихо парещи клепачи,
Росата от очите ми вали,
Останала без дъх към тебе крача...
Защо си тръгваш? Моля те поспри...
Остана с теб сърцето ми горещо,
Ръцете опустяха, а животът спря.
Единствен смисъл има нашата среща
Ц
елунеш ли за сбогом ще умра...


 :arrow: ПРИЯТЕЛИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: FALLEN в Април 04, 2006, 14:26:18 pm
П-улсира сърцето ми като листче
Р-исува красиви светове...
И-ска обич да намери,
Я-сен израз ти давам за това...
Т-ърсейки се тук и там,
Е-дно сърце се разтрепери,
Л-удо изведнъж заби...
И- ето,аз и ти,останахме приятели добри...

 :arrow: ОСТАНИ ПРИ МЕН
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 04, 2006, 15:00:08 pm
Остани при мен тази нощ,
Страст и нежност на теб ще даря
Твоя ще съм и не питай защо,
Аз от давна за тебе горя...
Не, не тръгвай! При мен остани
И вземи тази страст за теб отредена
Погледни ме в очите и вземи този миг
Разпилей ме във твойта вселена...
И не пита защо, аз съм част от нощта -
Мисъл, огън и вятър немирен дори
Ето цяла съм твоя вземи ме сега
Н
е, не тръгвай така ще боли...


 :arrow:ЗВЕЗДНА НОЩ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: FALLEN в Април 04, 2006, 16:25:49 pm
З-ащо ли след като си тръгна
В-color=purple]ече нищо не ме вълнува?
Е-ева ли искам съжаление,
З-ащо тогава нищо друго не ме интересува?
Д-али е ревността,която ме убива
Н-адали ще е това.
А-може би е сянката ти,която ме препокрива...
Незнам,нищо не знам,но и не ме интересува...
О-ще те искам,как не видя,
щ-астието с тебе искам,дай ми любовта....

 :arrow: ПЪРВА ЦЕЛУВКА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 04, 2006, 17:18:51 pm
Последните лъчи угасват,
тЪмата спуска се безшумно в моя свят,
Ръцете празни, а в душата страсти
Вилнеят безпощадно и горят...
А няма кой ръцете да погали
Целувка нежна да ми подари,
Едничък спомен ми остана, но едва ли
Лъжите ти и болката ще заличи...
Увива се нощта около шията ми бяла
В змия превръща се и ме души,
Към края си аз тръгвам онемяла,
А
ти живей и всичко забрави...


 :arrow: ИСКАМ ТЕ


Моля ви не пишете думи с Ъ!!!!!! Съгласете се, че няма много голям избор...
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: sadness_MASTER в Април 04, 2006, 21:18:38 pm
Истината болка в сърцето поражда
Стискаш си зъбите,злобата в тебе се ражда.
Копнееш за мъст,към кого,за какво?
Анемично е знаеш такова житейско колело
Мяташ безпомощно мълнии околовръст
Трескаво сочиш сърцето си с пръст
Е приятелю,скоро ще станеш на пръст..... :> :> :> :>

Ами то и когато са нечетен брой малко тъпичко се получава ама....
 
ДРАЗНИТЕЛИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 05, 2006, 00:41:10 am
Дирите ми във нощта се губят,
Рони се под стъпките пръстта,
Аз те търсих, но май себе си изгубих
Зейнала пред мен е пустощта...
Няма те и нищо няма смисъл
Искам де се върна, но не знам къде,
Тръгвам си, но май оставам... Искам
Едно едничко - болката да спре...
Лутам се и плача, и се моля
И
скам да се върна, но къде...

 :arrow:ПОДОЗРЕНИЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: tainstvenata в Април 05, 2006, 01:36:51 am
Под синьото небе седя сега,
Озарена от красивата луна.
Душата ми самотна търси теб,
О,любими мой,прекрасен.
Затварям очите си влюбени,
Развълнувано сърцето ми тупти,
Единствено за тебе мили,защото...
Негов господар си ти.
И така ще чакам сутринта,просто като...
Една влюбена жена...!


 :arrow:РЕАЛНОСТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 05, 2006, 09:23:31 am
Разбити късчета кристал,
Една вселена от илюзии красиви,
А там оглежда се като във огледало
Любов мираж и лудост дива...
Незнам къде изгубих моя свят,
Остана само спомен непотребен
Сега сама съм сред кристалната мъгла
Т
акава е реалността без тебе...


 :arrow:  ПОГЛЕДНИ МЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Април 05, 2006, 09:35:28 am
Първи поглед-забита игла
Опияняващо-като дрога
Гореща тръпка
Ледена тишина
Екот от
Далечни
Нежни
Истини

Моето
Его страда.


 :arrow: КОЯ СИ ТИ,ЛЮБОВ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 05, 2006, 10:26:41 am
Какъв е този огън дето ме гори
Обсебва ме и ме превръща в клада,
Ярост полудяла в мен боли 
Сълзите парят, а сърцето страда...
И стон болезнен се откъсва от гръдта,
Такава болка може да убива
И няма лек, а искам да се преродя...
Любов къде си? Няма те... Умирам...
Южнякът пари пребледнялото лице,
Боли, но вече не усещам болка...
Остана раната и празните ръце,
В
очите - отражението твое...

 :arrow: ПОЗНАВАШ ЛИ МЕ?
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: tainstvenata в Април 05, 2006, 14:17:48 pm
Прегръдки те ми топли,
Обгръщащи те с нежност,
Зовът те мили,с искрена любов.
Не искаш ти да дойдеш,
А аз те чакам ден и нощ,
В стая пълна със спомени за теб,
Аз стоя сама,потънала в сълзи.
Широко е отворено сърцето ми за теб.
Любими,знам...че ще дойдеш някой ден
И ще се борим за нашата любов.
Младостта си заедно ще изживеем,
Един живот ще споделим и не ще се разделим!

 :arrow: ЗА МЕН СИ ВСИЧКО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Април 05, 2006, 14:47:17 pm
З елените поляни на сърцето
А ленеят от изгрева на любовта
М ораво-синьо е над нас небето
Е дна птица се вие там .Музика ...Тишина.
Н е говори високо... Шепни ми нежно.
С ладкият ти глас ме опива - алкохол,
И стинска дрога, която неизбежно
В кръвта ми ще се влее. Барбитол...
С ънувам наяве ...Всичко е лудо.
И ти си най-лудото сега за мен.
Ч аках те, измислях те - стана чудо
К расивият сън е наяве претворен.
О бичам те. Обичаш ме. Толкова...Зимзелен...

 :arrow: ОСТАВИШ ЛИ МЕ, ЩЕ УМРА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 05, 2006, 17:40:55 pm
От миналото спомен долетя
Самотна птица - чернобяла врана,
Трептят крилете и във моята душа,
Ах, колко ми се иска да остане...
Във нея виждам близък силует
И става ми тъй толо и приятно
Шумят крилете - странен пирует,
Лети през мен и тоъпл вятър
Извива през косите ми снага
Мечтание... Миг толкоз кратък
Ела при мен, протягам ти ръка...
Ще бъда мила, ще те пазя вечно
Едничък спомен в тъжния ми свят,
Усихвам се, а болката извечна
Май няма я... Дали не е лъжа?
Ръце разтварям и със спомена политам
А
з в тази птица себе си видях...

 :arrow: ДУШАТА МИ Е ПТИЦА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Април 05, 2006, 18:02:39 pm
Д алечен си ми като облак в здрача
У мирам и се раждам във сълза
Ш егувам се, че силните не плачат
А ми се иска просто да заспя
Т ам в скута ти като хлапе-разбойник
А ти да галиш рошавите ми коси
М ълчиш сега жесток като настойник
И колко още ще ме мъчиш ми кажи
Е ла и постели ми чувства нежни
П осипани със розови листа
Т ака те искам, че е неизбежно
И правилно да сбъднем любовта
Ц елуваш ме и всичко в миг забравям
А ти забравяш себе си...Игра...


 :arrow: Моят живот и твоя
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: kalista в Април 05, 2006, 21:02:03 pm
Мечтание прекрасно,
Обич, тръпка, красота,
Ясно сияние в очите,
Трепетни слова...

Живееш със една мечта
И реалност се оказва тя,
Вълшебство, приказка дори,
Очарование, не и пустота,
Тъжна радост и сляпо желание...

Инак и щастието те боли...

Това е то - два живота за един,
В ясен ден и пуста нощ
Опората намираш ти -
Яздейки страстно на греха....

 :arrow: БЪДЕЩЕ НЕСЪВЪРШЕНО  [cool idea]
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 05, 2006, 23:32:50 pm
Остани... Нека с теб помълчим...
Бавно, нежно косите ми милвай,
Искам с теб да се слея... Мълчи...
Чаши с вино бавно наливай...
А нощта ще ни бъде постеля,
Мракът чер за завивка вземи,
Тихо моите мисли споделяй
Е
дна звезда там за нас ще гори...

 :arrow: ПОСЛЕДЕН ТАНЦ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Sweet_As_Candy в Април 06, 2006, 08:07:30 am
само да ви кажа че аз не съм много добва ама се опитвам

Погледни ме в очите
Омагиосват ли те теб сега
Слънцето в тях пак ще заблести
Ледът в сърцето ми ще се стопи
Еедничко нещо искам аз
Да погледнеш пак в моите очи
Ела и нежно ме прегърни
Нежно аз ще се усмихна
Тъгата ще си отлети
Ах колко щастлива ще ме направиш ти
Нека пак искрата да заблести
Целувката отново да ни саедини


Нежна Целувка
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: kalista в Април 06, 2006, 10:55:17 am
Е, какво стана с БЪДЕЩЕ НЕСЪВЪРШЕНО?!  [not fair]
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: FALLEN в Април 06, 2006, 17:08:56 pm
Б-оли и тази болка не минава...
Ъ-глите в стаята вече плачат с мен...
Д-али има край този ад?
Е-двали ще разбера скоро...
щ-е остана така наранена в стаята си...
Е-дно единствено нещо исках аз от теб...
Н-о ти не успя да ми го дадеш...
Е-то,така се получи...
С-якаш си търсех унижение нарочно...
В-ярвах ти,но уви...незаслужено...
Ъ-гълът започна да ми се усмихва...
Р-аненото ми сърце не спира да проклина своята съдба...
ш-трак,сякаш за тебе никоя не съм била...
Е-х,да можех и аз да забравя като тебе...
Н-о при мен не става...
О-бичам те не разбра ли....

 :arrow: НЕПОТРЕБНА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 06, 2006, 23:38:53 pm
Не вярвам в полуделите си чувства,
Една след друга мислите ми се топят,
Прокрадва се тъга в душата пуста
Отново съм сред нищото сама...
Трепти сърцето – птица в клетка
Ранена стене със пречупени криле,
Една мечта зад тесните решетки
Без глас умира... Твоето сърце
Не се смили... На птичката крилете
Аз тихо ще лекувам със сълзи...


 :arrow: АЗ  БЯХ ДРУГА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Sweet_As_Candy в Април 07, 2006, 00:15:45 am
Ама че си и ти
Забога я се погледни
Било то каквото било
Я сега вземи и остани само по белио
Харесва ми тази гледка сладка
Да те обрисувам аз като в някоя тетрадка
Раскази любовни аз ще изпиша
Упорито аз ще гледам да се разпиша
Горе на леглото аз ще те кача
А после като в огън ще те опеча
СЛАДУРЧЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: kalista в Април 07, 2006, 14:05:21 pm
Слънчице мое, райски кът за моята душа,
Липсваш ми ужасно, искам те до мен сега!
Ангелче небесно без тебе ще се задуша,
До мен те искам, чу ли - на мига!!!
Усещам май, чул си вече моя зов,
Рискувам да погледна - ти си този,
Чиито повик призовава за любов,
Елексир омаен от кристални рози...

 [slun]
 :arrow: ЕСЕНЕН ЗДРАЧ
 [hey sexyy]
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Donnerjack в Април 08, 2006, 22:49:01 pm
Есенни са твоите коси,
                    Стихове разбулили нощтта.
                    Есенни са моите мечти,
                    Низ скръбта отровен пламък.
                    Есенен е този ден,
                    Някога познах те,но сега
                    Здрач откъсна сетен тласък -
                    Дар съдбовен през нощта
                    А остана само плам студен,

                    Час по час орисал моя ден...   


                   СМЕШЕН ПЛАЧ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Април 08, 2006, 23:41:52 pm
С ънувах сянката на прилеп призори.
М ъчително  в прозорец бял се блъсках
Е дно крило очите ми закри.
Ш умеше нещо в ъгъла излъскан.
Е легия от призрачна роса
Написах върху храсти от малина.
П ропукан съд - мастилница с вода
Лежеше там сред мократа градина
А после се събудих и разбрах
Ч е всичко сън било е-шепа прах.


 :arrow: къде си сега
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Donnerjack в Април 09, 2006, 00:51:05 am
Когато виждам устни в

                 Ъгъл е нощта
                 Дордето сипваш струни
                 Е безсилна злостната съдба
                 Сега рисувам рима -
                 Иска ми се да разкажа
                 Сиротен свойта песента,
                 Етюд като на кино,

                 Глагол ли, нали е моя песента.
                 А,пиша,пиша за това...

 :arrow: МИНЗУХАРИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 09, 2006, 13:12:48 pm
Малини с цвят на отлежало вино
И дъжд във форма на сълзи -
Направих си коктейл и го изпих до дъно,
Забравен спомен устните ми изгори...
Усмихнах се, ала не бе усмивка...
Хареса ми лъжовния и вид
Ала не мога да я задържа - неискам...
Рубинено малинов кратък миг
И
зтича между устните и ме гори...

 :arrow: ПРЕДИ И СЕГА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: kalista в Април 10, 2006, 16:29:06 pm
Прощално май си тук при мен сега...
Решил си последно сбогом ти да търсиш.
Е, върви-нито е за първи, и последен не ще да е...
Да си тръгваш май ти стана навик вече...
И днес не ще е по-различно...нали така?!

Идваш тихо,приближаваш се, невидим...

Сбогом...а на устните ми - парещи до болка,
Една последна - натрапчива целувка оставяш...
Горчиво, като за последно, "сбогом" пак ми казваш,
А твоето горчиво "сбогом"-"до утре" всъщност значи.

ВАЛС В ТЪМНИНАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: andromeda в Април 11, 2006, 17:51:20 pm
Видях те в един пролетен сън,
Ангел блед в царството небесно,
Любов неземна струеше сред камбанен звън,
Сънувах те спасение мое сърдечно и честно.
Върху крилата си бели ти ме понесе,
Твоето сърце сега душата ми дири,
Ъглите мрачни от нея ти отнесе,
Мелодия тиха в света ми крехък засвири.
Нежно луната блести в полумрака,
Имагинерни отблясъци се стапят в нощта,
Не знаеш от колко време сърцето ми те чака,
А ти за миг ще го стопиш на сутринта.
Там където се губи надежда всяка,
Аз намерих истинската красота...

 :arrow: Дядо Коледа  [lol]
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Sweet_As_Candy в Април 12, 2006, 06:07:52 am
Д окато седях аз в моята стая
Я годка си похапнах и отлетях в рая
Д окато аз мечтах в небесата
О коло мен някой ме погали по косата
К акво да видя аз
Около мен седеше ти в тоя час
Л екичко с ръка ми махна
"Е ла с мен " ми ти замахна
Д а ти покажа къде е любовта
А и да видиш какво е радостта

!!!!!!!!!нежни целувки!!!!!!!!!


Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: mili4kata{P} в Април 12, 2006, 19:55:31 pm
П-робвах да те задържа, но не успях

Р-азочарована от теб останах

Е-дна мечта имах

С-традах и не можа да разбереш

Т-ова, че аз единствена за теб съм

А- с мечтата си останах, и сълзи роня за теб всеки ден

Н-о ще дойде ден и ще се върнеш пак при мен

И- тогава няма да ти позволя да се подиграеш с мен

НЕОПИСУЕМИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Diablos в Април 15, 2006, 00:37:20 am
Нещо във въздуха,струва ми се,трепери?
Естествено,че с мисъл ще го последвам...
Обаче какво ли има зад онези двери?
По дяволите,тръгвам,макар в непрогледен,

Изпълнен с предпазващи клевети,
Сумрак...Но защо ми е да го напускам?
Утрото ми трябва,само ако ти,
Едничкото ми слънце,с мен си на закуска...

Моля се само да искаш деня ми ти да озариш...
Или поне с усмивка за лека нощ да ме дариш...


Влюбен ден
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Април 15, 2006, 18:45:11 pm
Н а устните ти цъфти
Е дна  усмивка красива
Ж адно гледаш ме ти
Н едей, това ме убива
И ми се иска без свяст
Ц елувките ти да изпия
Е х умирам от страст
Л ъжите ти ще изтрия
У морени очи
В уморена вселена
К апят сълзи - мълчи
И се сливай със мене

В този ден - само наш
Л юбовта е магия
Ю жен вятър - вираж
Б урна, дива стихия
Е то мойте ръце
Н ежно галят лицето
В теб горещо сърце
Я сно бие - небето
Т ъне в син полумрак
Ъ гловати копнежи
Р аждат стихове пак

 :arrow: вишнева целувка
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 15, 2006, 21:31:52 pm
Вятърът косите ми разбърка,
И по шията ми спусна топла длан,
Шмугна се под дрехата и ме обърка
Нежен трепет... Сякаш твойта длан...
Ето пак... Ама какво ми става?
Всички фибри тръпнат... От какво...
Аромат познат отнякъде долавям
Цвете ли е или... Не това е той...
Ето пак... Парфюм е... Да...
Леко сетивата ми обгръща
Улових го с кожата дори. Сега
Вдишвам го... От спомена се връща
Като лека, тайнствена въздишка...
А
х, къде си толкова те искам...


 :arrow:Портокалов цвят
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Април 16, 2006, 21:03:26 pm
П адам в очите ти като нежна вина
О бичам те, но няма да ти го призная
Р азбирам всичко, спести ми това-
Т воите тайни отдавна ги зная
О бичам тайничко да те гледам в съня
К огато като бебе тихо дишаш
А ти дори не подозираш това
Л ъжеш се, че си ми излишен
О, не чакай откровения- вали в съня
В ишнев цвят и повяхва тъжен
Ц ъфти отново, но в друга страна
В ече е портокалово нежен
Я сно е небето на нашата приказка - любовта
Т и и аз- двамата.Страст и още нещо...Сега.



 :arrow: диви хавайски нощи
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Donnerjack в Април 18, 2006, 18:32:00 pm
   
    Да те поискам непонятно в часа стихиен на нощта
                      И да разперя най-внезапно крила хартиени в дъжда...
                      В нощта, таз блудница несретна,посяла плам

                      И сладък стон...

                      Хавайски нощи - тънка лира,с усмивка срещаща деня
                      А някога разказвах волен за себе си...и любовта
                      Върви сега и не извръщай поглед
                      Аз тихичко ще се стопя
                      Йерархия изисква твоят свят охолен
                      Сега сама бъди...сама в нощта
                      Когато времето отмине

                      И начертае моя кръг
   
                      Нощта звезда ще си издигне
                      Орисала забравен миг
                      Ще търсиш споменът за нощи
                      И вече няма да боли... 

          СТУДЕН ПЛАМ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: DeTe_Ha_Xaoca в Април 18, 2006, 18:44:37 pm
Стихчета за теб редя
Тъжна съм не го отричам
Убеден си, че за теб не съм жена.
Днес е ден последен, кажи ми сбогом
Една последна истинска целувка за мене запази.
Нищо, че не ти харесва целуни ме истински
После ако искаш забрави ме
Любов и лудост лесно се забравят
Ала мене лесно не ще забравиш ти
Мислите греховни в теб ще парят до зори

 :arrow: грешна любов
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Donnerjack в Април 18, 2006, 22:21:27 pm
                       

                                              Готовността за път прокобен,
                                              Решил навеки нечия съдба
                                              Е нищо повече от спомен,тъй
                                              Шепнещ -"Кратка е нощтта!"
                                              Не мога и не искам да повярвам,
 
                                              Ала тоз път поел съм аз сега
                         
                                              Любов,нима любов бе
                                              Юда...
                                              Бъди до мен -
                                              Остава ни сега деня
                                              В прегръдка чезнещ е мига...

                                             на една странница
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Април 19, 2006, 14:29:42 pm
Н ежно бяло лице
А нгелски тъжни очи
Е дно сладко дете
Д ълги руси коси
Н яма в погледа страх
А светулки блестят
С иня нежност на прах
Т ръпне старият град
Рикошират искри
А тя просто върви
Н е говори, мълчи
Н ейн целия свят
И поднася звезди
Ц елуни я, съдба
А недей я вини

 :arrow: на тебе, преди да си ида
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Donnerjack в Април 19, 2006, 16:55:49 pm
                             

                                 Народе мой,сърцето ми от скръбности ридае, 
                                                  А нявгашните български герои 
                                                  Терзаят ме сред пустотата няма 
                                                  Еничарски е този век!
                                                  Борбата в паметник изпята!   
                                                  Еничарски е този век!

                                                  Парата, всуе е парата... 
                                                  Редя си ази тъжна песента
                                                  Еничарски е този век! 
                                                  Да бъдеме единни,Апостолът ни завеща
                                                  И ний сега сме паразитни 

                                                  Дечица на отритната съдба!
                                                  А нявгашните български герои
                                                  Събират прах за нашие срама
                                                  И само образите стидни напомнят 
                                                  Изначалните слова...
                                                  Докога аз питам,докога?
                                                  Алюзия е този век... 
                                                                                            


                                                  ВСЕМИРНА СКРЪБ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Април 19, 2006, 19:08:46 pm
В секи е способен убийство да извърши
С амо че не всеки да се спре ще успее
Е динствено погубвана душа безбройни пъти
М оже да се пребори и от прошка да живее
И  тогава да поучи убиеца насреща
Р аната дълбока да покаже, да смекчи
Н енависта отровна, просмукана в сърцето
А  прокълнатата душа с усмивката да утеши

С амо чиста обич е способна да лекува
К ръвта, поразена от нещастия житейски
Р ано или късно... смъртен грях се изкупува
Ъ гли безброй - килии мъртвешки...
Б ез пари съвестта ни купува



Когато нямаш право
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 19, 2006, 23:02:39 pm
Колко дълго се взирах след тебе?
От мига, в който скри се в нощта,
Гледах, търсих - изгубено време,
А в очите прах и мъгла...
Тихо плаках, а сълзите жарки
От очите ми бягаха с вик
Нейде там в дълбините на мрака...
Яма, бездна... Изгубен бял миг
Мълком слива се с моите мисли,
Ален пламък сърцето гори,
Шепне спомен, душата пречиствам
После пак ще те търся... Или
Река от забрава ще бликне в душата,
А аз ще угасна - свещичка в нощта,
Вземи си последна искра и разбий тъмнината
Още чакам и търся от тебе следа...



 :arrow:Безумен миг поспри
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: kalista в Април 20, 2006, 13:10:57 pm
Без теб - и кръв една, и сън един,
Една надежда няма даже.
Зими и лета, пролети и есен
Усойни дни и мъки тежки...
Мойта скръб е туй голяма -
Едничка аз съм си утеха....
Няма кой до мен рамо да предложи

Мислите препускат бясно...
И само кръвта бушуваща
Гали нежно раненото сърце...

Прости за всеки стон среднощен,
Оставих аз зад себе си стена...
Само самотата успя да я прескочи
Прегърна ме, както ти нивга не можа,
Ръката й до край ме разсъблече
И каза: "Няма жал за тебе вече..."



 :arrow: КЪМ ЗВЕЗДИТЕ

Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: mi6ok`f в Април 20, 2006, 14:26:05 pm
О бичам
Б олка,
И   стина,
Ч   увство,
А гония,
М ечта,
Т   ръпка,
Е динство...
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Qween of the black hearts в Април 22, 2006, 00:50:27 am
където си ти там съм и аз
ъглите се преси4ат
мислиш за мен в този час
звездите по небето тичат
вътре в себе си горя
единствен си за мене на света
за мене ме4тата е една
да съм с теб до края на света
изная ти ще си до мен
ти ще грееш като ясен ден
единствено от теб светът е озарен!!!

скитница
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: mini_mim4e в Април 22, 2006, 01:27:43 am
Самотна е в дъжда навярно
Край пътя тихо тя върви
И само може би във листопада
Тя вижда своите мечти.
На вятъра с последната посока
Идват безнадеждно нейните следи. В
Целувката от мразовита стойка
Аз подарих и своите мечти


ВЯТЪР
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: xubavina в Април 22, 2006, 16:48:00 pm
Вървя по пътеката на самотата.
Ядосвам се за всичко в живота ми горчив.
Тъгувам за отмитата от грешката ми любов.
Ъгълчето, което остана, за сърце страда самичко.
Рискувам пак да остана сама, но ще се боря за любовта!

страдам
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Sweet_As_Candy в Април 26, 2006, 00:28:50 am
Силно тялото ти аз притискам
Тъй нежните ти устни аз цялувам
Разкошния ти аромат помирисвам
А косите ти нежно милувам
Докосвам те и те жадувам
Ангелската ти любов аз искам да намеря
Моля те бъди мой иначе ще полудея.


нежелана любов
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Април 27, 2006, 20:22:44 pm
Н е ме отблъсна, но и не прие
Е дна сълза по бледа буза пада
Ж есток си и студен като дете
Е дно дете, очакващо награда
Л ениво се протягаш покрай мен
А устните ти са горчиво-сладки
Н е ме обичаш, но си в моя ден
А з искам да избягам - колко гадки
Л ъжи сама на себе си редих
Ю жнякът ги отнесе надалече
Б оях се, че е късно - акростих
О т устните ми се откъсва вече
В ръцете ти наместо сбогом пак.

 :arrow: колко струват лъжите
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: viento violento в Май 01, 2006, 23:34:54 pm
К ак те желая,
О бичам, ридая,
Л етя и не падам,
К рещя и нападам,
О т страх, ще си сложа,
С ърцето под ножа,
Т и не го искаш,
Р угаеш, и блъскаш,
У ви, ме отхвърли,
В еждите опърли,
А натемоса душата,
Т ресна и вратата,
Л ъжи и съмнения,
Ъ мм, нямаш угризения,
Ж ивотът има край,
И ти не си рай,
Т и мен ме ебаваш, 
Е два ли  загряваш ...

погледни напред
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Danek в Май 02, 2006, 00:27:38 am
Просто успокой се,
очите леко притвори.
горчиво е, аз зная,
лъжата някак преглътни.
една сълза ще падне,
дори възможно е две-три...
но пък зная, че до пладне
и усмивка ще те посети.
Не скачай в пропастта,
а стискай зъби ти до край.
помни, че слабият е нищо-
роб е, всеки казва "дай ми, дай".
едно е да вървиш изправен
друго е да са ти на гърба.
Трябва с всеки да си равен,
затова махни се от ръба.

розови сънища
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Май 02, 2006, 03:54:01 am
Р адвам се, когато си до мен
О бичам гласа ти- музика нощна
З а мен ти си слънцето в облачен ден
О бичаш ме, да го криеш е излишно.
В най-черния миг търся твойте ръце
И вярвам, че всичко ще ми мине.
С амо ти разбираш моето сърце
Ъ гловато-капризно, но за теб любимо.
Н едей ми повтаря, че съм лошо дете
И че глупости  ми пълнят главата.
Щ астието има твоето лице
А двама с тебе стоим на прага на самотата.

не мога без теб



Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Май 04, 2006, 20:57:13 pm
Не искам да си спомням че те има
Единствен спомен в мене да боли от
Миналото искам да изтрия твоето име
От теб не искам да намирам там следи...
Гори в съня ми лудост непозната,
А нямам сили да я спра...
Боли... Как искам да ме няма...
Една молитва ще изпратя във нощта...
Звезда далечна нека да я чуе и
Теб от мисълта да заличи сега...
Ела ориснице, бъди спасението мое
Б
ъди ми пътеводна светлина...

 :arrow:Вярвам че те има
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Май 04, 2006, 23:06:07 pm
В ървя по дългите улици на южен град
Я бълкови клони цъфтят в полумрака
Р озови цветчета, които събуждат в мене глад.
В ълчи глад за любов. Дали някъде ме чакаш?
А ко тръгнеш веднага, ще се срещнем в полунощ.
М оите устни с твоите диво ще се слеят.
Ч асовете бързо отлитат и раняват като с нож
Е ла, побързай! Да бъда търпелива не умея.
Т и си моето слънце, в най-слепия ми час.
Е динствено на теб се доверявам.Страдам.
И когато пръстите ни се слеят, в моя власт
Мъжкият ти свят покорен за малко пада.
А з и ти - в едно и присъда, и награда.


 :arrow: замаяна, шампанско и сълзи
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Май 06, 2006, 13:27:47 pm
Звезда в небето бавно изгоря,
А с нея се стопи и светлината
Минутка слабост, после тишина,
А с нея появи се самотата и
Ясен спомен за отминали неща
Надежди от реалността разбити,
А там във тях бе скрита любовта -
Шепти ми още, ала някак тихо,
А аз все още чувствам и боли,
Метален вкус по устните се плъзна
По тялото ми парещи вълни,
А мислите в главата ми замръзнаха.
Не искам да се връщам пак назад
Със спомените трудно се живее,
Когато ги погледна синкав хлад
От нечии очи на мен се смее.
И искам да избягам на далеч
Сред мрака да изчезна, да се скрия във
Ъгъла на времето обречено
Лицето си да променя с магия,
За да не ме познае никой от преди
И там сред нищото сама да се открия...



 :arrow: Душата ми я няма вече

........
не се притеснявай, мила - случва се.
това ми е работата - да поправям малките ви грешки :)
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: shemmett в Май 06, 2006, 19:44:52 pm
Далечен спомен си за мене вече.
Уж вчера беше тук, а днес те няма.
Шега ли бе това ,че ми се врече,
а обещанието вече е измама?
Такава е понякога съдбата,
а бъдещето - недосбъднат сън...
Минаваме ...скиталци през гората
и винаги ще си останем вън.
Яда си няма да запазим.
Но няма и да си простим
яда да мислим,че се мразим,
мига,когато аз и ти заспим..
A всеки другиго сънува,
Вербува други за любим,
едва забравил другия че съществува,
чаровничи ,удавен в грим...
едва ли някой този сън бленува.




 :arrow: Обичайте се!
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: sadness_MASTER в Май 06, 2006, 20:04:36 pm
О кото на бога зад тътен наднича
Б умти ти сърцето,дали те обича?
И скаш и молиш се ,кланяш глава
Ч акаш до стори ти  нова съдба
А ла надменно усещаш мълчание
Й овчоооооо,спри с туй сляпо стенание!
Т ебе те няма в душата на бога
Е,нищо,не търси си друга подлога
С ебе си бате,обичай без срам
Е гати живото,ама живей го не сам

 ТРОН НА ЗЕМЯТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Май 06, 2006, 21:00:05 pm
Тръгни си сега. Не моли да останеш
Ранена душата във мене крещи
От болката страшна. Какво ще ми кажеш?
Не вярвам отдавна на твойте лъжи...
Аз исках за себе си мъничко обич
Звездичка самотна да свети в нощта
Едничка надежда, но ти я загроби
Моли се сега, но на друга в съня...
Явно не мога да бъда за тебе
Тази, която искаш - уви
Аз спирам да плача, а ти си върви...


 :arrow:Плаче душата ми сляпа
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Май 07, 2006, 12:44:50 pm
П онякога душите ни са слепи.
Л ениви сенки спъват ги в нощта.
А патерици нямат, тъжни кретат.
Ч удовищна, човешка самота.
Е легия в червено - любовта ми.
Д ъхът и влачи се по режещи треви.
У мирам  всеки миг. Вълни-цунами
Ш умят в ушите. Тъп живот - горчи.
А ко забравя колко те обичам
Т рънлив венец ще стегне моя лоб
А нтични чувства.Камъни себични
М огила ми изграждат - хладен гроб.
И нищо вече не трепти в кръвта ми.
С туденото сърце след миг ще спре
Л ъжлив копнеж след лудостта остана.
Я досан вихър. Нека да умре
П оследната най-нежната ми дума.
А с нея и погубено сърце.


 :arrow: Прости ми за всичко
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: kalista в Май 08, 2006, 00:12:37 am
Прости ми за всичко, за всички думи,
Разприте среднощни и тъжните очи.
Оставих само рана една да зее по между ни,
Следата горчива още личи...
Ти беше всичко за мене
И аз за тебе бях това...

Мъглата обаче се спусна без време
И не се чуха наште слова...

Защо? - ме попита ти в тъмнината,
А аз мълчах - какво да кажа в този час?

Вместо мен отвърна тишината:
Свърши,просто свърши това между вас!
И поемам аз по своя път, върви и ти,
Че кратък е животът-друго щастие търси!
Кратка, ясна, една е думата : "Прости -
Обичах те, но не си един за мене вече ти!"


 :arrow: мечти на прах  [heart__] [heart__]
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Май 08, 2006, 00:26:26 am
М ълчанието е стена от студ.
Е дна пролука светла няма.
Ч асът, във който ставаш луд
Т е кара да участваш в драма
И да раняваш и рушиш-
Н ещастна и от страст пияна.
А всъщност знаеш, че грешиш
П ред тебе нищо светло няма
Р идай и падай - все едно
А ко си мислиш, че е лесно-
Х имери глупави. Защо??

 :arrow: времето лекува всичко
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Май 08, 2006, 01:00:12 am
Вървя в нощта и вдишвам тишината
Ръцете ми докосват тъмнина,
Една самотна птица във душата
Мълви без глас и моли ме да спра.
Ей там пред мен във мрака чер далече
Там някъде изгубих своя свят
От там сега ме гледа ослепяла вече
Любов забравена... Как искам да заспя...
Е, май ще спра... Не мога да се боря
Как да си върна миналото? Няма как.
Увива се около мен на спомена пороя
Вихрушка от забрава, болка, мрак...
А тази птица в мене пак се моли
В сърцето пърха с режещи крила,
Сълзите и усещам там – кинжали голи
Издират ме. От раните кръвта
Червени рози по ръцете ми рисува,
Краката спират, падам във прахта
Оставам тук... Дори не се сбогувах...


 :arrow:Искам да забравя болката


Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Май 08, 2006, 01:59:14 am
И като бледи нощни пеперуди
С измислени, рисувани лица
К ръжат в душата минали заблуди
А х, как таз болка да я заглуша?!
М инава полунощ. Какво да правя?
Д али да срежа вените си тук?
А ко е точен разрезът, тогава
З нам, няма да се чувствам тъп боклук.
А ко ръката трепне, ще е жалко.
Б езсмислено е да си вярвам пак.
Р анима и капризна твърде малко
А з щастие ти дадох - студ и мрак.
В ърни ми спомените, не търси виновни.
Я досан не ругай и не вини.
Б ъди далече в този миг съдбовен.
О бичаш или не?! ...Недей. Мълчи.
Л етаргия душата ми обзема
К акво ми шепнеш -няма да ме спре.
А някой ден, когато се съвземеш
Т огава ще си спомниш о, сърце
А гонията на жена-дете.


 :arrow: може би някой ден
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: shemmett в Май 09, 2006, 12:22:54 pm
Може би някой ден ще се върнат
Отлетелите спомени стари на юг,
Жадни с криле топло пак да прегърнат,
Едничката радост, забравена тук.
Бяла мъгла се просмуква в крилете,
Изморени от дългия път.
Неискни гости. Не си и вървете.
Ята от души, които не спят..
Които не знаят как слънцето свети
Оковано сред толкова много звезди...
Йерархично отхвърлени, изгнаници клети...
Дъждовни вестители, порой от сълзи...
Ехти във безкрая на този свят, грешния:
"Някой ден може би, но не днешния.."



[heart__]Любовта е бойно поле [heart__]  ;)
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Dalechen в Май 10, 2006, 01:06:31 am
Лято ... уморено ...
Юли дойде , но пак ти е студено
Боиш се от студа
Отричаш го , а той е
Вътре в тебе
Трепериш в треска ,
А си леден
Елегия за топлина
Блян за магия
Отрова във съня , и
Йезуитски думи
Недей ми казва нищо , а ела ,
Обичай ме
Погледни душата ми , и
Обичай ме
Лекувай с поглед , и обичай ме
Ела при мен , обичам те

Съчки от угаснал огън
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Djindjer в Май 10, 2006, 16:19:41 pm
Съчки от угаснал огън

Скривам се в
Ъгъла...
Чакам те!
Къде си?
Искам още днес ти да си до мен.

Още в таз минута
Ти да дойдеш с песен

Утрото осъмна в този
Град студен.
А аз те чакам още
Самотна и бяла
Нали ще дойдеш скоро
А може тази нощ
Лесно ли се пали

Огнище след раздяла?
Гърча се в
Ъгъла....
Не бъди ти лош!

Не ме кори жестоко
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Dalechen в Май 11, 2006, 00:37:33 am
Наранявам те , знам
есента ме умаря
милост искаш да дам
ето , давам ти вяра
казваш , че съм жесток
от кого се научих ?
рани имам дълбоки
искам да ти ги върна
Жалки сме в тази долна игра , знам -
есента е виновна
става омраза от любовта
ти ме предаде , и аз тебе - също
око за око , зъб за зъб
клеветим се ... в душите ни болка
още мисля за теб със тъга ... и те сънувам ...



Лъч във сърцето ми
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Djindjer в Май 11, 2006, 10:57:27 am
Лъч във сърцето ми (разбиваш ме с тези "ъ"-та)  [think2] [namigG]

Липсваш ми - проклинам
Ъгли и стени
Чуваш ли? - Върни се

В мойте сиви дни.

Слънце ще изгрее зад
Ъгъла щом ти
Ръцете си положиш на моите коси
Целувай ми очите, лицето ми гали
Ела в реалноста ми, а не в мечтите ми
Твойте нежни длани, твоите очи
Още предизвикват усмивки и сълзи.

Моля те, върни се!
Искаш ли и ти?.....


Устни нежни
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Май 12, 2006, 09:40:29 am
 Утрото настъпва смело
 Сънят отива си обиден
 Тази нощ аз в мрака гледах
 Не заспах... Щом си отиде
 И  цяла нощ презирах всичко
 Ненавиждах се и мразех
 Единствен подът тъй безличен
 Жестоко го раних, щом лазех...
 Недей обрича ме на самота повторно
 Искам да заспя в обятията ти отровни...


 :arrow: ОБИЧ ОМРАЗНА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ava в Май 13, 2006, 11:22:34 am
Обич, ти иди си - аз не те желая.
Борба със мене води, но веч за туй нехая.
Искам сама да ме оставиш ти,
Че вече много болка на сърцето причини.
О, да - до време липсваше ми много,
Моля се сега да ме оставиш Богу.
Разори ти като нищо моята душа,
А сега искаш пак да влезеш в моята съдба.
Знам, че не винаги си ти такава -
Не винаги сълзи предизвикваш до забрава.
Аз обаче, моля те, иди си;
                             моля те, от мен ти почини си!


Мисли страшни
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Май 13, 2006, 15:21:00 pm
Моля се да спра да те обичам
И сърцето наранено да прости, ала
Страх и болка във сърцето ми се стичат
Лудост безпощадна ме гори...
Искам пак да бъда птица волна
С порива на вятъра да полетя
Трепет нов да покори душата болна
Радостта да се завърне в моя свят...
Ала нищо вече няма смисъл
Шепне в мен жестока самота
Няма да се върнеш - тази мисъл
И
згори ме... После - тишина...


 :arrow:Непокорни мисли
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Май 25, 2006, 02:57:53 am
Н е можеш да ми забраниш да те обичам
Е два ли своите чувства си разбрал
П редават те и както и да ги наричаш
О бичаш ме, пред никой не признал
К огато си отида, ще е късно
О бичам те- след мене да крещиш
Р анена тишина ще те отблъсне
Н енужни думи в мрака ще шептиш
И истински ще страдаш, но сега
М остовете изгаряш и нехаеш
И змамна гордост те замайва. Докога?
С ълзите на тъгата щом познаеш ,
Л юбовна мъка ще те мъчи.Нищо лично...
И все едно... аз пак  ще те обичам.


 :arrow: тъжна ли си днес, котенце
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: repi-s-lychec в Май 27, 2006, 23:28:54 pm
тъжна ли си днес, котенце

Търсиш ли ме във съня си, мило?
Ъглополовящи ли те гонят?
Жадна ли си още ти за мене?
Нежност ли ти липсва или друго?
Ако ме потърсиш, знай че няма

Ласки и любов да си изпросиш,
Искаш да се върнеш и забравиш?

Само тоз товар не ще да нося.
Истински неща за себе си желая.

Капнала изглеждаш от умора.
Още хубава си, не отричам.
Тъжни спомени за тебе пазя
Едва ли искаш да ти кажа
Нещото, което в теб намразих
Цена прескъпа за искреност изплащам
Едва ли можеш да ми върнеш взетото.

Искаш ли сега да ми попееш?
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Юни 02, 2006, 07:36:22 am
И згряваш над дясното ми рамо
С усмивката си на дете
К огато ме докосваш с дъх само
А з чувствам, че имам сърце.
Ш епотът на нежните ти устни
Л аскаво докосва моята шия
И не искам сега да те пусна,
С лънце мое, черна магия.
Е легично сладка картинка,
Г орещо-шоколадови думи.
А з и ти - цвете и калинка
Д ъгата и небето помежду ни.
А ко само за миг гръб обърнеш
М ракът вечен ще ме погълне
И скаш ли в ада на болката да ме върнеш
П адението ми да е пълно?!
О бичам, когато си тих и нежен,
П лача, когато ме подминаваш.
Е сен и пролет - мило небрежен
Е динствен за мен си оставаш.
Ш епотът на твоите устни......


 :arrow:Шепотът на твоите устни
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Donnerjack в Юни 03, 2006, 21:48:30 pm
          Шегувам се през сълзи съжаляващ 
          Елей сипи,елей 
          По пътя наш изтляваш 
          Отивам си, ти знаеш
          Тъга за знаме си развявам!
          Ъгълът в който аз те срещнах - изпя ми хоремажки музикант
          Така бе,и аз признавам

          Нощта бе наша 
          А пък деня  - осъден

          Тогава срещнах те
          В очите ми гореше любовта
          Отново не на ужким
          Изненадан
          Тепърва ще поръчвам
          Елегантно! 
 
         Успявам в този акростих
         Сипни ми вино...
         Тъй нежна,кратка е нощта
         Недей,недей ми моме
         Изпивай моята душа...       


         земи огин,запали ме
 
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: JunnO в Юни 04, 2006, 05:08:08 am
земи огин,запали ме

Земята когато спре да се върти
Едва тогава забрави ме ти
Мига във който слънцето угасне
И светлината в мрак прерасне
Очите си тогава затвори
Главата гордо изправи
И чак тогава ми кажи - "Не искам да съм вече с теб
Нарани ме и превърна сърцето ми във лед"
Знам никога не ще да дойде този ден
Аз няма никога да го допусна
Продължавай ти да вярваш в мен
Аз няма никога да те не напусна
Любов и щастие ще ти покажа
И ще сбъдна твоите мечти
Мила искамо само да ти кажа
Единствена за мен си ТИ!

                    --->    Виртуална Любов    <---
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Юни 04, 2006, 13:24:01 pm
Върни ми миг от вечността
И с поглед нежен погали душата,
Рисувай върху устните дъга
Танцувай с мен забравил самотата.
Усмихвай се с очи от син лазур,
Аз искам в тях да виждам любовта,
Лъчите им – стрелита на Амур -
Не се страхувай... Те са красота...
Аз този миг ще запечатам със целувка и
Лодката на времето ще спре
Южнякък ще ми подари милувка
Без думи... Всичко във очите се чете...
Оставаш ли съм мен в безвремието тихо?
Вдигни очи и миг от вечността стани...


 :arrow: Ти моя нежна лудост
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: angel4e_f в Юни 04, 2006, 14:54:00 pm
Ти-желание и болка,ти
Илюзия,съдба реална.

Моята фантазия отново пита дали ти помниш
Оная нашта стая непозната.
Ягодите сладки и червени,

Нежните ти ласки,нашите мечти,
Е,отговори ми,мили,помниш ги ти,кажи!?
Животът ми с теб започна,
Недей така със съмнение ме гледа.
А повярвай в това,че ти за мен си всичко на света

Лудост е да спра луната,
Удължаването на мига така ще стане.
Дълъг ще е всеки спомен,мили
У дома за туй мечтая!
С теб животът ми започна,
Теб ще искам аз до края!

П.П По-ужасно нещо не съм писала [smeeh] [smeeh] [smeeh] :toofunny: :toofunny: :toofunny: [xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa] ама нещо малко трудно ми беше да измисля нещо смислено с букви,подредени по този начин.(ама то и тва не е мн смислено [smeeh] [smeeh] [smeeh] ,но ако се задълбочиш излиза нещо [shame])

 :arrow:  Ти си живота
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: MoonLight в Юни 04, 2006, 15:02:39 pm
Толкова много те обичам,
и в съня си все към тебе тичам.

Силно искам да си ти до мен
и винаги...до последния ми ден!

Живота си за теб бих дала,
и всичко мое бих пропиляла...
В името на нашата любов голяма
от днес към теб съм напълно пряма.
Така щастлива никога не съм била
а, ти с мен чувстваш ли се така?

(Хехе, по-тъпо не можеше да стане  :p  )

 :arrow: Сънуваш ли ме?
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Юни 04, 2006, 16:09:14 pm
Сънуваш ли ме мое нежно цвете? От
Ъгъла на времето към мене гледаш,
Но виждаш ли ме или пак превзето
Увиваш се във спомените бледи?
Вървиш към мене уж, ала не стигаш,
А аз те чакам в сънища недосънувани,
Шептиш ми думи, ала сам не чуваш
Лъжливата им същност как погубва ги...
И пак ще питам – Днес сънуваш ли ме?
Мълчиш... Така не можеш да излъжеш...
Ето и утрото прокрадва се... Не си сънувал много дълго време...


 :arrow: Помниш ли моето име
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: angel4e_f в Юни 04, 2006, 21:39:43 pm
Помниш ли моето име?
Онова,дето кара те да полудяваш?
Много болка то ти причиняваше
Но само от отворените стари рани го правеше....
И още мъчи те спомена за него...и...
Шепти ти то за любовта

Любов като тази нашата няма!
И тази на Адам и Ева бледнеят пред нея.

Моето име зная обичаш
От него сърцето боли те,любими
Ето виж и моето сърце кърви от теб
То плаче всяка вечер и ридае.
Обичаме се двама много

И заедно сме нощ и ден,
Много рани с тебе си направихме,
Ето сърцата и на двама ни са наранени!


по зле не може да бъде [smeeh] :arrow:

самотна стая
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Юни 07, 2006, 21:15:11 pm
Светът за миг застина.
Ангелите слязоха от Райската градина.
Морето жално плачеше със нас,
Оставахме за последно двама - Ти и Аз...
Тръпнех във сълзи обляна...
Никога нямаше да си простя...
Ангелите даже ме наричаха "презряна"...

Стъпка плаха направих, знаех че безпомощна ще се свлека...
Ти стоеше отстрани, а плачът ти тъй изкуствен...
А исках за последно да усетя любовта....
Ярката светлина ме измъкна от този свят безчувствен.

  :arrow: Наивност
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: repi-s-lychec в Юни 08, 2006, 09:13:26 am
Нека да се хванем за ръчички,
А за моите изневери да забравим,
Искаш ме - о, колко си добричка,
Всичко ние с тебе ще поправим.
Нека да те цункам и прегърна -
Обич много имам аз за всички,
Само с теб не ще да бъда, знаеш,
Тъй като съвсем не си едничка.

невероятно
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: last^kiss в Юни 09, 2006, 22:56:27 pm
Не искам да те виждам вече.
"Ела" недей да ми шептиш,
В мен угасна огънят далечен,
Ехти в сърцето думата "прости".
Рояк от спомени се стече,
Останаха те,всички-до един,
Явно просто спомени са вече,
Така изглеждат-като дим.
Но всеки спомен болката лекува,
Остава с него огън да гори...
 [shame]
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: JunnO в Юни 10, 2006, 15:19:23 pm
саксия
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Юни 10, 2006, 15:40:59 pm
Страхувам се към слънцето да гледам,
А ти си слънцето и искам да те видя
Какво да сторя да не ослепея щом погледна
Със сянка от любов очите ли да скрия
Или със риск те вече да не виждат
Ясно макар единствен път да те погледна...


 :arrow: Преди сега след време
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Юни 10, 2006, 18:41:29 pm
Понякога с ръка те търся нощем
Разбирам, че не мога да те имам
Едва ли спомняш си ме още
Далече си! При мен не се прибираш!
И  чакам пак, потъвам във съня си

Сънувам спомени и в тях живея
Една мечта хладно ме обгръща
Гори ме с мраз и бавно, бавно тлея
А  ти умееше да палиш мойто тяло

Сега осъзнавам, че огънят угасна
Лъжите ти, подклаждаха го много
Еделвайс бе истината сред скали - заблуди страшни
Денем пак нахлузвам смешна маска

Върху нея не се четат емоции
Рискувам да се превърна в проста краска
Еднакво сива с дните ми самотни
Моето легло зове те нощем...
Едва ли спомняш си за мене още...


Животът ни е цирк - смях през сълзи
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Юни 10, 2006, 19:29:50 pm
Жадувам те като напукана земя дъждовна капка
И в тялото ми пламъци от страст горят,
Във мислите ми лудост – да те чакам
Отанах без душа... И пак мълча...
Там някъде във мен, във мрака тъжен от
Ъгала на моето сърце наднича плахо и
Тихичко ме вика спомен нежен
Назад във времето – онази топла стряха
И ти със твоята усмивка... Пак е тихо
Единствено сълзите ми си шепнат
Целуват ме с целувки - леден вихър
И по лицето ми оставят две пътеки...
Ръцете ти къде са да ме стоплят?
Къде остана любовта и светлината?
Самотна съм, а колко бях щастлива помня...
Молитва ли за милост да изпратя?
Я виж... В небето отразени са
Хилядите мои мисли луди
Препратени със любовта ми през вселената
Реки от нежност – невъзможно чудо...
Ела сега... Жадувам те до болка,
За миг ела и после пак пътувай
Със спомена... Ще издържа ли още? В колко
Ъгли най-тъмни ще се криеш ти? Сънувай...
Лудоста ми оцеляла от болката обичана остава,
Забравила за тази жажда в мене отивам си
И пращам ти за сбогом сърцето си – ненужна тяга...



 :arrow: Дали все още сме приятели
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Юни 10, 2006, 19:51:49 pm
До скоро бяхме неразделни
А ето, че днес е различно
Листа от вятъра отвяни
Играят танц с присъствие двулично

Винаги съм те обичала
Сега е същото както преди
Езерото за нас бе притихвало

Още помня мигновените тъги
Щурмували сърцата ни без милост
Естествено ранявани без дъх

Съхнехме там сгушили се под върбите
Мерехме житейския си път
Ежедневието си изоставяхме

Приятелството ни бе по-възвишено
Роли чужди не играехме
Иронията връхлетя ни от Нищото
Яростно тя разбесня се
Толкова завист към нас бе таяла
Ехидна със злоба развилня се
Ловът и' приключи с нашата раздяла
Искам краят ни да свърши... Краят на преврата, що съдбата извърши


След края идва началото
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Юни 10, 2006, 22:00:49 pm
С ъдено ми бе да те срещна
Л ицето ти сънувах дълго преди това
Е сенна елегия, пламъкът на църковни свещи
Д алечен порив на вятъра, стих на ранена душа
К расиви са мислите, които с теб споделям
Р евнуваш всяка моя усмивка, тъжно е това
А ко загърбя делниците и всеки ден ми е неделя
Я сно е, че вечен празник ще ни бъде любовта.
И тишината, нежно спяща помежду ни
Д оверчиво ще се усмихва в своя сън
В очите ти ще се стопяват неказани думи
А вятърът ще свири в голите клони навън
Н е искам да забравяш всяка минута споделена
А ко изстинеш и мен в бездната ще завлечеш
Ч увам ударите на сърцето ти дълбоко в мене
А ти чуваш ли моето, полудяло от копнеж
Л есно става всичко, когато се обичат двама.
О бичта е живот. Без нея просто нищо няма.

 :arrow: Сега, защото утре ще е излишно
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: DeTe_Ha_Xaoca в Юни 11, 2006, 18:31:59 pm
Светът заспива уморен,
Едва затворила очи  
Гълъбибица бяла  
Ангели сънува  
Завито със златна слама
Агънцето бяло също спи.
Ще зспиш и ти след малко  
Останал сам със своите мечти.
Тогава ще ме видиш мен  
Окъпана във лунна светлина  
Угасила пламъците на деня  
Тревогата загърбила  
Радостна във твоя сън ще бъда  
Една едничка на света  
Щастието розово  
Единствено по мойта кожа ще личи  
Една усмивка дай ми  
Изпей ми пак онази песен  
Запитай се боли ли, да съм само сън  
Луната да изгрява,
И тогава да съм с тебе аз  
Шегуваш се, шегувам се  
Но боли ме в този час.
Обичам те кажи ми с нежен глас
 :arrow: нещо горещо

Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: repi-s-lychec в Юни 11, 2006, 18:58:42 pm
Нежно, грациозно тя пристъпва,
Едва с краче земя докосва.
Ще ти се на теб да каже "скъпи",
Обаче тя мълчи и те ядосва.

Гориш за нея, то е
Очевадно. И искаш я
Ревниво, дори властно.
Едва ли някога
Ще ти прогледнеш, че да
Обичаш нея е ОПАСНО!

сега бъди добричък
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Юни 12, 2006, 02:02:05 am
С лънце, просто нетърпим си днес
Е х, от тези твои куп капризи
Г розно ме боли глава и в стрес
А з ще скъсам черната си риза
Б ъркаш ми във здравето с финес
Ъ гловато нежно си играеш
Д етски маниери с интерес
И скаш да пробуташ и нехаеш
Д а, но аз не съм бавачка, не
О бичам те, но ти пък прекаляваш
Б ърникаш тайно в моето сърце
Р анени чувства ей така оставяш
И май ще си изпросиш днес пердах
Ч е аз не съм от търпеливи семе
Ъ псурд ми пускаш, смееш ми се, ах,
К ротък стой, че дявол ще те вземе


 :arrow: ти си моето плюшено мече
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: repi-s-lychec в Юни 12, 2006, 12:19:38 pm
Така обичам да те стискам
И да те гушкам до отмала

Със тебе ласки само искам
И само обич бих ти дала.

Мечтая да си все със мене,
Обаче, знам, това е трудно.
Едва ли аз съм твойто време,
Това в живота не е чудно.
Отдавна искам те насреща,

Понеже с теб се чувствам цяла.
Леглото - мястото за среща,
Юрганът - повод за раздяла.
Шега е сякаш  тая - наш`та...
Е, знам, така ни е забавно,
Но нещо все към теб ме праща -
Обичам те, това е явно.

Мечтая да си все със мене...
Единствена не съм - аз зная,
Частица съм от твойто време,
Едва ли мой ще си накрая.

две потни бири, моля
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: last^kiss в Юни 16, 2006, 23:42:45 pm
Дали ще чакаш да ме видиш,
Вярваш ли, че чакам те и аз.
Ела при мен, че инъче ще ме обидиш.
Пътят ти веднага ще скова в мраз.
От днес нататък искам те до мене,
Това е заповед, а не молба.
Недей да губиш ценно време,
Излишни са и твоите слова.
Бъди до мен и днес и всякога
И винаги ме хвашай за ръка,
Рисувай името ми както някога
И ме сънувай,как шептя слова.
Моли ме да съм с теб завинаги,
Опивай се от моята лщбов.
Любовните ни мигове-помни ги ти.
Ясно е, че за мен на всичко си готов!


Дори да дойде края на света
 :)
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: JunnO в Юни 20, 2006, 01:37:01 am
Дори да дойде края на света
Огън и вихрушки по земята да вилнеят
Ръцете ми ще ти даряват любота
И сърцата ни ще са весели,ще пеят...
Дори да ме забравиш,
Аз не ще го сторя.
Дори и зло да ми направиш
Обичта си ти давам и за твоята се боря...
Йон по йон ще се разпръсна и в
Дъхът ти ще се влея
Единствено тогава аз ще разбера
Какво е да се смея...
Рани много от теб си имам
Аз, а колко още ще получа
Ясно е защо от тебе всичко взимам
Най на края и аз да се науча...
Ако някга случайно пак решиш,
Света ми малък да направиш ад
Вече не ти вярвам че любовта си ще ми подариш
Естествено не ще го допусна пак...
Така че просто на преде продължавам
Аз и за теб не съжалявам...

 :arrow:Няма невъзможни неща
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ..::Smexorankata::.. в Юни 20, 2006, 09:05:59 am

Несъзнателно отидох,
Ядосах се и си заминах,
Мислейки,премислих своята любов!
А само спомена в мен гореше адски суров!
Ненаситно давах обичта си!
Един жест ми остави и не погледна дори..
Възможно бе да съм умряла,
Ъгъла кървече цял,
Зимен студ в мен изгаря,
Морета от сълзи и камъни тъга,
Обичам те!
Живей,където и с когото си решиш!
Недей да даваш
Истиснки неискани лъжи,
Нечие сърце продаваш,
Елегантно го продаде,за много пари..
Ще съжаляваш,защото след този ден страстен,няма кой да те обича,уви!!
Аз ти пожелавам да си истински щастлив с човека,който днес пред мен реши...

Обичам те и те мразя! :)
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Юни 22, 2006, 22:03:34 pm
О гънати нерви като разкъсани струни на китара.
Б ягащи мисли - далече, далече по нощни поля.
И скам нещо да кажа, но знам, че темата е стара.
Ч аках твърде дълго да излекуваш моята душа.
А ти ми подари само безсънни разплакани нощи.
М ълчеше всеки път, когато се гърчех от самота.
Т рудно ми е да ти обясня защо обичам те още.
Е два ли това има някакво значение точно сега.
И затова си отивам и повече няма да се завръщам.
Т върде дълго продължи тази агония .Не, нямам вина.
Е сен е в градините на рая .Нищо вече там не е също.
М ълчаливо ангелите садят черни рози и плачат сега.
Р ъцете ми вече не са крилете на птица красива,
А сърцето ми е пясъчен часовник, счупен на две.
З имата е близо,тя е сезонът, който ме убива.
Я сно и празно е над мен студеното зимно небе.


Не те искам в живота си
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ..::Smexorankata::.. в Юни 22, 2006, 23:31:26 pm
Не намирам сили да се спирам,
Естествено не зная как да продължа...
Така ли винаги се спирам?
Е,няма този път да е така...
Искаш или не,аз ще те получа,
Сякаш си ми малко,тихо куче,
Каквото и да кажеш-ще сгрешиш!
А искам само да мълчиш!
Между теб и мене има разлика голяма,
Виж се само и кажи дали те заслужавам?
Жена съм,ти си мъж,
Играх си,ти не искаш за веднъж,
Вярваше,че ще ме имаш вечно,
Отдавна свърши 'вечното'-->УВИ!
Така започва всяка връзка,
А винаги завършва с лъжи!
Само аз и ти,само ти и аз...
Играем ролята на нашето вътрешно си аз.

Любовта е ангел!
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Marchellka в Юни 26, 2006, 16:15:14 pm
Любов и аромата на цветя
юлски вятър нежно вей.
Боже!Колко радостна е днес душата,
"О,живей!" крещи ми, "О, живей!"

В черупката не искам да се връщам,
там, дето толкоз време аз под ключ стоях.
А да изляза и да продължа отново
един живот, една жена, една съдба.

Ангел сякаш падна от небето
неговата същност беше в теб.
Голямо щастие ми носиш за сърцето,
едничък си ти моя лек
любовен - сега и во век!

 :arrow:НЕЖЕЛАНА САМОТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Юни 26, 2006, 18:38:17 pm
Н ежността ми се стича по стените-
Е легично бледа и се губи някъде в пръстта.
Ж адна съм, но по устните ми нито капка няма.
Е динствено вятърът сух носи тръни. Тишина.
Л аската на слънцето отваря грозни рани,
А нгелски глас фалшив се влачи в черно небе.
Н ищо не остана вече от любовта ни,
А защо с нея е препълнено моето сърце?!
С тудените ти пръсти разкъсват спомена за мене.
А ко се разплача, ще ти покажа колко много ме боли.
М оята гордост е жива в мен - дявол да те вземе!
О бичам те, но това никога няма да го разбереш ти.
Т ъмно е дълбоко в дните и безсънните ми нощи,
А споменът-рана за тебе свети на дъното им още.



Свикнах без теб да живея
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Marchellka в Юни 26, 2006, 21:06:35 pm
Свикнах да бродя вечно сама,
виждах сенки,хора,лица.
Исках за себе си капка внимание,
което те обаче изместваха с гробно мълчание.
Нима е трудно даже думичка да кажеш,
ако ще да е и простото Здравей.
Хорското безрзличие и лицемерие да помажеш
болката ми да убиеш...Поне се засмей!
Един ден, сама и отново на път,
забързана към безкрая далечен,
тишината бе нарушена от онзи,мъжът,
елегантен и добре облечен.
Без даже поглед от моя страна
обър вечер!" изрече.
Агонията на моята душа уби,
живота ми във самота разсече.
И така във вечността,
винаги внимателен и нежен,
един мъж непознат възроди любовта-
яви се и превърна живота ми в песен.

 :arrow:Отново сама в мрака
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ...::Mag1::... в Юни 27, 2006, 08:52:45 am
О Обичам те ...
Т Тези думи нещо значат ли за теб?
Н Нима не си ги изричал ... "Обичам те" ...
О Обичаше ли ме, или игра бях за теб?
В Восъка на свеща бавно топи се ...
О Опитай, мили, свали картите, разкрий се ...
С Сам ли искаш да останеш, или в моите прегръдки да заспиваш?
А Ангелски да те целувам,
М молейки ме, да крещиш ...
А Ангелски да те милувам,
В викайки името ми, да пищиш ...
М Мислиш ли за мене нощем?
Р Рисуваш ли тялото ми с очи?
А А изпиваш ли го страстно ти?
К Като ангел ли си ме представяш?  
А Ангел, красив прекрасен, влюбен в твоите очи ...  
:arrow: Няма да те забравя
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Marchellka в Юни 27, 2006, 14:29:22 pm
Не искам да те превъзмогвам,
яд ме е и ме боли...
Мене да заместиш с нея...
Ах,как ме нарани.
До късно вечер чаках неуморно,
а ти със друга някъде си бил...
Твоето сърце  е ледено коварно,
една нежна душа по такъв начин ранил.
Защо кажи,защо ме изостави?
Аз бях уж твоята жена?!
Болеше ли те, с каква жел го направи..
разказваше как заедно ще обиколим света...
А сега стоя сама и плача,
вече няма те до мен...
Явно самотата ще е неотлъчна спътница във моя ден.

 :arrow:Само още миг моя
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Юли 01, 2006, 18:40:41 pm
С ъжалявам...Знам ,че трябва да си тръгваш вече...
А з каквото и да кажа, нищо няма да те спре.
М ъж зад ъгъла те чака, в скъп костюм облечен,
О ще миг ще те погледам, после в мен сърцето ще умре.
О бичта ми неполивано е слабо, нежно цвете.
Щ астието като дъжд отдавна кротко не вали.
Е х, съдба, късметът ми от времето отнет е.
М оето момиче си отива.Тъжно е и много ме боли.
И скам много думи да и кажа, но не смея. Няма!
Г розни сенки ми закриват слънчевата светлина.
М алка блуднице, щом любовта ти бе една измама
О тиди си, той те чака пред луксозната си, лъскава кола.
Я сно е, че нищо няма смисъл, щом измерваш с пачки любовта.



 :arrow:Цял живот няма да тичам след теб
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Merito^^ в Юли 02, 2006, 23:18:37 pm
Царице моя виж небето
ясно е и слънцето пече.
Лято е царице усмихни се
Животът вче те зове.

И вгледа се царицата тогава
в деня уж светъл, но не го видя.
Отровени са нейните очи със сълзи
Тъгува тя за радостта!

На нея лятото не и е нужно
ясни небеса неще.
Може ли да се усмихва външно,
а да плаче нейнито сърце?

Дълго време в самота живяла е
ала сърцето и от болка ще умре.
Тъгува то за малко обич
иска то обичащо да спре.

Чакала е своята любов царицата
а  предлагали са й единствено пари.
Можеш ли с бижутата да си щастлив
със златото, което не блести?

Лятото отмина, а царицата
едва успя да понесе
Да е сама отново, ала се надява
това все пак че някога ще спре.

Е било е някога отдавна, но царицата открила любовта.
Била  щастлива, тъй разказва лягендата за вярата във обичта!

 :arrow: в плен на времето
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Юли 03, 2006, 13:06:59 pm
Винаги самичка ме оставяш

Пак плача в ъгъла сама
Любовта в мен да оживее се надяваш...
Единственото, което ми остава, е непрогледната тъма.
Нима си мислиш, че ще бъда вечно твоя?

Нима вярваш, че всичко свършва с твоята любов...
А някога наистина желаех да владееш съдбата моя...

Вече самичка оцелявам в този свят суров.
Разбрах, че в живота трябва да се справяш сам,
Единствено на себе си трябва да разчиташ.
Мислите за миналото ше бъдат позор и срам,
Ехота от спомените най-добре е вечно да отричаш...
Това научих от теб, моя любов, -
Обичаш ли – накрая оставаш сам в света суров


 :arrow: Вярвам в теб
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: repi-s-lychec в Юли 05, 2006, 23:17:42 pm
Винаги усещаш що ме мъчи,
Яростта ми можеш да тешиш,
Рамо щом ми трябва си насреща,
Викам ли срещу ти, ти мълчиш.
Ако някой някога ми каже 
Може би, че ти ме лъжеш

В теб не бих се усъмнила даже...

Толкова на теб държа.
Е, понякога не го показвам, но и
Бездруго на тебе всичко казвам.



За следващия - искам да си близо
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: OvCeL4EnCetO в Юли 06, 2006, 17:46:01 pm
И сърцето ми сковано
Сълза за тебе днес пророрни
Като нежно,миличко и чисто
Ангелче за мен говори.

Моята звезда в небето
Дали днес ще проговори?
А може би в миг ще замълчи
Сливайки се с нежния сюжет

И така близко ще остане
Близко както никой път,
Лъчът й нежно ще ме пази
Искрено и чисто от омраза

Защо ли още те оби4ам,нека някой друга да пита.
Обичта ми вечно ще остане като конник в твойта свита...


За следващия: Вярвам в любовта
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Юли 07, 2006, 19:42:08 pm
Всеки ден се аз събуждам
Яхнала болюк мечти
Раждам се и се привързвам
В хубавите мои дни
Ахвам звучно от почуда
Миг не стига ми един
 
Всичко да сбера за други, що
 
Любов към тях се в мен таи
Юлски дни и юлски нощи
Белязани са с много жар
Обичам миналото още
В бъдещето аз не търся цяр
Така си живея ежедневно и щастливо
Апелът "Вярвам в любовта!" държи ме жива...


Ела! Аз чакам те!
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Unforgotten`feeling`f в Юли 07, 2006, 20:01:07 pm
Ехото на моята душа
Лежи,ранено от съдбата
А как ми се иска от тази кал завинаги да го изсуша
Ала само чупя му крилата...
Заради едничко поражение
Чувствата остават във беда
А толкова боли...в това положение
Като знам ,че без теб съцето в тъмата самотна гледа....
А само ти ще ги спасиш!
Можеш да обърнеш моя свят отново
Ти трябва светлината да въскресиш
Ела до мен,искам да се обичаме наново!


Усмихни се за мен  [heart__]
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Юли 07, 2006, 20:11:31 pm
Утре може всичко да е друго
Само днес е важно в този час
Махни с ръка на своята почуда
И готов за обич днес ела
Хиляди аз дни те чаках
Не с мисълта, че утре ще долетиш
Именно с една надежда
 
С мен да бъдеш днеска ти
Есента ни отдавна отмина
 
Зимата се изтърколи мъчно
Ангел вчера да ме види мина
 
Мелодия изсвири звучно
Една такава нежна и ефирна
Нека днес с любов я с теб изсвирим..

Умея да обичам Теб
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Amor в Юли 11, 2006, 00:22:33 am
У-смивката ти узарява моя ден
М-исля постоянно за теб,
Е-сенен топъл ветрец подухва
Я-сен е денят със теб

Д-окога ще сме заедно?
А-з ли да кажа?

О-тговора щом не зная...
Б-лясък в очите ти свети
И-скам да съм с теб до безкрая
Ч-акам те дълго...сама съм,
А-миго ли да те наричам?за тебе щом
М-ечтая,обичам те-друго незная!

Т-рудно се изрича Остани,когато виждам че те няма,
Е-сенния вятър става хладен щом те няма вече...
Б-лясъкът ти се губи в далечината...

                              П.П. - няма много  рима ама...  

 :arrow: З-А  Т-Е-Б  М-Е-Ч-Т-А-Я  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: OvCeL4EnCetO в Юли 11, 2006, 09:01:25 am
Защо повярвах,питам се днес,
А ето,че идваш отново в моя сън....

Така не мога вече-като стъклено човече!
Ето пада пак мрак във моя свят...
Болката ме пари и бавно ме убива...

Моля се да не съм се раждала,ала знам,че е вече късно..
Ефирен вятър ми навява спомени отминали,
Чакам те и тази нощ,но даже телефона не звъни...и чакам...
Така минават дните и аз знам-отново ще те срещна,
Ала искам да знаеш,любов моя,вече си отминал сън...
Явен и все пак неясен сън...искам да сънувам! 

 :arrow: Обичам те
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: #sexy_pisana# в Юли 11, 2006, 17:06:30 pm
О-стров съм нео4акваности,
б-огат на растения и дървета,
и-зпълнена съм с ме4ти,
4-акам там моя принц,
а-ко и да сме дале4е един от друг,
м-оже би се,той ме гледа от някъде,
т-огава ми 6епти
е-ла ти!! :)

настръхвам
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Zatoichi в Юли 11, 2006, 18:35:20 pm
На-на-на,весело си тананикам,
арка от дъгата над мене виси,
страхотен е денят,от радост ще извикам,
тъй прекрасно е навред и,ах тези лъчи...
Ритъм вълшебен вълшебно владее,
ъглополовяща е душата ми на света,
храм от щастие съм аз и всичко се смее,
ври неубоздано във вените ми кръвта...
Акт от красотата продиктуван - целувчица нежна,
мисъл за любов - в душата скрита прилежно...

фантазия
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Юли 11, 2006, 18:42:59 pm
Фанфари звучно пеят за мене...
Ахва от радост моето време...
Настанява се удобно и гледа в захлас...
Така е приятно на него, на нас...
Амброзия сладка дарява ни с чувство...
Залезът кратък днес не е изкуствен...
Истински, чувствен и неповторим...
Ярко отива си... остава ЛЮБИМ...


Просто жива
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Zatoichi в Юли 11, 2006, 20:01:24 pm
Подарък от сърцето поднесен,
ръка подадена...за прегръдка,
огън от чувства е дарът небесен,
сълза от радост - последната глътка...
Толкова красиво и жизнерадостно
окото на видяното не вярва,
животът във нея тече тъй сладостно.
и сланата дори не може радостта да попарва,
Вихър във деня ми сив и спокоен,
азбуката не стига,за да изразя трепета си в гърдите двоен...

актуална любов  [lol]

Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Юли 11, 2006, 20:36:22 pm
Ах, тоз модерен интернет...
Каква боза създава...
Тя днес е сладка като мед...
Утре пък накиселява...
Артур тук пасти да яде...
Лебед станал бил от грозно пате...
Но в потайния ни интернет...
Актуалното на власт е...
 
Любовчии се въдят ред по ред...
Юначаги все са, исполини...
Бъркат отварички безчет...
От думи прости, или строени в рими [lol]
Въй дали не се увлякох... хайде... помогни ми...


Тихичко поспри
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: OvCeL4EnCetO в Юли 11, 2006, 21:36:04 pm
Тишината и днес в моята душа царува
Иска тя да се да се освободи...
Хората ме лъжат,хората ме мамят
Искат да ме развалят..
Човека трудно разпознава лошота от доброта...
Колко много те обичам нямаш си представа пак
Обичта ми ме изгаря,иска да тупти...

Плажа нежно се облива с бързите вълни
Още я оставям вечно да боли
Спри! Спри да ме обичаш!
Полъха ти нежен леко ме убива..
Рисуваш по тялото ми пак
Искам!Стига си се правил на глупак!

 :arrow:безкрайно уважение
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Юли 16, 2006, 19:22:19 pm
Бързо се нижат един подир друг дните
Един не се пира, за да го видят очите
За кратко помахва и преобръща света ми
Кога ще престане да разрежда кръвта ми
Разочарована силно от равнодушно безразличие
Аз моля се тихо да получа отличие
Йод да разсипя по раните кръвни
Навсякъде... има ли спомени скръбни
Откога ли те чакам да останеш при мене
 
Уви, не улучвам все вярното време
Вярата топи се тихичко, бавно
А аз пък заспивам... невероятно, но вярно...
Жалост ли нямаш или и тебе боли те
Едно все ми казваш, благославяш косите
Недей да ме лъжеш... уважавам те много...
Искам да останеш... не ме съди строго...
Една е истина, нали... Невъзможното искам... Уви!...


Порочни мисли
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Zatoichi в Юли 16, 2006, 21:15:46 pm
Пир душевен е всичко ей тука,
огън гори сивотата и всяка една скука,
работа,задължения обаче понякога имам,
очите ти,за да ме гледата,трябва с мен да ги взимам.  [lol]
Чародейства в котлето забъркваш,
най-тайни заклинания мълвиш и сърцето объркваш,
и няма измъкване,нито спасение,
може би ще се оставя тъй бленуваното уединение.
И отново в танц несравним,
с теб двама будни през деня ще заспим,
лъчи ще огряват нашето съзнание,
истини ще откриваме с лъжа и покаяние...

право на обич
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Юли 16, 2006, 21:30:16 pm
Първи си в списъка на искрените хора
Раздаваш се с мярка, но пак усещаш умора
Аз пък съм друга, малко по-различна
Въпреки това твърдя, че с теб си приличам
Обичам да пиша с твоя милост тъй често
 
Несправедливо е щом си отиваш заради нещо
Абсурдно за мене, не мога да го променя
 
Ох, колко неприятно ми е... че не съм по съня
Би трябвало да си взема поука от всичко
И да призная отново, че твърде е лично
Чакам все и все сама оставам... но така ще си е... щом себе си признавам...


Всичко има цена
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Юли 17, 2006, 15:27:17 pm
Вечерта настъпва тиха и самотна...
Слънцето се сбогува с "лека нощ"
Искаше ми се прошка да получа за душата си сиротна
Чаках дълго преди да се понеса към смъртния разкош...
Красотата на нощта сладко ме омая
Огънят в душата ми бързо заигра
Исках сякаш за грешките си да се покая
Мъчех се смелост в сърцето си да събера
Ангелски глас да ме вика дочух...
Цялата изтръпнах - стоях с остър нож в ръка...
Ехтяха думите благи, долавях ги със слабия си слух
Нима за малко дъхът си щях да спра?!
Ангелът Пазител отново ме спаси от греха...


 :arrow: Сродна Душа
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Юли 17, 2006, 15:49:53 pm
С ънувам ръцете ти, които рисуват моето тяло-
Р исунка в сюрреалистичен стил.
О бичам, когато от възхищение занемяла
Д ушата ти до моята се докосва. Спомен мил
Н ежно се разтваря като захар в кафето,
А устните ти шепнат думи, сладки като мед.
Д ълбоко проникват, направо във сърцето.
У сещам тръпки, изгарящи ме като парченца лед.
Ш умът на околния свят избледнява и отминава.
А нгелска моя душа, кажи ми какво ли със мене става?



 :arrow: морето, ти и спомена
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Юли 17, 2006, 20:16:38 pm
Момчето, което говори със сърцето
Опипва внимателно чувствата - почва
Разравя я нежно и гали я леко
Елексири изсипва и я пречиства порочно
Теглото и' снема, споделя го, понася
От какво е събрано то толкова тежко?!
 
Тъжно се пита, но усмихва се и Я превъзнася
Иска да докосва и радва и' лицето
 
Иска да я вижда винаги щастлива
 
С радостни очи и коси меко лъскави
Продава и себе си, за миг да я има
Обикновена, различна, нереална и плътска
Момчето, което говори със сърцето
Единствено иска Нея... все Нея
Нарича я Любов, Самодива и Обич най-гореща
А Тя остава вълшебница НАЙ-ОБИКНОВЕНА!...


Прости моя грях
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: FALLEN в Юли 17, 2006, 20:50:02 pm
Потайни мисли се крият в твоето съзнание
Редят се една след друга и те оплитат.
Оттогава не можеш да заспиш,нали?
Стараеш се да прикриеш подпухналото си лице,
Т рябва ти време,да опознаеш себе си...
Искаш да си бог,но май не си...


Мисленно си представяш как всички около тебе тичат.
О собенно аз...
Я  ,стига,това е лъжа!

Говорим за различни принципи...
Ровиш се в себе си,та ти себе си не познаваш...
Яхнал си мечтите,сякаш си дете...
Хайде,дай ми ръка да ти покажа как се живее!

 :arrow: СЛЕД ПОЛУНОЩ...  :)
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: pain в Юли 20, 2006, 15:23:36 pm
Сянка черна над мен си ти,
Любов ли си или не?
Ето пак си тук..
Добър ден ти казвам пак!

Почти винаги те посрещам приветливо.
О,как да те забравя кажи ми..
Любов силна и неудържима
Убива ме малко по малко.
Някой ден ще ме обичаш и ти,
Обичта истинска ще познаеш,но
Ще е късно !

ИЗМАМАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: FALLEN в Юли 24, 2006, 22:35:41 pm
И-сках само малко щастие днес
З-атова се влюбих с надежда в теб...
М-ай заочнах на шега,
А-сега в действеителност те заобичах...
М-оляте,кажи че и ти изпитваш същото
А-з за теб дишам и живея...
Т-олкова малко ни дели...
А-прекалено малко време ни остава...


:arrow: Омагьосан свят
:question: Тъй като с ь едва ли ще измислите дума,прескочете я...
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Афродита в Юли 25, 2006, 01:26:12 am
Обичам слънчевото утро...
Малките капки на сребърна роса...
Ангелчета небесни как играят по полето...
Градините прекрасни са целите в медени цветя...
Ь
Откривам теб - дар от Бога...
Съкровен копнеж - в моя ден...
Аз желая да съм само твоя...
Нищожна част макар  от божествения ти тъй нежен плен...

Сънищата - в тях аз тебе пак те вая...
В приказни одежди си ти ...
Яхнал кон , обсипан със скъпоценности омайни...
Ти си моя акропол любовен - ела ме вземи ...


Божествен копнеж :p
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Donnerjack в Юли 27, 2006, 18:11:41 pm
                               


                                    Било ли е - не знам...
                                    Обичах те през всичките раздели
                                    Жена ти бе...сега си прах 
                                    Есен ли натрупа тленните постели
                                    Стихове ли само аз избрах...
                                    Ти ли бе това?
                                    Вречена и тъй сама
                                    Еленина...най-бистрата чешма
                                    Не е било - аз знам!

                                    Копнеж от мисли 
                                    Очакване
                                    Пламтеж...
                                    Не си ли ти
                                    Еленина чешма?
                                    Жена на бистрата вода...

 :arrow: скръбта като ручей
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Август 07, 2006, 14:51:13 pm
С тудени са ръцете ти,
К огато докосваш
Р анимата ми душа-
Ъ гловато-непохватен,
Б еззащитен и
Т ъжен.
А з искам с
К адифена мекота,
А нгелски нежна и
Топла да
О бвия мръзнещото ти,
Р азтреперано тяло.
У ханието на ванилия-
Чаровно-елегантно
Е онова, което
Йонизира въздуха между нас.

 


 :arrow:Мълчанието не винаги е злато
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Marchellka в Август 07, 2006, 20:58:31 pm
Малка и сякаш чуплива стои във
ъгъла на тъмната стая...
Личи си,че е плакала,
че иска за нещо да се покая.
Агонията като огън изгаря нейната душа...
Ни иска вече да обича,нито пък да е сама.
Изгаря в спомени болезнени за онзи,
единствения както казва,
тоя,дето подарявал и е рози,
онзи,дето уж бил нейната сродна душа.
Неистови усилия да стане...
Е,пореден неуспех...
Вяла,без енергия и пламък,
иска и се да е кубче лед...
Ни да чувства,ни да люби,
а като камък на всичко да устои...
Голямата любов може да те погуби
истински огън щом в тебе пламти.
"Е,ще остана още миг така,
защото друга работа нямам..."
Лъжа след лъжа реди,лъжа след лъжа,
агонията с нещо опитва да махне...
Тропот,шум и малко светлина се появява по лицето...
Отваря се врата...но,уви,не е на нейното сърце момчето.

 :arrow:в любовта не всичко е розово
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Zatoichi в Август 10, 2006, 18:02:43 pm
Върху пиедестал едни я поставят,
лакомо в сладостта и потъват,
юзда е за други и те не забравят,
бича,под който безпомощни се огъват.
Огън вечен в душата,
вихър бесен,неудържим,
това е в сърцето красотата,
а също и кошмарът несравним.
Никой с нея не може да се бори,
един е само цярът,
в нея потопи се,нека рана се отвори,
сън прекрасен нека погълне кошмарът.
И пак звезди ще засветят,
чиракът майстор ще стане,
които успеят да го усетят,
отново щастието ще ги хване.
Ек остава неизменно,
ръка подадена след тишината,
отричане от щастие тленно,
звезди прокуждат самотата.
Отново заедно,отново двама,
върху лицата плаха усмивка,
отново любов,но в цветна панорама...

Луна сред морето


Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: MoonLight в Август 10, 2006, 18:31:36 pm
Лунна бяла светлина,
Укрива се в морето през нощта.
Незнайна бяла светлина...
Ах, каква красота!
Скришом, тайно се проплъзва така,
Разпиляла своята красота.
Един живот има само тя, един живот...
Докато тайно пак се скрие и хоп!
Морето нощния си блясък губи пак
От слънцето озарявано е .. о, само как!
Разпилелте се слънчеви лъчи
Един по един следват морските вълни.
Тайно нашепват...даже крещят с цялата си мощ
"О, море красиво.. чакай луната и тази нощ.."

Ух че тъпоооо  [shame]

 :arrow: Красиво момиче
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: me4tatelka в Август 16, 2006, 22:59:41 pm
Крие се зад грозните одежди
Русичко момиче чернооко,
А своите мечти, копнежи
Скътала в сърцето на дълбоко...
Иска от света тя да се скрие,
Всичко лошо зад гърба си да остави,
Оковите на тъгата да разбие,
Миналото си да забрави...
Останала самичка е сега,
Момиче без подслон е вече,
И няма собствена съдба,
Чакат я само пътища далечни...
Едно си има тя - надежда...


горещи летни нощи



Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gangsterkata в Август 17, 2006, 00:38:19 am
Гледам те,какво си ти:

очи големи малко тъжни,
рибарски нюх и чар голям
един бегъл поглед и усмивка
ще полудея,аз си знам!

Иди на лекър,човек не си!
любов раздаваш после я унищожаваш.
Една нощ много ти е нали?!
Това не е нормално,разбери!!!

Накара ме в леглото ти да скоча,
истиска любовта ми - за себе си я взе,
но ще отмъстя да знаеш,
обичам те,но ще си платиш момче!

Ще си го върна
и гръб ще ти обърна!

 :arrow: Любов измамница
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: balrog в Август 17, 2006, 09:40:13 am
Задължително и със
Любов копирай всяка чужда
Авторска идея и всяко
Творческо вдъхновение.
Низка страст това не е, а
Идеал за подражание.
Търси, рови, бори се,
Егоист да бъдеш научи се и


Кради, каквото падне, после
Радостта от раз поглъщай,
Авторитетно, без да я повръщаш!
Така разбираш, че без
Угризения ще се докопаш до
Наградата заветна -
Кратунка златна на
Идеите ти кратна!
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: nejno_angel4e в Август 18, 2006, 02:39:15 am
 :arrow:Любов измамница


Любов измамница,
юздите ти разхлабих,
бетон е сърцето ти железница,
огъня от очите ти извадих.
Всичко мое искаш ти

и последната ми капка кръв да изпиеш,
за последно ще ме молиш ти,
магьоснице дано във ада да изгниеш.
Аз пламъка отдавна изгасих,
моето сърце ранено плахо си мълчи,
невинно и неосквернено го оставих да лежи,
избърсах и последните сълзи.
Царица беше някога на мислите ми,
а сега си просто една самотна скитница в нощта на ничии спомени.


Сладка но коварна
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gangsterkata в Август 18, 2006, 20:58:12 pm
Сладка,но коварна си,
Лееш,пускаш куп лъжи.
Акация си-нежен цвят,
Душата ти е леден аромат.
Косата-с чужда мъка напоена,
А кожата-с интриги окрасена!

Но ще слезеш на земята ти,
От високо-счупила крилото си,

Крило от хиляди измами твой,
От нечии други неволи и тревоги.
Вина огромна ще ти се стовари,
А и отмъщението тебе ще удари,
Рана кървава,голяма ще отвори,
Някой сърцето твое ще отрови,
Аз ще се усмихвам подло,получи си го-беше отговорна!


:arrow:Страстни нощи
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: nejno_angel4e в Август 18, 2006, 21:19:13 pm
 :arrow:страстни нощи

Стремително към теб летя,
трябва да опитам да разбия тази ледена стена,
ръката протегни си до теб плавно ще се приземя,
а тогава няма как да не бъда най - щастливата жена!
Страстни нощи, зла съдба,
тръпките под кожата ми леко доловимо си пълзят,
нощни птици, зла молба,
извивките на тялото ми трудно се ловят..

Нощ е, но коварна ми изглежда,
обикновена уж е, но това е само за заблуда,
ще усетя изпълнена с надежда,
искрено твоята подбуда..


спомени породени от сънища [inlovee]
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Август 19, 2006, 01:01:33 am
Сама седя... поредна нощ...
Пея си песничка тиха...
Отблъсква ме... на мисли лов...
Малка плячка съм... заключена в стиха...
Елен красив... прескачащ тръни...
Нарисувани от болка...
И високи черни шуми...
 
Пропити с бягство надълбоко...
"Опомни се!" си повтарям...
Раненият елен не чува...
"Осмели се!", но е краят...
До урва преследва ме куршумът...
Един е... но изход тук няма...
Накрая се слаба показах...
И свърши безкрайната поляна...
 
Отново... но последно... еленът погази я...
Търсейки спасение от себе си...
 
Сякаш е и плячка и ловец...
Ъгли, издигнах аз за мене си...
Набраздих решетки с трепкащия си писец...
И елена от сърцето си...
Щурмувах в този лов на мисли...
А песента се лее от ръцете ми...   Изтече! Всъщност своя край написах!...

 :arrow: ТОВА, КОЕТО НЯМАМ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: DEVIL_IN_HEAVEN в Август 19, 2006, 10:47:19 am
Търсим в живота такава
Обич, която е вечна,
Винаги прошка да дава,
Ако допускаме грешка...
,
Колко ли опити правим,
Обич едва ли открихме...
Ето какво ни остава:
Толкова, колкото скрихме...

Обич сърдечна и чиста
Носим ли още в сърцата?
Я ми кажете, наистина,
Можем ли... както децата?

Ако я има, дарете,
Моля, омразата спрете!

 :arrow: ПРАЗНА ЧАША ЛЮБОВ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: natalia_999 в Август 19, 2006, 11:51:53 am
Пак поглеждам вяло към снимката вече избеляла,
Раненото сърце почти е спряло-сляпа тишина!
А косата побеляла уж знак е че съм помъдряла,
Знак,ала при мен е не за мъдрост,а за грехота!
Наричха ме как ли не:
Алчна,глупава,дете...
Чудно ми е само едно-
Алчност ли е да искаш любов?
Шамари тежки от живота получих
Ала вече знам и урока добре си научих.
Любовта прилича на  късната зима,а
Юни ражда пак любовната рима,
Бера от пладове от всички любовни сезони
Онесена тичам-дано любовта ме догони!
Вярвам че ще дойде и този ден,
когато ще изгаря пак сърцето в мен!


леле,много трудно да се пише така! голяма тъпотия се получи ама като за първи път става   [shame]


аз казвам  БАВНО УМИРАМ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Август 19, 2006, 15:41:02 pm
Била ли съм щастлива... Или пак
Аз във желанието си се заблудих...
Вървя през тъмното... Сама съм... Как
Никого не срещнах да ме утеши...
От спомени бушуващи главата ме боли,
Усмивката стопи се в бледа маска и
Мислите ми огън ненаситен ги гори
И тялото ждува за последна ласка...
Реки от сълзи, страх и всичко е било лъжа,
А малко исках – просто щастие
Макар за малко... Но получих самота...


ТИ ПАК СИ С ДРУГА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: hixtima_89 в Август 19, 2006, 15:57:51 pm
Ти пак си с друга,
Искам да я видя тази.
Прилича ли ти за съпруга?
Ако искаш и онази...
К'ъв такъв си ти-женкар?
Само чуждото заглеждаш,
И дори направо си ку*вар
Секс със всяка ти провеждаш.
Да така е,май не си добре,
Ръцете ти за чуждото изгарят,
Успех ти пожелавам и късмет,
Глупав си и по на луд те правят.
А сега ти е добре,но времената ще запарят...
 Е тъпичко стана,но не ми дойде друго на акъла  [confused] :p
Заминавай си
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Август 19, 2006, 17:03:23 pm
Залязва слънцето, потъва уморено,
А с него си отива светлината на деня
Магия е нощта, но ако си самотен е студено
И призраци вместо звезди нахлуват във съня...
Не искам да си тръгваш, чувствам ще заплача,
Ала със сълзи май не мога да те спра...
В душата ти нахлул е веч на безразличието здрача,
А във сърцето ти не е останала и капчица от любовта и
Йони от омраза във ума ти паяжина лепкава плетат
Сърдит си, искаш вече да си тръгнеш
И този път аз няма да те спра...


СЪЛЗИТЕ МИ СА УТРИННА РОСА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gangsterkata в Август 21, 2006, 22:49:53 pm
Седя самичка в стая мълчелива,в
Ъгъла от спомени,мечти,
Лъжите ти припомням си.Изгнивам,
Защото ти сърцето ми разби
И другата избра - безсилен
Ти падна в нейните нозе!
Ех,толкова си инфантилен!

Мъката в мен разцъфва като теменуга
Искам,но немога да я спра

Сълзите ми са утрина роса-горчива
Азалия изсъхнала е живота,ще умра!

Умирам от това че няма те до мен,
Ти си някъде далеч,избяга.
Ридае ми душата,тялото за теб,
Истината е че липсваш ми в тъмата,
Нищо че мамеше ме,а аз ти вярвах,
Нищо че неосъзна смисъла на любовта,
Аз обичах те,за това повярвах!

Рана отвори дълбоко в мойта душа,
Огнена,кървава,изгаря ме бавно,
Себе си търся пак из пепелта,
Аз пак обичам те,обичам те жадно!

:arrow:МНОГО ЛИ ТРЯБВА ДА МЕ ОБИЧАШ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ..::Smexorankata::.. в Август 22, 2006, 12:33:18 pm
Миналото мое аз не ща да помня!
Някога щастливи бяхме,но това е само спомен..
Отчайващите думи са запазената марка на нощта..
Горчиви спомени напомня,тъжни като есента..
О,Лзбов!О,чудо!Как сте днес?Къде сте се загубили?
Лъжливи думи чувам всеки ден..
И от приятели,и от спомени красиви..
Трябва ли да те обичам толко много?
Рано е да се погубя сам сама..
Явно на нашето щастие удари някога края..
Бъзливо настъпен избяга под покривка на стая..
Влизайки в сърцето ми,заключи се и ключа взе..
А сега да го върнеш не искаш,струва ти се зле..
Да ме дадеш на някой друг не искаш!
Ала за себе си друга избра без да ме питаш!
Моето желание е лесно..сърцето ми върни!
Естествено по възможност да е цяло,а не разботи парче на парче..
Остава само наш'та болка да те топли в нощта..
Без пощада,без надежда...само ти и тя!
Иначе не ме питай как съм..няма да ти отговоря с "Добре!"
Чакаш отговор да чуеш.."Чувствам се безгранично зле!"
А за тебе и сама аз зная..усмихваш се насила..
Шесто чувство имам..усмихваш се точно като мен..

 :arrow: Без причина ме остави
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Zatoichi в Август 23, 2006, 11:31:30 am
Бавно нижат се дните,
едва,едва докосвайки се душите,
задават си безброй въпроси,
плачейки от болката,която от сърцето се носи.
Разума отговори не дава,
идеал беше всичко,а само пепел остава,
чувства в гърдите замрели,
истини тъжни,на устни занимели.
Няма изход ни посока обратна,
а само болка тъй необятна,
мъчеща се плътта да разкъса,
емоцията скъпа като хартия да скъса.
Отново и отново,
само празнота и нямо слово,
тъй нижат се дните,
а сърцето гасне в гърдите.
Времето щастливо отмина,
иде ново,жестоко като лавина.

Лазурна магия
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Август 23, 2006, 12:08:37 pm
Летя!... Издигам се в небето...
А краката твърдостта забравят...
Запявам... и те чувствам... нежно...
Утро мое, дано по-дълго те оставят...
Ранните звезди коварни...
Ненавиждащи те... Те ме мъчат...
Аз само искам Теб... но едва ли...
 
Магия да те имам ще се случи...
Ако имаш сили... поеми ме...
Гушни ме в своите обятия...
И аз ще се боря... приюти ме...
Ярко грееш... Мое си разпятие!


 :arrow: НЯМА ДРУГ, САМО АЗ!
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Zatoichi в Август 23, 2006, 13:52:30 pm
Няма друг във тази стая,
явно пак съм сам,
може би трябва да позная,
ада впримчел ме като в капан.
Дали нещичко не чух,
ръка невидима сякаш се протегна,
умът полудява,като че ли обладан от дух,
гърлото ръката силно стегна.
Самотата е това,
аз познавам таз магия,
могъща в своята празнота,
обричаща и гибелна стихия.
Ад или Рай,все пак аз избирам,
затвор или свобода,средства не подбирам.

шах и мат  [lol]
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gangsterkata в Август 23, 2006, 14:02:03 pm
Шах и мат казвам ти-победих!
Ах,нашата вечна игра,но ето
Хоп и свърши!Победата е моя,

Иди си,махай се сега!

Мачкаше ме,тъпчеше ме ти,
А сега е мой ред,
Ти си аут,врви си!


 [shame] [shame] [shame]Малко много тъпо стана,ама айде... [shame] [shame] [shame]

 :arrow: ЗАЩО ОТКЪСНА МИ КРИЛЕТЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Август 23, 2006, 22:28:40 pm
Земята върти се край своята ос...
А моите мисли край тебе кръжат...
Щъркел бях силен, а сега - дребен кос...
Откакто изпуснах те аз сетен път...
 
От секундата кратка, вечността що събрала...
Тъмното в мен ме до мишка смали...
Как да порасна... Се питам... надявам...
Ъглите ме крият от твоите меки очи...
Със сивата козина на ден необичан...
Ненавиждам се вече в дупката - скръб...
А до скоро си бях котка, прилична...
 
Магично на фея, скрита в лъскава плът...
И няма минута, в която да не мисля...
 
Как да си върна и Тебе, и... мен...
Ръкави от лудост, с цвърчене, прегризвам...
И дера сивата кожа - необичания ден...
Лесна мишена съм за всичко в света...
Елегантния, силен и пъстар... стар Свят...
Този, на който днес не принадлеа...
Едва ли някога  от Него... ще бъда част пак...

 :arrow: ПЕПЕРУДЕНИ ЦВЕТОВЕ МЕ ОПЛИТАТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Август 25, 2006, 06:13:32 am
Питам се дали ме обичаш
Ех,как искам да знам,
Питам,не е нужно да ми се вричаш,
Ето,ти пак ме чакаш там
Рисуваш ме в твоето съзнание
Удивително красива,
Дали ще приемеш моето признание
Ето,казвам ти,Обичам те и съм щастлива
Нищо,че не се до мен,
Искам те и знам,ще си тук някой ден

Цветята
Вехнат
Едно по едно,
Тъй като от мен си далече,
О,как искам да ти кажа едно:
Вечно ще си в мислите ми,човече!
Едва ли някой от сърцето ми ще те изтръгне

Магия  направи с мене ти,
Ето,сърцето ми при теб иска да се върне

Обичта ми пак теб ще сполети...
През ледове и бури ще се върна,
Линея без теб и любовта
И отново ще те прегърна
Тихия вятър ще довее радостта...
Аз все още те чакам,
Тъй че,не се бави,побързай,ела...


ЛЮБОВТА Е НЕЩО СВЯТО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Септември 09, 2006, 01:54:32 am
Ликът ти помня още, твоите очи...
Юли бе ме омаял в прегръдките си
Болеше още тогава дори -
Обичах те, както никой друг преди
Вятърът есенен смелост ми вдъхна
Ти бе толкова близо до мен
А аз мечтаех само в ръцете ти да издъхна...

Ех, как може да забравиш този ден?...

Но не знаех какво изпитваш ти...
Ехтеше в ума ми само мисълта за теб
Ще ми отвърнеш ли?
Обичам те, макар и отдалеч.

Сърцето ти заедно с моето можеше да затупти,
Вярвах по-силно от преди
Ясно личеше в очите ти...
Трепваше щом видеше лицето ми...
Още тогава влюбен бе и ти!


 :arrow: Завинаги изгубени мечти
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 11, 2006, 12:11:22 pm
Забравям!... Отричам!... Отказвам!...
Атакувам без листи от роза...
Взимам бодлите... Наказвам!...
И пробождам те... надупчена кожа...
Наранен си? Нима теб боли те...
А аз за безчувствен те имах...
Голяма заблуда гори ме?...
Исках много, а малко ти взимах...
 
И за награда ти ме бичува...
Завърза мечтите ми... плаках...
Грапав зад мене бе стълбът...
Упреквах се... че с потоп те заплашвах...
Бурята от кървите мои...
Единствено мене помете...
Ненавиждах се... сълзите - усои...
Интерпретация на любовта ми - гибел на цвете...
 
Малко сега ми остава...
Едничък бодил аз държа...
Човъркам те... после забравям...
Ти умрял си...
И аз ще умра!


 :arrow: ДУШАТА МИ ПЕЕ, А УСТАТА МЪЛЧАТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 11, 2006, 19:01:01 pm
Дума казах... "Сбогом!" беше...
Ужас счупи се в сърцето...
Шепнех, а викът гърмеше...
Адски огън пламна в грешно гето...
Там складирах своята болка...
А миг отне ми да умра...
 
Малка, грозна богомолка...
И някак още тъй вървя...
 
Пееща страдални псалми...
Ехо все във мен кънти...
Ечемик прорасъл е в кръвта ми...
 
Аномалията ме крепи...
 
Уродлива съм отвътре много...
Само обвивката ми е красива...
Това е истина сурова...
Акустиката е парлива...
Трови всеки слух край мене...
Ако някой спаси се, му дарява малко време...
 
Мълчат устата, а душата пее...
Ъглите красиви да потъмни веднага...
Лудостта застигна ме... и вее...
Чудо да спаси мен НЯМА!...
А как искам да се върна там...
Този ужас се оказа скрит капан...


 :arrow: В ЛАБИРИНТ СЪМ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gangsterkata в Септември 11, 2006, 19:24:38 pm
    В лабиринт се лутам,помощ помогни ми,

    Лутам се вече колко??? и говоря в рими,
    Ах май нещо полудявам,
    Бягам и на лудоста се аз потдавам:
"...Ила,кажи ми де да ида..."
"...Ръка подай ми,че ме е страх да мина"
    Инат съм:"...Мога и сама..."
    Но след секунда:"Помощ!Недей оставя ме сама!..."
    Така се лутам само от година-две,
   
    Сама съм,мисля си да ходя на море,
    Ъх,ма то май сега е Януари,
    Мхм,дано излезнеме до Февруари.(да има време за подготовка  [namigg3])

 :arrow: ВЕЧЕ СЪМ ГОЛЯМА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 11, 2006, 19:36:58 pm
Всичко времето реди ни...
Едно беззвучно, друго в рими...
Човек расте и аз така отвън...
Ех, че красавица... мне... по-скоро пън...
 
Само леко по-висока и не тъй мълчалива...
Ъгловата е главата ми, а словата ми парливи...
Малка бях до вчера, днес съм вече дама...
 
Голямо количество салам и хляб бая съм яла...
Оле, че увлякох се в своите хвалби...
Ледено студени халбички две-три...
Яко ще ми влезнат, сладко ще примлясна...
Млякото от вчера изсипах през терасата...
Ако някой ме оплюе тройно ще му върна... тъй ще го стресирам, че поглед ще извърне...
 [oops]


 :arrow: КОЛКО СИ БЛИЗО И КОЛКО ДАЛЕЧЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Септември 12, 2006, 00:46:47 am
Капят солени сълзи...
Обичаш я, нали?
Любовта за вас е сякаш забранена
Кърви душата ти, горчиво ранена
Обичаш я, нали?

Сърцето ти за нейното гори
И  искаш да я прегърнеш пак...

Бегълци двамата да станете от самотния мрак
Липсва ти, нали?
И дишаш за единствени мечти...
Завинаги влюбен в нея да си.
Обичаш я по-силно от всякога, нали?
 
Искрената любов никога не се забравя,

Кристална и чиста в сърцето ти изгрява
Остава споменът далечен...
Ликът в душата ти се запазва вечен.
Красотата на една обич не умира
Океан от изпитания дори да я залива...
 
Далече си и ти сега от мен,
А любовта все по-жива става всеки ден
Липсваш ми както никога досега...
Ехти в сърцето ми единствено мисълта,
Че ще ме обичаш и ти така -
Единствена, завинаги, дори против нечестната съдба.


 :arrow: Усмихни се и продължи
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: me4tatelka в Септември 12, 2006, 12:33:18 pm
Утре ти бъди по - щастлив отвсякога!
Смело път си избери и тръгни напред!
Мечтал си... искал си... било е някога,
Искай и мечтай сега и повярвай в теб!
Хвани птицата на щастието,
Не я изпускай ти, пази я,
Искай от нея онова, което
Сърцето твое пожелае...
Един живот имаш, не го пропилявай!
Изживей го красиво, не страдай!
Пред трудностите сам се изправяй!
Раниш ли се, паднеш ли - винаги ставай!
Oбичай небето, обичай цветята,
Далече остави тъгата и в
Ъгъла захвърли самотата!
Лошо е когато си тъжен, изтрий сълзите,
Живота прегърни, сподели с мен мечтите
И се усмихни... на звездите....

ТРУДНО Е КОГАТО СИ САМ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 12, 2006, 13:25:37 pm
Тежат крилете ми безумно...
Реже ме и вятърът насреща...
Утрото все още не настъпва...
Дано побърза... вече болка не усещам...
Носталгия по полети отминали...
Оросени небеса във ранна заран...
 
Елегантно облаци изписани...
 
Колко малко, а безценно и желано...
Откога изгубих всичко, що копнеех...
Гордото разперване привечер...
Аз знаех и усещах, че живеех...
Това бе някога... днес последната е вечер...
Отровена... такава съм... почупена...
 
Само спомени - мечти, държат ме още...
И няма никой... в тази нощ обрулена...
 
Самотна птица, щом умре ще кацне...
А колко ли пред мене път ще има...
Малко извървях... но си заминах...  


 :arrow: КОСИТЕ ПЛЕТАТ КРЪСТОПЪТИЩА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Септември 13, 2006, 04:51:09 am
Къде си,питам се в нощта...
Отново лутам се сама...
Сигурно си с нея...
Искам те,ще полудея...
Ти отиде си от мен така,
Есенният вятър сякаш те отвя...

Пак в сълзите свои се давя,
Лъжех себе си,че мога да те забравя.
Ето,не ще намеря аз покой,
Ти не ще бъдеш вече мой....
А аз да те обичам продължавам,
Тайничко,че ще се върнеш се надявам...

Как можа да ми го сториш,
Рана в сърцето мое да отвориш...
Ъгълът в стаята е моя утеха,онзи ъгъл прашен...
Сънят-черен кошмар страшен...
Тръгна си завинаги ти,
Остави в сърцето ми следи...
Пак в мрака се скривам...
Ъгъла на стаята прашен-
Там сълзите си нощем проливам...
И продължавам да те търся..
Ще те търся цял живот...
Аз те обичам,помни.Ти си моя брод...

 :arrow: В ДУШАТА ЗАВАЛЯ ПОРОЙ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 13, 2006, 13:28:39 pm
Връщам се отново... Майко, прегърни ме...
 
Душата ми разрони се... Моля, опрости ме!...
Утре няма да е същото... Днес разкайвам се за всичко...
Шмугнах се в мръсното... Напуснах бащино огнище...
Атака връхлетя ме... Мечтите се разбиха...
Тъгата ме поваля... Замлъкна в миг и стихът...
А очаквах много... радост... илюзия оказа се...
 
Забравих вашта старост... До земя на вас покланям се...
А татко днес къде е?... Не казвай! Закъснях ли?!...
В черно си облечена... А аз се смея... полудях ли?!...
Алени са дланите... кръв уста пропускат...
Лакома бях, млада бях... и всичко тук пропуснах...
Ясно ми е вече... Животът ни подвежда...
 
Прости, че бях далече... Пак мило ме поглеждаш...
Опрощение ми даваш... Задето ви оставих...
Ридая, а ти галиш ме... Какво?! Какво направих?!...
Още прошка трябва ми... от самата мене...
Йод сипвах аз на вашта рана... Но днес съм променена!


 :arrow: НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Септември 13, 2006, 14:53:35 pm
Някога аз ще се завърна,
Ето тук,където бяхме заедно щастливи,
Ще дойда при теб и ще те прегърна...
Опитах да върна миговете красиви...

Плаках с кървави сълзи...
Още спираш дъха ми...
Вече пресъхнаха моите очи...
Ето,че промъкваш се в съня ми...
Честно ли е това-
Един човек да обичам вечно?

Обичта носи тъга,
Ти си видение далечно...

Всичко бях готова да простя...
Сигурно и аз сгреших...
И ти отхвърли любовта...
Чаках те,но се уморих...
Като птица ранена се лутам в нощта,
Откъснати са моите нежни крила...

 :arrow: РИДАЕ НЕУТЕШИМО СЪРЦЕТО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 13, 2006, 18:22:20 pm
Рисунка на малко детенце...
Издраскан лист е реално...
Дълго търсено местенце...
А размито и тук пресъздадено...
Единият ъгъл познат е...
 
Напомня ми родния дом...
Еднакви са линиите... мрак е...
Утре трябва да имам и аз собствен кон...
Трябва ми шапка подобна...
Елек като туй петънце...
Шпори остри, не рана прободна...
Искам все пак да съм отново дете...
Малък камшик да захвана...
Отгоре над глава да го развея...
 
Само това ми остава...
Ъгловата шарка и ще съм по критериите...
Ръце да разперя свободно...
Цветя да накъсам за мама...
Едно ни е детството, Боже...
Тогава бързах да порасна голяма...
О, колко искам сега... Да се върна в моите детски времена!


 :arrow: ЗВЕЗДИ В ОЧИТЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Септември 14, 2006, 00:03:48 am
Завръщам се след толкоз време у дома,
Връщам се в бащината къща...
Есента постлала е килим от шарени листа...
Звездите гледам от прозореца на мойта къща...
Дълго време бях далече,
И тъгувах за родния си край...
 
Вкъщи съм си аз вече...

Обичам хубавите нощи на месец май...
Чакам майка ми да се завърне
И да целуна старата ръка
Тя нежно отново да ме прегърне,
Ето това единствено искам сега...

 :arrow: АДЪТ ОЖИВЯВА БЕЗ ТЕБ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: edin_zabraven_mig в Септември 16, 2006, 17:15:52 pm
А х, каква беда - будилникът звъни!
Д евет е! Закъсняла съм за час ...
Ъ гли, симетрали ... Умът ми кънти.
Т ройка по химия имам пак аз.
О тегчена съм, а и как ми се спи.
Ж адувам за кафе, плюс цигара.
И ска пак класната за пердета пари ...
В сички си лафят. Тя им се кара.
Я ница пак се конти и гримира.
В ирнала нос, тя гордо се пъчи.
А пък Иво да я гледа не спира.
Б ез срам тя му се бута и кълчи.
Е х, във този живот няма да е мой.
З ащо ли и мен така не ме гледа? :((
Т ъй с другите е мил, а с мен груб е той ...
Е то моят ад, моята "забава" ...
Б ез Ивайло адът оживява!


Без теб раят опустява
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Септември 17, 2006, 15:34:46 pm
Бавно минават се дните...
Ех,къде си,любими мой...
Звездите падат от висините...

Ти не си вече мой...
Ето,сърцето-разкъсано вече...
Бавно то се съдира...

Ридая аз всяка вечер...
А душата сякаш с нож раздирам...
Ясно е,че късно е сега...
Ти отдавна ме остави...

Опустошена е любовта...
Пак грешка направих...
Уж обичаше ме много...
Сякаш бях единствената на света...
Ти сега ми казваш "Сбогом"...
Ясно е,не мога да го понеса...
Вярвах на всяка дума твоя...
А напусна ме завинаги покоя...

 :arrow: ГОРЯ В ПЛАМЪЦИТЕ НА ЛЮБОВТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Септември 19, 2006, 19:51:24 pm
Гласът потаен в душата ми шепти,
Омразата в кръвта ми опитва да укроти.
Ревността замъглява всички сетива,
Ясно оттеква жалката картина в мисълта -

Видях те нея как целуваш,

Пламнал от страст, на очите й да се любуваш...
Ликът ти на пиедестал в съзнанието ти стои,
А моят скромен образ опитва се едва да избои.
Малка и тиха болката изгаря,
Ъгълчето на душата всичко туй стаява.
Цветът нежен загуби сърцето ранено
И кроткото бъдеще изгаря пред очите, сломено.
Ти бавно всичко ми взе...
Единствената надежда за обич дори отне...

Нима истина всичко бе?!
Ангелите снежи понесоха ме към ясното небе.

Люлката на забравата нежно ме прегърна,
Юлските страсти и да искам не мога да върна.
Брегът фатален душата ми достигна,
Обичта ми пределът краен стигна...
Вярвах ти, а ти се подигра.
Търсех те, но друга ти избра...
Ангелските чувства така и не разбра...


:arrow: Някога ще бъда с теб
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 22, 2006, 11:18:39 am
Ненавиждам се!... задето все обичам...
Ярост гони ме до смърт...
Коря все мен... и се отричам...
От всяка клетка в мойта плът...
Гневна съм... на мен самата...
Апатията ме преследва...

Щурмува разумът главата...
Етикет ми слага... и посегва...

Блъска ме душата мъчно...
Ъглите остри я раздират...
Длъжна съм да бъда жлъчна...
А как не искам мене да презират...

Сочни думи все ме лъжат...

Тигрови са нокти те...
Една съм аз... една... и длъжна...
Без да се променям... да не остана и дете!...

 :arrow: БАГРИТЕ НА ТВОЯТА ШИР
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Септември 23, 2006, 04:18:27 am
Бунтува се душата...
Аз се губя сама,
Гарван грачи в тъмнината,
Рисува рисунка смъртта...
И зловещо вятърът свири,
Тази буря страшна
Е още по-страшна без тебе,мили...

Не...!Съдбата е ужасна...
Ах,колко е жестока!

Ти си тръгна,скитам без посока...
Вятърът плете прегради
От облаци сиви и мъгли...
Ята от черни врани,
Те разделят нашите души...
Ах,разкъсвам се сега,

Широкия свят за мен стана тесен...
И отново спуска се нощта,
Раят е от бурята отнесен...


 :arrow: АНГЕЛ С КРИЛЕ КЪРВЯЩИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 23, 2006, 14:29:55 pm
Актуално е в деня ми...
Невъзможното да става...
Гигантска мишка да ме спъва...
Една омраза да помага...
Лятото да ме простуди...
 
Студът да ме разгорещи...

Кроткостта да ме възбуди...
Разумът ми да мълчи...
Истината ми да лъже...
Любовта да ненавижда...
Ехо да не се обръща...
 
Комплимент да ме обижда...
Ъгълът да бъде линия...
Розата да е тъй грозна...
Вярата да е помия...
Яростта света да превъзхожда...
Щурецът да скрибуца жлъчно...
И аз - Най-веселата - да съм тъжна...


 :arrow: КРЕХКОСТТА НА КОВАШКИЯ ЧУК УБИВА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Септември 24, 2006, 00:59:52 am
Кръв отново от очите се стича
Ридая тихо аз в мрака
Ех,да знаеше как сърцето те обича
Хиляди нощи душата ми те чака...
Коленича аз пред Бога
Обич искам да намеря
Със самота да живея не мога
Търся топлина,за да не треперя
Тихо сгушила се на земята
Аз гледам отчаяно в звездите

Надежда няма вече в сърцата
А сълзи капят от очите...

Как искам те до мен
Обич малко ми дари
Винаги бъди до мен
А от страха с любов ме спаси...
Шубрак закрива моя път
Как да те намеря?Как?
И не намирам надежда в онзи кът
Ясно е потъвам в черен мрак

Чувам твоя глас...
Убива мойте сетива
Какво се случи с нас

Уежище няма дори в тъмна пещера...
Бих отишла надалече
И моето сърце ти бих дарила
В сърцето твое ще вляза вече
А ти ще бъдеш мойта неземна сила...

 :arrow: ВАНИЛОВО УХАНИЕ МЕ ОПИЯНЯВА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 24, 2006, 14:52:15 pm
Врява на тръни сред коприна
Адски огньове разпалва
Някога беше градина
Изсъхна... сега се подпалва
Лъха горещата гибел
Олово топи се със вик
Вината е грешно топливо
Окото играе... комик
 
Упреква с насмешки живота
Хапливо го реже с език
Анархия пее, свободна
Наранителят беше убит
Иззида стената порока
Егоизмът докрай се разби
 
Млечната рана е гнойна
Еретици прекръстват я... ври
 
Опали безценни се сипят
Пипала на отровно богатство
Избягах... настигна ме бисът
Ятъган за грандоманско пиянство
Нахлуват последните тръни
Яростта на пречупена слава
Връхлита и реже света ми
Апокалипсис настъпва... Пропадам...


 :arrow: БЕЗ ОЧАКВАНЕ ЛИНЕЯ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: SkitnicaVmoretO в Септември 24, 2006, 15:24:34 pm
Б оли ме.
Е дно полудяло острие реже плътта ми
З  абива се и се стича кръвта ми...

О  чаквах те.
Ч асове, години...вечности те търсех.
А  ко си дошъл сега да останеш
К  ъсно си се завърнал.
В ън вече гаснат звездите.
А з не искам и песни на птици.
Н ито небе, нито тебе.
Е  дин да си... върви си.

Л  аски чужди съня ти да галят.
И чужди думи да те приютят.
Н  яма начин тук да останеш...
Е дин да си върви си
Я  сно е.Боли. Но е късно.

 :arrow: От твоито тихо идване изгарям
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ProstoAz в Септември 24, 2006, 15:57:23 pm


Обгорели странища
Траурни погледи впити

Тихо!В лицето ми бледо до болка
Врява и глъч обикалят злорадо
Около моята рана-гарвани ято кръжи
Йод,вода кислородна...
Това ли лекува усмивката злобна
От това ли нуждае се моето его?

Тихо!Глас не искам да чувам!
И...елате,починете при мен
Хляб ще ви дам,но мълчете!
Обичам  спокойно да бъде...и тихо!

Искам да няма усойници,свраки
Да няма таз злостна печал
Винаги тихо да бъде
А не с глъч от тъга и от жал!
Нима таз суматоха
Е неразделна от мен?

Искам тихо да бъде-днеска поне
За себе си веднъж да помълча
Гибелта си със никой не ща да споделям
А тъгата си на две-не разделям!
Разярена съм и озлобена
Явно нужна ми е тишина
Малко...колкото със себе си да помълча!



                                                              :arrow:  Затворник,но с крила
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Септември 24, 2006, 16:13:19 pm
Зимата дойде,
Ах,колко е студено...
Ти беше мойто момче...
Вече всичко е разрушено...
Обичах те безкрайно много,
Ревнувах те от всеки поглед чужд
Но ти ми каза:"Сбогом",
И заваля над мен пороен дъжд...
Капките падаха върху лицето,

Но смесваха се с моите сълзи..
Отиде си далеч от сърцето...

Спомените никой не ще заличи...

Как всичко се промени така?
Ранена скитам се аз...
И не усещам в теб обичта...
Любовта изчезна от нас...
А аз,все още те обичам...

 :arrow: ТАНЦА НА БЕЛИТЕ ГЪЛЪБИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 25, 2006, 15:38:18 pm
Тайна явна помежду ни
Атракцията на деня
Ненавижда ни градът ни
Цери ни цяла махала
Актуални сме замалко
 
Няма друга новина
Акапелно пеем жалко
 
Бяхме весела тайфа
Ежехме се на живота
Лъжехме го с ругатни
Инатихме се... Голгота
Тръгнахме натам, уви
Единият бе отделен отдавна
 
Гръб обърна в дружен час
Ъгловата ряпа вместо гла'ва
Ленив оказа се за нас
Ъндърграунд сега засвирва
Бандата ни се разпада
И всичко тайно си отива... Само клюката за нас остава...


 :arrow: ВЕРИГА ОТ ПОДЛИ ОЧИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ProstoAz в Септември 25, 2006, 16:33:05 pm
Вледенен си,и метален
Еединствен и неповторим
Раним и толкова страдален
И винаги непожалим
Голям човек,а толкоз малък
Аз спрях във тебе да се целя

От както с жестове ми стана жалък
Ти стана скучен като моята Неделя

Прости ми че така и не успях
Очите ти да разбера
Да-за мен си всичко,даже грях
Лъжа и истина,любов и злоба
И виждаш,колко хаотично

Описвам твойта личност
Че това за мен не е типично!
Истината да не мога да открия!



                       Конете в кушия препускат
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Септември 26, 2006, 02:37:14 am
Къде да те търся още,
Отиде ти надалече,
Не спирам да страдам нощем,
Ето,там си,но безкрайно далече...
Твоя образ виждам и ръце протягам,
Ех,да те докосна как искам,

Вечер до тебе да лягам,

Както преди в прегръдките си да те притискам
Усещам как душата се разпада...
Шегувам се?Не,истина е това
И опитва се сърцето да избяга,
Ясно е от какво-от любовта...
 
Пусни ме в живота ти отново,
Ръка подай ми ти от пропастта,
Ето чуй ме,не казвай Сбогом...
Помогни на изстрадалата ми душа...
Усмивката на лицето ми върни,
С любовта ме направи щастлива,
Както преди ме прегърни,
Ах,помня тази приказка красива...
Тъгувам,че не мога вече устните ти да целувам...

 :arrow: ОБИЧАМ ДА МЕ ОБИЧАШ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 30, 2006, 21:11:54 pm
Очакване... на сбогом за отиване...
Бавно бързината се смалява...
Играта се превръща във осмиване...
Чарът се набъбващо стеснява...
Ако... ах, ако не беше...
Мъката ми най-голяма радост...

Дали ти пак до мене щеше...
Актуално да останеш моя слабост...

Малко се запитвам за живота...
Ето че привършват ми въпросите...

Откачам си крилата аз от свода...
Буреносно падам сред потоците...
И някога, когато се удавя...
Чашата за всички ще прелее...
Авария достатъчно голяма...
Шишето да опразни и презрее...


 :arrow: ВИНОТО ГОРЧИ В УСТАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 01, 2006, 01:38:44 am
Винаги неразбрана оставам...
И тъгувам от любовта...
Но да се боря не преставам...
От всички трудности уморих се сега...
Ти бе поредната ми грешка...
Обичах те,а любов не получих...

Грешки да се допускат е човешко...
От тях обаче не се поучих...
Рискувах своето сърце...
Чертаех в мечтите път общ...
И протегнах към теб ръце...

В тъмната и студена нощ...

Убедена бях,че те обичам...
С цялото си сърце и душа...
Тихо аз ти се заричах...
А ти отхвърли любовта...
Тогаз разбрах,че сгреших жестоко...
А пуснах те да влезеш в сърцето надълбоко...

 :arrow: ЦЕЛУВКА С ВЯТЪРА ТИ ПРАЩАМ  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Октомври 01, 2006, 10:16:10 am
Цитиран ден е днешният от вчера...
Егоизъм пак сервираш за вечеря...
Любов отровна в чашите наливаш...
Утрин тежко с нежност ме завиваш...
Всякога е никога човечно...
Кратката промяна най-боли...
Акварелна съм... размивам се... все грешно...

Съсирената кръв не се топи...

Вината ти е моя и обратното...
Ярко жълто в твоите очи...
Такава е омразата навярно...
Ъгълчетата са мокри от сълзи...
Работата ни еднообразна е...
Аз викам и мълча, а ти трепериш...

Толкова борба, а все напразна е...
И никога спасение не ще намерим...

Плакала съм някога и никога...
Ревнувал си до Края на света...
А сетне... изтощен от всички викове...
Щампа сложи ми... и ме побутна от ръба...
Ако нявга времето се върне... или ако нявга спре...
Малко с теб ще се прегърнем... любов да отворим ново шише...


 :arrow: ПРИРОДАТА НЕ МОЖЕ ДА Е ГРЕШНА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 02, 2006, 01:11:05 am
Питах те:"Защо си тръгваш?
Рана голяма отвори в мен...
И сърцето ми така изтръгваш..."
Раздялата боли и в този ден...
О,любими,отиде си с теб любовта...
Дори светлината в миг изгасна...
А обзе ме мъка голяма и тъга...
Тъмнината е така ужасна...
А ти дори виковете ми не чуваш...
 
Не виждаш горчивите сълзи...
Ех,защо ли се преструваш...
 
Мъка виждам и в твоите очи...
Още силно ме обичаш...
Жаден си за моите целувки...
Ето,дори и да го отричаш...

Да усетиш искаш пак моите милувки...
А защо тогава продължаваш да го криеш...

Ето,очите ти го издават сами...
 
Голямата си обич опитваш да прикриеш...
Ревнуваш ме от чуждите очи...
Единствена съм аз в твоя живот...
Шепнеш в нощите моето име...
Не търси без мен в света брод,
А просто ела и прегърни ме...

 :arrow: ЧЕРНИ ВЪГЛЕНИ СА ОЧИТЕ ТИ  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Октомври 02, 2006, 15:06:34 pm
Четири сезона в мене има...
Елегантни, тъжни, свежи, луди...
Романтика и грубост във градина...
На една земя посяти са и връзват...
Истина, лъжа и корист...

В плод на чувство ще узреят...
Ъгъл тъмен, мекички покои...
Глина и чъкъл не се разделят...
Лалета с аромат и сухи клони...
Еленски дивеч и ловджийски пес...
Ниви и пустини голи...
Изгарящ огън и напролет лес...

Савана на лъвица и на зебра...
Акация бодлива, полски мак...

Обагрена във бяло, жълто, черно...
Четири и всичко има в тях...
Има си и свежест на кокиче...
Теменужена нежна мекота...
Ефирност на лилии, които...

Тайно молят да не идва пустота...
И всичко в мен е антитеза... Разноцветни рози с четири бодежа...


 :arrow: ЕФИРНОСТ НА ТЕЖКИ КРИЛЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 03, 2006, 02:08:41 am
Ех,как искам да ти призная...
Фалшиво е безразличието ми това...
И в нощите дълги за теб мечтая...
Рисувам името ти с пръсти по снега...
Не виждаш ли в очите ми зелени...
Онзи вълшебен и така познат блясък...
С любов голяма те са пленени...
Търся те,тичам по мокрия пясък...
 
Но пак не мога да те достигна...
А ти все повече се отдалечаваш....
 
Тихо в съня ти ще пристигна...
Ех,колко много за мен означаваш...
Живота ми отново ти върна...
Какво ли бих правила без любовта ти...
И иска ми се силно да те прегърна...
 
Колко гореща е във вените кръвта ти...
Рисувай ме отново,художнико,в мечтите си...
И аз пред теб,любов,ще оживея...
Лекуваш раните ми с очите си...
Ето ме,само с теб аз наистина живея...

 :arrow: ЗЛОВЕЩ ШЕПОТ В МЪРТВИЯ МИ СВЯТ  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Октомври 03, 2006, 20:56:38 pm
Злобата в сърцето си как да скрия,
Лазя в краката ти пак.
Омразата е вече моята стихия,
Вещаят звездите кървав мрак.
Единствено за отмъщение жадувам ...
Ще го постигна ... вече от теб не се страхувам.
 
Шептят малки гласчета в главата ми.
Ето, картината пак пред очите ми изниква -
Пред мен да плачеш и целуваш ръцете ми...
Отчаянието в съзнанието ти прониква...
Ти със мене дълго си игра.
 
Върни ми радостта!
 
Мъката тялото и умът ми облада...
Ъгъглчето дълбоко в съзнанието ми е храм -
Работа отдавна нямаш там ...
Тъгувай сега заедно със мен ...
Влюбвах се в тебе ден след ден
И исках с тебе да горя...
Явно твърде наивно съм била.
 
Мразя те ...
И не искам да те виждам.
 
Сънувам те -
Вечно ли ще те чувствам?!
Яд ме е, че сърцето си ти подарих...
Търсех те по-добър в спомените си, но не те открих ...


:arrow: Върни ми всичко, което ми взе
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 04, 2006, 02:39:31 am
Във
Ъгъла свита седя аз...
Рисувам те в своите мечти...
Никога не съм изпитвала такъв мраз...
И толкова много ме боли...
 
Минутите,като векове черни текат...
И все по-мъчителна става самотата...
 
Всички мисли теб единствено зоват...
Сиротна търси те душата...
И плача,сълзи се стичат от очите...
Чаках те,с мъничко обич поне да ме дариш...
Красив си като ангел небесен...
Обич моя,как успя сърцето ми да изгориш...

,
 
Когато те срещнах в живота ми зазвуча тъжна песен...
Обичах те толкова много преди,
Единствен ти за мен съществуваше...
Ти бе владетел на моите мечти...
Ох,защо ли сърцето се преструваше...
 
Мислите ми продължаваш още да владееш...
И сънищата красиви,и цветните мечти...
 
Въпреки това,душата си да отвориш не ще посмееш...
Зъзна...Сърцето ми се вледени...
Ех,любими,още те обичам... [heart__]

 :arrow: УБИЙ МЕ НЕЖНО С ЛЮБОВТА СИ  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ProstoAz в Октомври 04, 2006, 12:29:30 pm
Убий ме нежно с любовта си!
Бъди любящ до лудост
И приеми ме в дома си...
Йок! Аз моля те...но не със грубост!

Моите молитви са воал
Ефирен,нежен...бял!

Невинноста си давам
Еединствено на теб
Жал ли?За какво да съжалявам
Не си ли ти най-достойния човек?!
Обичам те-това ми стига

С теб се чувствам жива

Любовта е пойна чучулига
Юни и през юли,даже февруари е щастлива!
Брани ме от студа и мрака
Обичай ме,че любовта не чака!
Води ме към страстта-пожар
Твори за мен-че аз съм дар!
Аз ще бъда музата любовна

Страстта и думата греховна
И винаги за тебе...най-грижовна!

        С КАКВО ОБИДИХ ЕГОТО ТИ МЪЖКО?
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 04, 2006, 20:22:34 pm
С какво обидих мъжкото ти его аз?

Какво се случи по между ни?
Аз дарих ти сърцето си,изпълнено със страст...
Кажи тогава,защо замръзна дъха ми?
Виж ме,толкова студена е душата,
Обичай ме,с обичта си ме стопли...

Още тегне над мен тъгата...
Боря се,но няма кой да ме спаси...
И ти за мене си компас...
Диря път към спасението свое...
И намерих го в тебе аз...
Хубав спомен си само,съкровище мое...

Егото ти не обидих с нищо,
Готова бях за теб в огъня дори да вляза...
Обичах те и ти за мен бе всичко...
Трябваше ли да го сториш?Защо ме наказа...?
Отиде си и бързо ме забрави...

Тихо в мрака ти потъна...
И рана в душата ми направи...

Мъката-в нея сърцето затъна...
Ъгълът там,в мрака...
Живея в собствен свят,
Където сърцето ми те чака...
Обичам те,макар и в този АД...

 :arrow:  ЗАВЕЩАВАМ ТИ СЪРЦЕТО СВОЕ  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Октомври 04, 2006, 20:45:58 pm
Завещавам ти имане в гроба...
Ако искаш потърси го...
Вещерска не е отрова...
Елексир е... Провери го...
Щурмува болката от обич...
Атакува спомените също...
Вярвай ми! Така ще можеш...
Акапелно вкъщи да се връщаш...
Моята музика ще онемее...

Твоят глас ще пее сам...
И така безкрайно дълго време...

Само пий до дъно там...
Ъгловатата чешма на двора...
Ромоли на крачки пет...
Цветята и' покриват гроба...
Ела... може да е на късмет...
Трябва ти лопата малка...
Отгоре има само мъх...

Сръчно, леко ще замахнеш...
В кутията ми няма плъх...
Отвори я и опитай!... Освободи се от смъртта...
Елексирът ме измива... Като дух до теб не ще да спя!...


 :arrow: ИКОНАТА Е НА ДЯВОЛА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: SkitnicaVmoretO в Октомври 05, 2006, 20:45:36 pm
Истински дали си обичал,
Кажи ми, искам да зная,
Обич по-силна даже от края
Намирал ли си?!
Аз имах, обичах, изгубих...
Тръгна си с първия есенен дъжд,
А вече е зима, но в мене още вали...

Една буря сърцето опасва и не иска да си върви

Намерих, обичах, изгубих...
А ти обичал ли си ?!

Дори през болка и сълзи,
Яростен, тъжен, сломен,
Вричал ли си се в обич
Обич като тая във мен ?!
Любов - намерих, изгубих,
А ти обичал ли си ?


 :arrow:  Тази нощ дявола плаче
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ProstoAz в Октомври 06, 2006, 10:41:20 am
Тихо е,чак е зловещо!
Аз плаха съм,чак се треса!
Зима е,а е толкоз горещо
Истината е,че аз май горя!

Нима се намирам на място
От което всичките бягат?
Ще разбера ли къде съм?Знам,че е тясно...

Дали ръце са...това дето протягат?
Явно не са...по-скоро пръти!
Вон от някъде приижда
От него секва чак дъха ти!
Лош човек от някъде крещи...обижда!
Аз къде съм?Някой да ми каже!

Платила ли съм за да бъда тук?
Лошо ми е!Някой иска да ме смаже
Арогантно със юмрук!
Черно,тъмно със ограда-
Естествено това е Ада!

                         жена съм на дявола
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 06, 2006, 11:39:55 am

Живея аз в самота...
Ех,с какво го заслужих?
Не намерих любовта,
А мъка само получих...

Сигурно съм грешница аз...
Ъгълът в стаята единствен ме приютява...
Може би проклета съм да застивам в мраз...

Никога не съм била обичана,потъвам в забрава...
А сега когато намерих теб

Довя вятъра една надежда,но
Явно не успях да пропукам онзи лед...
Вярно е,любовта в Ада ме отвежда...
Ох,докога ли това ще продължава...
Лъжех се,че обичана ще бъда,
А сърцето ми бавно се унищожава,
  може би това е моята присъда...

 :arrow:  ПАДНАЛИ АНГЕЛИ В КРАКАТА МИ  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Октомври 07, 2006, 15:07:07 pm
Пак ли трябва да те моля да простиш...
Аз тайно плача щом заспиш...
Денем стоя пред тебе горда и неуязвима,
Нощем слаба съм и така ранима...
Алчен за всичко бе,
Любовта цяла ми взе...
Искаше все повече от мен,
 
А усещах как ставаш по-студен.
Нищо не моля и не искам вече,
Глупачка бях така да се влюбя...
Ето, тръгвам от тебе надалече
Липсваш ми, ... но ще те разлюбя
И след мен ще плачеш разярен...
 
Вярвах в теб и всичко свято,
 
Като върховен Бог бе за мен,
Рани сърцето прокълнато ...
Ангели в съня ми идват всеки ден,
Кървави сълзи падат и от техните очи.
Ангели със мене плачат...
Тъгата своя за мене влачат...
А мислех сама че ще се справя,
 
Мъката да потуша срещу болката да се изправя...
И сили нямам днес унижението да забравя.


:arrow: Унижението да забравя  :)
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 07, 2006, 15:25:05 pm
Усмивката ти страшно ми липсва,знай...
Не предполагаш ни най-малко как боли...
И дойде бързо нашия тъжен край...
Живея половин живот,щом до мен не си...
Ех,помниш ли отминалото време...
Ние бяхме силно влюбени...
И донесе таз раздяла тежко бреме...
Ето,чувствата вече са загубени...
Тъгата е моя вечна спътница...
Обичах теб само в живота страшен....

Душата сега е клета блудница...
А пътят под нозете ми е прашен...

Загубих те,но как да те върна...
Аз толкова много до себе си те искам..
Без любов живея,без да те прегърна,
Ръката твоя към сърцето си копнея да притискам...
А ти отдавна вече си ме забравил,
Вихрушка вее в твоята душа...
Ясно е,че щом си ме оставил
   в сърцето ти не живее любовта...

 :arrow:  СМЪРТТА ПРЕД ОЧИТЕ МИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Октомври 08, 2006, 15:47:36 pm
Сънувах пак мървите души
Мирис на сяра около мен
Ъглите - черни сажди
Рисуват залез студен.
Тишината бавно ме поглъща
Тъмнината сърцето ми прегръща
Аз се молех да ме пощадят
 
Плаках и търсех да ме разберат
Разказах болката си цяла..
Ехтяха думите ми във безкрая
Душата ми молеше за бързата раздяла
 
Огънят напомняше пък края...
Чак призори събудих от мъртвия кошмар
Исках от себе си далече да избягам
Търсих за раните си цяр
Ето, ръката за помощ беззащитна пак протягам...
 
Мъката за мен единствена остава...
Искам да потъна във вечната безчувствена забрава...


:arrow: Твърде много си ми дал
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 08, 2006, 16:06:25 pm
Т върде много ми даде,
В реме беше да си го вземеш вече,
Ъ гълът единствен той не ме предаде,
Р ъце протегнах,но ти бе далече...
Д ъхът ти топлеше ме в нощите студени...
Е хтеше гласа ти в моите уши...

М инутите тежки,душите наранени,
Н о тягостно минават самотните дни...
О бречена е душата до живот...
Г ори в нея огънен пламък ...
О бичта ти за мен бе брод,

С ега заключи ме в необитаван замък...
И по коридорите-лабиринти оплетени

М инаваха само мъртви души,
И  косите се оплитаха в тръни преплетени...

Д али искаше да убиеш и мен ти?
А з съм виновна,защото позволих да го сториш...
Л ъжите ти-с тях сам не можеш да се пребориш...

 :arrow: РАНИТЕ ПЛАЧАТ ЗА ИЗЦЕРЕНИЕ  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Октомври 12, 2006, 23:45:47 pm
Римувам си живота често...
Атрактивно го строя...
Не признавам всяко малко нещо...
И на сън лъжите си редя...
Траурни слова за помощ...
Елегантно те подлъгвам...

Предполагам, че не можеш...
Лесно да прозреш - подслъгвам...
Атакувам отдалече...
Чопля право във сърцето...
А ти сляпо си ми паднал вече...
Трупът ти ми е във нозете...

Загрижен си за моя милост...
А аз безмилостна съм всъщност...

И така държиш се вечно мило...
Загубен си напълно... мръсно...
Цялото ми същество...
Е изваяно от корист...
Расте във мен едно дърво...
Едно, но с корени нагоре...
Няма спасение, за мене, за тебе...
И да има такова ти не го търсиш...
Емайлът на твоето мое си бреме... орони се вече... и скоро ще свършим!


 :arrow: КОРЕНИ ДУШАТА СТЯГАТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 13, 2006, 01:28:05 am
Кажи ми само едно едничко
Обичаш ли ме все още така?
Руши се бавно в мене всичко
Ехти гласа ти в моята душа.
Никога не съм преставала да те обичам
И за един единствен миг дори

Дали с вехти дрипи сърцето си обличам
Уж топло е,но навън леден дъжд вали...
Шепна с устни името ти,за мен е свято,
А ти дали изобщо ме чуваш
Тръпне сърцето от болката сляпо
А ти на загрижен се преструваш...

Спри!Стига!Да се преструваш не е нужно...
Ти никога не си ме обичал,вече разбрах,
Явно винаги в душата ми ще е тъжно
Глава да вдигна към светлината не успях...
Аз оставам си завинаги без теб,примирих се
Тъгата голяма-в нея отчаяно скрих се...

 :arrow: ПЕТЪК ТРИНАЙСТИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Октомври 14, 2006, 13:02:46 pm
Прокрадва се край мене уморен
Един объркан и забързан ден и
Търся в него смисъл и надежда, ала от
Ъгъла на времето тъгата ме поглежда...
Към мене бавно крачи самотата и  
Тихичко ми чука на вратата,
Ръцете и студени все ме търсят
И искат със вериги да ме вържат,
Но няма... Ще избягам, ще намеря
Аз малко зрънце щастие във вчера
Й със любов ще го посея във душата,
С ълза последна ще измие самотата и с
Топла длан от нея ще го пазя
И пак ще бъда същата – онази...



СЛЯПА НАДЕЖДА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 14, 2006, 14:41:48 pm
Сигурно ме мислиш за глупачка...
Лутам се в спомени красиви...
Явно бях за теб просто плячка,
Помниш ли,бяхме някога щастливи?
А сега светът се преобърна...

Никога не съм се чувствала така...
А ти никога вече не се върна...
Души сърцето жестока самота...
Ех,ако можеше времето да се върне,
Жадувам отново той да ме целува...
Да ме погали,силно да ме прегърне,
А не черна участ живота да диктува...

 :arrow:  УСМИХВАМ СЕ,А БОЛИ  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: WeySweet в Октомври 14, 2006, 23:29:41 pm
Унизена и ранена продължавам,
Скитам се,незнайно да кога?
Месеци, години отминават...
И без тебе продължавам да летя.
Хваната с една ръка за твоето-умиращото тяло
В другата душата си държа.
Ала тя опитва се да ми избяга.
Мимолена красота!

Сега я няма.
Есента погреба неините крила...

А докъто пролетта събуди нежното и тяло?

Болка е, без душа сърцето не тупти,
О-о на свобода е вече, там в своята среда.
Ледена ли бях, та да я спирам?
Или себе си нейсках аз да освободя.
[/size]


 :arrow: безисходица
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 15, 2006, 00:45:55 am
Бурени и тръни...
Ето,промъват се в съня ми...
Зората никога не ще изгрее...
И без теб сърцето не ще живее...
Загубих се по пътя прашен...
Ходих,скитах се сама в живота страшен...
Откъде се взе тази дълбока рана...
Дишах,но почувствах в душата дълбока яма...
И озовах се сред плевели и пръст...
Царицата на болката търси мъст...
Аз съм нейната жертва клета...
 аз с вечна мъка съм проклета...

 :arrow: ВЕЧЕН ЗАТВОР Е СЪРЦЕТО  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: WeySweet в Октомври 15, 2006, 01:15:02 am
Вечно в килията своя ще чакам....
Ето, и пулсът ми скоро ще спре....
Чакам умираща своята орис....
Една вечна болезнена смърт...
Нима ме не искат в рая небесен?...

Защо и в ада не съм-да горя?.....
А тука очакваща свойта присъда...
Тъй бавно и тихо ще чакам смърта....
Във вечен затвор е сърцето ми младо...
Обичащо силно,проклето е то....
Разбиращо всеки,помагащо и тъй добро....

Един бе греха му...

Сърцето без обич неможе...
Ъглите му с прах ще се упрашът....
Размиват го само чувствата чисти-обичта....
Цветът му без обич ще вехне, ще тлее....
Едно бе сърцето ми-нека умре...
То няма в затвор да живее ,тъй-тлеейки...
От моите ръце ще усети насладата, свободен да си - дори след смърта...


:arrow: слънчевата сянка
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 15, 2006, 01:49:02 am
Сигурно виждаш каква съм-
Лъжовна,но изпълнена с любов...
Ъгълът в мазето вън...
Никога не чу моя зов..
Чуй ме сега,не ще шепна...
Ето,крещя с всички сили..
В ръцете ти ще трепна..
А ти обичай ме,мили...
Тъгата отведи надалеч...
А пък аз ще те обичам..

Съсечи болката с остър меч...
Явление приказно те наричам...
Никога никой друг не ще срещна...
Калта не ще те повлече...
А любовта с цялото си сърце ще посрещна...
  и ще я оставя да ме завлече...

 :arrow:  ВИХРУШКАТА ВЪТРЕ В МЕН  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: WeySweet в Октомври 15, 2006, 12:27:48 pm
Вътре в мене спомен жив......
Искаше ми се да го забравя.....
Хленча, да така е....
Рухват твойте черни думи....
Увиснали-остриета между нас....
Шепот, крясък или нежен вик.....
Като шумолене от крила на прица...
Аз сама нанизах се на тези остриета....
Там до тебе аз стоя,макар и с люта рана.....
Ала забравих болката от тая рана....

Внесох в тялото си моята жар до......
Ъглите,кътчетата в твоето съзнаие...
Търсех нежостта ти,..
Ритах своята душа - и до последното дихание....
Един бе ти за мен - ала избяга от съмнение..

Върна се... почука на прата моя....

Мила-казваш ти-прости ми ,сбърках...
Ето, подарявам ти една звезда..
Не, нейскам-казах аз- късно е, а ти разбра едва сега... че не е игра Любовта...



 :fireheart:



 :arrow: ГЕРОЙ ИЛИ СТРАДАЛЕЦ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 15, 2006, 17:21:57 pm
Глуха и сляпа съм за теб вече
Ехти гласът ти,но далече...
Рони се последната сълза
Остава кървава следа...
Йод-с него мажех свойте рани
 
И с памук попивах кръвта ми...
Ликувах заедно с тъгата
И празнувах със самотата...
 
Стоях и гледах с очи пресъхнали,
Търсеха те устните ми изсъхнали...
Руших се от вятъра бавно,
А на теб ти беше забавно...
Да,забавна ти беше тази игра,
А аз почувствах в себе си смъртта...
Лекувах се със спомени свои
Ех,защо  в теб търсих аз покой...
Целувките ти помня-така влудяващи
  и докосванията нежно изгарящи...

  :arrow: ЖИВЕЯ В ПРАЗЕН СВЯТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Октомври 15, 2006, 23:12:44 pm
Ж ивотът ми на стъкълца разби,
И скам с глас от болка да крещя,
В ярвах, че обичаш ме и ти,
Е дин за мене беше, а се подигра...
Я хнал бял кон, принцът аз очаквах...
 
В место това самият дявол ме пресрещна.
 
П лаках всяка нощ ... реки изплаках,
Р азярена питах се кой със теб ме срещна...
А нгел мил жадувах да си...
З лобна грешка се оказа.
Е то сърцето ми кърваво вземи.
Н има да ме измъчваш още не се отказа?

С върши всичко вече...
В ятърът отвява спомените надалече...
Я то лешояди плячка отлитат да дирят.
Т ъжни гарвани душата ми до ада ще сподирят...

 :arrow: Изгрява луната невинна
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: WeySweet в Октомври 15, 2006, 23:17:19 pm
Живея в общата анархия
Имитираша върховен ред
Вървя...до мене тъмни силуети
Емигрирали от отвъдното
Яростно ограбващи сърцето ми

Вярващи,че само техен е света

Празни са очите им, греховни са...
Разкаяли се, и на ново озлобели
А аз - объркана сред тези мрачни силуети,
Замръзнали в образ сух и мрачен
Една едниствена надеждица оставих
Найвно да си вярвам, че и техните сърца ще съживя...

Сломена пак, защото няма как това да стане
Вечно явно живи-мъртви ще кръжат
Ярките щастливи хора те ще наранят
Търсейки себе си, в щастието на друг...
 


 :arrow: изгрява луната невинна
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 16, 2006, 00:43:09 am
Изгрява Слънцето с надежда,
Залязва отчаяно и тъжно то
Гъста мъгла го отвежда
Раздели го с любимото същество...
Ярко слънцето свети
Въпреки,че го боли
А пишеха поети

Луната за него блести
Усмихва се сияйно,
Надява се на едно,
А свети тъй омайно
Търси Слънцето,но няма го...Защо?
Ах,съдбата е несправедлива

Никога не ще бъдат заедно те
Ето,че не може тя да е щастлива
В мрака бавно Слънцето ще умре...
И тъгуват те един за друг
Не ще споделят любовта
Не ще се топлят в адския студ
А ще светят,макар изпълнени с тъга.

 :arrow:  ПУРПУРНИТЕ ЛЪЧИ НА ЗАЛЕЗА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: WeySweet в Октомври 17, 2006, 23:58:03 pm
По-красиво е да си отидеш....
Утре ще е ден ревнив без тебе,
Ревностно ще пазя всяка твоя снимка
Първа и последна обич до живот
Уникален блян за мене беше,ала вече пропилян...
Река от сълзи аз изплаках за тебе...
Нека да плача-не се връщай ти!
Исках до мен да останеш, но явно неискаше ти.
Така е. Няма смисал от лъжовна обич.
Една бе истинската, ала свърши нейното време...

Лъжовна стане ли - кажи ми -СТИГА!
Ъглите на душата ми недей испръсква с кръв...
Чия е обич по-голяма, няма никакво значение
Истинската може би е просто глупаво преовеличение...

Но вярвам аз, че истински обичах.
Ако не е било така-нека срещна друга!

Заникна ти, остави ме на тъмно...
Ако бе слънце - то това е твоят залез
Лети, върти се ти към по-добрите силуети!
Един е моят и неще се промени.
Залязвай ,аз около тебе пак въртя се...
Ами ако пурпорен беше света?



 :arrow: спомен бледожълт
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 18, 2006, 16:54:40 pm
Спомен-само това от теб остана
Помен дори от любовта вече няма
Очите ти не забравих,още те помня
Миналото не искам да си припомня
Ето,че всичко отлетя,
Никога не ще се върне,

Бях щастлива,сега съм сама,
Ледения въздух-само той ще ме прегърне...
Ехти вятъра в ушите
Довява спомените отново
Очерниха се като въглени дните,
Жадувах те,но сърцето ти за мен не бе готово.
Ъглите в сърцето станаха прашни
Лутаха се мислите в главата
Тъмните нощи станаха страшни,
 теб те няма да донесеш светлината...

 :arrow: ДИАМАНТЕНО СИЯНИЕ  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Октомври 19, 2006, 11:55:28 am
Дишах и отричах, че съм жива...
Исках да усетя болката красива.
Ангажирах другите с моите въпроси,
Молех се някой глътка топлина от мен да проси.
А живот, разбрах, не съм живяла...
Никога с птиците песен не съм пяла
Тръгвах си преди началото на края...
Ето, пътят тъжен сама съм извървяла...
Нима и чувствата заблуда са били?!..
Обичала съм собствените си лъжи...
 
Стига обвинения и клевети...
Игрите толкова ми дотежаха.
Яма дълбока с красотата ме дели...
Нима и мечтите ми не оживяха...
Искам.. искам да намеря своя път
Един за мен... не да стоя на кръстопът...

 :arrow: Венец от самота
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 19, 2006, 20:10:48 pm
Вихърът надалеч ме отвява
Ето,че звезден дъжд вали
Нощта самота предвещава
Ех,отново личат сълзи...
Целувам снимката твоя

Обичам те през сълзи изричам
Такава беше твойта воля

Самотата-на нея се обричам
Ако само беше чул словата
Може би нещо би се променило
Отиде си,страда още душата
Тялото ми от болка е изгнило
Аз теб единствен обичам на земята...

 :arrow: ВЪЛШЕБНИ СЪНИЩА  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Октомври 19, 2006, 22:01:05 pm
Вик за помощ чух...
Ъгълът свой обаче не исках да напусна.
Лежеше в тъмнината вопъл глух...
Шушукането на звездите не исках да пропусна.
Ето... пак този зов...
Боже, дали пак сънувам?!
Някой подарява ми своята любов...
И какво по-хубаво - радост вече няма да купувам.
 
Събуди ме ... очи да отворя, да се влюбя...
Ъгълът да оставя за мене да страда.
Никога обляна в сълзи не искам да се будя...
Искам страховете си да видя на клада...
Щипка любов и ще бъда завинаги жива,
Ангелски обичана и безкрайно щастлива...


 :arrow: Как такъв да те обичам?
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 19, 2006, 22:32:50 pm
Кажи ми,че мога,ала покажи ми как...
Аз те търсих,но не успях да те намеря
Къде да се скрия от този мрак

Ти не знаеш,че в нощите от студ треперя...
А исках болката си да ти изплача
Кукумявки страшни ме омагьосват
Ъглите в сърцето ми облада ги здрача
В  кални локви мечтите се просват...

Да се изправя сили не намерих
А исках да стана и да прадължа,

Тъй че сама времето аз отмерих
Ето,че мога и без теб,сама...

Очите ми светят в мрака...
Блестят сълзите по-силно
И продължи душата ми да чака
Часове...дни...Сърцето плачеше тъй милно...
Ала ти никога не видя тази рана...
Милувките ти можеха да ме излекуват,
 но не се поспря,за миг не остана,
 сега мислите ми празни сънища сънуват...

 :arrow: ОПЕРАЦИЯ НА ДУШАТА  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Октомври 24, 2006, 00:32:20 am
Отдавна сякаш нещо в мен умря...
Писъците на сърцето ми озвучаваха моята самота.
Ехтеше в мен единствено гласът на страха...
Ревнувах само твоята студенина.
Аз всеки ден и всяка нощ се молих
Циникът в теб да победя...
Исках... а само обич просих
Ясно бе.. неспособна бях да издържа.
 
Нищо пред теб дълго време не разкрих...
Апатията помагаше да сътворявам всеки злобен стих
 
Достигнах дъното на мрачните си мисли
Усмивката прикраше намеренията зли...
Шанс, знам, нямам днес да се поправя...
А исках ти поне да ми простиш.
Тръгвай.. нищо не мога вече да направя.
Аз сгреших.. само защото исках единствено да ми простиш...


 :arrow: Прошка не очаквам
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 24, 2006, 01:26:32 am
Прошка от теб не ще искам,
Ранена съм,нима сгреших,
Обичах до себе си да те притискам.
Шампанското на любовта-с него се напих.
Къде отиде щастието,кажи,любими,
Аз изпих всичко до капката последна

Не ще те моля:"Прости ми"
Ето,сякаш буца в гърлото заседна...

Опитах се да я преглътна
Чаках любовта да похлопа на вратата
А удавих се във водата мътна
Крачех боса по земята...
Връщах се тук и плачех,
Ала ти не ме спаси
Малко дори за теб не значех
   и сама останах аз,уви...
 
 :arrow: ПАЯЖИНАТА НА ЛЮБОВТА  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Октомври 29, 2006, 19:31:18 pm
Падна от рая красив
Ангел снежнобял ... бе щастлив.
Ясни, чисти и топли очи...
Живота си обричаха на хорските души.
Искаше пратеникът на самия Господ да покаже
Не бяха изчезнали качествата на земята изоставена...
Ангелът вярваше - нужда нямаше да има да накаже...
Търсеше добрината ... толкова отдавна забравена.
Аз помня, че там сред пустошта го видях...
 
На очите си не вярвах -
Ангел апокрифен... с крила и ореол, но окървавен...
 
Лежеше сред пепелта ... отпуснат, забравен.. в душата ранен
Юлското слънце го гореше...
Болка от предателство отвътре го ядеше
Обичта си на хората той подарил...
Вярвал им ...  да даде живота си за добрината им се съгласил.
Търсел дълго... ровил в душите... топлина не открил
Ангелът от хорската жестокост измамен бил.

 :arrow: Когато си отиваш
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 29, 2006, 21:17:57 pm
Килим от сухи листа есента застла
Отиде си мигом топлината
Гърч получи сякаш моята душа
Аз чаках те там в тъмнината
Ти не дойде обаче
Още надеждите не бяха изгубени

Скитам сама като сираче
И мечтите днес са погубени...

Отивам си и аз,повече не ще те чакам
Тъй като сърцето и душата са огорчени
И със запалката си щракам-
Всички спомени до един са заличени...
А пламъка в сърцето потуши безразличието
Шепни...Крещи,ако искаш...Не ще си възвърнеш величието...

 :arrow: ЛИКУВА ДНЕС СЪРЦЕТО  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Октомври 30, 2006, 02:31:24 am
Липсваше ми скръбно и непоправимо...
Исках да го прегърна и никога да не го пусна...
Капеха кървави сълзи от сърцето ранимо...
Уви, времето мина, а той любовта ми изпусна
Вече няма, молитви и клетви любовни
Ада погълна моите думи гальовни...
 
Днес не се спирай...
Назад към мен не се обръщай...
Ето виж последната мечта загърбвам...
Сърцето ти, както ти моето, през прозореца изхвърлям.
 
Следите в душата си отдавна заличих...
Ъгълът си скромен в дворец разширих.
Раните си излекувах вече от тебе не завися,
Цели, различни от "мъка" имам, така че - сбогом, пази се...
Е.. тръгвам... щастлив без мене бъди...
Тъгувай, ако искаш, плачи и ме моли
Обичах те... но ти живота ми разби...


 :arrow: Различна да съм
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: mandarinka_vd в Октомври 30, 2006, 03:24:54 am
Ранена душата ми все още живее
ала
звездите за мен не съществуват
луната не блести за мен
искам да ме няма
чакам да съм
някаде
ала ме няма

дъждовни капчици се стичат по раменете ми
ала боли от тях

сама в
ъгъла стоя и плача
мисля че те мразя

ИСКАМ ДА ТЕ ИМАМ САМО ЗА СЕБЕ СИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 30, 2006, 17:08:34 pm
Искам само едно единствено нещо
Само теб и нищо друго
Как ме целуваш...Така горещо
А  очите ти са неземно чудо...
Мислите ми са пленени

Ден и нощ за теб мечтая
А болките са затапени

Тъй като имам това,което желая
Ето те до мен си вече

И никога не ще те пусна
Макар сега да си далече
Аз мислите ти не ще напусна...
Милувките ти са вълшебни

Само ти мечтите сбъдна
А целувките ти са ми потребни
Миналата тъмнина изчезна...Сега разсъмна...
От къде дойде,принце...От къде се взе?

За всичко на кого трябва да благодаря
Аз намирех най-накрая своето момче

Сега вече никога не ще съм сама...
Ех,колко много те ценя
Без теб животът ми е черен
Ето,че с теб дойде и радостта

Само че завинаги остани ми верен...
И помни само това-Вечно ще те обичам...Ще живее любовта...

 :arrow: НИШКИТЕ НА ЛЮБОВТА  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Октомври 31, 2006, 11:21:22 am
Никой воплите ми не чува,
Исках всичко, но разбрах... любовта не се купува.
Шептят ми и поучават ме звездите всяка нощ
Как живота си сама направих лош...
Името ти в захлас зовях...
Тръгна си, изпаднала в транс, дори не разбрах.
Ето сърцето ми днес се предава....
 
Не искам вече обич и закрила
Аз усетих мрачната сила...
 
Люлка любовта е вече за мен...
Юлски страсти в топъл ден.
Боготворях те, а ти ме остави...
Омразата в душата ми подпали
Вече съм друга.. чужда и зла
Ти пак ме остави сама
А аз гръб обърнах на твоята мечта.


 :arrow: В съня ми идваш студен
 
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 31, 2006, 11:30:32 am
Винаги търсех аз надежда

Сигурна бях-ще я намеря
Ъгълът-той в друг свяг ме отвежда
Нищо,че сама в тъмното треперя...
Ясно е,няма да се върнеш

Мъка стиля се над мен
И не ще ме нивга ти прегърнеш

Искам да те виждам всеки ден...
Да те почувствам до себе си както преди
В обятията ти топли да се сгуша
Ала само мечти са това,уви...
Шепна без глас,ала никой не ме слуша...

Студено е навсякъде без любовта...
Тъжно и толкова боли....
Усетих с тебе радостта...
Ден и нощ сега вали...
Ех,защо не се върнат миналите времена
Не искам да страда още клетата душа...

 :arrow: ДЕНЯТ НА ВСИ СВЕТИИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Lucky в Октомври 31, 2006, 20:15:42 pm
Дълбока рана има в мене
Едва, едва съм жива аз...
Не виждам, миналото време...
Ятото от нашите сърца, замина си от нас...
Това ли искал си кажи?!

Навярно си ме лъгал ти?!
Аз вярвах ли ти?!

Всичко съм забравила отдавна
Само малки спомени през мен минават
Искам да се върне всичко бавно...

Сълзи не капят от очите ми
Във вените ми няма кръв
Единсвено бие сърцето ми
Ти вечно ли във него ще си пръв?!
И отговори нямам за това...
И знам че няма да се върне любовта


ТИ МЕ ПРОМЕНИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 31, 2006, 20:41:12 pm
Ти виновен си за това
Исках мъничко любов

Мъка витае в таз душа
Ето,че за мен не си готов

Проклинах сърцето клето
Ранявах аз душата
От любовта ли е проклето
Мъката обви ме и тъгата...
Ех,но нима съм виновна аз
Не,нямам никаква вина
И без теб настана леден мраз...
  Без теб я няма любовта...

 :arrow: БОЛКАТА НЕ СТИХВА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Ноември 01, 2006, 21:09:19 pm
Брак, обречен от лъжи...
Омраза вместо ласки и скърби
Любовта къде загърбихме, кажи...
Кажи, защо сърцето ми кърви?
Аз любов достатъчно ли не ти дадох
Твърде бързо на мъката ли се отдадох...
А пороците .. и тях не прикрих...
 
Не исках .. достатъчно от себе си се крих.
Ето.. днес ми казваш "край"
 
Свърши нашият венчален Рай...
Тъгувам - да, но не съвсем.
Искахме твърдо бързо завинаги да се обречем
Хорските думи без проблем ни разделиха...
Вярата един във друг убиха...
А ти ми казваш "край"... сякаш някой ще ми върне моя Рай


 :arrow: Топъл Зимен Ден  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 01, 2006, 21:28:04 pm
Толкова за мен означаваш
Обичам те безкрайно много
Питам се дали ме познаваш
Ъгъл остър е сърцето отново...
Лъч светлина си в мрака

Зимата не ще те отведе
И сърцето ми вечно ще те чака
Мисълта при теб ще ме заведе
Есенният вятър не ще те отвее
Нищо не ще те отдели от мен

Душата ти вечно с любовта ще живее
Ето,че топлиш ме в деня студен...
Никога не ме оставяй...Никога не ме забравяй...

 :arrow: СТУДЕН ОГЪН В ДУШАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Ноември 02, 2006, 01:13:13 am
Сгушена името ти само мълвя...
Тръгваш... трябва да те спря.
Уви.. знам, няма назад да се обърнеш.
Да, след години чак при мене ще се върнеш.
Ето... последно сбогом, последна прегръдка...
Невинна сълза, душата ми потръпва.
 
Обичам те и днес и винаги ще те обичам...
Гасне огъня в пещта, но не и любовта...
Ъгълът затворен до последно отричам
Никога няма да се примиря да не те обичам.
 
Вярвам, че ще върнеш при мен радостта.
 
Думите избледняват...
Усмивките бавно умират...
Шептят ветровете и се подиграват...
Ангелите от мъки не заспиват.
Тебе чакам всяка нощ,
А ти отдавна върна се, но променен и лош.

 :arrow: Времето спира
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 02, 2006, 01:42:57 am
Виж...Погледни ме...
Раните нима не виждаш ти?
Е,хайде,спаси ме...
Много ме боли...
Ето,алена капка кръв
Тя падна на земята
Оплетох се в любовната стръв

Сега търся радост из тъгата...
Питам се защо на мен се случи
И никога не успявам
Рано ли е нещо да се получи
Ала защо ли още се надявам?

 :arrow: НЕПРОГЛЕДЕН МРАК
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ProstoAz в Ноември 03, 2006, 10:49:38 am
Невъзможно е!Непомислимо!
Единствен да си ти за мен?!
Помисли,създание любимо-
Ръцете ти на друга са във плен!
Обичам те до болка,егоисте!
Галя те,целувам те дори на сън
Любовта от теб...обаче
Е изхвърлена на вън!
Днес ти заявявам,за това
Еединствен...ала беше
Не искам пак да съм сама....

Макър да те обичам - край!
Река от страст видя ли как изтича??
Аз за теб ще бъда друга - знай!
Която иска - нека те обича!
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 03, 2006, 11:45:50 am
Билет за рая аз не искам...
Ето,че раят е вече на земята...
Шепна нежно и до мен те притискам...
Ето,че отиде си тъгата...

 :arrow: ЕКСКУРЗИЯ ДО АДА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Ноември 04, 2006, 10:26:20 am
Екзекуция... за наказание...
Корист, мъка... описание...
Самотност, злоба... опрощение...
Камък в пропаст... за спасение...
Утро... без човек насреща...
Разум, чувства, що усещат...
Замрялата без радост утрин...
И няма хубост в тази сутрин...
Ярко заслепена в злоба...

До мъст доведена от обич...
Опрощение не мога...

Аз да взема с друга корист...
Да убиеш в отмъщение...
Анархично води до презрение!...


 :arrow: КРАИЩАТА СА НАЧАЛО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 04, 2006, 16:11:24 pm
Къде си в този час?
Ридая неутешимо пак...
А  в душата вилнее мраз...
И в сърцето е черен мрак...
Ще те забравя,се кълнях
А пак към теб се запътвам
Така и да го сторя не успях
А всеки път пред любовта отстъпвам.

Сама и тъжна всяка нощ и ден
А ти отиваш все по-далече

Не знаеш за болката вътре в мен
А  аз умирам вече...
Чаках те и продължавам...
Ала ти дори не се обърна
Любовта ти-за нея се надявам
Още искам до мен да те върна...

 :arrow:ОГРАБИ БЕДНАТА ДУША
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Wildest Gaiety в Ноември 13, 2006, 20:59:06 pm
Обичам да посрещам на плажа зараждащия се ден,
Гушкайки човека до мен.
Рисувайки щрихи по пясъка
Апел отправям към Господа
Болка от раздяла да не ми дава.
И така до залеза....

Бидейки тъмна нощ, обаче
Елмазените принцеси по небето
Да ме накажат решават.
На душата ми богата слагат
Адска верига -
Турят върху любовта омраза,
А после връзват я за безкрая.

Да посрещна днешния изгрев,
Уви, не успях.
Шах! - принцесите добраха се до теб!
Ала не ще се предавам аз, докато не кажа МАТ!


 :arrow:НЕДОСТИЖИМ ИДЕАЛ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 13, 2006, 21:12:13 pm
Не исках много от живота
Едно нещо само желаех
Душата вече да не е сирота
Обичах те и за теб мечтаех
Сгромоляса се небето върху мен
Тъгата душата ми облада
И денят ми стана мрачен и студен
Животът щастлива да ме направи не пожела
Исках само трохичка от обичта ти
Мислите си на теб посветих

И молех те за любовта ти
Далеч от тебе се скрих...
Ето,че любовта пак ме намери
Ала този път още по-силна от преди
Лъчът светлина без тебе трепери
  топлината в живота ми си ти...

 :arrow: ЖИГОСАНИ СЪНИЩА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Wildest Gaiety в Ноември 13, 2006, 22:28:59 pm
ЖИГОСАНИ СЪНИЩА

Жар в очите ми искри,
Искрящи сълзи се стичат от моите очи,
Гори, гори, гори
Обичта несподелена в ранените гърди!
Спри!
Аз вече те разбрах!
Не е необходимо с този фалш да продължаваш!
Иди си, моля те!

Сама стоя притихнала във
Ъгъла, застигната от страшния ти съд.
Но няма да те задържам на сила!
Искам те, но ти направи избора...
Ще се справя и без теб,
Ако не днес...то някой ден!!!

СЕРИЕН КОШМАР
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 13, 2006, 22:42:21 pm
Страшни кошмари единствено сънувам
Ето,че и тази нощ същия кошмар
Реки изплаках,но на силна се преструвам
И сърцето ми сякаш прогорено е с жар.
Ех,де да беше само един сън,
Но не,кошмарът е истински,реален е...

Когато стъмни се след миг навън
Очите ще се затворят,душата ще умре...
Шепот зловещ чувам,ала не е сън.
Моля те,спаси ме от проклятието това
Аз нямам сили да се избавя
Робиня ли съм на смъртта,
  помогни,не мога да те забравя...

 :arrow: КАТАФАЛКАТА НА НОЩТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Wildest Gaiety в Ноември 13, 2006, 23:00:36 pm
Как да заспя,
Ако те няма?!
Ти си отражението на моето
Аз, залято от морето,
Фарът в нощта,
Ангелът на съня,
Любовта...
Как да заспя,
Ако те няма?!
Ти си ми морфина.

Никога отново няма да те видя...
Ангелът на Луцифер от мене те отне!

ас" свърши се...
Обичта и болката
Ще парят само моето сърце!
Ти си тръгна с катафалката
А аз останах в ъгъла вечно да тъжа!

ПЕСЕНТА НА УМА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 13, 2006, 23:21:35 pm
Пея песен...
Есен
Сега настана
Ето,че пак те няма.
Никога не дойде
Така и любовта ми не прие
А  аз силно те обичах

Никога любовта не отричах
А  какво донесе ми ти

Усмивка не,единствено сълзи
Моля те,не ме измъчвай вече
А стой от сърцето ми далече.

 :arrow: СЛОЖНА ВИКТОРИНА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Wildest Gaiety в Ноември 13, 2006, 23:58:31 pm
Силен вятър в мен вилнее,
Леденее
Обичта към теб.
Жарта
На любовта опитва се безуспешно да сгрее
Айсберга.

Вина ти нямаш.
И аз също.
Краят наближава.
Търсиш изход!
О, мили, смисъл няма.
Решаваш трудничка задача
Иска ти се да успееш...
Но е вече безполезно с дъх любовен
Айсберга да грееш.
  С твърде сложна викторина се захвана!


Измислен Рай
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 15, 2006, 00:06:04 am
Изкуствен е светът,в който живея
Замръзнаха устните,не мога да се смея
Мигом щом отиде си от мен
И попаднах аз на самотата в плен
С изнемощели ръце се моля
Лицето ти от съня си да прогоня
Ехти гласът ти в ушите ми
Нощта измести дните ми

Рани сърцето надълбоко
Аз издигнах те на пиадестал,на високо...
Йод за раните не намерих
 щастието отново не уцелих...

 :arrow: АБСУРДЕН СВЯТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Wildest Gaiety в Ноември 15, 2006, 10:53:20 am
Аз пепел съм от изгорели листи,
Болка от стаени мисли.
Сирени на тревога вият във сърцето,
Удар от пореден изстрел се заби във него...
Рана на несъвместимост
Душата ми е,
Едей, но адов,
Не се котирала във този свят-абсурдност.

Самотно студени импресии
Вият се около нематериалното,
Яспис черен от претопени маски
Травестира в мен момичето!


 :arrow:Предходен живот
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 15, 2006, 11:53:57 am
Помниш ли отминалото щастливо време
Раните ми до една с любовта ти излекува
Ето,че сега няма кой ръката ми в своята да вземе
Ходя по света черен и душата се страхува
Отиде си завинаги щастието заедно с теб
Дните почерняха...Тягостно текат...
Ето,че сърцето ми покри се с кора от лед
Нощите самотни в тъмното ще ме предадат

Живот ли се нарича това мойто
Или просто съществуване жалко?
Видях спасение в сърцето твойто
Обичаше ме,но защо за толкоз малко?
Тъгувам в деня студен и моля се отново да си до мен...

 :arrow: УГАСНАЛАТА ИСКРИЦА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Wildest Gaiety в Ноември 15, 2006, 17:32:34 pm
Утрото с димащо кафе започва.
 Гори изгрева като огънчето на цигарата.
 Алказалцера в чашата вода се разрежда.
 Счупените чаши от снощи
 На пода още стоят
 Аз ли пак трябва да чистя?
 Луд купон завъртяхме
 Аз и самотата...
 Търсихме утеха в
"Абсолют"-а!

 Изпихме цялата наличност...
 Садизъм
 Към крехкия организъм!
 Рано е още,
 Имам нужда от коняк обаче.
 Цигарата изгоря, искрицата съпротива и тя.
 Аз пак чашата надигам и глътка самота отпивам.


 :arrow:ОБЛИЧАМ САМОТАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: NeMogaDaPisha в Ноември 15, 2006, 22:24:49 pm
Отново будя се със мъки,
будилникът все по-силно звъни.
Леко в главата ми нещо кънти.
И от леглото най-после ставам.
Чай си наливам и печката паля.
А и леко котката галя.
Мърка тя с задоволство голямо.

Само котката галя-вече час.
А някой звъни на звънеца във нас.
Може би е гаджето.Или пък не?
Отварям вратата да разбера поне.
Тогава с виждам с изненада голяма,
Анна-една моя приятелка голяма
Тогава се очудих,защото я бях видял за последно преди година в метрото,
А тя без да каже нищо,се съблече и полаза тялото си пищно
 
 :arrow: Пълна Тишина


Сори за правописа и че е малко тъпичко ама го измислих за 5 минути.
Аре лека нощ.
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Wildest Gaiety в Ноември 16, 2006, 01:31:01 am
Потъвам във мисли...
Ъглите зловещи на
Лудостта ми
Нравствено някак си
Апелират за свобода...

Тик на съмнение,
Истерията във мене...
Шепот отправят
И тишината пълна развалят.
Не искам да си отива тази лудост...
Аз само чрез нея усещам, че живея!


 :arrow:ЗОВ ЗА ПОМОЩ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 16, 2006, 02:31:00 am
Зова ми сякаш ти не чуваш
Обичаш ме или се преструваш
Викам и с все сили крещя

Загубих пътя към дома
А ти къде си,любими

Правилния път покажи ми
Обичта ми прочети в очите
Минават тягостно без тебе дните
Ощети ме съдбата и страдам
Ще намеря ли сили да не се предавам?

 :arrow:  МОРФИНОВА ИНЖЕКЦИЯ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Wildest Gaiety в Ноември 16, 2006, 11:45:55 am
Мирис сладострастен на парфюм
От теб се носи.
Разкопчаната ти риза
Фаша шоколадова разкрива.
Искам да те вкуся,
Но не трябва...
Отрова си ти...
Вкусна зависимост без
Антидот.

И все пак искам да те вкуся!
Няма толкова да навреди
Жаждата си с глътчица да утоля....
Ерзац сега ще бъде всеки друг,
Колкото и хубаво да
Целува!
Инцекция антидот
Язе се нуждая срещу морфина!...
                                                          но няма!


 :arrow:отлитащ на сън
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 17, 2006, 00:11:11 am
Отлетя
Топлото
Лято
И ти с него си тръгна...
Тъгата ми дали разбра?
А дори и не се обърна...
Ще ме търсиш

Някой ден,
Аз обаче ще бъда далече

Светът ти ще бъде студен,
Ъгълът не ме приютява вече
Някой ден,ще бъде различно...
 ...на кошмар всичко без мен ще е прилично.

 :arrow: ПАРАХОД В НЕБЕСАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Wildest Gaiety в Ноември 17, 2006, 11:11:42 am
Политат мечтите...
Ах, дано да те стигнат!
Разказ искат да ти разкажат -
Абсурда ти да ти покажат.
Хвана си живота и си тръгна пак,
Отново,
Дори не каза Сбогом.

Високо в небесата самолетът ти сега лети и го гонят моите разбити мечти...

Не каза Сбогом, защото ще се върнеш, нали?
Е, мислиш ли,
Безпрекусловно, че трети път ще те приема?!
Евалла на глупостта!...
Самолетът ти голяма преднина набра.
Авиаторът на парахода ми "Мечти"
Темпото забави и
Акостира върху облак Алтернатива,
                             понеже любовта от борда изпадна!


 :arrow:Роклята на Фантазията
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 18, 2006, 01:17:33 am
Рисунък с
Оттенък
Красив...
Люляков цвят на тъгата...
Ясно виждам света сив,
Тъгата...
Ах,защо не мога?

Не мога да те забравя...
Аз ти казах "Сбогом"...

Факт е...Но какво друго бих могла да направя?
Абаносовите ти очи
Никога не ще избледнеят в сърцето
Тъгата е жестока... и боли...
А аз търся те сред
Звездите на небето
И мисля си в този час
Явление красиво ли е любовта?
Тогава защо това се случи с нас?
А защо не намерих радостта...?

 :arrow: СКРИН С НЕОСЪЩЕСТВИМИ МЕЧТИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Wildest Gaiety в Ноември 18, 2006, 17:12:38 pm
С шепи ровя пясъка,
Копая с
Раковини.
Искам дупка да направя и да скрия там
Неосъществените си мечти.

Скрин си имам с мечти неосъществени и неосъществими...

На пясъка горещ
Една сълза падна
От болката, че се сбогувам със своите провали
Стрелката 20 градуса показва на
Ъгломера на успялостта,
Що в живота съм постигнала.
Едната сълза вадичка
Стана, оттичаща се в морето.
Тези студени, солени
Вълни пълнят дупчицата ми.
И пак на ново я копая с
Мечтите си да се разделя...
Искам или не?!

Мечтите си не ще осъществя и вечно да ги пазя!...
Есен, зима, пролет, лято
Часове, дни, години
Те изтичат като потта от мойто тяло-
Излишни, мръсни, непотребни...неосъществени, неосъществими!...


 :arrow:поезията на сърцето
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 18, 2006, 17:38:36 pm
Пак...за сетен път сама...
Обичта е една отрова...
Ех,къде е радостта?
За нея нима не съм готова?
И сърцето жално плаче...
Явно без теб то е обречено...
Тъгува като мъничко сираче...
Ах,от мъката то е завлечено...

Никога ли щастлива не ще бъда?
Аз искам само капчица любов.

Сама да съм-това е моята присъда.
Ъглът на живота трябва да сменя с нов.
Раните трябва с билки да намажа
Цяр да намеря за моята душа.
Ето,че в пустинята ти отново си миража
Ти отново за мен си любовта...
Обичам те,клетнико незнаен...
  Обичам те,убиецо на сърцето потаен.

 :arrow: ПАТРУЛИРАЩА САМОТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Wildest Gaiety в Ноември 18, 2006, 19:31:59 pm
 Помниш ли когато ти казах:
"Аз съм опасна!"?
 Трябваше да те е страх-
 Рязко...но все пак истина.
 Усмивка по-лицето ти се разля-
 Ликуваше триуфа си над жената,
 Издигащ високо ръката,
 Размятащ камшика...
 Аз ти казах да се спреш
 Щеше толкова да си спестиш
 Аз знаех, но не и ти...

Сигурна бях, че пак ще се върнеш...
Антидота си да търсиш!
Молиш сега отново да те обичам (ха-ха-ха!!!)!
Опасно отрови се с опастнастта...
Тиранино, в килийка окован
Аз те оставям, пазен от патрулиращата самота.

 :arrow:изкривен идеал
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: NeMogaDaPisha в Ноември 18, 2006, 20:49:55 pm
Идиот съм може би,
защото всички ме мразят.
Какво ли съм им направил?
Радоста ми защо газят?
И може ли да променя нещата?
Винаги ли така ще страдам?
Е, аз пред никого на колене не падам!
Никога повече няма да ме унижават!

И утре щом започнат да ми се подиграват
да си изпатят ще трябва.
Едно нещо ще трябва да знаят:
А то е, че не трябва да ме мразят.
Леко трябва да ги понапляскам, то иначе не става. [shame]

 :arrow:Ранен ангел






Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 19, 2006, 00:47:57 am
Раниха
Ангела бял...
Не го пощадиха
Ето,че мъка и той бе видял
Неговите мечти разбиха

А беше прекрасно в Рая
Никой не го караше да страда
Гази сега в укая
Ето,че вече се предава...
Летеше,а сега не може...
 Защо стори му това,Боже?

 :arrow:Приспивна песен
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Ноември 19, 2006, 01:03:33 am
Плача пак сама,
Рисувам усмихнати слънца...
Искам с ангелите да се извися...
Сама... да преосмисля своята съдба
Питал ли си се и ти защо живееш?
Има ли причина всъщност да се смееш?
Вярваш ли, че животът ни е просто сън?
Нима аз само будна съм?
Ангели, със мене полетете...
 
Паднете с мен, плачете...
Ето, тайната на живота пред вас разгадах...
Сили не намерихте, истината не видяхте...
Единствена аз с вас честна бях...
Не вярвахте... и душите си пред ада проиграхте...


 :arrow: Тикове от страх
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 19, 2006, 01:18:37 am
Тиктакането на часовника е така зловещо
И сякаш предвещава,че ще се случи нещо...
Къде чувствата силни се изгубиха?
Очите след прекрасния сън се събудиха...
Винаги случва се едно и също,
Ето,че отново съм сама,това за мене е присъщо...

Обич никой не иска да ми даде,
Така както с пълни шепи раздавам аз

Сега кой ли този път ще ме предаде?
Тъгувам самичка в ледения мраз...
Раните никога не ще оздравеят,
А аз винаги ще си остана нежелана...
Хиляди пиявици в сърцето живеят...
  Никога ли не ще намеря топлината така желана?

 :arrow:ПРЕЛЕСТЕН МИРАЖ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Wildest Gaiety в Ноември 19, 2006, 21:37:44 pm
Полей ме с шампанско,
Рисувай по мен със сметана,
Еделвайси реди по тялото,
Люляк розов от удоволствие да стана!
Етерично масло по мен лей
Сълзи от удоволствие да потекат,
Тъжните очи в радостни сълзи да се превърнат!
Елексир от оргазми ми дай!
Не ме оставяй!...

Миг безкраен бил той
И измамен дари ми!
Райски мираж - след пустошта оазис бъди ми!
Акцията "задоволяване" превърни в
Животоспасяване!


 :arrow:стотен тътен над полето на сърцето
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 22, 2006, 02:59:15 am
Сигурно всичко по между ни беше фарс.
Това разбрах го много скоро...
Обичах те,защо не ми даде шанс?
Ти побърза да ми кажиш "Сбогом"...
Ехти гласа в ушите ми
Никога не ще те забравя

Така ми липсват дните ни
Ъгълът-там в сълзи ще се удавя.
Там,където винаги е мрачно
Ето,там,не достигат слънчеви лъчи
Нима не виждаш през сърцето ми прозрачно

Нима не виждаш колко много ме боли?
Актриса съм може би добра
Днес щом всички заблуждавам

През сълзи,че не си никой твърдя
Обектива на живота с бои оцветявам.
Лицето ми защо е бледо тогава?
Ето,сълза пак по бузата личи,
Ти остави ме потънала в забрава,
Откакто си тръгна неспирно вали...

Не намерих в друг утеха
Аз исках само твоята топлина

Сама не ще намеря своята пътека
Ъгъла,където потънах в самота...
Рисувах върху платното сиво
Цветове светли,изкрящи избирах
Ето,че сърцето пак не е щастливо
Толкова нощи да плача не спирах...
Омръзна ми сама толкова години...Върни се...върни се,любими...

 :arrow:ЧЕРНОКОСАТА ПРИНЦЕСА НА МРАКА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Ноември 23, 2006, 13:53:58 pm
Чакам се самичка... да се върна...
Еленини са моите сетива...
Разрязваща тетива се опъва...
Напразно ли очаквам го това?!...
От колко време вече все пътувам...
Колко ли страни във мен видях...
От колко нощи с дните се сбогувам...
Сама чопля се и роня се на прах...
А надеждата... да върна се... остава...
Такава... все еднаква със преди...
А вярата и силата отслабват...

Плача, а не падат веч сълзи...
Рицари... аз търсех... не откривах...
И следвайки стъпките на кон...
Неволно следите си затривах...
Цяла вечност аз вървях със гръб в поклон...
Елените в сърцето се стаиха...
Сега не смеят звук да издадат...
А колко... колко те ми липсват...

Някога ще заподскачат ли напук...
Аз искам го... да върна се във себе си...

Макар че... едва ли ще съм аз...
Разрухата разби ме в мен на прелези...
Атаката на вманияченост доведе моя
КРАХ!...
А колко искам себе си да бъда!


 :arrow: СТРУВАМ ЛИ ГЛЪТКА ЖИВОТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Ноември 24, 2006, 01:54:45 am
Сам си отново
Това ли искаше,кажи
Рисуваш с горещо олово
Увиваш чувствата в лъжи...
Викаш и с все сили крещиш
Ала кой сега ще чуе гласа ти?
Мислиш,че с любовта ми грешиш

Лъчът светлина бях аз в деня ти...
И днес,когато сме далече

Гадая какво се случи с нас
Лъжеш ли ме?Не зная вече...
Ъгълът ли само чува моя грас?
Така силно ме обичаше
Каза ми го неведнъж
А защо пред другите отричаше

Животът се живее веднъж...
И щом така пожела...Тръгвай!
Върви преди да се влюбя още...
От лъжи съм уморена,не ме залъгвай
Така е най-добе...Макар и сама нощем.

 :arrow: НЕ МЕ ЗАКЛЮЧВАЙ В МРАЧНИЯ ЗАТВОР
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Декември 08, 2006, 11:32:58 am
Навярно... с Нея сте щастливи...
Единствено сте Ти и Тя...

Малката кибритена кутия...
Елегантно спи в моята ръка...

Запалвам си последната и' клечка...
Акорд на болка в сърцето прозвуча...
Когато я извадих... запоследно...
Лъхва ме... предишна топлина...
Юлска утрин сякаш ме събужда...
Часовникът е спрял във два...
Вятърът листата вън полюшва...
А аз и ти в легло сме... у дома...
Йоан Кръстител в мойте вени скита...

Вода поръсва на моята глава...

Малката кутия е зарита...
Ревностно дълбоко във дланта...
А вярата... онази смешна дрипа...
Чувал за надеждата ми... със пробито дъно...
Нямо се отпуска и разбригва...
И няма вече кръст, ни Бог... все мътност...
Ябълка със кухо семе...

Загнила от водата чиста...
А покръстването ни със тебе...
Траурно изчезва... тихо...
Вън е вътре... вътре - вън е...
Огънят ми е искра...
Разтапя клечката последна... Щастливи ли сте Ти и Тя?!


 :arrow: ПИТКА ОТ ЖАЛ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Декември 11, 2006, 03:44:20 am
Питам се защо го стори
Или аз някъде сгреших?
Тъгата отново ме пребори
Кога сърцето си убих?
Ала не мога вече така...

Обичам и силно боли,
Трябва да се променя

Жадувам да си тук ти.
Аз не искам вече да плача...
Лицето ти изгуби се в здрача...

 :arrow: ПАРЕЩИ ЦВЕТЯ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Декември 11, 2006, 12:52:47 pm
Пратих писмо... на себе си...
Адреса го зная до болка...
Ръкописно не писах... обесих ги...
Една след друга буквите... колко...
Щях да ги мъча аз иначе...
Идеално да пиша не мога...

Ципата, пликът що имаше...
Ведно я разкъсах със погледа...
Ето, пуснах го вече...
Така ще кажа след ден...
"Я, имам малко пакетче!... С късче любов... за мен!"...


 :arrow: КОРИТО НА НЯМА РЕКА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: mandarinka_vd в Декември 11, 2006, 21:11:45 pm
К-огато хората извикаха  да ме
О-бичаш ти
Р-еши да ми
И-зневериш
Т-ози ден екато огън в мен
О-ткрадна всичко в моята душа

Н-али ми казваше че съм една
А-ла изигра сърцето ми в нощта

Н-е деи да плачеш а върви при нея
Я-рките следи по тялото от пръстите и
М-е изгарят като въглени
А-аз живях с една лъжа че ме обичаш

Р-едиш слова
Е-дна лъжа
К-рещи в нощта че ме обичаш!

ЗАВИНАГИ ТЯ  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Декември 12, 2006, 01:42:06 am
Защо неутешимо плаче в нощта?
А казваше,че е силна вече...
Винаги пропада в пропастта
И светлината е далече...
Няма сили да продължи,
А на силна се преструва...
Губи се в своите лъжи...
И чуди се дали си струва...

Тъгува...Не спира...
Явно тъгата отново я убива...

 :arrow: НЕОБИЧАЕН ОБРАТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Декември 15, 2006, 21:25:00 pm
Невинността е включена защита...
Ефирността е тайничко пробита...
От нея се изтича грубостта...
Бият капки... от "невинни" сетива...
И петелът на къщния ми покрив...
Чака вятър... от спокойствие не пее...
А такъв живот пера не топли...
Еднотипно на крак един да се люлее...
Невинен е... че въздухът увисва...

Откога го чака да се посъвземе...
Бяс в металните гърди се киска...
Роб със гордост в безветрено време...
А невинни сме и той, и аз...
Така невинни... че изтича... мраз...


 :arrow: КАТАПУЛТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Katenceto в Декември 15, 2006, 23:36:14 pm
Когато ти ме лъжеше
Аз бях наранената,
Тогава най-болеше,разбери,
А ти обичаше да лееш
Поредица от куп лъжи.
Уби сърцето ми сломено,
Любовта завинаги разби,
Това ли беше моята награда,
   че те обичах....без лъжи..

 :arrow: забрави
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Декември 15, 2006, 23:50:28 pm
Защо сега те няма?
Аз горчиво страдам...
Беше всичко измама...
Ръката си подавам,
Ала няма кой да я вземе...
Влача се без сили в калта
И защо трябва всичко да ми отнеме,
  този,на когото подарявам любовта?

 :arrow:ЦВЕТНИ МЕЧТИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: mi6ok`f в Декември 19, 2006, 11:26:15 am
Ц елувка,
В яра,
Е дна любов...
Т ъга
Н яма,
И стинска Любов...
М ечта
Е дна,
Ч иста обич...
Т акава
И скра...О,Боже!



СТРАДАНИЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Декември 19, 2006, 14:12:15 pm
Със сетни сили продължавам
Тъгата моя ме поглъща
Рискувам и сърцето пак ти давам
А пътят при теб отново ме връща
Дали този път ще ме приютиш?
Аз питам се през сълзи
Нуждая се сълзите ми да пресушиш
И да ми подариш любовта...Боли!
Ето че отново не виждам звезди...

 :arrow: ЗВЕЗДЕН ПРАШЕЦ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Декември 19, 2006, 14:22:35 pm
Забвение... Забрава... Без заслуга...
Видение... за гробове... задруга...
Елфически, се пеят, разни песни...
Замятат гриви еднорози местни...
Давят се във водопад от листи и тревите...
Еделвайси в коренища спят си скрити...
Няма... просто няма тук в горите...

Пъстри и изкуствени мънисти...
Растат тез птици, дето неми вият...
Акации край реките се увиват...
Шнур от неоткрити тайни спъва...
Ехидно всеки, що дръзнал е да чува...
Цялото това вдън горско ехо... Избягало далече от Човека...


 :arrow: КЕРАМИЧНИ ПРЪСТЕНИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Декември 19, 2006, 19:16:53 pm
Ех,поне този път остани
Раните молят за пощада
А аз искам да не боли
Мили,хайде,прегърни ме
И колко ме обичаш прошепни
Чувството е прекрасно.Целуни ме!
Никога от мен не си отивай ти...
Искам да сме заедно цял живот

По пътеката на съдбата
Ръцете ни хванати до гроб
Ъгломера на сърцата...
С  теб само чувствам аз
Теб единствено желая
Ето,че не усещам мраз
Не са студени нощите накрая...
И този пръстен ти подарявам-
  символ на една любов..
  цялата на теб се раздавам,
  за теб е всеки порив нов...

 :arrow: МОЗАЙКАТА НА ДНИТЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Декември 21, 2006, 11:41:13 am
Малка изповед гори във мене...
О, колко тя тежи, макар мъничка...
Забравям ли? Или пък нямам време...
Аз не мога да я споделя самичка...
Йо-йо, сякаш че в душата имам...
Как ли да го спра, без да се върне...
Агитира ме, играта не променям...
Тактово надолу и нагоре...
Анархия в сърцето тържествува...

Няма начин да я укротя...
А тя е силна, с мен сама пирува...

Да кажа пак не мога и... деля...
Напразно си секунди до топлийки...
И като че всяка в мене стреля...
Такава мойта изповед е скрита...
Едничка е, но в цяла същност се разстеля...


 :arrow: КИЛОГРАМ СТРАХОВЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: hixtima_89 в Декември 21, 2006, 18:19:10 pm

Колко ще ми струва?
Искам само теб.
Любовта ти...
Обичта ти...
Грях ли е това?
Рисувай върху мен сега...
Ако искаш,ще съм твоя...
Молиш ме да спра...?!

Страхуваш се,нали?
Толкова ли те боли?
Рискуваш и печелиш...
Аз мога,можеш и ти...
Харесвам те такъв...
Обичам те безумно...
Винаги ще е така...
Ако поразмислиш,чакам те ела...

 :arrow: БОЛКАТА Е ОГРОМНА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Katenceto в Декември 21, 2006, 18:43:38 pm
Боли ме,знаеш ли понякога,
От твоите лъжи боли,
Любовта ти,както всякога
Като дълбока рана в мен кърви.
А теб не те интересува
Това страдание дори..
А знаеш ли...и теб ще те боли...

Е....теб не те е страх,нали?

Обичам те,но
Гордостта ти не обичам,
Рушиш със нея всичко между нас.
Обичам те,но също
Мразя те,любими,
Намразих всичко свързано със нас....
А как те обичах.....

 :arrow: З А Б Р А В Е Н А  Л Ю Б О В
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Декември 22, 2006, 03:47:23 am
Забрави всички клетви...
А твърдеше,че си различен,
Боях се от думите сетни ...
Разбрах,бил си безразличен.
А аз,глупачката вярвах сляпо
В твоите измамни думи
Ето го отново чувството познато-
Не ще има нищо по между ни!
А знаеш ли,щях да ти подаря

Любовта си безкрайно голяма...
Южният вятър я отвя...
Борех се,но път вече няма.
Отиде си без дума да кажеш дори.
Видя ли в очите ми сълзите?
 Разбра ли колко ме боли?
 Пустеят черни без тебе дните...

 :arrow: ДУШЕВНО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Wildest Gaiety в Декември 22, 2006, 17:40:09 pm
Друм от пясък.
Увяхнал кактус.
Шайло лае след мен -
Едва се влачи - от горещината толкова изморен.
Вода няма ни капка в пустошта,
Но все пак с него продължаваме да вървим.
Отново и отново, с кръвта си пустинята поим.

Земята е напукана с късове огромни пръст
Езерата някогашни веч не са и спомени
Миражите редят се пред очите ни
Един след друг.
Трусове, горещини и студове
Редят се ден и нощ, ден и нощ...
"Ела, Шайло! Давай, момче!
Следвай ме!"
Едва ме догонва,
Не смогва с мен да върви в крачка
Искам да спра да го чакам, но време няма.
Ега ти уестърна!

 :arrow:хронично желание
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Декември 29, 2006, 11:26:40 am
Хиляди слова съм изприказвала...
Разказали човешките истории...
От моите до чуждите, показали...
Никакви и някакви завои...
И всичките приличат си докрай...
Честно казано напразно...
Не спирам да дърдоря до безкрай...
О, това е вече безобразно...

Жилата житейска поизсъхва...
Еднакво се изтърква всеки път...
Лепкава е вече... безрасъдно...
Анекдотно е да падна от ръбът...
Няма как... това ще го напиша...
И няма да се върна веч назад...
Едничък път не ще мога аз да дишам... Но на листа ще оставя пак слова...


 :arrow: КРИТИЧНА ФАЗА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Декември 30, 2006, 00:45:30 am
Къде да те търся,за Бога?
Ръцете са празни без теб
И  друг да обичам не мога,
Ти превръщаш горчивото в мед...
И само с теб се чувствах жива,
Чувствах се обичана и желана,
Никой друг не ме прави щастлива,
Ала не намерих сили да остана...

Факт е-обичам те много,
Ала пред теб не го признах...
Защо усетих в сърцето олово,
А после заедно със спомена умрях...

 :arrow: ЧУПЛИВ СВЯТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: OvCeL4EnCetO в Декември 31, 2006, 23:22:55 pm
Чупим и последния кристален спомен
Ужас настъпва в сърцата ни
Прелива и моят живот от отдавна недоказана истини..
Леко полагам върху тебе глава
И чакам само да ме докоснеш..
Вярвам,чв има съдба...вярвам докато тебе те няма..

Сега аз отново съм бледа,
Вярвам отново,а тебе отново те няма
Явно и мен някой след време ще ме гледа..
Така както падам от върха...


 :arrow: Самотата ти...
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Януари 10, 2007, 13:07:22 pm
Само искам да ти кажа...
А как не мога да мълча...
Малко е, но пък душата...
"Обичам Те!" крещи, крещя...
Така пародията куца...
Антрактът днес е за молби...
Та-та... и Краят май е тука...
А как във мен боли, боли...

Така аз искам да ти кажа...
И молейки ме нарани...


 :arrow: СТРЪВ ЗА ДИВЕЧ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Zatoichi в Януари 14, 2007, 22:36:50 pm
Сам-самичък бродя сред гора от рози,
Тъй червени,с тръни остри и зли,
Режещи дълбоко с кървави залози
Ъглите крехки на моите мечти..
Вървя и търся път навън,
Залези и зори ме обгръщат,
А не спира кошмарът,не е сън -
Дивеч съм и розите кръвта ми не връщат...
И сякаш в безумие сляпо,
Вярвам,че всяка капка кръв
Е дан свещен за времето,когато
Човек ще бъда,а не греховна стръв...

 :arrow: Планински друмища

 :arrow:
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Януари 15, 2007, 12:36:04 pm
Пет дни ли минаха... не зная...
Летяха ли или се влачиха...
Аз мислех, чаках и мечтаех...
Някому позната класика...
И колко късно стана вече...
Невидими стрелки тиктакат...
Седми кръг минава... нечовешко е...
Как сълзи още във душата капят ми...
Истината е антилогична...

Да пресъхнат редно е във Ада...
Радостта ми беше и двулична...
Утре мина, вчера ми остава...
Малко, много, миг и цяла вечност...
Искам да броя, ала и не...
Ще чакам тихо... своята човечност...
А как боли, че се показвам без сърце...


 :arrow: КОРАБОКРУШЕНИЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Donnerjack в Януари 15, 2007, 19:20:47 pm
     

                  Корабокрушение,мила,от неизказани вселени...
                  Обвързани рими
                  Рими...
                  Абстрактности и няколко питиета...от онези -
   
                  Болкоуспокояващите(ти знаеш)
                  О,те никога не стигат за едно "Защо?"
                  Като панацея
                  Решила пътя на изгубен скиталец
                  Усилие за лунен дъх 
                  Шепнещ несбъднат миг
                  Енигма и 
                  Няколко цигарени възторга
                  И ритъм...и
                  Енигма...и предпочитания без дъх


ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО ДОМА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Януари 25, 2007, 21:58:12 pm
Драконово сърце в мене бие...
Ъгловато усещам го с пет...
Леко тъпо ъгли, що си има...
Геометрично е май многостен...
И всяка страна е различна...
Ярост, Усмивка, Сълза...
Темперамент, но не ироничен...

Петата ми е Свобода...
Ъглите са странно красиви отвътре...
Тъгата се свива във тях...

До средата, а сетне се стеле уютно...
Оксиморонът "невинен мой грях"...

Да, тъй е сърцето в мене сурово...
Открито под кожа - стомана...
Меки страни тупкат в мен голо...
А без тях какво ми остава?!...


 :arrow: ИЗБА И ГРОЗД
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Февруари 02, 2007, 02:15:59 am
И  къде да търся аз подслон?Вали!
Зъзна...Умирам от студ...
Болка таи се в сърцето.Боли!
А ти,къде си?Никога не си бил тук...

И когато крещях с треперещ глас,

Глава навеждах и горчиво плачех...
Рисувах мечтите си час по час....
Отчаяна в краката ти се влачех.
Защо не ме чу,че те зова?
Дано в чуждите очи намериш любовта...

 :arrow:ЛУННАТА СОНАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Gentiana в Февруари 03, 2007, 14:48:05 pm
Л ежащите ти в скута ми ръце
У лавят трепета на мойто тяло
Н евинна нежност по кръвта ще потече
Н евинна ласка, цялата във бяло
А ко отворя тръпнещи уста
Т ъгата като дъжд ще блика, млада
А от очите ми в сияйна светлина

С ветулки по косите ти ще падат
О бичам да се свеждаш в тишина
Н ад тялото ми-арфа тънкострунна
А музиката грешна на страстта
Т ревожно да звучи,в тъй пълнолунна
А натемосана магия на плътта.

 :arrow:Осъдени души
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Deskata123 в Февруари 11, 2007, 10:26:56 am
О-обичам те!
С-съдбата каза така
Ъ-ъгъл видях и в него се свих...
Д-дъждът ме мокреше а аз не спирах да плача
Е-единствено и само тебе обичах
Н-него отдавна забравих.Моляте повярваи.
И-искрено съжалявам.

Д-душата ми кърви
У-устните болят
Ш-шокирана от болката която ти ми причини аз плача и не спирам.
И-и пак крещя отчаяна в нощта-ОБИЧАМ ТЕ МОМЧЕ




 :arrow:МЪКА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Февруари 18, 2007, 00:36:01 am
Моля те за капка милост,любов моя.
Ъгъла в стаята...той събра сълзите.
Къде изчезна ти?Къде отиде покоя?
Ада оживя!Без теб почерняха дните!

 :arrow:КАМЕННА ПЛОЧА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: OvCeL4EnCetO в Февруари 18, 2007, 19:08:26 pm
Каниш ме във своето сърце,
А душата ми за него още плаче..
Може ли да ми дадеш мъничко врме?
Е,ако не можеш,ще се преборя..
Не искам в теб да се влюбвам..
Не искам душата си отново да загубя!
А те искам,искам да съм с теб!

Път към бъдещето днес си ти
Лодка по реката на щастието за мен бъди..
Острова спасителен на моите мечти..
А така те искам,вярвай ми!

 :arrow: ОБИКНАХ ТЕ!
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Февруари 18, 2007, 21:21:21 pm
Обикнах те неусетно бързо...
Бързо по между ни всичко се разви...
И те моля,не ме оставяй да зъзна,
Колко те искам!С прегръдка ме стопли.
Никога не съм отдавала душата си,
А и никога дотогова не го и пожелах...
Хареса ми смеха ти.Сбъднах мечтата си-

Толкова дълго те търсих,
Ето че те намерих...Най-сетне успях!

ФЕЕРИЯ НА ПЕЧАЛА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Devil`s Bride в Февруари 22, 2007, 10:08:04 am
Факли огряват пътя й, замръкнала
Е тук... на непознато...
Една болка чужда в сърцето се промъкнала,
Ридае то, с омраза залято...
И крачи малкото момиче през горите,
Ясно по лицето личат белезите и сълзите...
 
Никой не протегна ръка в студената нощ,
Ангелът-пазител извърна глава и се върна в райския разкош...
 
Пак сама се оказа в свойта тъмнина...
Един шепот дори не наруши грозната тишина...
Чакай ме, там на брега на морето.
Аз ще дойда с китка увехнали цветя...
Лениви звезди ще ни гледат от небето...
А ти ще стискаш цветята в мъртвата си студена ръка...


 :arrow: Шарен свят
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: OvCeL4EnCetO в Февруари 22, 2007, 10:21:19 am
Шарките не стигат да се забравим
А молбите края не намират
Ревнуваш ме а думите забравяш..
Ето има друг..и те обичам ала не искам!
Няма да те има вече-знам

Сега ме молиш да не те обичам..
вярвай ми-аз мога!
Явно беше че ме искаш..
Тя те иска обаче-вземай я и бягай!

Колело на мечтите!
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Февруари 25, 2007, 13:47:10 pm
Къде да те търся,кажи ми?
Отиде си безмълвен,студен...
Лесно ли е да те върна?
Ето,че пак не си до мен...
Люлякови ароматни цветове
Оплитат мечтите ми сиви

Навярно се изгуби?но къде?
А сърцата разделени едва ли са щастливи.

Мечти...Мисли...Сънища...
Ето,че все още там си ти.
Чакам вечно на празните пътища...
Теб чакам...Но няма те,уви!
И днес искам да видя очите ти-
Този плам...тази искра позната...
Ех,как ми липсват мечтите ни,
  само болката чука на вратата...

 :arrow: ЗВЕЗДЕН ПРАШЕЦ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Zatoichi в Март 04, 2007, 19:07:02 pm
Звезди се раждат неми
в моите очи,
едни са малки,други пък големи.
звезди топят се във лъчи.
Денем са безлики,
елегично-тъжни през нощта.
Немощни,самотни и велики,
палят се във самота.
Раснат във очите ми слънца,
а навън е тежък мрак.
Шепнат звездните лица
екнат за спасителния бряг -
цвете в лоното на утринта...

 :arrow: Далекоглед
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: OvCeL4EnCetO в Март 04, 2007, 19:13:26 pm
Далечна си можеби..
А може би си просто нереална..
Лек ветрец напред ме повява..
Ето показва ми пътя широк..
Както слънцето иб аз ще заляза..
От изток ще потръпвам от вятъра..
Гледам напред и се боря..
Лека усмивка пускам накрая..
Ето идва деня,отиваш си бавно..
Далчен си..моля те..иди си печално!
 :arrow:Далечен остров
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Март 06, 2007, 20:31:03 pm
Дали ще имам тук сполука...
А дали ще имаш ти със мен...
Лежа в ръцете си от скука..
Ех, че тъжност... ех, че ден...
Чакам да си дойдеш... бавно...
Екот пратих ти в писмо...
Нали ще ме обичаш... тайно...

Обичай ме... без да казваш ми... защо...
Само нека не говорим...
Така боли ме, но мълчи...
Рязко думите си голи...
Отрязах и...
В мен пак боли...


 :arrow: КАРУЦА С ПАМУК
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Март 28, 2007, 18:39:26 pm
Каза ми да вярвам в теб,
А лъжи редиш една след друга.
Руши се света ми,горчи сладкия мед.
Умирам!Друга не мога да бъда!
Царуваш в измислния си свят,
А аз отворих очи,видях лъжата!

С теб животът ми бе рай,сега е ад,

Пак ли е толкова висока цената?
А аз вярвах,че ти си различен...
Мислех,че имаме обща съдба...
Уж се раздаваше,а се оказа себичен!
Кажи,как ще можем да продължим така?

ПАРАКЛИС НА МЕЧТИТЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Март 29, 2007, 20:23:10 pm
Приковах смеха си за леглото...
А сетне го полях с вода...
Размаза му се облеклото...
Акварел му силуета очерта...
Каква абстрактна бъркотия...
Лилавото от бой синее...
И черното е някак сиво...
Светлината ли ей там тъмнее...

Нямах си представа даже...
Акустиката му не знаех...

Малкото у него някак...
Естествено голямо се показва...
Чорапите му са в небесно синьо...
Тича, явно, по небето...
И косата му е грива...
Така се мята пред лицето...
Едно водата не разми... Силата на тоновете "хи-хи-хи"...


:arrow: ВЕРТИКАЛНИ УМОРИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Март 30, 2007, 12:41:09 pm
Виждаш ли сълзите ми горчиви?
Е,успя да ме разплачеш пак...
Радостни бяха дните,сега са сиви.
Толкова време търсих спасителен бряг.
И мислех си,че вече го намерих...
Как успя да ме измамиш така?
Аз по цели нощи сама треперех...
Лъгал си ме!Но разплака ме.Пак успя.
Никога не бях отваряла сърцето си
И когато го направих,ти го нарани.

Уморена топля пак сама ръцете си.
Мъка ми донесе,след щастливите дни...
Отивам си...!Времето ни заедно изтече,
Раните не ще зарастнат те сами...
И сърцето ми не ще бъде твое вече...

ЦВЕТНА СИВОТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Април 05, 2007, 17:23:33 pm
Църквата на нашта вяра...
Вчера се опожари...
Естествен, казват, бил пожарът...
Такъв доклад ни се яви...
Нямало виновни други...
Аз и Ти сме скрито обвинени...

Случило се помежду ни...
И затова щетите се приемат за "платени"...
Водата е скъпа, да се харчи не трябва...
Олтарите вътре все още горят...
Така ни помогнаха само със врява...
А нашата църква загубва свята плът...


 :arrow: ПЛАТНОХОДКА В МОРЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Април 05, 2007, 19:16:00 pm
Пълни с празнина сърцето.
Любовта е кратък трепет,знам.
Аз ще удавя спомена в морето.
Тъгата...няма да й се дам...
Нощем ще се любя с мечтите.
Очите не са пълни със сълзи.
Хайде,сбогом.Отминаха дните.
Отивай си.От самотата не боли!
До края сама ще продължа.
Какво от туй,че теб те няма.
Ако ме боли,ще издържа...

Вечна не е мъката голяма.

Минало.Всичко там остана.
Отминал спомен си вече ти.
Реша ли,ще те забравя...
Ето,че съм по-силна от преди!

 :arrow: БЯЛА КАТАФАЛКА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Април 14, 2007, 16:32:37 pm
Били някога сам и сама...
Явно самотата обичали...
Летяли не с две крила...
А само с по едничко...

Кацали тука и там...
Акробатно се вплитали в въздуха...
Така тя сама и той сам...
А посредата - мечтите им скупчени...
Фар в нощта им блестял...
А в очите им - бистър отблясък...
Летяли - сама тя, той сам...
Кацнали накрая на пясък...
А той плаващ бил и така... погълнал нея с него - сам... и него с нея - сама...


 :arrow: КОПНЕЖ, ОТКРИЛ РЕАЛНОСТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Zatoichi в Април 14, 2007, 23:06:42 pm
Когато времето бленувано
от мираж пустинно хладен,
превърне се във пролетен порой и
не можеш да останеш вече жаден,
едва вървящ под мрачния си зной -
желанието тогава е правдиво разтълкувано.
Отвори очите свои,пътнико!
тръгни по парещите дюни,
към пристана на своята съдба неизвестна...
Разчети в небето пясъчните руни
и заедно със нея - душата ти честна,
литни или падни отново.
Рани тежки може да получиш,
едни от радост,други от тъга,
а заедно с тях и ще научиш -
летежът на високо има си цена!
Но никога,никога не се предавай!
Открий копнежа си реален и лети!
Стани,стани и продължавай -
той скрит е между твоите мечти...

 :arrow: Рицарска приказка
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Април 15, 2007, 16:46:54 pm
Родил се Той изключителен
И малко в себе си скрит
Царувал на някого в мислите
А предпазвал се, от свян, със щит
Ръцете му камъни мъкнели
Сушали блата и сълзи
Крадяли на тъжните мъките
А реките пълнели с мечти

Покрив си имал - небето
Рицарска кръв го горяла
И загледан на непозната в лицето
Край сложил на приказка вяла
Апостроф на света му била
Загрозила очите му нежни
Каква поука и също тъга
Атакуват историите за благородство безбрежно


 :arrow: ПАРЧЕ МЕЧТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Zatoichi в Април 15, 2007, 20:40:37 pm
Поради недостиг може би на кислород,
а може би от някаква депресия,
разбих прозорците на своя си живот,
чакайки от пролетта импресия.
Едно желание тайничко тая -
мечта,добре обаче осъзната,
елмазен е животът,елмазена е реалността,
човешко е да обичаш красотата!
Тъй че скачам от прозореца във миг миражен,
а  дали ще сбърка - втпросът е неважен!


 :arrow: Оправдана еуфория
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Април 27, 2007, 17:13:44 pm
Откак родил се на света
Пръсти скръстил във молитва
Редил смирено уж слова
А всъщност нямо се запитвал
В недрата що се крие тихо
Древни книги го влечели
Апостолът на старо минало
Навестявал му словата бели
А сетне му поставял други

Енергични питанки и страст
У Младия родил се скоро
Фараон велик с душа - атлас
Орнаменти от животи други
Редели се тъй низ по низ
И напук човешките заблуди
Яхнал да живее бис


 :arrow: КАПКА МЕТАЛ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Април 27, 2007, 17:40:51 pm
Как любовта си необятна мога да отричам,
А толкова силни чувства изпитва към теб.
Прости...но продължавам да те обичам.
Как ще продължа така напред?
А ти,дали все още за мен мечтаеш...

Мъничко поне...липсвам ли ти,кажи?
Ех,какво не бих дала пак да ме желаеш-
Така както желаеше ме и преди?
А може би чувствата в теб не са умрели...
Личи в погледа ти жаден за моята любов...
   Но търся те.Не си до мен.къде ли си...Къде ли?
   Защо не чуваш моя вик...шепот...ни зов...

 :arrow: ШЕПНЕЩИ ВИКОВЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Май 05, 2007, 10:27:23 am
Широк е взорът ми по утро
Един такъв - на сто страни
Пътят всякак лъкатуши
Не е завоят настрани
Едва ли и направо той е
Ще ми се да не е наобратно
И така го питам "Кой си?" - "Мой е!"

Веднага отговарям си сама, когато
Имам сили да погледна сутрин
Колко е голям светът
От сърцето в този миг се дърпа
Вишнеш дъх и бди дъждът
Ех, че хубаво е сутрин... Да поглеждаш нашироко път...


 :arrow: ДОБЛЕСТ КРИЕ СЕ У ТЕБЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: meteor в Май 05, 2007, 12:22:07 pm
Доблест крие се у теб,
останала дълбоко скрита,
безмислена и упорита,
любов превърнала се в лед.
Един през друг прескачаме се двама,
състезание, което вече си играла,
тъкмо стигнали финала,
краят ни превърна се в драма.
Рискуваш всичко наведнъж,
искаш да спечелиш слава,
единствено проливен дъжд,
след тебе да вали остава,
единствено проливен дъжд.
Успех и нека си щастлива,
там някъде, гонийки се с ветрове,
ебахти майката кирлива, [lol]
без теб ще ми е по - добре.

 :arrow: Мълчанието на агнетата
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Май 21, 2007, 11:59:09 am
Милиони хора,ала всички те в
Ъглите се крият на живота.
Любов няма кой да даде.
Чувства се душата сирота.
Агнета сме всички...и овце
Не можем да говорим
И постоянно мълчим...
Ето че стадото решава нещо,
Ти веднага казваш "Добре"...
Отворени очите...ала всички спим.

Нима нямаме собствено мнение,
А се ръководим от чуждото такова.

Ах...отново търсим съжаление...
Господи,срамно ли е да се наречеме "хора"?!
Не,разбира се!Ала по-лесно е така-
Ето,да сме част от стадото е по-добре...
Тъй че - следвай останалите със затвоена уста...
Ах,по дяволите!Не можеш да кажеш "НЕ"?!
Това е явно нашата съдба,
Ала единствено ние имаме вина...!!!


 :arrow: РЕКВИЕМ ЗА СЪЛЗИТЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: nejno_angel4e в Юни 13, 2007, 13:16:02 pm
Рисувам, не с четка, не с бои,
Ефирно с мисли рисувам и
Красота от всяка мисъл струи
В тази ранна сутрин, аз те целувам..
Или сън е това, а може би аз те събудих,
Единствено с мисъл една
Моята душа твоята да люби и
Заедно да бъдем цяло сега..
Аз да протягам към теб ръце,
С желание да те обгърнат,
Ъгълчетата на моето сърце
Любовно с хармония се изпълват..
Звън от аларма, събуждам се,
И няма следа от допир, а поредният,
Тъжен реквием не за
Една, а за безброй сълзи в една...


 :arrow: Ангелска Жена
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Юни 13, 2007, 19:44:45 pm
Ако някога във мен те взема
Не оставай за нощес
Грабвай бързо късче медност
Едничко стига, за да разбереш
Легнеш ли в душата моя
Сънят ще стане вечен свят
Камък ще ти е покоят
А вратата - между тях

Жената в мен е болна, крива
Ентусиаст и все наопаки
Недей остава и заспива
А грабвай късче /спомен/... Сбогом! и...


 :arrow: РЕКА В ПУСТИНЯ КАЛ Е
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Юни 16, 2007, 03:01:21 am
Рисувай сълзите ми в черно.
Ехти нощта с черна скръб.
Как сърцето да е вярно,
А всеки да му обръща гръб?

Вселената без любов е някак сива,

Празни приказки за обич вечна.
Усмивката ти е така красива.
Сигурно съдбата не е човечна.
Търсих убежище за душата.
И опрях се на твоето рамо.
Някак по-различно се върти Земята.
Ясно е-щастлива съм с тебе само.

Как искам да ти кажа всичко,моя обич.
А устните без сили немеят.
Лесно е до полуда да се влюбиш...

Ех...но трудно е сърцата отделно да живеят...

 :arrow: КАТАРЗИС НА ДУШАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Юли 04, 2007, 12:36:00 pm
Както много преди тебе
Атакува ми душата
Талази неспокойно време
А сърцето ми - остатък
Рано ме привърза даже
За кръста и сама се разпнах
Искам, винаги желая
Само получаването ми не е съгласно

Наивна съм и си го зная
А съм също реалистка

Докога ли ще вися от края
Утре няма да съм близка
Шлем ще има над очите ти
А ще искам поглед да отправиш
Така бе с много преди тебе
Ала ти различно ще забравиш...

 :arrow: ВЕЧНО НЕПОЗНАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: elf`s_soul в Юли 06, 2007, 09:21:21 am
В очитеми ти все ме гледаш!
Е, така ли нищо не видя!
Човешката душа в мен убиваш!
Но в мен остава спомена!
Особен си, когато после ми говориш!
Не уверен в твойта сила!
Ето аз обичам, а ти защо трепериш!
Простички житейски правила!
Омразата в теб, не значи, че ме мразиш!
Знаеш, единственото от което ще умра!
Не поглеждай очите ми когато ме срещнеш!
А подминавай, сякаш не си ме познал!
Ти не обичаш, не мразиш, за мене не хаеш!
Аз съм просто една покапала пепел сълза!


Реално ли си мое Утре!
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: nejno_angel4e в Юли 06, 2007, 11:07:19 am
Реално ли си мое Утре или
ефирна красива заблуда,
а след Утре ще ме има ли,
лъжа ли си, пазеща ме от студа,
нежност ли си, живееща от духа ми,
огледало мое ли си или просто присъда..
лебедно бяла, грациозна птица ли си
или черна врана, прозараща отвътре..
сама ли пак идваш, тръгвай си,
и докога ще крадеш от мене..
може ли още да вземеш, като всичко е твое,
о, вече ограби ме цяла, но запомни
едно сърце ми остана и е мое,
Устните така не са ми нужни, но
то ми е всичко, което пазя,
реално ли си Утре мое
ефирно, светло!


 :arrow: Ефирна Небрежност :)
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Юли 11, 2007, 00:42:16 am
Ето че отново страдам.
Фенерите изгаснаха навън.
И пак не се предавам.
Ражда се надеждата в моя сън.
Никога слабост не показах,
А  всъщност бях толкова слаба...

Никога пред тебе не доказах
Ехтежа на сърцето.Нека да гори на клада.
Бисери от очите валят.
Раните без кръв кървят.
Едно исках да знаеш-
Желая да виждам усмивката ти.Не го отричам.
Но е трудно и пред себе си да признаеш
Още нещо - аз толкоз те обичам.
С теб аз прогоних тъгата сива.
Ти си този,който ме прави истински щастлива.

 :arrow: КАТРАНЕНО УТРО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ProstoAz в Юли 12, 2007, 09:17:33 am
Кал и кръв се сливат в залез,
А мойто чакане започва!
Тръпки ме побиват само
Разбирайки какво се случва!
Аз сама съм!Отново с поглед впит
Настойчиво в огледалото зловещо.
Ефирна рамка - образ грозен
Нежастен,болен и проклет!
О,животе клет!

Утрото ли да  чакам?
Та то след тая кал окървавена
Розов изгрев ли ще бъде?Жар и плам?
Опасявам се,че пак ще е залято от катран!


    ОРИСАНА САМА И НЯМА  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Юли 13, 2007, 13:55:06 pm
Обич, с думи ме убивай.
Рисувай черни плетеници.
И  отново си отивай.
Свити са зениците.
Аз уморих се да се боря,
Нищо че толкоз те обичам,
А ти раните ми солиш...

Студенинта стига си отричал.
Атракция ли бях за тебе?
Малко ранообразие в живота?
Ала свърши наш'то време...

И отново скитам се сирота.

Не идвай утре пак при мен-
Ясно е, ще е за малко.
Мрачен и студен е моя ден...
А ти убиваш ме малко по малко.

 :arrow: ШАРЕНИ МЕДУЗИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Юли 24, 2007, 11:39:18 am
Шанс за нов живот ми даде
Аз приех и ти се скри
Рядко случва се да стане
Една промяна по мечти
Не ме ли мислеше, не ме ли плака
Идни нощи няма ли за нас

Малко чакала съм, малко
Еделвайс не цъфва в глас
Дай му нему хлад, скалисти
Урви, склонове и хълми
За една промяна напористо
Има много, има скърби...

 :arrow: БЕЗ ОТРЕЗВЯНЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Юли 26, 2007, 03:46:49 am
Блика от сърцето ми радост.
Ехти в душата слънчевия ден.
Защото ти си мойта сладост.

Обичам те.Бъди до мен.
Теб рисуват мойте мисли
Расте обичта ми всеки ден.
Ето че любов над мен надвисна.
Заради теб деня не е студен.
Вечно остани.Цял един живот.
Явно не мога без теб да живея.
Никога не тръгвай.Ти си моя брод.
Ето,че пак имам сили да се смея...

 :arrow: БЕЗМЕТЕЖЕН ЖИВОТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RosenRot в Юли 26, 2007, 13:47:59 pm
Без теб не идва деня
Единствено черна мъгла има
Звездите угаснаха, сякъш са
Мразени...от теб
Едно желание имам- махни
Тъмната, ледена нощ!
Една мечта имам -
Желание за любов!
Един човек обичам,
Но лош е май той
Живот живял прокълнат
Изпълнен с кърви и война
Времето обаче е изтрило
Обвинението на Смъртта и
Търся сега човекът, взел ми сърцето...

След мрака
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: nMz в Юли 26, 2007, 15:27:44 pm
Сънят не идва вече нощем и
лутам се в кошмар бездънен ,
единствена утеха ми остана
да чакам сутрин да се съмне.

Мракът толкова ме плаши ,
раздира вътре в мен сърцето ,
а сълзите стичат се отново
като бистър извор по лицето.
Ах , кога ли ще изгрее слънцето вековно ...


 :arrow: Расова Дискриминация
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Август 03, 2007, 08:30:36 am
Рана бърка ми в очите
Абанос в косите си не притежавам
Само мъничко кокос там стрит е
Отпадам ли или оставам
Вярно, че не съм красива
А и малко грозновата, всъщност

Да си призная, не откривам
И грам привличащо във свойта външност
Само че... душа си имам
Колко мъничка не питай
Рано ми е да разкривам
Имането на различност
Мнимост виждам в твоя поглед
Иконата за теб е друга
Няма лошо, аз съм волност
Адаптацията ми не струва
Цялата се в длан събирам
И се стискам и се имам
Я, по-добре е да не се визирам

 :arrow: НЕБЕСНО ТЯЛО И АЗ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Август 10, 2007, 16:49:24 pm
Никога не ще забравя лятото,
Есента ... и сърцето - богатото.
Битките между разума и сърцето
Ех, време красиво, но проклето.
Силен вятър задуха изведнъж
Нищо не донесе любовта, освен дъжд.
Още в кръвта ми и дълбоко в мен те има

Тъй силно заболя, когато стана зима.
Ясно бе, че всичко все някога ще свърши
Лятото не е вечно ... и приказката завърши.
Още трепвам, когато чувам твоето име

Искам малко светлина.От тъмното избави ме.

Аз все още чакам отново да дойде пролетта
Зимата все някога ще свърши ...и проклетата тъга.

 :arrow: МНОГОЦВЕТНА Е ЛЮБОВТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: иринка в Август 11, 2007, 17:02:54 pm
Моето сърце така се радва
Но нещичко не може то да разбере
Откъде яви се-цяла
Голяма и във много цветове
Обичта ми,милото ми чувство
Ценно като всички светове
Вечното , безсрамното изкуство
Единствено във моята душа
Топящо всяка мрачна краска
Наказала ме някога с сълза
А аз свалила вече свойта маска...

Единствена за мене си в света!

Личи ми по усмивката и по очите
Юрганче обичливо нощем ме завива
Безкрай потапя ме в мечтите
Обичам се и аз ,когато съм щастлива
Вълнувам се,макар понякога и за сълзите
Така обаче по е -сладко
А някога дори от нея и боли те...

 :arrow: Краткотрайна авантюра
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Август 11, 2007, 17:24:09 pm
Камък падна от стената
Рана зейна, прокървя
Аналогично на цветята
Туптящи с вятърни листа
Криви облаци с усмивки
Отровиха небето днес
Три птици горделивки
Разрязаха му плаща с рев
А колкото до онзи литър
Йод със цвят-ръжда и прах
Нямаше от него смисъл
Атаката се състоя до крах

Авария не се получи
Всеки бе без интерес
А уж със грижи сме откърмени
Няма вярност у човек
Трайно се топи водата
Ютии сякаш, че прегряват
Работата е позната
А последиците... отшумяват?!...

 :arrow: КРАЛ КАРЛ СКРИ КРАЛИЦА КЛАРА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: SkitnicaVmoretO в Август 12, 2007, 00:58:42 am
Красиви са очите ти - огньове.
Ръцете ти подобни полъх лек.
Аз искам само да те има в мене -
любов която нося век след век.

Категорично да обичам и през болка.
Аз - внезапна като утринна роса,
родена сто пъти да те обичам. Теб -
Любов която в шепи да държа.

Стотици пъти да се връщам уморена,
когато съм си тръгнала сама.
Ранена у гърди ти да се крия
И да посрещам само с теб деня.

Когато всеки път се губя ме намирай.
Ранят ли те при мен за лек ела.
Аз мога силно в тебе да се влюбя -
любов в която цяла да горя.
И  да изгарям нека в ласки. Ти -
целувай Че нежността ти и за сто живота,
аз никога не ще сменя.

Когато ме поискаш ме повикай.
Любов ти имаш моя дъх във плен.
Аз сто пъти на глас ще те обичам
Родена в твоите ласки и слова,
ако те няма аз съм само дъх без думи и дела.

 :arrow: Аз себе си ти подарих
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: иринка в Август 13, 2007, 14:50:38 pm
Ако можех само да те зърна
За миг очите ми да ти се радват
Смеха да можех да си върна
Единствено във теб да се прокрадват
Безкрайни,безметежни кръговрати,
Емоции които и до днес не опозна
Сълзи в очите и обрати
И истини които не прозря...
Това те моля само,намери
И после ме наричай непозната
Подаръкът за твойте изневери
От днеска аз съм-прокълната...
Дарих ти себе си и още нещо
А ти разбира се не оцени
Раздадената ми душа и вричането ми горещо
И жертвите,усмивките дори...
Ходи при други вече...Тръгвай си...Върви!


 :arrow: Катастрофална емоция
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: elf`s_soul в Август 28, 2007, 08:50:03 am
Караш ме да се чувствам различна,
а аз не съм по-добра от преди...
Такава съм каквато той ме остави,
аз само пораснах с година...
Сърцето е все така ранено,
тези белези обаче усмивката ти ще заличи...
Разкъсвана бях преди, а с тебе наново
от днес тръгвам да построявам нови мечти...
Фатална бях, в черно все облечена,
а душата ми под дрехите блестеше...
Луда бях, от никой не превзета,
но време е с това да спра...
Аз искам само твоя да бъда...
 
Едничко бе ми на душата страх,
може ли някой да ме нарани...
От толкоз болка не умраях,
цветът за теб ще разцъфти...
И в мналото катастрофа бях,
ясно бъдеще зове ме днес в твоите очи...


 :arrow: Всичко свърши! Усмихни се!
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: иринка в Август 28, 2007, 12:49:29 pm
Всичко свърши!Усмихни се!
Само щастието днес ни чака
Исках само тебе,тук си,а сега поспри се
Че идеш ли си идва мрака
Колко много мъка с тебе преживяхме
От злоба и ненавист плакахме със дни

Сълзи не спираха,а ние полудяхме
Валеше в нас,но  свърши туй,нали?
Ъглите чакаха ни всяка вечер
Ри суваха ни мъка по доброто
Шегуваха се с нас,но стига вече
Изпяхме песента на злото!

Утехата получихме накрая
Сънувахме любов,а днес я имаме наяве
Мигът,ти обещах,ще го позная
И нашата любов не ще да е забравена
Халюцинирам ли?-ме питаш днеска със усмивка
Не,просто дълго чака този миг!
И вяраваш ли ,че сме щастливец и щастливка?!

Сега повярвай!Днес,от този стих!
Ето!Всичко свърши!Усмихни се!

 :arrow: Нечакан гост в леглото ми
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 05, 2007, 15:44:01 pm
Невероятно се яви
Една сенчица под слънце
Четвъртита се върти
А гърбът и' е навъсен
Като облак буреносен
Аналог на ураган
Невъзможно е и прося

Годен отговор за дан
Откъде ми е позната
Сиво-черната снага
Толкова ли е саката

Всяка мисъл под ръка

Легнала наблизо
Естествено във моя длан
Голямо чудене нанизва
Липсвайки от чужд буркан
Окото ми по нея бяга
То поглъща се във дупка
Още малко ми остава

Мисля, че е недостъпна
И така ще избледнее...

 :arrow: ТРОННА ЗАЛА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Септември 08, 2007, 02:29:38 am
Тихичко ромоли дъжда навън.
Рисувам с мечтите си дъги.
О, обич моя, прекрасен сън.
Нощем с топлината си ме завий.
Никога не си отивай. Остани.
Аз те чаках толкоз време.

Завинаги с мен бъди.
Аз кълна се- ще остана с тебе.
Лъч ще бъда в твоя ден...
Аз те обичам. Бъди с мен.

 :arrow: КАДИФЕНА НЕЖНОСТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 12, 2007, 07:26:19 am
Километри живот са по рафта
Акомпанират им миши очи
Дуети, квартети и мачове
Изпълняват спомнени души
Флиртуват безплътни ръце
Една у друга прибрани
Някога красив момент
А след Времето... ей там поставени

Никога няма да спрат
Едноетажният рафт ще е пълен
Жадно с радост и скръб
Ненавист, обич, прегърбен
От колко години
Стои и понася
Тези километри живот... с прашна гримаса...

 :arrow: КРИВОГЛЕДОСТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Септември 12, 2007, 18:46:13 pm
Крилата ми откъсни.
Рисувай с черни краски.
И отново си тръгни.
Винаги тези маски.
Обичай ме на думи.
Гледай ме отвисоко.
Лед покри света ми.
Ето, потънах надълбоко.
Днес вече съм далече.
Остана спомена за мен.
Сигурно си ме забравил вече.
Ти винаги си бил студен.

 :arrow: СЛУЧАЕН ПОРИВ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 17, 2007, 13:40:20 pm
Супермен избяга хаотично
Леко беше и разстроен
Увлечена аз бях във чистене
Чаят ми изстина в спомени
А иначе... не те и търсех
Едва оставаше ми дъх от мисли
Не знаеш, че от пода стъргах

Празни думи в пълни листи
О, някога с герои бяха
Рисунките, в мечтите бистри
И сега те гледам - Недостатъчен
Въпреки това те искам

 :arrow: КОЛОЕЗДЕНЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: lovesnoopdogg666 в Септември 17, 2007, 21:02:42 pm
Колко много ми липсват твоите целувки,
О,колко искам пак да те видя по плувки   [lol],
Липсваш ми, мили,
Очите ми в теб са се впили!

Ех,немога без теб,
За мен ти си захар,ти си мед!
Друг не ми трябва разбери,
Ела ме намери,
Никога няма да се разделим,ако се върнеш,
Един момичешки живот ще съживиш и преобърнеш!

КИРИЛИЦА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: nMz в Септември 17, 2007, 21:17:31 pm
Когато пак пред тебе е мъгливо ...
И нищо не върви по план ...
Реагираш остро , всичко ти е криво ...
И пред себе си неможеш да си прям ...
Легни си , поспи , а после ...
И втори път ще се родиш ...
Целувка щом желана те докосне ...
Аз питам те:"Отново ли с омраза ще заспиш?" ...


 :arrow: Капацитет
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 22, 2007, 14:58:29 pm
Както често си вървя
Асфалтът ме закача
Препъва мойте стъпала
А после кара ме да скачам
Циклон в главата ми завива
И погледът ми чак върти
Тротоарите не са щастливи
Едва снощи го установих
Така асфалта поразих

 :arrow: ПОДСКАЧАНЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Септември 23, 2007, 16:31:14 pm
Пиперливите ми, силни думи
Обръщат света ти ужасно.
Дъното на сърцето ти е черно.
Скъса се плътта ми. Нямаш място.
Като вятър поривът премина,
А бях толкова сляпа довчера,
Че утеха ми беше. Пък си замина,
А аз разкъсана от студ треперя.
Не се връщай. Аз вече платих цената.
Есента свърши. Зима вече чука на вратата.

 :arrow: СИМФОНИЯ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Октомври 02, 2007, 13:49:15 pm
Само погледни ме
И ще се усмихнеш
Мъничко от мен ти подарявам
Фойерверки пъстри
От сапун мехурчета
На своя ред върни ми и ти обещавам
Идентична радост, искрена и пряма
Яростта отхвърлям, да сме усмивка цяла

 :arrow: КАТАПУЛТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ в Октомври 05, 2007, 04:49:20 am
Как ще ме обичаш ти такава?
Аз не умея /като тебе/ да лъжа.
Трябва ли да моля за пощада?
Аз сама ли въжето на шията си да вържа?
Пак ли трябва да разчупвам леда?
Уморих се. Всеки път толкова горчи.
Лицемерието и лъжата така болят...
Толкова чернилка ми донесе ти...

 :arrow: МАСКАРАД
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Октомври 07, 2007, 23:44:41 pm
Мога ли да те позная?
Аз не съм магьосник.
Скрита си в началото и края!
Към средата си въпросник.
А не знам кога започва,
Римата да заразява.
Антивирусна програма трябва,
Да си аз поставя.

 :arrow:НОСТАЛГИЧНО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Октомври 10, 2007, 18:20:43 pm
Навярно мога да се дам
Опряла лакти на колене
Само малко тук ще поседя
Тъкмо и ще те погледам
А сетне, права и готова
Леко ще се понеса напред
Галопът ми ще е отровен
И смазващ благия поет
Чайно време ще ме стигне
Някой ден, някой ден
О, тогава пак ще стана мен

 :arrow: РИТУАЛ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: XpacTa_lavista в Октомври 13, 2007, 11:54:30 am
Руните свещени прочетох без очи.
Изобразени в духа ми оставиха следи.
Траурни маршове дочух без слух.
Ужасните тътени ме направиха сух.
Анимация детска се създаде без четка.
Листата пожълтяха под твърда подметка.

ИЗВОРЧЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Октомври 15, 2007, 20:10:06 pm
И когато се връщаш при мен
Забранявам да бъда тешена
Въобразявам си всеки момент
От зората до нощна беседа
Риторично се питам "Защо?!"
Често си мисля за мене
Единствено зная, че Аз... Имам гордост, различна от его...

 :arrow: КОЛКО МАЛКО ВЕЧЕРИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: XpacTa_lavista в Октомври 16, 2007, 07:56:15 am
Колко малко вечери
облечени в радостта
легнали в сърцето обречено
кръстили в чест лудостта
огън и вода са събирали
минали през стени и огради
алено-сини се сбирали
лъщяли в красивите сгради
Колко са малко, но много
обич завили грижливо
возили в малка пирога
едно-две сърца срамежливо
Често ума са омаяли
ефира до кост променили
рискове в страх са изтраяли-
имам ли, Господи, сили?

 :arrow:   ПРОБУЖДАНЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Октомври 16, 2007, 11:00:34 am
Приказките минали са вече
Рапунцел, Пепеляшка и Заспалата
Оставили са само смели свещи
Борещи се с липсата на вярата
Успокояващи, че всичко е възможно
Жадните с надежди напояват
Да бъдат сити в гладните си нощи
А  промените... на кино ги предават
Не е важно дали ще ти се случат
Единствено, когато в сън се луташ...

 :arrow: КРИВА НА ПРАВОТАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: XpacTa_lavista в Октомври 16, 2007, 11:34:44 am
Клатят се безспир везните
реките меандри обичат
има и сено в косите
в чупките на мед приличат
а накрая на покер залога
не звучи им въобще изкривено
анулиран от тихата дрога
породила небето внушено
революции раснат в тъгата
алебарди сега построени
в цяло пак събрали мъглата
от вечерното минало време
тътен лек утежни пируета
а на линии всичко излади
той затърси душата си клета
акостира във райски ливади.
 :arrow:  ПАМУЧЕН КИЛИМ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Октомври 16, 2007, 11:50:39 am
Празнични дни повличат крака
Акции предприемат
Мънички стъпки в големи ядра
Убили не две-три поеми
Чакане бодро със сила в ръка
Еднакво у всеки не чака
Няма подробности в тези уста

Как би могло да очаквам
И деловите, и другите там
Лелеят мечти за могъщество
Иначе казано, сам си несам
Може би има и връщане

 :arrow: КОРИЧКА ЖИВОТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: XpacTa_lavista в Октомври 17, 2007, 06:40:00 am
Кално се палеха дните
огрени от слънчеви пещи
рисували песни звездите
изпотени във мисли горещи,
честни и малко настрити
коричка с живот подсладили
а в музика ръцете измити
житейския път подредили
и имане в немите речи
в щастлива от малко гримаса
обичам го този надежден
титанен орфеев проблясък.
 :arrow:ЕСЕННА МИЛОСТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Октомври 17, 2007, 15:08:00 pm
Ехтежи по дните пълзят
Със спомен за мислени нощи
Една изненадваща смърт
Навярно премного тревожи
Навярно боли кат пирон
Атакувал накриво Добрия

Малко среднощен покой
И никакъв шанс за заспиване
Лоялните нямат спокойствие
Отнасят го първо на гроба
Само че питат безпомощни
Там спират ли чужда тревога

 :arrow: ЖЕРТВА ПРЕД ПРАЗНА ДУША
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Афродита в Ноември 20, 2007, 12:00:04 pm
Ж есток си и сред пурпурните ласки ...
Е дно от всичкото - избра си сам ...
Р еших да дойда - май не ясно ...
Т ревогата ти разпръскваше хората от там...
В ярваше, че само чувствата ти могат ...
А нгелите в мен да претворят ...

П реди да тръгнеш ...
Р  азиграй отново ...
Е дна от чистите ти истини ...
Д онесла болката на този свят ...
И зживей за миг живота ...

П рез стъклените мигли погледни ...
Р азказах ти приказка за сбогом ...
А дори не трепна пред моите сълзи ...
З  агледа се в далечната постеля ...
Н е съм от тези ...
А налогът ти звучи ...

Д ойдох ...
У  бих те ... и си тръгвам ...
Ш  епнех с нежност  ...
А  ти изхвърли ми багажа - оставащите капки дни ....

 :arrow: Угризения от сбогуване  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Ноември 20, 2007, 19:06:47 pm
Утре ще е друга воля
Гарван в пръст ще се всели
Радостта на много хора
Инато да опропасти
Запее ли... ще има битки
Една душа ще се души
Няма волност за политания
И няма кой да я държи
Ясен месец и мъгливо слънце
 
Откакто си протегна
Тежките криле от въдух

Силно напоен с невера
Бил петел е, бил е щъркел
Отмина времето му вчера
Гарван ще е, плът и кръв
Увлечен в пир, почерпен смело
Виното не е горчиво
А лепне, като че сироп
Никога не си отива
Елегия в числото СТО

 :arrow: ПРИМКА НА ЧУЖД ВРАТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Zatoichi в Декември 02, 2007, 17:39:36 pm
Примката на чуждия врат
Рани тежки причинява
И безсилен е тогава чуждия инат,
Мислещ си,че има ясна права,
Където няма нощи и мъгли
А всякога е бледна месечина,
Нарамила сияйните трели,
Ария сред приказна градина;
Че там илюзии са страховете,
Утопия на глупостта,
Желаеща единствено нозете
Да се спънат и сломят в прахта.
Виждат го сега очите и сълзят,
Раните се страшно чувстват,
Ала е друг на разума гласът:
Тъга и болка се единствено сънуват.

 :arrow: Когато празна е стаята
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: vanilla_g в Декември 02, 2007, 18:08:17 pm
колко нощи в съня ми
отекващи думи на призраци стават,
горят надълбоко в ума ми
а следи от обгорено,след тях не остават...
тихо прокрадват се с мирис на нощ,
отнесена от нечии разбити мечти,

порязват в сърцето,сякаш е нож,
раните-няма ги,кръвта ги покри...
астрална проекция сега е лицето,
застинало пред изкривено огледало,
на капки се отичат право в сърцето
астрални парчета стъкло потъмняло...

едва виждам се-леко прозираща

със сапфиреножълти широки зеници,
тишината е крехка-бавно умираща
а мълчанието ми-скрито зад думи стотици...
ясно откриваща себе си в тъмното,
тихо прегръщам с ръце пак самотата... и знам, че
аз съм единствена... себе си истинска,искам само в отплата...

 :arrow: СЪЛЗИТЕ МЕ ПАРЯТ И ПАК ТЕ МЕ ГАСЯТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Декември 15, 2007, 21:25:20 pm
Тъгите в очите не пеят балади
Редици от мъки не крачат със тях
И никога няма между другото падане
Борбата е стилна, различна, без прах
Утробите чакат за нови тъжения
Незнайни и знайни купуват билети
Антрактът е дълъг, но носи спасение
Лъщят ли тъгите, дъгите са цветни
Ъглите са пълни със стари надежди
Точки не слагат се в никои краища

От време разделно до свят след световете
Са модерни жените с ръце от терзания
Тихи и нежни, цигулкови струни
Акробатични въжета, конци или прежди
Напоени с копнеж по любов недолюбена
Анулирани блянове, лехи цветя, но без свежест

Без тъгите е черно и грозно до утрото
Една нощ без тях ще провал причини
Звездите ще паднат от липса на нежност
Гальовно ще легнат изтощени зори
Лаконични пътеки ще спрат да се търсят
А когато се случи, Армагедон ще късни
Само едно е красиво във случая
Една нощ без звезди
Нова тъга /красота/ ще роди...

 :arrow: ПЕРКА И ПОКРИВ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: XpacTa_lavista в Декември 15, 2007, 21:38:41 pm
Писано-недописани били
едно въжделение, една прокламация,
редовете-скрити игли
(кости от риба, и трън в вегетация).

А недоизстискан сок от лук
иронично се разлял по хартията...
Показност намирала се тук,
опасно тя се плиснала в тепсията...

Колкото и мощ да е набирала
решила, че е вече непотребна
и отново мир се възцарил в света,
ведростта-тя доста е лечебна.

 :arrow:    ВОИНИТЕ НА КАЛА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: DuDuHka в Декември 18, 2007, 13:10:12 pm
Сигурна
Лоша или пък Добра
Ядосана
Просто е Тя!

Силно желана
Вълнуваща
Имаща Всичко
Доверие.. Страст
Единствена
Толкова истинска
Ето това е.. Просто
Любов!

Разтворени криле  :arrow:
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Декември 18, 2007, 18:47:05 pm
Разбити са... по пода са разбити
Азбуките на моите дела
Забравени в добрите си разцвети
Тровещи със злото и греха
Въпреки човешките си багри
Отворените рани не сълзят
Различна съм - и горда, и страдална
Единствено сама ще си простя
Няма смисъл... няма нищо, нищо
И се лутам... лутам се по пода

Как боли, когато се разбиеш
Рисунките ти въглен ли пробожда
И пак си сам, и пак не те разбират
Лепнати, не стигат до очите
Едни прозорци само се надигат... моите, но не и със сълзите

 :arrow: НАКЛАДЕН ОГЪН НЕ ВЕХНЕ ЛЕСНО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Декември 27, 2007, 17:01:29 pm
Някога навярно ще успея...
А дали ще го дочакам този ден,
Който от далече ми се смее... в
Ляво на гърдите ми отново стене,
А отдавна искам този глас да спре
Да забравя, да поискам да живея...
Ето пак... крещи... крещи... къде да
Намеря миг, във който да успея
От истерията му да се спася…
Гледам, търся, но дори в
Ъгъла на моята душа
Няма спомен от преди...
Няма днес, ни утре, няма вчера...
Ето празен е живота ми... фалшив,
Вярвам ли, че мога да намеря там
Едничък спомен, но красив...
Хвърлям се в пороя от сълзи
Няма място тук за мен и него,
Ей сърце, недей да биеш... спри...
Любовта за тебе е химера...
Ето хвърлих болката на вятъра
Стига вече... искам нов живот...
Нова истина, да ми възвърне вярата,
От сълза да се превърна във любов...



 :arrow: АНГЕЛ В МЕНЕ ПРОГОВОРИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: me4tatelka в Декември 27, 2007, 18:29:43 pm
А може би така е трябвало.
Неискана да съм за тебе аз.
Горчи ми в чашата от нашто минало.
Ехо в мен звучи. Удавен глас.
Любов ли бе? Такава ъгловата.
Във рамки никога. Неподредена.
Мога ли, кажи, да се превърна в непозната?
Едва ли... Душата ми е веч изпепелена
На кладата на нашето проклятие.
Една сълза. Само една за тебе ще пролея.
Прости. И забрави, че сме обичали.
Раните си със чернилка ще полея.
Oтричай ме! Казвай, че не е било.
Грозно е да вярваш във неистини.
Обичах те... Но всичко е изстинало.
Видиш ли ме някъде, ме подмини.
Отричам се и аз от тебе... Минало е...
Раните ще си останат незатворени.
Имал си ме. Имах те... Някога било е...
           В забрава потъваме... Тежки спомени...

 :arrow: Душата ми е птица бяла
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Януари 02, 2008, 14:08:10 pm
Искра шампанско
Сладост на мехурчета
Кратка мисъл
Акапелен полъх
Малко свян

Длани са се сключили
А часовникът

Тече година нова
Е малко спрял

Всъщност е затичан
Иска повече да вземе /да даде/
Жена и мъж
Две длани се обичат
Акробатни стъпки
Меко канапе

Виси над всички
Седми небеса
Единствено Луната им е близо
Какви звезди в очите
И... душа

Душата друга за в стрелки избира...
Една надежда ги целува
Няма ден и нощ... а виждане, сбогуване...

 :arrow: КАНАРЧЕ ПОД ВЪЗГЛАВНИЦАТА МИ ПЕЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: maimunkaaa в Януари 06, 2008, 17:58:20 pm
Кажи ми ти
Аз ли съм виновна за това , че те боли ?
Не мога повече така !
А и мисля , че по - добре ми е сама !
Ръцете се разделят полека !
Че това е нормално за човека !
Ела и приятел ми остани !

По - добре ще е от преди !
От много време не се чувствах щастлива .
Да ! Някога бях доста дива !

Вървях и лъгах всички до един !
Ъгъла на стаята беше до един комин .
Защото дива бях ...
Ги водех там и с тях си играх !
Любовта е сложно явление !
А ти май си стоял на течение !
Върви целувай друга !
Не мен ! Аз ще съм сама !
Искам да живея !
Цялата любов сама да намеря !
А ти ,
Твоето щастие при друга търси !
Аз ще те помня с добро !

Мой беше , но не и в моето легло !
Илюзия беше това между нас !

Прибери се по - добре у вас !
Ела след време и ме погледни ...
Ела и миналото си спомни ! ! !



ЛЮБОВТА Е ДВЕ ТЕЛА И ДВЕ СЪРЦА В ЕДНО  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Януари 18, 2008, 10:59:33 am
Лесно ли е да намериш пътя
Южно от сърцето ми поел
Без компас за вярната посока...
От къде куражът ти се взе...
Виждам смел си, но дали
Тази смелост ще ти стигне
Аз пред теб... след мене ти
Ето и следите си ще скрия, и
Дали тогава ще успееш с
Вързани очи да ме следиш
Един път знаеш се живее...
Тръгвай, че свещта ще изгори,
Есенния дъжд ще заличи в нощта
Линиите сочещи към оня бряг,
А когато не остане и една
Истинска следа към моя свят
Думите написани във тоя стих
Вземи ги после нарисувай
Една картина (запечатан миг),
Със който пак ще можеш да сънуваш. От
Ъгъла на времето си открадни
Рубинени целувки за забрава и
Цвете от нощта си откъсни от
Ангелски ръце погалено... Тогава
Върни се пак в началото на пътя и
Ето там, където си забравил
Душата си след мен преди да тръгнеш
Надежда ще откриеш (аз за тебе я оставих)
От нея тръгва твоята посока... Аз оставам...



 :arrow: Когато от мен си далеч
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 13, 2008, 10:34:02 am
Нe знам съдба ли да го нарека,
А  може би така било е писано
Минутите текат като река
Единствено остава ни написаното.
Редя ги думичките стих след стих
И в тях за теб душата си раздавам, и
Хвърлям се, и грабя всеки миг към
Теб да мога да се доближа, но
Ето времето безмилостно лети
Във вихъра му образът ти избледнява,
Дори и мислите по тебе са сами
Ужасно се страхувам да те нямам и
Моля се на времето да спре
И моля се да спра да те обичам,
Защото знам... не можеш да си с мен,
А любовта си как да я отричам...

Отново ще препиша този стих с
Безумните си чувства ще се боря
И ако някога те срещна ми кажи,
Че ти не си... прости ми... сбогом...


 :arrow:Без теб ми е някак самотно
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: GLaMoUr в Февруари 13, 2008, 15:24:54 pm

Бликат сълзи във очите,
Едва, едва си спомням що е радост.
Забравила съм даже дните,
Тези, в които дари ми наслада...
Едва ли пак ще те открия,
Боли от тази мисъл, адски много.
Мисля само как сълзите да скрия,
И не зная, мога ли да започна на ново...
Единствен беше за мене,
Нощите на теб посветих ги.
Явно желаех те денем,
Ключа към сърцето си, дарих ти.
А после ти си отиде, изгуби се...
Като сън прекрасен беше,
Само че събудих се...
Абстрактен зная бе съня ми,
Мога да го разбера,
Обаче как да те изтрия от ума ми?
Това не мога да го понеса...
Нима не си разбрал?
Обичам те и без теб ми е МНОГО самотно!!!


 :arrow: Не мога друг да обикна
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 13, 2008, 17:19:04 pm
Няма те… душата ми тъгува,
Една сълза за тебе ме гори,
Мълчанието вече ме погубва,
Остана спомена за твоите очи...
Гласът забравих как звучеше,
А ласкавите думи как ме топлят
Дори ръцете как ме галят вечер...
Раздялата е тежка, само вопли
Усмивката ми и целувките смениха...
Годинали е, век ли вече мина,
Дори не зная още ли съм жива,
А  бяхме с тебе толкова щастливи...
Останало ли е от тази обич нещо...
Боли ме, болката изгаря
И тихо в мен убива още нещо
Къде си... ще дадеш ли малко вяра
На моето сърце останало без сили...
Аз тук съм... и те чакам мили...


 :arrow: Дай ми още миг живот
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 13, 2008, 23:38:01 pm
Да превземаш...можеш...
Абордажът е във твоята природа...
Йо-хо-хо,нахлуваш мощно...
Мислите оставяш без посока...
Иска ми се да ти вярвам...
От ръба да скоча във морето...
Ще изгубя свобода...и нека...
Ето,ще ти завещая и сърцето...
Мила ми е всяка твоя дума...
Искам да изпия стиховЕте...
Гордост,суета-със тази шума...
Жалко е,че пълним часовете...
Имаме по малко от надежда...
Вярваме по много във съдбата...
Още помня първата ни среща...
Тя ни следва...не в играта...

 :arrow:ИМАМ ТВОЯТА НАДЕЖДА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 14, 2008, 09:12:52 am
Иска ми се утрото със твоя
Мирис на любов да ме събужда,
А очите от целувки да отворя с
Мисълта, че още съм ти нужна.
Тихо да ми шепнеш думи нежни
Във прегръдките ти да се сгуша
От душата да струи надежда, че
Я  има любовта да слушам...
Тази сутрин нека да е наша
Аз и ти сред аромат на рози,
Нежност и любовни ласки,
Аз и ти във безгранични дози.
Думите да спят (сега излишни)
Единствено телата да говорят,
Жадувам те (и ти нали ме искаш)
Дарявам ти целувка (нежна пролет).
Ах, искам тази утрин да е само наша...


 :arrow: Трябва ли да те обичам
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: GLaMoUr в Февруари 14, 2008, 16:44:51 pm


Там, нейде в мрака, някакво момиче,
Ридае плахо с лист в ръка.
Ядът във нея тихичко напира,
Боли я от безкрайна самота.
Виждам как безмълвно пише,
А сгреши ли, не поправя, не трие.
Любовта нали от грешки диша,
И тя не иска да ги крие...
Да изтире себе си значи това,
А  със себе си, и любовта...
Там, нейде в мрака, тя стои сама.
Едва ли знае днес ли е или е вчера,
Остана и листът - само това.
Болката в нея трепери...
И нещо драска отново,
Че иначе светът и ще се срине.
А когато сбърка, не започва на ново,
Мисли, може би, че любовта ще си замине...


 :arrow: Не мога да ти кажа сбогом
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 15, 2008, 13:33:37 pm
Невиждани очите се забравят,
Е казал някога един мъдрец, но
Мисълта за тебе мира не ми дава
Очите ти какви са... Все едно... И
Гледам всичко писано от теб,
А думичките нежно ми говорят,
Душата трепет бегъл я обзе,
А във сърцето чувствата ми спорят.
Тихо е... седя пред лист хартия
И искам нещо аз да ти напиша, но
Как във прости думи да разкрия
Аз бурята, която в мене диша...
Жадувам те... макар и непознат,
А  тази жажда бавно ме убива...
Спри за миг... ела на моя бряг,
Бъди ми гост докато слънцето се скрива.
Обичам те... (мълчи... какво говорш, от
Грешките си май не се поучи)... ала...
Обичам те... (сърце, недей да спориш).
Май само туй на листа ще напиша...


 :arrow: ЗНАМ ЧЕ НЯМА АЗ И ТИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: GLaMoUr в Февруари 15, 2008, 14:07:39 pm

Зная, пак ще си отидеш,
Но сега нали си мой за малко.
А може би, ако поискам ще останеш?
Може би, иначе ще бъде много жалко...
Чакай, недей да тръгваш още,
Ела и целуни ме - не искам нежност, искам страст.
Не ме гали, обладай ме мощно,
Ядно, грубо, да изпадна в несвяст.
Можеш да целуваш грубо,
Ако искаш, наричай ме със чужди имена.
Ако искаш - мисли ме за друга...
Завържи очите, не гледай и ти
Искам само тази нощ, не искам да си с мен...
Тогава можеш да си идеш,
И зная, накрая ти ще си смутен...


 :arrow: Не ме моли за прошка
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 16, 2008, 10:38:16 am
Не мога да съм в твоя снимка,в
Едно легло и слънцето не ще ни гали...
Морето,няма да ни има,но
Е вълшебно,че душите ни са се познали...
Мечтанието ще ни бъде стряха...
Обичам да сме непонятни...
Лъгах с мислите...те бяха...
И ни проклеха да сме доживотни...
Зависимост ли в римите намирам,
А искаше ми се да съм свободен...
Пред истината,твоя сън избирам,
Реалността е тежък спомен...
Оглеждам се във всичките посоки...
Шаблонно ми е щом те няма...
Къде се крият истинските ноти...в
Аз и ти...останалото е измама...

 :arrow:НЕКА ПОМЕЧТАЕМ ЗА ОЩЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 16, 2008, 12:39:18 pm
Нека да те имам още миг
Един последен (нека е за спомен),
Когато ще сме тъжни и сами,
А  любовта ще си е тръгнала отново.
Попей ми думи нежни в тишината
Останала ни е секунда топлина,
Мисли за нея не за самотата
Ето виждаш ли... изгря звезда...
Частичка си вземи от нея и
Тихо я вплети във твойте думи,
А аз ще помълча докато пееш...
Ето жива е и диша по между ни
Мечтата ми със теб да имам още
Залези и утрини лъчисти,
Аангелска любов и нежни нощи,
Огън, страст и луди мисли...
Ще позволиш ли да те имам още
Единствен миг и не мисли за после...


 :arrow: ЕДИНСТВЕНО ЗА ТЕБ Е ПЕСЕНТА МИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: GLaMoUr в Февруари 16, 2008, 13:19:12 pm

Едничка мисъл жива ме държи,
Да те обичам, да те обичам неуморно...
И в бездна да потъна от лъжи,
Не бих се колебала да се гмурна повторно,
Сама избирам, зная,
Това е моята мечта -
В  танц луд, душите си да слеем,
Една нощ - под лунна светлина...
Не искам да помислям,че може да те няма,
Отново дойдеш ли, ще те прегърна,
За миг ще те целуна нямо,
А после в обаяние ще се превърна...
Ти зная, може би ще си отидеш,
Едва ли ще си винаги до мен.
Боли, но болката подтискам
Единствено се моля - днес да не бъдеш студен...
Погали косите, целуни очите ми...
Една минута само помълчи,
Слей с мойте мечтите си
Едва едва с целувки ме мъчи...
Нали сама избрах,
Тази болка, която още жива ме държи...
А ти?
Мислите си, не, недей ги кри,
И да боли, аз пак копнея за тези лъжи...


 :arrow: Невъзможен порив е любовта
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: gabi_gabi в Февруари 17, 2008, 12:32:30 pm
Невъзможен порив е любовта

Не на теб аз дадох сърцето си.
Един по един изминаха дните...
В мен се всели тъмнина
Ъглите изпълни... затича
За да убие и малкото човещина.
Мен съдбата наказа
Отчуждена от всички да съм.
Желание диво ме поряза
Една - само с него, дори и на сън.
Но уви... тъмнина - трета фаза...

Полека, лека надолу потъвам
Обувам обуща и искам да плувам...
Рицар без броня оказа се той
И нощите самотни макаи и умирайки
В спомен оплетох, заключих завинаги...

Едничкото нещо, което имах - любовта.

Люляци миришат-идва пролетта
Юли месец не - на него не приличам...
Бивша вече съм - настана тъмнина
Отиде си ... а още го обичам...
Винаги за него ще тижа - от кръв и плът...
Тръни в душата ми напират и бодат
Ала не ще се обърна... мен ме чака път...

 :arrow: Завинаги двама
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 18, 2008, 14:20:32 pm
Залезът се плъзна по водата,
А лъчите му погалиха я нежно,
Времето се спря и даже вятъра
Изостави своя бяг да ги погледне и
Нощта дори за малко се забави,
А звездите гледаха смутени
Гледка приказна, която запленява
И  за миг застина цялата вселена
Ден на половина, късче от нощта,
Във прегръдка трепетна застинали
Алени лъчи и пурпурна вода.
Миг прекрасен, дишаща картина
Аз и ти до края на света...


 :arrow: ОЩЕ САМО МИГ ТВОЯ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: GLaMoUr в Февруари 18, 2008, 15:20:48 pm
Обичах косите й, ръцете,
Щастливата усмивка, дълбоките очи...
Едничка беше във сърцето,
Само тя живота ми с радост дари.
А после тръгна, ей така, безмълвно...
Молитвите ми, дори не ги дочака,
Отиде си, както казват - с гръм и мълнии,
Миг дори не почака...
И мисля, по-добре е, че не казах сбогом,
Голямата любов, нали не се отпраща...
Тя не свършвала, била безкрайна?!
В това ли остава да вярвам?
Обичта си ще пазя - тук в сърцето, на дълбоко,
Явно съдбата така е решила, да бъде жестока...


 :arrow: Някой ли открадна сърцето?
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Qween of the black hearts в Февруари 18, 2008, 15:48:09 pm
Н якъде там в дълбокото нищо
я сно те виждам как си до мен
к огато имаш всичкото
о бичаш някак си неосквернен!
й овков сякаш описал
л юбвта която в нас се таи
и  сам подредил и орисал
о тново във нас как гори!
т олкова болка и страх имаше нявга у нас
к радени мигове само
р аниха се много наще души
а днес до мене си пак
д о мене както преди...
н икой не знае какво си за мене
а  и  не искам никой да знае
с ъдбата пресича се с тебе
ъ гъл на щастие между нас се появи
р асте все повече моята любов
ц ъфти,процъфтява
е дна дума искам да кажа
т ова що знаеш и сам
о бичам те мили и обичаш ме знам


при мен ли бе или при някой друг?
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: GLaMoUr в Февруари 18, 2008, 16:25:31 pm


Помолих веднъж стар човек за съвет.
Разбра ме напълно, даде ми кураж,
И каза ми с усмивка странна:

Мило момиче, и кораб би потънал, без честен екипаж...
Едва тогава се замислих,
Нима е толкоз важна честността?!

Лъжата не е ли по-безобидна?
И какво искаше да каже със всичко това?

Би трябвало, да се замисля - човекът каза...
Едва ли е било шега.

И разбрах, че истината значи вскичко...
Лъжата служи, за да наранява,
Истината, сама по себе си, е велика,

Понякога, дори и тя да ни ранява...
Раните от нея, обаче бързо заздравяват,
И умее утеха да дарява...

Някак странно, хората сплотява,
Явно е вярно - само с истината се успява...
Как иначе? С лъжи до къде бихме стигнали?
Освен приятели и близки да раним...
Йод върху рана, сякаш да сипем,

Да боли, а не да щипе, жестоко да ги нараним...
Ръката на оня човек искам да стисна, да благодаря...
Уви тогава всичко не разбрах...
Голяма истина бе казал, и някак искам да се отплатя...


 :arrow: Плача нощем на сън
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: gabi_gabi в Февруари 18, 2008, 17:08:21 pm
Плача нощем на сън

Прийждаш щом се стъмни и
Лицето ти виждам на сън.
А защо не мога да те прегърна
Чакай.. защо пак бягаш навън?
Аз чудя се как времето да върна.

Не заминавай - поспри!
Обичам да гледам лицето ти.
Ще се превърнеш в прах.. уви
Ето тръгваш и взимаш сърцето ми.
Мен оставяш... завинаги.

На парченца строши душата.
А топли са все още телата.

Сама останах в мрака на нощния сън
Ъглите на ума се затриха.
Няма нищо... празнотата в мен е, и отвън


 :arrow:  замълчи, от думите боли
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 19, 2008, 13:11:46 pm
Замълчи, от думите боли,
А душата ми достатъчно изстрада
Можех да си тръгна, но уви от
дЪлго чакане пътеки не останаха.
Любовта я няма вече (минало),
Чувства не останаха за нищо,
Искам във сърцето си изстинало
Остатъците болка за разчистя.
Тръгвай си и остави ми самотата
Друго всичко вече ме боли,
Уморих се... само тишината
Може би ще ми помогне... ти върви
И недей на зад да се обръщаш
Там за тебе вече няма бряг,
Ето... тъмнината ме прегръща...
Бяхме с теб, но вече няма как.
Остави си мислите за утре
Любовта ще те споходи пак
Истинската, твоята... не аз.


 :arrow: НЕ ВИЖДАШ ЛИ ИСТИНАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Февруари 19, 2008, 18:22:16 pm
Невероятно е колко си бял
Една снежинка във скута ми

Вино в устните. Дъхтят на печал
И те духвам по вятъра с утрото
Жажадняла ще чакам нощта
Да отвори чадъра с звездите
А щом ти ме пропуснеш едва
Шумолящ, предпазлив зад очите ми

Локвите ще замълчат
И, навярно, за мен ще тъгуват

Изглежда, че аз съм дъждът
Снегът пък си ти и... Безумно!
Толкова сляпа ли бях
Инатът ми пари. Във въздуха
На дим сивкав се вдигам и знам
Аз от днес какво съм. Загубена.
Ти си Снегът, за звездите отворен
А аз жалко подобие твое

 :arrow: ЖИТНИ КЛАСОВЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 19, 2008, 18:43:55 pm
Желание за мъдрост...
Истина безвестна...
Твоят дъх с отвъдност...
Някога ще срещна...
Имах те до сляпост...
Как да те забравя...
Липсваш ми до цялост...
Аз от теб се правя...
Спрях да се разпитвам...
Отговори няма...
Винаги не стига...
Едното в стих за двама...

 :arrow:ЛИПСВАШ МИ ДО ЦЯЛОСТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Февруари 19, 2008, 20:16:30 pm
Лъкатуша в тебе като дъжд
И винаги се сещам за дъгата
По която рано те изпращам
С тихата усмивка на приятелството
В колко мига си делил
Адските си камъни със мене
Шах съм вечно, но не си ме победил

Молех се да бъда по-потребна
И как обичам да те поусмихвам

Да се усещам в твоите очи
От които тръгва път вълшебен

Цигулка във душата ми звучи
Яростната почва те притегля
Лепне по подметките ти леки
Отколко време съм като латерна
С навита
Та до скъсването, песен...

 :arrow: КОГАТО НЕ МОЖЕМ ДА ПИТАМЕ КАК
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: GLaMoUr в Февруари 19, 2008, 22:18:27 pm
Кълнях се, зная в себе си и в нас,
Обаче някак всичко се обърна...
Греша и ти, сгреших и аз,
А любовта се спъна и се прекътурна...
Ти и аз, вече няма такова понятие,
Останаха думи, много, неизречени.

Не искахме, мечтаехме за своите обятия,
Един-другиго си мислехме, че сме обречени...

Мислите четях ти, чета ги и сега,
Обаче, вярвай, днес не искам да ги зная...
Желая само да си идеш - не протягай ръка,
Едва ли ще я поема, а едва ли и ти го желаеш...
Мислил ли си някога, че така ще свърши?

Днес, че ще си тръгнем, ще се разделим...
Аз не мислех, че тази любов ще завърши...

Противно на всички - вярвах, че и гроба ще делим...
И вярно, допуснахме да се раним,
Така се случи, съдбата надделя,
А днес отиваме си, дори да ни боли,
Макар че, да се опълчи, никой не посмя....
Едно последно довиждане,

Което тук ще се превърне в сбогом.
А  после всеки ще поеме по пътя си,
Кълнял се някога, че обичал е много...


 :arrow: Можеш ли без мен

Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 20, 2008, 09:00:18 am
Мислите ми все по теб тъгуват
От онези дни останали назад.
Жива ли съм, или ми се струва,
Единствен спомена остана ми познат.
Шепота на спомените чувам
Липсваш ми, а аз на теб дали...
Искам само тебе да сънувам,
Бягството не е решение нали...
Ела... без тебе няма нищо,
Зората ми стопи се във мъгла
Можем да започнем пак на чисто,
Едно ще ни остане... любовта и
Нощите на споделено аз и ти...


 :arrow: НЕЖЕН СПОМЕН ЗА ТЕБ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: GLaMoUr в Февруари 20, 2008, 09:46:16 am
-Няма ли да спиш и тази вечер?
-Едва ли ше мога ако продължиш...
-Живеем заедно, кажи ми вече...
-Едно е да живееш, друго е да споделиш...
-Но ти...каза ми, че ме обичаш...

-Споменах го, да...
-Просто така го отричаш ?!
-Обичта не значи това.
-Моля? Говори свързано, не мога да гадая...
-Едно е да обичаш...
-Неее, престани да ме мотаеш...

-Защо не ме оставиш, не ми се говори?
-Ааа, ясно. И от кога така?

-Ти си много досадна, все едно с радио да спориш...
-Е** му м****та ... Що не вземеш да си лягаш...
-Бреей... - настъпи тишина...


 :arrow: Ако е истина не искам да знам
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 20, 2008, 13:57:23 pm
Ако можеше да видиш във очите ми
Капките издайническа болка
Останали след срещата мъчителна
Единствени свидетели да помнят
Истина, която ти забрави и
Сред многото фалшиви думи
Тихичко да си замине я остави,
Изоставена в пространствените друми,
Нямаше да си така спокоен,
А усмивката ти щеше да е тъжна,
Нямаше да можеш да се стоплиш в
Една изстинала любов (ненужна)...
Искаш ли сега да ме погледнеш
С онзи поглед, който беше нявга...
Колко ще ти струва да ме срещнеш,
Ала питам се дали изобщо трябва...
Минало е и не може да се върне и
Дори реки от болка да изплача
Аз ще си остана непрегърната...
Залезът се спуска, после здрача
Нямам вече думи да говоря
Аз оставам ти след нея тръгвай с
Миналото си не мога да се боря...


 :arrow: НЯМА ДА МЕ ИМАШ ВЕЧЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 25, 2008, 09:07:11 am
Никога не ще те имам...
Ясно е,че ще останем думи...
Може ли сърцето в стих да спира...
А очите да са с други...
Даваш ми поредна глътка
Антиоксиданти за душата...във
Мечти за твоята прегръдка
Е притихнала и чака...
Имам своята надежда и
Макар че сме без имена и дати,
Аз от твоя свят зареждам,
Шлагери от чувствата изпяти...
Вярвам,че ще те позная и
Е повече от ясно...
Че в стиха ни се побра безкрая...за
Една любов и в космоса е тясно...

 :arrow:ИСКАМ НАШЕ ЛЯТО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 25, 2008, 09:37:47 am
Искам утрото да ме събужда
С твоя образ, смях и нежност,
Като песен в мен да чувам
Аз и ти... И в мен надежда
Минало и бъдещето да се слеят
Наши да са времето... безкрая,
Ангели в душите ни да пеят
Шум на нежност, пролетна омая...
Ето слънцето изгрява в мен,
Лятото на прага ми почука с
Ясна синева в лазурен ден
Тихо галят ме, а ти къде си
Още ли ме търсиш... Аз съм тук...


 :arrow: НЕКА С ТЕБ ДА ПОЛЕТЯ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 25, 2008, 12:37:06 pm
Нямаш име,нито образ...от
Една мечта ли те създадох...
Като вяра,като отказ в
Ада да горя,без радост...
Стих от пролетна магия...
Твои цветове откривам...и
Е чудно...трябва ли да крия,
Болката,че другаде заспивам...
Дай от слънцето червено,
А от дъжд ми подари живота...
Падам в теб,в сълза родена,
Обич,молеща да бъде огън...
Липсваш ми...поне в
Една нощувка...в
Твоето небе...съм
Ято от целувки...

 :arrow:ПРОЛЕТТА ПЕЕ ЗА НАС
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 25, 2008, 13:31:48 pm
Питал ли си някога сърцето си
Радва ли се щом гласа ми чуе...
Отговаряло ли ти е... питам се
Любовта ли кара го да бие...
Есента, когато ти зашепна
Тръгна ли след мене... да ме търсиш,
Тръпнеше ли във очакване сърцето,
Аз ли бях мечтана да прегърнеш...
Питал ли си някога сърцето си
Ехото на моето ли слуша в
Есенните сиви дни, когато ти
Зъзнеше с надежда да се сгушиш в
Ангелските ми ръце протегнати,
Носещи утеха, топлина и нежност,
Аз ли съм за теб последната
Спирка в твоята безбрежност...


 :arrow: ТИ ЛИ СИ МОЯТА КАРМА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: GLaMoUr в Февруари 25, 2008, 15:13:34 pm

Ти ли беше тогава...
Искаше ли нещо, или дойде просто така?

Легна ли до мен, или заблуда беше,
Или просто фантазията изигра лоша шега?

Седя ли до мен...
Или аз го исках прекалено много?

Може би било е само сън?!
Отново...и отново...
Явно те е нямало...
Той, умът, те изрисува ловко,
А аз като дете се хванах.

Като дете повярвах, а сега ми е неловко...
А всъщност глупаво ли е да вярвам?
Разбираш, че само това ми остана...
Може би ще дойдеш - мисля си...
А знам, че не е така, но постоянно го повтарям...


 :arrow: Небето с мен се радва
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 25, 2008, 16:25:19 pm
Не искам да повярвам, че те няма
Единствено във спомени, че съществуваш,
Бих дала и живота си в замяна в
Едничък миг гласа ти пак да чувам...
Тъгата в мене впива пръсти злобни,
Остатъци живот в очите тлеят и
Самотата вие с глас злокобен...
Молитва ще отправя към небето...
Ела при мен, тъгата черна във
Нищото прати я със целувка,
С усмивка изхвърли я във дълбока бездна
Ела... живота ми върни с милувка.
Ръцете си протягам, искам само на
Ада във сърцето край да сложиш, в
Душата ми да свърши тая драма,
В ума ми мислите да спрат да ме тревожат...
Ах, как не искам да повярвам, че те няма...


 :arrow: НОЩИТЕ БЕЗ ТЕБ СА ПУСТИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 26, 2008, 15:06:44 pm
Някога безбрежна самота,
Отваряше вратата ми след залез...
Щастието бе със името,,Тъга,,...
И с поезия звездите палех...
Твоят образ бе мираж и
Единствено сълзите,
Бяха радостта в един колаж от
Експерименти със съдбите...
Звания по безнадеждност...
Те красяха моя лик и
Е чудно...с непотребност,
Бях изпълнил всеки миг...
Слънцето ми те подсказа,
А дъждът танцува с твои ноти,
Пролетта със тебе ме,,наказа,, с
Устните си даде ми живота...
Самотата вече ми е чужда...и
Тъгата някъде прогони...
Имам теб...и пак съм нужен...

 :arrow:В УТРОТО ТЕ ЧАКАМ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 26, 2008, 16:05:18 pm
Виждаш ли в очите ми дъга,
Утрото във тях как се оглежда,
Топлите лъчи на любовта с
Розовите пъпки на надеждата...
Още ли не си видял... Мълчи...
Тихичко за тях ще ти разкажа,
От небето пращам ти звезди
Тази обич в мрак да осветяват и
Единствен миг да запечатат в
Чудни цветове за теб, и когато
Аз от тебе съм далеч да чакаш
Колкото и дълго да ме няма...
Аз съм цвят, в очите ми дъга
Можеш ли все още да не виждаш...


 :arrow: ЗА ТЕБ Е МОЯТА ПЕСЕН
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 26, 2008, 17:14:49 pm
Забравям да издишам от
Аромата ти,дошъл по вятъра...
Това,което пиша...
Е изповед за теб и вярата...
Без теб мълчение,
Е господар на дните ми...
Минута разстояние,
Отвързва пак тъгите ми...
Явяваш ми се във съня...
Така по чувства от куплети...
Аз бягам бързо от деня...
При теб...душите ни са слети...В
Едно събуждане ще те изгубя...
Със спомена за цветна зима...
Единствено сърцето не се чуди...
На приказката,че ни има...

 :arrow: ИСКАМ ДА СМЕ ДВАМА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 27, 2008, 09:42:51 am
Искаш ли да дойдеш пак
Със целувка да смутиш съня ми в
Красотата на нощта
Аз и ти да бъдем звуци,
Мисъл, страст и огън див,
Думи никога не чувани,
Аз и ти във пламък жив в
Сънища от мен сънувани.
Можеш ли да дойдеш пак в
Един прекрасен миг (мечтание) без
Дори да питаш как
Влез в съня ми със желание.
Аз ще чакам този миг,
Можеш, искам те, ела...
Аз и ти в една мечта...


 :arrow: АЗ И ТИ В ЕДНА МЕЧТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 27, 2008, 10:31:08 am
Аз ще те поискам от
Зората,дето е изгряла...
И от облаците,дето скитат...с
Твое снежнобяло...
Имам твоя смях от водопади,
Вятърът ми го донесе...и
Една сълза ми прати,за
Да стане песен....
Нямам твоето сърце,
А ми се иска...то със
Моето в
Едно да бие...
Чакам те,обичам риска...
Там съм,някъде в безкрая...
Аз и ти...стихът ще ни познае...

 :arrow: НЕКА БУРЯТА НИ ОТНЕСЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 27, 2008, 11:06:16 am
Нека утрото не идва и
Е вечност тази нощ,
Колко малко все не стига...
Аз и ти... един въпрос
Бясно блъска се в душата,
Утрото ли слага край и
Раздяла за сърцата...
Ясно помня, даже знам
Тихо щом денят изплува
Аз оставам пак сама
Няма те, гласът не чувам
И прегръщам самота...
Още миг... не идвай утро,
Този път ми дай поне
Няколко минутки (чудо) и
Ела след още две...
Само този път не искам
Ето чуй и моето сърце...


 :arrow: НЕКА МИСЛИТЕ НИ СЕ ОБИЧАТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 27, 2008, 17:06:52 pm
Нямам дом,къде да те поканя...и
Е празно моето,,вътре,,...
Как с любов да те нахраня...
Адът повелява моето,,утре,,...
Мислите ме правят скитник
И предричат ,,доживотен,,
Строг,безчувствен...зИмник...и
Ловът ми е безбожен...
Искам да премина под дъгата...с
Твоите мечти да поговоря...и
Е чудно...може ли съдбата...
Нас от стих да ни повтори...
Имаш толкова стихии...в
Себе си и се надявам...със
Една неприказна магия,
От мечтите ти да се изправям...
Бих поискал още само...
И от твоята палитра...в
Чудни нощи да сънувам,
А в деня с една усмивка,
Твоят лик да нарисувам...

 :arrow: ИМАШ ЛИ ЗА НАС НАЧАЛО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 28, 2008, 11:52:47 am
Близо си,усещам по цветята,по
Едва разцъфнало кокиче...
Зимата отнесе от земята...
Ти си в песента на пролетното птиче...
Ето вятърът и той ме гали,сякаш
Бил е в твоите длани...а
Небето в твои цветове се пали...със
Ята от цветни пеликани...и
Морето ми донесе...в
Аромат на мидени кристали...а
Живее с теб луната в песен,
И звездите там са ти другари...
Вярвам в теб...
От пъстроцветната си прежда...
Ти ще изплетеш за мен последната надежда...

 :arrow: ЕЛА В НАШАТА ПРИКАЗКА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 28, 2008, 13:23:51 pm
Ето ме, боса пристъпвам от
Люляци цветен воал ме обгръща,
Ангели пеят, нощта тихо настъпва
В постеля косите си за тебе превръщам.
Нощта е вълшебство, аз самодива,
А ти си мечтата на моето сърце,
Шепа надежда, капчица жива,
Акордът финален в любовен сонет.
Това любовта е тя е магия,
А ти си магьосникът в моята приказка
Притискам мечтата си, не мога да скрия
Реката от чувства, разливам я в стихове
И  искам да мога във тях да опиша
Красивата пролет в душата разцъфнала,
Ароматът на теб да мога да вдишвам в
Зората от рози и в залез разпръснат...
Красива (нали) е нашата приказка,
А ти не чакай, ела в нея искам те...


 :arrow: ТУК ЛИ СИ МОЕ ЩАСТИЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 28, 2008, 21:21:32 pm
Тук съм,някъде в простора...
Уча...думите да сричам...
Като мъничките хора...
,,Липсваш ми,, ,,сълза,, ,,обичам,,..
Искам да получа цяло,
Стихче за любов безмерна...
И защо ни трябва тяло...с
Мислите за суетата земна...
Още малко ми подсказвай...
Ето,виждам и косите разпиляни...в
Щастието ни повярвай...
Аз и ти в стиха събрани...
Седни до мен...
Това е нашето начало...
И нощ и ден...
Едно сме...времето е спряло...

 :arrow: СЕГА И ЗАВИНАГИ С ТЕБ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 28, 2008, 23:01:26 pm
Слушай любими, луната разказва
Една приказка за неземна любов,
Гласът и се чува далече, в безкрая,
А в мене извира живот.
И идвам със думите нейни във мрака
За теб съм дошла, да те взема...
Аз пазя в сърцето онази (мечтата)
В душата посяла утеха.
И  тихо пристъпвам след нейните думи и
Нося във себе си наше начало,
Ангела сторил това по между ни
Голямото, нашето цяло.
Истински заедно
Сега и за винаги,
Това днес луната ти казва.
Ето бъдеще, настояще и минало в
Бяла магия се ражда...


 :arrow: ПО НЯКОГА ОТ СЕБЕ СИ СЕ ПЛАША :p
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Февруари 29, 2008, 10:36:02 am
Паяжини хванала с ръката си
Отдавна вече пея под дъжда
На който едрите, горчиви капки
Ярко светят в мрежестата длан
Каруца лъкатуши по шосето
О, как навява тежката носталгия
Голяма липса от сироп и пепел
Ако имаше, узнавала бих тайните

Октоподни... дето все те стискат
То като започне и не спира

Силната ми /горестна/ измислица
Еднакво утринна и обедна, вечерна
Без която примките са груби
Единсвтвено спасение в дъжда

'Сякога е, че съм твърде тленна
И отмива горната кора

С липсващите нежностни капачки
Едната капка пръсна се у мен

Понякога от себе си се плаша
Лековерна и с изтръпнало сърце
Акапелно крача по паважа
Шия мрежа...
Ала няма да покажа!

 :arrow: ВРАТАТА СЕ ХЛОПНА У МЕНЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 29, 2008, 11:30:37 am
Видях във свитите ти длани на
Роза нежна смачканите листи, от
Аления аромат във моите рани
Тихичко се вляха капки чисти.
Аз в тази роза себе си намерих в
Тъгата и... отминалата нежност,
А в огледалото на минали надежди
Спомените само се оглеждат. С
Елмазени сълзи дали ще мога от
Хилядите смачкани листенца там в
Ляво любовта да възкреся отново...
Останала ли ми е мъничко надежда...
Притихнали листенцата умират,
На цветето душата в мен се вплита,
А сълзите елмазени попиват в
Усмивката ми тъжна... Тя те пита от
Миналото нищо ли не помниш...
Едничък спомен само ми е нужен
На розата душата в мен да нося,
Едно сърце да не остане чуждо...


 :arrow: ИСКАМ ЗА МЕН ДА СИ ВЕЧНОСТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Февруари 29, 2008, 11:41:34 am
И когато ти за мене се усмихваш
Себе си откривам в чудесата
Колко мъничко от мъките зависи
А как много е разлистване устата
Меки като влюбена коприна

Зорите в тях са легнали да спят
Ако някога усмивките ти минат

Мене вече няма да ме бъде. Скръб
Е винаги, когато те угасям
Не мога да се спра, да устоя

Да се усмихваш моля многократно
А това тежи ти на места

С които Той /животът/ е покрил
Ивиците детски във душата

Винаги си ми безкрайно мил
Една звезда със обич за опашка
Човешките си сълзи преглътни
Някога от тях ще имаш нужда
Оставаш себе си - едничък мой, любим
С криле и шепот
Ти у мен се чуваш

 :arrow: НЯМА ДА КАЖА НЕ ИСКАМ ПРЕД ТЕБ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 29, 2008, 16:13:57 pm
Няма пред тебе сега да мълча,
Ядно ще хвърля в лицето ти думите,
Моето място ще търся в света,
Аз и без теб ще намеря пак пътя си...
Думите тежки ще бъдат отплата за
Ада, във който със тебе живях,
Кръста ще носиш, за дето изплаках
Ангела в мен и зачерних душата.
Жадувам и теб да гори тази болка...
А бяхме щастливи и влюбени даже.
Но днес тази обич ще скрия дълбоко,
Един път и теб този грях да накаже.
Искам и мога за теб да не мисля,
Стискам в юмруци спомени бледи,
Клетва си дадох и днес ще поискам
Аз теб да забравя, ти мен да не можеш.
Може би мислиш, че съм жестока, но
Помниш ли колко безмилостен беше...
Реки от болка по тебе изплаках,
Ето сега ще отвърна на жеста.
Думите свършиха... сега те оставям
Теб и лъжливата твоя любов.
Едни само думи недей да забравяш -
Боли те и теб щом със друг си жесток...


 :arrow: ВАЛИ В ДУШАТА МИ ОТНОВО ЩАСТИЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Март 04, 2008, 14:08:38 pm
Викам те...на сън...и в
Азбучните стихове те чакам...
Ликувам...съм...от
Истината,трябва ли да бягам...
Валиш по цветове...в
Душата ми посяваш...
Усмивките на редове...
Шармантна,винаги изгряваш...
А там зад синия екран...
Трепериш ли...и от какво...
Аз мога от сърцето си да дам...
Мечтите си...едно легло...
И плаша се от откровения...
Отдавна бях забравил този страх...
Тревогите...съмнения...
Нима да те обичам,означава грях...
Обратно към надеждата...ме
Връща всяка твоя дума...
Очакването...срещата...е
Щастие,макар безумно...
А ти нали не плачеш...
С тъга по някога и някъде...до
Теб ще дойда с вярата...
Изгрей за нас...не
Е еднопосочен вятъра...

 :arrow: ДОБРЕ ДОШЛА МЕЧТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Март 04, 2008, 15:27:23 pm
Душата ми изпълни див копнеж
От думите, които ми написа
Бях тъжна, ала нов стремеж
Рисувам в стихове... за тебе те са...
Ела, вдъхни ми нов живот не с
Думи (вече всичко сме си казали),
Отдай ми се не с тях, а със любов
Широк е този свят и чака ни...
Лице все още няма тази страст,
А иска ми се вече да я видя и
Мислите ми все към теб летят
Ела със вятъра... бъди стихия,
Чиято сила мен да съживи и
Твоя да съм днес и много после...
Аз в тези думи себе си ти посветих...


 :arrow: ДАРИ МИ ЖИВОТ С ЛЮБОВТА СИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Март 04, 2008, 20:25:34 pm
Думите не стигат...
Ад е неизвестното...в
Римите дали умират...
Истини за грешното...
Мога ли и до кога...
Имам половината от цяло...във
Желание за другата съдба,
Искам твое огледало...
Влакът спира ли при теб...
Отвори вратата и ще сляза...
Твоят страх гори и в мен...
С мислите си се наказвам...
Легни до мен...във
Юлска нощ...и помълчи...
Безкрайността е ден...
Останал без мечти...
Върви напред и следвай
Твоите копнежи...
Аз идвам...дай ми смелост...
Следите ти ме водят...
И нося споделеност...

 :arrow: ДУШАТА МИ СЕ МОЛИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Март 05, 2008, 09:23:04 am
Думите изгубиха значение,
Устните безмълвно запечатани
Шепнат мълчаливи намерения,
Ако можех само да ти кажа...
Толкова отдавна ме боли,
А  тази болка май не се лекува и
Мислите изхвърлих, но уви по
Истинска във мен сега нахлува.
Спри я моля те, едва съм жива още,
Единствено крепи ме любовта,
Мисли за мене денем и в самотни нощи
Остана ми надеждата и точно тя
Лебедова песен днес ми пее.
Искаш ли да ме спасиш от самота...


 :arrow: ИСКАМ ДА СПРА ДА ОБИЧАМ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Март 05, 2008, 12:55:54 pm
Имало едно време...
Самота...в море без бряг...
Криели се две души студени...
И надеждата не идвала при тях...
Мракът там владеел...и
Денят дори...
Адът пък се смеел...
С морските вълни...
Пролетта,облечена във сиво,
Раждала единствено сълзи...
А за любовта-огниво,
Дяволът укривал в спомени...
Аз не зная где е Рая...в
Обич или споделена самота
Болката,дали показва края...
Имали сме много времена...
Част от бъдещето ще поискам...
Аз обичам твоята душа(дъга)...в
Моята прегръдка да притискам...

 :arrow: В ОБЛАЦИТЕ Е ЧУДЕСНО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Март 05, 2008, 16:10:50 pm
Виждаш ли дъга, която в
Огледалото ти се оглежда...
Бялото е вече цветно някак,
Любовта намерила ти е надежда.
Апликация в стъклото от кристали
Цялото ми име ти написа,
Истина е... аз съм... в мен позна ли
Тази, дето стихове ти писа...
Ето, погледни отново
Емоции в кристално огледало
Чакат те... отдавна съм готова
Усмивката ти да е моето начало...
Думите пак няма да ми стигнат,
Едничка само днес ще ти напиша
Със нея ще ти кажа, че обичам
Начина, по който с тебе дишам
От първата ни среща в стих...


 :arrow: В ГЛАВАТА МИ ГРЕХОВНИ МИСЛИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Март 05, 2008, 19:49:57 pm
В сърцето ми е огнен безпорядък...
Гласът му стига ли до тебе...
Ликувам даже за остатък от
Акростих или от цветна песен...
В главата ми предателства ненужни...
Ад от мисли и съмнения...
Тревогата,дали ще сме си нужни...след
Азбучните откровения...
Миг мълчание от сиви зими...
Истина срещу мечтание...
Грях,заключен в бурни рими...
Риск за утро в покаяние...
Ела и прегърни ме с думи...
Хвани ръката ми,че в мен е рана...
Отива ли едно ,,прости ми,,...на
Вярата,че ще сме двама...
Някой ден ще те направя...
Истинска от слънце и от дъжд,
Мога...трябва само да забравя,че
И аз съм в тялото на мъж...
Слято ще напиша АзиТи...
Липсваш ми...ще
Идвам с твоите мечти...

 :arrow: БЕЛЯЗАНИ СА НОЩИТЕ МИ С ТЕБ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Март 05, 2008, 20:32:41 pm
Болезнено е всяко утро без теб
Една белязана със грях,
Любов, която няма утре,
Ядосна ли си на мен съдба?
Загубих се сред полудели чувства,
А всичко почна като на шега,
Не мислех че във писано изкуство
Истинска ще ме намери любовта...
Сега страхувам се дори от мене,
А как го искам... но боли и
Нетипично постоянно в мене
От ужас плаче моето сърце.
Щастлива ли съм... как да си повярвам от
Истината повече ще ми тежи, от
Теб не мога вече да избягам,
Ела и ако можеш ти ме спри.
Минута размисъл... да бягам, ала
Искам лудо в ръцете ти да се стопя,
Със ласки превърни ме в пяна
Ти моя орис и несбъдната мечта...
Един последен миг, а искам страстно
Белязана със теб да е нощта...


 :arrow: ДНИТЕ МИ СА ПУСТИ ЩОМ ТЕ НЯМА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Март 05, 2008, 22:26:38 pm
Добре ли си...
Нали не те раних...с
Историята за неземните ни роли...
Трепериш ли...
Ела и прегърни...
Мечтата ми...за теб говори...

Изгряваш ли...
Със утрото се усмихни...
Аз виждам твоето начало...
Приставаш ли...
Утеха ми бъди...от
Самота сърцето ми бе спряло...

Тревожа се...че
Имам само думите...и
Щастието следва само тях...
Отложа ли...
Мига да бъдем като другите...
Това ще бъде ли за тебе грях...

Една надежда,
Нека ни крепи...че
Ярко светят и за нас звездите...
Морето сякаш ни шепти...че
Аз и Ти ще бъдем Ние...

 :arrow: ЧУВАШ ЛИ МОРЕТО НИ ГОВОРИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Март 05, 2008, 22:50:30 pm
Чуваш ли?!... морето ни говори
Удавени сме в някакви мъгла
Внезапно заприлича на съдбовна
Апатия, боляща като Ад
Шляпват ме вълните през устата

/Любимите ти някога уста/
И как е тежка тази обич тяхната

Морска сол попива във плътта
Откакто ти мълчиш, на глух се правиш
Раковините в краката ми болят
Едни такива, свредели са, тайни
Те /като теб/ не могат да летят
Отнякога... понякога се учат

Наяве ме целуват с остър връх
И аз мълча /когато ми се случваш

Готова съм да стъгна до ръба!/
Оттатък него... много ми се струва
Вероятно да ме пренесеш
Отвъд мъглите, и да ме прегърнеш
Риторично с пясъка горещ
И само аз ще зная що ми казваш...

 :arrow: КАТО КАПЧИЦА Е ВСЯКА ДУМА ЛИЧНА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Март 06, 2008, 11:54:14 am
Колко още ще можем така
Аз и ти в думи писани само,
Тежи самотата във мене сега,
Остана ми само безкрайното нямане...
Кажи колко още думи ни трябват,
А знаеш не всичко могат да кажат.
Пресъхнах, отвътре вече е празно.
Чуваш ли... думите вече наказват...
Искам те истински (не снимка без име)
Цената (наддавай) няма значение,
А после... за после не искам да мисля,
Една само мисъл ще пазя – за тебе. А
Всяка казана дума е капка,
С  която неволно доливаш морето
Ядно блъскащо нашата лодка,
Как ще се срещнем на разбити парчета...
Абсурдно е... има толкова много
Думи, които нищо не казват, а
Убиват ме бавно... Вече не мога да
Мисля дори... спирам... оставам...
А беше отдавна, когато със тях
Любовта си рисувахме в стихове.
И беше... отдавна... сега само прах от
Чувства остана, и минали мигове.
Не искам вече да завися от думи
Аз бях до тук... ако можеш върни ме...


 :arrow:НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ИМАМ САМО В СТИХ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Март 06, 2008, 12:30:43 pm
Не искам да те има!... само в стих
Еднакво бих могла да те обичам

И да те мразя
Сякаш си ми мил
Като трън в петата. Безразлично.
А как не бива да те пиша
Мемоар. В който ти приличаш на обида

/Да, най-свидна, точна... най-добрата/
Акустично в пръстите ми свириш

Те барабанят по празен лист
Един нощес е. А са неспокойни.

И как могли те биха да заспят
Минутите за тебе им напомнят
Ангажиращи със мисълта за свършване
Мъниста. Безконечно падащи

Само да не те във стих обръщах
Ах, можеше да бъда отминаваща
Магнетичното ти /болка/.
От обяд

В дланите писалката трепери

Само в стих те имам.
Ти си сам!
И аз сама съм
Хряс!... от изневери

 :arrow: ГРОБ ДРУГИМУ КОПАЕШ ЛЕСНО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Март 06, 2008, 13:50:58 pm
Греша ли...че се
Радвам на дъгата ти...а
Отдалеч,изглеждам ли по ризка...
Боли ли...
Да определиш съдбата си,
Решил,че няма да си заслужава риска...

Успея ли...
Годините да върна...
И да започна всичко от начало...
Милея ли...за
Утрото,в което да прегърна...
Кармата,че с теб сме цяло...

Опитвам...
Паметта си да изтрия...и
Арогантно да призная,че не съм...
Е...литвам...в
Шпалир от облаци се крия...
Лесно е да бъда сън...

Едно събуждане...
След него,пак реално...
На съд-изслушване...
Обичам...може и скандално...

 :arrow: ИСКАМ ДА ЧУЯ ГЛАСА ТИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Март 06, 2008, 14:15:36 pm
И пак във мислите ми
Скиташ без покана,
Какво ли търсиш
Аз съм друга вече,
Минавам само (казваш)
Друго няма,
А колко пъти
Чувала съм го човече...
Усещам те отново,
Яд ме хваща,
Горят ми мислите,
Лъжите ти безкрайни,
Аз бях със теб,
Сега на друго място
Аз от теб ще имам вече
Тайни...
И мисли, във които да те няма...


 :arrow: ИДИ СИ НЕ ИСКАМ ДА СТРАДАМ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: XpacTa_lavista в Март 07, 2008, 23:14:18 pm
Искам да запазя всичко,
да не оставя нищичко, да не деля...
Истина: вината е едничка,
с нея ще политна... Аз летя!
И ще си я нося, както кръста
носил си е сам-самин Христос...
Е, поемам и мъглата гъста,
иначе не плаша се от коз.
Совалка ще ме върне пак обратно...
Кацам, мъничко по-тъжен,
акостирам(правя го стократно),
мечтая да не пипам вече ръжен...
Действието в мене се намира,
аз го въплъщавам във енергия...
Скутът ми пак волята побира,
тъпият ми разум е с алергия,
равно е горещото олово,
адът се разстила над полето,
дозата ми идва много, много...
Аз летя, летя като комета!...
Мерникът ми...спусък...пистолета.

Бяла пешка на хаш седем
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: GLaMoUr в Март 10, 2008, 10:46:27 am
Будна съм и тази нощ,
Явно пак ще си в ума ми.
Лесно, мислех си, ще те забравя,
Ала за мен си, като във вените, кръвта ми.

Питам сe как стигнах до тук?
Едва ли някога ще си отговоря...
Шеметен кръговрат ме е понесъл,
Как се оставих? Със себе си споря...
Ала до изводи, никакви, не стигнах..

Нямам обяснение - освен, може би, любов...
А нали бях, една такава, безчувствена...

Хубаво, явно и за мен живота бил суров.
А ще спре ли тази лудост, никой не каза...
Шега ли е, реалност ли...?

Сякаш съм болна, ме избягваш, сякаш от проказа...
Един ден, обаче, и ти ще си на мойто място...
Да, и аз си мислех, че е невъзможно..
Е, да, но тя дойде, без даже да ме пита...
Моли се, като дойде, да се отървеш, да е възможно...
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Март 10, 2008, 13:30:46 pm
:arrow: НА БУНТ В ГАЛОШЕНАТА ФАБРИКА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Март 11, 2008, 11:28:21 am
Няма те...
Анонс към самота...
Беляза дните ми със отчаяние...
Усещам се...да
Нарисувам в сиво пролетна дъга...
Така преглъщам твоето мълчание...

ВалЯ...
Гласът ми е сълзи,
А болката...четиристишие...
Летях...
От облаците ме свали...
Шрапнел от твое безразличие...

Една си...
Нямаш дубликат...да
Ангажира моята поезия...
Тъга си...
А започна като смях...
Финалът...твоята амнезия...

А сега...
Броя си до осем...
Решавам да бъда...
И така...
Крия се в други въпроси...
А ти...ти си моя присъда....

 :arrow: КОНКУРС ЗА НАДЕЖДИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Март 11, 2008, 15:53:19 pm
Когато те няма и
Образът свиден
Напуснал е тихо
Красивите сънища,
Усещам душата
Ридаеща в себе си,
Сълзите и парещи и
Знам, че изгубих те.
А щом във сърцето
Надеждата гасне,
А душата терзаят
Думи забравени
Един само миг и
Жаждата няма я...
Дали да живея
Или да забравя...


 :arrow: ИМАШ БЕЗКРАЯ НА МОИТЕ МИСЛИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Март 11, 2008, 16:03:18 pm
Имаш безкрая... на моите мисли
Малки звездици танцуват
А колко
Шумно се смеят, ушите ми прищят

Бедните роли на дансинга нощен
Еднакво ненужен
Задето повтаря
Крачките ситни на петолъчки
Райско е времето
Анархична спирала
Ярко ме спуска. Към теб. Неотлъчно

Навярно по детски
Атакувам ти мислите

Милиони са пътите
От които изскачам
И викам към теб
Търся те. Тичам
Енигма прегръдката твоя ми значи

Милите хиляди
Искат да бъда
Светлинка във безкрая ти
Любовна
И дълга  

 :arrow: КОГАТО ОСТАВА ТИ САМО ДА СКИТАШ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: GLaMoUr в Март 11, 2008, 17:55:20 pm
Като вихър, устремена се нося,
Обичта ти не моля, обичта ти не прося,
Голяма прегръдка - и само това е...
А  после помахвам с ръка...към края.
Тръгвам си, не го изричай ти...
От тебе чуя ли, някак по ще заболи...

Отдавна трябваше да си замина,
Само че надежда мъничка таях...
Таз шега в реалност да превърна,
А днес си тръгвам, защото не успях...
В очите ти, изпращащи ме, се чете тъга...
Ах, моля те недей, и двама знаем, че е лъжа...

Такава искам да ме помниш..
Истинска и жива във тъгата си.

Сълзите, захвърлила отдавна,
А в место тях с усмивка на устата си...
Можехме дълго да се преструваме,
От сутрин до вечер лъжи да рисуваме...

Да си вярваме, а да знаем, че се лъжем...
А  колко сме си чужди, да не смеем да си кажем.

Сега реших и двама ни да освободя...
Като вихър устремена...ще вървя напред..
И този ден в сърцето ще тая
Този ден...Скъп спомен за мен и за теб...
А после помахвам с ръка...към края.
Шегата не стана реалност, това е...


 :arrow: Увяхна нещо в тебе
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Март 17, 2008, 14:56:59 pm
Увехна розата
В ръцете изподрани,
Ехото на твоят глас заглъхна,
Хоризонта почерня в мълчание,
Нощта от самота настръхна.
Ангелите днес
Не ми говорят,
Ето и луната ми се сърди,
Щастието ми умря
От твоята отрова,
Виждал ли си цвете как умира...
Тихо е, ти вече си далече
Единствен мракът ме прегръща,
Бъдещето ми го няма вече,
Есента в душата ми се връща...


 :arrow: МИСЛИШ ЛИ ЧЕ МОГА ДА ТЕ ИМАМ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: DeTe_Ha_Xaoca в Март 20, 2008, 18:05:17 pm
М оите мисли
И скаш да чуваш.
С илен достатъчно,
Л и си?
И скаш ли наистина точно това?
Ш арени кончета
Л удо препускат из мислите ми.
И мам прекрасни мечти.
Ч увствата мои не можеш да чувстваш
Е динствена аз ги владея
М оята гордост е скъпа
О бичта си пред нея по-добре постави.
Г решиш ако мислиш че съм добра.
А з съм човек и умея да мразя.
Д авам на всеки това което иска. 
А за мен какво ли остава?
Т ръни и рози краката ми газят.
Е, болка вече не чувствам.
И скаш ли още да чуваш
М оите мисли?
А з искам хайде,
М оля те вземи ги!

 :arrow: ЗАЩО ДА ЖИВЕЕМ РАЗДЕЛЕНИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {samotnata_krasavica} в Март 20, 2008, 19:31:48 pm
Защо?
Аз ли нещо сбърках?
Щастие не изпитваш ли вече?
Обичта ти изгуби ли се надалече?
Далече отлетя като откъсната трева..
А, помисли ли поне за мен?
Живота ми съсипа с тази твоя постъпка…
Искра от радостта ми ти угаси….
Вярвах,че дълго ще бъдем с тебе двама…
Единствено това исках…
Единствено да живеем с тебе двама…
Мъчно ми е,че ме изостави…
Разбери,че много ме боли от раната,която ми направи….
А на теб явно не ти пука за моите чувства….
Защо?
Да ме накажеш за някоя моя постъпка ли?
Едва се сдържам вече без да съм до тебе…
Лицето ми изгуби усмивката си заради тебе…
Едно искам да знам и то е защо?
Никога не съм ти изневерявала,моля те кажи ми защо??
Искам само и единствено да съм с теб….


 :arrow: Как възприемаш любовта??
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Март 21, 2008, 11:45:46 am
Понеже явно не си прочела МОЛБАТА ми за неупотребата на буква Ъ (http://forum.stih4e.com/index.php/topic,33293.0.html) в заданията, ще си позволя да редактирам твоето!!!

 :arrow: КАК ВИЖДАШ ЛЮБОВТА?

Мисля, че смисълът е горе-долу същия пък и ще улесним следващия стихоплетстващ...
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: GLaMoUr в Март 21, 2008, 15:22:23 pm

Коя съм аз...Забравих...
А кой ме гледа в огледалото отсреща?
Коя е тази непозната усмивка?

Виждам някой...но не познавам човека насреща...
Жаждите му са ми непознати,
Дали копнее за любов и тръпка?
А и думите му са ми чужди...
Шегува ли се...или иска мене да потъпка?

Лятото ще върне ли стрария образ...?
Южните дни, скрити умело във спомена,
Биха ли върнали стария лик...?
Огледалото ще го види ли, така както го помня...
В мене живее и друго момиче...
Това, което стоеше отдавна отсреща.
А днес е жена, забравила детството...след живота си тичаща...


 :arrow: Нека забравим за миг
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 02, 2008, 15:42:20 pm
Нека забравим за миг
Есента във душите настъпила,
Колко е хубаво (виж)
Ангел да пее в душата ти...
Забрави за секунда обидите,
Аз простила съм всяка минута,
Без да питаш Защо прости ми и ти
Радостта да си върнем изгубена...
Аз и ти да сме птици в небето,
Във ръцете на вятъра сгушени...
Искаш ли да отидем където
Мракът в сърцето изгубва се...
Забрави за света и за болката,
Аз и ти ще вървим под дъгата,
Малко обич в сърцето (ей толкова)
И ще можем пак да сме двамата...
Говори ми... кажи ми... повярва ли...


 :arrow: КОЛКО МНОГО МИ ЛИПСВАШ... ЕЛА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Април 06, 2008, 20:33:51 pm
Картини...
От липсване...Обич...
Летят пред очите ми...стига...
Кажи ми...
Орисване...Помниш ли...
Мракът преди да ни има...

Нямам...
Очи за еднаквото...
Гледа сърцето ми...
Оставям...
Мигът да е кратното на
Истини,вечност и сила...

Липсваш ми...
Иска ли питане...
Просто съдба ли...късмет...
Свикваш ли с
Вечното скитане в...
Акростих или ,,стряскащ,, куплет...

Шепна едва...
Ела...мълчанието беше тест...
Лекува ли се обич с времето...
Аз казвам-не...Сърцето-влез...

НОСЯ ТЕ В СЕБЕ СИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 07, 2008, 17:26:42 pm
Не искам мисли за утре,
Остани тази нощ (за последно),
След това ще мисля за другото...
Ято шеметни чувства в наследство...
Тази нощ ще ми бъде за спомен,
Ето даже луната изгрява, да ме
Видиш по ясно и може би
След това не ще ме забравиш.
Е, решихме...
Без мисли за утре
Единствено аз, ти и нощта
Слети в любовно безумство
Искам да няма край любовта...


 :arrow:БЕЛЕГ ОТ ТЕБ НОСЯ В ДУШАТА СИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Април 08, 2008, 00:58:01 am
Беляза...не плътта ми,с
Едно докосване във стих...и
Лятото ,напуснало кръвта ми
Е само спомен...сякаш миг...
Говоря си със зимата...
Откривам даже прилики...с
Тъгата по недостижимото и
Трезвото на мислите...
Едва ли пролетта ще
Бъде...няма цветност...
Нали без теб света
Остава само от ,,известни,,...
Със есента ще се приключи...
Ята от отлетели строфи...
В душата ми...пресъхнал ручей...
Дъгата вече не говори...
Уших си вече наметало...
Широко,твърдо,да ме пази...от
Аз и Ти и други ,,Цяло,,...
Така сърцето не боли...но лази...
А ти сънуваш ли ме още...
Сега,преди...а после...
Искам те...но не изгряваш нощем...

 :arrow: ВЯРНО ЛИ Е ЧЕ СМЕ ДВАМА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Април 08, 2008, 13:37:00 pm
Мислите дали владеят
И сърцето ,и звездите...
Стихове да пишат-не умеят,
Липсва им простора на мечтите...
Има формули реални,
Знания,успехи и ,,отлични,,
Ала чувствата неидеални
Могат да ни правят по-различни...
Ела, навън е Пролет...
Не искаш ли да бъдем цветове...
Е да без приземяването как да свърши полет,
Като море,което няма брегове...
А трябва да се разделим...
Така е правилно...по разум,нали
От огъня остава само дим...
Сбогом...мое миличко,със
Трансформация-поети във писатели...
Имам още сили...тихичко и
Храбро...да чуя и присъдата-,,Приятели,,...

 :arrow: РЕАЛНОСТТА Е ИЗМИСЛИЦА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Април 08, 2008, 15:35:57 pm
Рисувам те с мисли и чувства
Естествено някак... от вътре.
Аз в плен съм на странно изкуство,
Лежа в тъмнината и рисувам те в пъти...
Не знам как изглеждаш, а виждам
Онези очи от съня ми,
Със устни рисувам те близък,
Телата ни в нежност обляни...
Така си представям, че имам те,
А нежният полъх на вятъра
Е сякаш целувка по устните
И от нея разтапям се цялата...
За миг да отворя очи и
Моята нежна измислица ще
Изчезне и пак ще боли...
Сълза по лицето ми стича се...
Лежа в тъмнината и мисля те,
И рисувам те в друга действителност,
Целувам те нежно във мислите,
А  реалността е измислица...


 :arrow: НЯМА ЛИ ДА СПРЕ ЛУДОСТТА МИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Април 09, 2008, 15:20:14 pm
Няма да престана да му вярвам,
Ясно ми е,че е лудо...
Моето сърце...не му и трябват
Аритметики за да направи чудо...
Лежи под пухени завивки от
Истории във стихоплетства...
Дава от живота...за усмивки,
А остава винаги във детство...
Спри и сподели със него
Притчата за двама непознати,
Раждани по-близо до небето ,във
Едно безумство без числа и дати...
Легни до мен във облаци от нежност...
Утре...там е някъде далече,
Далече е и чуждата ни земност...
Остава ни да бъдем миговечни...
Стихът ни прави необятни...
Такъв живот дали си струва...за
Тлеността сме още непонятни,
А истината...тя не съществува...
Може да сме малко луди...
Искам го...за да не сме в ,,и други,,...

 :arrow: КАК ЩЕ ПРИКЛЮЧИ ТОЗИ ФИЛМ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Април 10, 2008, 18:56:56 pm
Как да простя стъпалата си
Антрактът им кратко държи
Когато са къси в участъка

Ще бъдеш дупки, нали?!
Едни такива, прободни

Прилепи в тях ще висят
Реплики с зъби-самотност
И толко отприщенен страх...
Колкото крачките късат
Люти секунди на нощ
Юли проплака на пътя
Черен /от твоя разкош/
И толкова странно безличен

Толкова нямащ надежда
Отскоро съм също двулична
За мене самата. За теб съм
И крайно саката. Не стъпвам

Флиртувам с подскоци, а дупките
Искащи все да ме спъват
Лаят под мен
Малодушни сме

 :arrow: ЕДНА КОСА И КРАЯТ ИДВА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Май 23, 2008, 09:45:34 am
Ето пак се спуска нощта от
Деня ми остана искрица,
Нежна сянка,  лъч светлина,
Ангел ме погали с ресници.
Като нощница от нежно кадифе ме
Облече бавно тъмнината, а
С диаманти от далечното небе
Аз обших я. Стрък от тишината
И закичих в ляво (над сърцето).
Кротък лъч от сребърна луна
Раменете ми обви и ето,
Аз съм вече самодива... Тишина...
Ято палави светулки ме целуват,
Тиара от звезди в косите заблестя,
Иска вятъра със мен да потанцува.
Дишам, жива съм. Градина от цветя
В душата ми разцъфва тази вечер.
Аз съм истинска, а утрото е тъй далече...


 :arrow: ИСКАМ ДА ТИ КАЖА, НО НЕ МОГА  
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Май 26, 2008, 22:24:56 pm
Искам да ти кажа,
Само разумът ми пречи,
Как сърцето ми се плаши от
Архива ни в куплети...
Мислите ме приземяват,а
Душата-птица волна...
Аз съм някой друг...изгрявай,
Там където ми е болно...
Искам да те нарисувам
Като половината от наше цяло,
А картината рискувам във
Живота да остане...в бяло...
Азбуката на сърцето
Ни подсказва...не със букви,
Остани между Земята и Небето,
Нека с теб да бъдем чудни...
Една ,,игра,,...
Мечти...и пак реалност
От думички,въпроси,цветове...
Грешим ли...огледално,
А след мечтите...накъде..?

СПОДЕЛЕНОСТ-ЛЕК ЗА ДУШАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Май 27, 2008, 12:07:07 pm
Сляпа утрин
Покрива земята,
От небето падат сълзи,
Дъгата спи и
Единствено вятъра
Лицето ми с нежност покри.
Ето шепне ми,
Някакви стихове
От далече ги носел за мен,
С трепет слушам...
Ти ли написа ги...
Луда обич разцъфна във мен.
Един само миг и
Крилете разпери ми
За теб със вятъра тръгвам сега,
А ти ме чакай
Дори и до мръкнало,
Утре за нас ще бъде деня.
Шампанското слагай
Аз вече пътувам
Ти и аз споделена съдба,
Аз и ти до края на света...


 :arrow: ЗА ТЕБЕ ПТИЦИТЕ ВСЕ МИ ГОВОРЯТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Май 29, 2008, 22:52:50 pm
Замлъкнаха думите,
А те ме държаха...да бъда...
Тъгата,по-страшна дори от куршумите
Е моята днешна присъда...
Белязан с мълчание
Е даже сънят ми,
Песен, дори в покаяние
Търси напразно денят ми...
Искам отново...
Цената няма значение,
Искам...твоето слово,
То ще ми бъде спасение...
Ела,нека птиците
Вият гнезда във косите ни,
Стихове,по-силни от времето
Единствено палят мечтите ни...
Малкото стига
Имаме миг безтегловност,
Грехът ни повдига,
Остават следи от виновност...
Виж във екрана...
Очите ми...те са..
Ръцете ти искам да хвана..
Ясно звучи във душата ми песен,
Твоя е..следва забрава........



ПОЗНАВАШ ЛИ СТИХИЯТА НА ЧУВСТВАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: MISTAKE в Май 31, 2008, 00:57:01 am
П-реди си мислех , колко съм самотна,
О-собено щом не виждах теб.
З-ащо рещих ,че някак заедно,
Н-езнайно как ще продължим напред.
А-аз напук не се отказвах,
В-ървейки ,падах всеки път.
А-ти отказа се когато,
Ш-арките в живота си сменят цветът.
Л-истата падат всяка есен,
И-после пак и пак растят
С-ърцето ми, оприличава се на тъжна песен,
Т-ъжи ли то, е мрачен и светът.
И-пак разбра, че чувствата не са изстинали
Х-одейки по пътя пак отби се тук,
И-този път ръцете ми са се протегнали
Я-виж - пирона си намерил чук.
Т-ака рещили сме да продължаваме
А-трудностите са пред нас.
Н-али разбра ,че заслужаваме,
А-мин на тоя дето е със нас.
Ч-овек обича единствен път в живота си,
У-чител на сърцето няма, разбери
В-ърви напред и спри по пътя си,
С-човека, който те плени.
Т-ака било е и така ще бъде,
В-живота няма чидеса,
А-ти мечтаеше за друго,
Т-и не вярваше във любовта.
А-з показах ти какво е тя.


ТИ НЕ МОЖЕШ ДА ОБИЧАШ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: неземен в Юни 22, 2008, 14:15:16 pm
ПРЕДЛАГАМ ЗА АКРОТО ДА СЕ ДАВА, ПОСОЧВА, САМО ПО
ЕДНА ( 1 ) ДУМА.
а не по ЦЯЛО ИЗРЕЧЕНИЕ.
Иначе се хаби време и пишат несвързани
глупости.
Става прекалено трудно и трудоемко.

напр. ЗДРАВЕЙ.
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: DEVIL_IN_HEAVEN в Юни 29, 2008, 17:00:24 pm
ОТНОСНО БУКВИТЕ "Ъ", "Ь" И "Й" В ТЕМАТА ИГРА: Акростихчета

Моля всички участващи, вземете под внимание коментарите на reinbow. Избягвайте подаването на думи и фрази, които съдържат тези букви, защото единственият начин да се избегнат тафтологиите е да се избягват или игнорират буквите, което не е желателно за стила. Който има желание да напише акростих по зададена фраза, съдържаща "забранените" букви, има пълното право да я измени, но така че да запази смисъла и да не се отдалечава от идеята на предишния, както е направила reinbow.



ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА неземен:

Ограничаването, което налага една-единствена дума при съставянето на акростих, осакатява неминуемо идеите. Съществуват толкова много стихотворения в този стил (включително и в темата), които са достатъчно смислени и разчувстващи, че да си заслужава да ги прочетеш. И не на последно място - ако не можеш, не си задължен да пишеш. Накратко: предложението се отхвърля.


На всички: успех в писането! Дерзайте!

Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Lady_DiSaSteR в Юли 08, 2008, 18:04:27 pm
Тъга единствено в съзнанието
Иняколко минути тишина
Нежността останала в думите -
Една едничка самота
Момче, момиче-раздвоени
Останали на светофар червен
Желаят миналото време
Единствен шанс да им даде
Шамар ли има за замяна?!
Далечна,глуха пустота?!
А,колко близо можеха да бъдат само
Обичта им бе съдба
Безбожно им е вече всичко
И сиви бъдещите дни
Човек не е човек когато е самичък
А малко късче от парче в
Широкото потънало в облаци небе!


=> Харесва ми да си до мен
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: ^_^ в Юли 15, 2008, 01:53:51 am
Харесваш ме нали?
а не го покзваш ти уви!
рева и тъжа аз за тебе
единстевната ми любов си ти.
Слънцето изгрява сутрин
вярвам, че обичаш ме силно ти,
а какво ли смяташ да ми кажеш:
мисля си, че днес ще вали!
И аз така оставам тъжна
докато дъжда вали
аз надявам се
сислно, че ще ми признаеш
искрено и много мило, че обичаш
да ме гледаж как ти се усмихвам,
обичаш ме, когато ти се сърдя
мислиш си за мен, когато тъй дълбоко хъркаш
единствено луната виждаш и си мислиш
няма да те оставя сама дори и в най-голямата беда!

 :arrow: Кого обичаш ти
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Юли 15, 2008, 15:48:21 pm
Когато стопиха се бледите свещи
Отекна във стаята ми пустота
Гола почувствах се. Въздухът леден
Отвори, поскърцайки, празна врата

От която си пазех и дните, и нощите
Болките, мислите, чувствата, верите
И да не искам... вечно възможно е
Чужд да се чувстваш, нищожен и беден
А съм се клела /пред себе си/ винаги
Шапки да слагам и маски да нося

Толкова често била съм ранима
И толкова рядко - наистина боса

 :arrow: КАРАМ КОЛЕЛО, СПИРАЧКИ НЯМАМ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Юли 25, 2008, 12:07:48 pm
Колко отдавна беше, когато
Ангелът в теб ме обичаше лудо,
Рози омайни цъфтяха в душата ми,
А любовта ни бе истинско чудо.
Мисля днес сред студените вещи
Как и кой ни открадна мига, а
Онези сенки мрачно зловещи по
Лицето ми с нокти дерат.
Един миг ми остана за спомен
Лунна нощ с кадифено небе,
Онзи трепет в душата бездомна
Стене тихо и пита... за теб...
Пръсти ледни сплитам в молитва,
Искам само да спре да боли тази
Рана в сърцето пробито...
Аз съм тук, но сама съм (уви)...
Чувам само как свещите стенат
Кротко гаснещи... стон... тишина...
И не вярвам, че пак ще намеря
Някой друг да ме сгрее в нощта...
Яд и лудост се блъскат в душата,
Миг последен (на теб подарен)...
Аз умирам (разкъсах крилата), една
Молитва последна... За теб...


 :arrow: МИСЛИТЕ ЗА ТЕБ МЕ ПЛАШАТ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: savkom в Юли 25, 2008, 16:32:09 pm
Минутите се нижат бавно
И сякаш времето назад върви
Сълзите ми се стичат само,по
Лицето ми с размазан грим
Изстинало към всеки и към всичко...
Тъжен спомен,е тялото покрил,
Единствено за стимул на кръвта
Минаваща по вените ми за последно
И бавно тя променя си цвета.
За кой ли път сърцето ми умира
Аз моля се,да няма следващ път...
Тъмна сянка,за първи път
Е очите ми закрила.
Болезнен стон раздира ме,
Минаващ през гърдите ми,като трион.
Едва ли ще дочакам аз отново
Пронизващата ме в мозъка сирена...
Лекарят с треперещи ръце...
Амонякът му,опитващ се да ме съвземе...
Широките му длани върху мен,
Атакуващи гърдите ми...
Тръгвам си и този път не можеш да ме спреш!

 :arrow:ЦЕЛУНИ МЕ ЗА ПОСЛЕДНО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Юли 25, 2008, 18:03:24 pm
Целият свят ще ти сложа в краката и
Еднички за тебе ще светят звездите, в
Летни нощи за теб ще изгрява луната, с
Утро бяло ще почват и дните ти.
Няма сила, която да спре в мене тази
Истинска, луда любов (като в приказка),
Може (може би) само онази с
Един замах дето спира ни дните. Но
За нея не искам днес да говоря,
Аз съм жива и дишам. С разперени длани
Прегръщам теб и със тебе живота.
Отвори си широко очите, повярвай...
Само истинска обич така преобръща
Леден дъжд във сЪлзи на щастие и
Единствено с нея пролетта се завръща.
Дишай... С пълни гърди поеми я...
Нарисувах с целувки в сърцето ти
От любовните багри... магия...


 :arrow: НАРИСУВАХ ТИ ПРИКАЗКА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: sim4y в Юли 28, 2008, 18:51:01 pm
Н аивна явно съм била
А  за теб не съм била една
Р  евнувала съм те уви
И скала съм те дори в смелите мечти
С  ломена явно си ме искал
У  важението си подтискал
В  ажна бях ти, но преди
А  сега ненужна може би...
Х  аресвах те, рисувах те


Т ялом и духом но сега накъде?
И  скала съм те в реалност

П реди Тя до тебе да се добере
Р  азочарованата май съм АЗ
И  зползвал си фалшиво "нас"
К азвал си думи, лъжи
А  искала съм теб да те боли
З  аклевам те
К  ато скитник да си ти
А  аз щастлива без очите ти...




ТИ МИ ИЗНЕВЕРИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Юли 29, 2008, 10:47:51 am
Този път си тръгвам (за последно)
И даже спомените няма да си взема,
Молбите ми към тебе се изчерпаха, а
Истините ти лъжовни не приемам.
Измислена любов не ми е нужна,
За истинско обичане копнея,
Не искам вечно да съм другата,
Един живот (тъй кратичък) живеем.
Вземи си думите и ласките измамни, а
Ето аз сърцето си ще взема, с
Ръцете ще прегръщам не на заем
И пак ще съм щастлива (в друго време)...


 :arrow: НЕ ИСКАМ ДА СИ МОЯ ОРИС
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: vOsYcHnA_pRiNcEsA в Юли 29, 2008, 11:57:39 am
Не сме били един за друг.   
Едва сега го аз разбрах...
И не можеш да си ми съпруг.
Съпруга няма да ти бъда аз.
Какво да сторя ми кажи...   
А, мога и да се преструвам.
Мога, но защо са ни лъжи,
Да ни карат да тъгуваме...
А помислих си, че те обичам.
Със тебе чувствах се жена...
И ти обичаше ме много мило
Много нежно... И с душа...
Обаче, някъде сгрешихме.
Явно тъй е писано било...
Обичта си с делник задушихме,
Разбрахме късно, че си отишла.
И аз сега те моля, просто... Замълчи.
След мен недей тъгува, а прости...

НОЩТА Е ИСТИНСКА С ЛУНА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Юли 29, 2008, 15:09:53 pm
Небето сякаш те ревнува
От моя стих и блян...
Ще разбере ли то,че съществува
Това,в което вярваме...не знам?
А времето
Е сякаш наказание
И ни ограничава с часове и дати..
Студено е...
Трябва ми незнание и
Истина,в която да сме сляти...
На сън
Следите ти откривам,
Кръстосани с греховно покаяние...
А съм
Самотен...не заспивам и
Любовта към теб-завързано мечтание...
Усмихвам се
На лудостта си,
А можеше да съм "нормален"...

ИСКАМ ДА СИ МОЕ УТРО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Юли 29, 2008, 17:23:42 pm
Истинска съм и пред теб заставам,
Само стих и чувства съм...жена,
Кръвта във вените кипяща ме издава
Аз съм за теб, но не сега...
Минутите в години ще прераснат,
Дъждът от сълзи ще роди пустиня,
Ако тогаз все още искаш да задраскаш
Съня, живота си и с мене да заминеш
Изчакай своето вълшебно утро,
Минутите последни в самота,
Отдай ми се и нека бъде чудо
Единствено за теб... дочакал любовта...
Убий тогава спомена самотен за
Тягостното минало без мен,
Рисувай върху тялото ми обич,
Останалото ни се случва всеки ден...


 :arrow: В НОЩИТЕ МИ СКИТАШ БЕЗ ПОКАНА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Юли 30, 2008, 17:45:06 pm
Вледених се от последните ти думи,
Но така е явно за добре...
Ще се стопи леда щом помежду ни
Изгрее слънце във едно небе...
Тогава и очите ни ще се познаят в
Една реалност,не в игра,
Мечтите ни със времето ще поиграят
Ище сме просто две сърца във
Стихове родени,
Които бият във едно ,в
История за споделени рими,
Танцуващи прегръдки и любов...
А ти нали ми вярваш,че
Шансът ще ни се усмихне...
Безкрайността е кратка и посяга...а
Е наречена със твое име...
Заваля...на времето сълзите
Показват и надеждата за нас,
Очакване...нали съдбите
Крещят на всички,но без глас...
А ти недей забива във сърцето нож,
Нали ще бъдем...някога,
А сега...ти пожелавам "лека нощ"...

НЕКА ОСТАНЕМ...СТИХОВЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Юли 31, 2008, 12:07:44 pm
Нека те помня такъв
Есенно цветна и пъстра
Картина от огън и дъжд,
Абстракция от луди чувства.
Остани като песен в съня ми,
Сутрин щом се събудя да чувам
Твоя глас, спомен в нежна премяна,
Автограф от теб на сбогуване.
Не тъгувай... остава ни времето на
Екс да изпием остатъка, в
Мраморна чаша налей ми го,
Стих изпрати ми по вятъра.
Тръгвай вече... обещах да не плача
И усмихната все да ме помниш.
Хвани мига да те води (на татък),
Още много неща те очакват. Нова
Вселена знам ще откриеш и
Единствен стихът ще ти спомня за мен...


 :arrow: ЩЕ МЕ СПАСИ ЛИ БЯГСТВОТО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Юли 31, 2008, 17:51:23 pm
Щедро подаряваш надежди и
Е простичко на думи...лесно,
Мислите решения довеждат в
Емпирична,монотонна песен...
Стихове от ежедневност
Плашат с восъчни присъди,
А душата-цяла бедност
Спи завита във заблуди...
Избери сега...във този миг,
Липсване...довежда те до мен,
Избери с последния сърдечен вик,
Бягай...не оставай в плен на
Яркосветещи,студени пожелания,
Гладуващи,душевни скелети,
Сълзи фалшиви,сиви сдания,
Тъга по "някога" и "някъде"...
Всичко туй дали е истина,реалност,
Отгатни по скритите си белези в
Такова бягство няма идеалност,
Оставаш просто себе си...

ТИШИНАТА ГОВОРИ С ТВОЯ ГЛАС
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Юли 31, 2008, 19:06:59 pm
Тишината крещи във лицето ми
Истерична в смеха си разплакан, с
Шепи пълни самота във сърцето ми
И ме кара да бягам... да бягам...
Но къде да се скрия от мислите...
Аз съм тук, а ти си там някъде,
Търсих толкова дълго следите ти...
Аз умирам... уморих се от чакане...
Грозен вик зашлеви ме... не искам да
Отварям отново очите си
Вече всичко видях... До поискване
От сърце ти изпращам сълзите си...
Разпилей ги (песъчинки на вятъра)
И не тръгвай мен да спасяваш,
Стигнах твърде далеч и не вярвам с
Този жест да ме върнеш... Надявам се
В друг живот някой теб да ограбва,
От сърцето ти обич да къса и на
Яве, и на сън да я нямаш
Гордостта... и във теб да се блъска
Любовта и тишината от нямане...
Аз сега ти прощавам, но другаде
С този грях ще живееш... в очакване...


 :arrow: НЕ ИСКАМ ДА СТРАДАШ ПО МЕН
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: tonnny_bg в Август 01, 2008, 11:02:44 am
Не си виновен ,че си тръгвам
Е,можеше и да сме заедно сега...
Искам само две думи да ти кажа
Само да си простим.
Клепачите пресъхнаха почти
А мене все нещо тъй ме стяга
Можеше да сме по-добри
Дано с другата успееш ти това.
А тя по-силно от мен да те обича
Сънят си даже по тебе да изгуби
Тревогата ти блесна в очите
Ръката ми държиш и не пускаш
А трябва да вървя,знаеш го ,нали/
Дъждът отново ще отмие всичко след нас
А вятъра дълги нощи ще ти пее
Широк е този свят,ще се видим някой ден...
Приятелството наше нека съхраним
Обичам те ,знаеш го нали?
Мъченица съм сега
Е,малко ме боли.
Но ще ми мине ,нали е за добро/

Не искам да те пусна
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Август 02, 2008, 14:51:29 pm
Няма да избягам /обещавам/
Една звезда ти слагам във ръката


И се моля мълчаливо само
Силата си в тебе да препратя
Като чук от люлякови устни
Акациеви дъхави прегръдки
Може би у тебе ще се спуснат

Да ме спомняш истинска. И утре
Алени са залезите, казват

Те какво ли могат да поискат
Ех, да беше малката ми тайна

Проста, както съм помисляла
Утрото за тебе би стояло
Също като розите на прага
Няма да оставя никой залез
Ако поиска с него да избягаш


 :arrow: ОТКАКТО ОБИЧАМ Е ПРОЛЕТНО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Август 07, 2008, 23:04:12 pm
Още сънувам, когато
Тихо се спуска сумракът,
Как ме докосваш и някак
Аз се превръщам във пясък...
Как песъчинки от мене
Топли по ръцете ти парят,
От часовника на моето време
Откъсва се миг и догаря.
Бавно димът с песъчинките
Извива се, гали ти тялото
Чувстваш ли... днес съм по-истинска,
Аз на страстта съм началото.
Мислите твои подреждам
Ето ме там написана с огън,
Пламнала, чувствена, нежна
Рисувам в сърцето ти обич.
Обичай ме лудо и истински,
Люби ме без мисли (на чисто),
Единствени ние сме смисъла
Тръпнещи в палеща близост...
Нощта е отново в разгара си
От пясък и дим нарисувана...


 :arrow: ПРОСТИ МИ ЧЕ МЕ НЯМА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: me4tatelka в Август 07, 2008, 23:25:28 pm
Пръстите ми с твоите не са преплетени.
Разстояние огромно ни разделя.
Останаха си нецелунати ръцете ми.
Студена е (до синьо) нашата постеля.
Тръгнах си. И всичко онемя от болка.
И нямам ни цел, ни капка желание,

Мечта или искане, или плаха насока.
Имам само едно – къс от душата ми.

Черна е, знам, но пък.. все пак е моята.
Едва ли ще мога да престана да те обичам.

Мразя, когато ме обземе тревогата, че
Единствено и само веднъж ми е отредено обичане.

Не искам. Не съжалявам, че тръгвам.
Ясно беше – не стигнах ти. И  боли.
Малко е тъжно. За сбогом не ме прегърна.
А аз... сбогом не казвам. Само – прости...


 :arrow: ЛИЛАВИ СА НОЩЕМ МЕЧТИТЕ МИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Август 07, 2008, 23:51:01 pm
Лилави са нощем мечтите ми
Има в небето ни пътища
Лъскавочерни, гранитни
Ароматни, посипани с люляци
В клоните им /сред камбанки
Изписани с търсещи пръсти/

Само едно е Желаното
Ако не вярваш, в съня си

Няма да чуеш звънтящи
Обсипващи слънце-пчелици
Ще ли намериш ме? Страшно
Е даже това да помисляш
Малко, че няма да бъда

Между началото, края
Единствено наш ще е пътят
Човекът у мене го знае
Толкова силно и сигурно
И ясно, както очите ти
Те са онези, крилатите
Еженощни копринени стихове

Маяк за лилави мечти
И брегове за прелитане


 :arrow: КОБИЛАТА ТИЧА С ВЕТРОВЕТЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Август 09, 2008, 01:37:04 am
Кланям се на истини,
От които се срамувам...
Боли щом свикваме...
Историите някак си не струват...
"Лесно" се живее ежедневно в
Атмосфера дружеска...със друга,
Трябва само по-лежерно,в
Антарктида няма студ...
Това боли...
Истории без име,
Чувстваш ли ,или
Аз съм само снимка...
Със тишината си говоря,
Вятърът е символ,
Едни клепачи щом отворя,
Треперя да съм имал...
Роди мълчанието песен
От неизпяти ноти,
Векува разума...чудесно
Е в неизживяните животи...
Тишината боли...
Е...понякога от думите...повече...

НЕ ПЛАЧИ ЗА МОИТЕ МЕЧТИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Август 11, 2008, 13:02:13 pm
Не мисли, че съм плакала (капки дъжд са това).
Есента е наблизо. Сбогувам се с лятото
По пътеки от суха и тъжна трева,
Лъкатушещи бавно на някъде.
Аз съм силна, не плача,
Често даже, когато е нужно
И не мисли, че е лесна задача...
Знаеш ли колко  е трудно...
Аз съм силна...така ме познават
Много хора, но малко
От тях във душата ми мога да влязат
И да видят наистина колко...
Ти от тях си (от шепата),
Единичните бройки приятели,
Мислиш за мен със сърцето си и
Ето днес за тебе заплаках.
Чух, че искаш мечтите си на
Тъмно в килера да скриеш
И заплаках... за пръв път с очите си...


 :arrow: НЯМА ВЕЧЕ НАДЕЖДА ЗА НАС
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Август 20, 2008, 20:58:53 pm
Някога те виждах. И усещах
Ямки във сърцето си. В душата
Малко ме болеше, още нещо
Ако си призная тъй насляпо

Вярата ми ще си иде. Тихо
Ехо ли си в мислите ми нощни
Човешко е да искам да те имам
Ехидно се усмихва рана мощна

Настанила се в отдавнашните ямки
Атаката и' е като кама
Да знаеш само как се борех, плаках/ме/
Едно момиче и една жена
Жадни да запълнят празнотата
Да запазят детската си вяра
Ако пак те зърна, ще усетя

Звездите във очите ти, аз зная
Апетитни тръпки ще прегърнат

Нежно рамената ми самотни
Абаносовите ми натъртвания
Сам ги излекувай с устни топли

 :arrow: КОГАТО СЕ ВИДИМ ЧОВЕЧНИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: I_Lov3_Him_Eternally в Август 22, 2008, 22:48:18 pm
Клепачите затваряй вече,
Очите нека починат
Гледа ме дълго
Аз пък теб не
Това е за нас
Отпусни се - заспи по-добре

Стига ме вика
"Ела" не привлича

В лабиринта притихни
И до мен недей застава ти
Друга трябва да те вземе
И да гушкаш нея ти
Мечти с нея да градиш

Че аз не мога нищо да ти дам
От лабиринта ще излезеш сам
Влизаш с мен, излизаш с нея
Едно момиче те цени, обича
Човешко е да ме оставиш
Недей да забравяш -
"Искаш да имаш, това що нямаш"

 :arrow: Не ме привличаш

Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Lady_DiSaSteR в Август 23, 2008, 17:32:18 pm
  Не те обичам-
 ето НЕ БОЛИ!
 Мечтите от очите си премахнах
 е,мислех си че много ще боли-
 пареха сълзите на устата.

 Решението беше много трудно
 и гонеха се в мен сълза и смях.
 Веднъж решена сложих аз чертата
 любов сега не ме е страх!

 И никой никога не ще узнае
 чакалнята за пътниците без сърца /е празна /
 а, аз сега ще чакам влака
 шанса ми и любовта !


 :arrow: червените рози за банални
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: I_Lov3_Him_Eternally в Август 23, 2008, 18:04:22 pm
Чертаех твоя образ много пъти
Емоцията постепенно отлетя!
Раздялата не значела напълно сбогом ...
Виждаш ме пак съм сама.
"Еми .. не знам" ще кажеш, ще замлъкнеш ...
Навярно мислите ти вече мога да чета ...
И няма да е ново, ако кажеш "утре" ...
То като стар тон ще прозвучи

Ехтенето му в мене дълго ще остане ...
Разкъсвайки душата ми за твойто "ДА"!
Обаче ти отново ще замлъкнеш,
Защото знаеш, че не искаш мен сега!

Иначе в тъмнината ще ме откриеш,
Защото там крия своите сълзи ...
Ако поискаш, можеш пак до мене да притихнеш,
Без да бързаш към някоя друга там встрани

Аз във тъмното ще чакам,
Нито ще те викам, омръзна ми това
Ала да бъдеш сам отново, ще дочакам ...
Ликувайки ще стискам твоята ръка!
Нали аз бях тази дето чака,
И ето ме отново ще съм с теб сега!

 :arrow: ОТДАВНА МИСЛЯ ЗА ТЕБ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Bamby в Август 31, 2008, 00:33:08 am
Обсебващ,
Тялото,
Душата,
А мен самата ме е страх
Въвличаш ме в миналото,непознато
Нехаен,
А помислили за мен?
Мен,момичето,което не познаваш
И смелостта ти не прекрачи моят праг
С думите си толкова познати
Ласкаещ,и така студен
Ядоса се,когато ти отказах
Забрави нежноста към мен
А аз предубедена те посрещнах
Теб,розите
Единствени
Били наистина эа мен




Привлечена от бягство
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Септември 03, 2008, 13:41:25 pm
Потърси ме в някой друг живот,
Разреши ми да се преоткрия в този,
Истинска не съм била от векове
Всичко днес във мен е поза.
Лесно е да те накарам да мечтаеш,
Есента ти да превърна в лятна нежност, с
Чувствата ти да си поиграя и
Единствено във спомени да ме подреждаш.
Не настоявай... повече ще те боли,
А аз не искам да си тръгна с болка,
Оставям ти следа към бъдещи мечти
Търси ме там щом искаш да съм твоя...
Бягството не е добър съветник, но
Явно иначе не мога да се справя...
Горях, но бързо огънят заместих
Със лудостта да бягам... да ме няма.
Това е... пътят ми от теб сега си тръгва...
Виновни няма... ще се срещнем пак...
От миналото спомени ще ни прегърнат...


 :arrow: ПРЕСТАНАХ ДА ПЛАЧА ЗА ТЕБ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: I_Lov3_Him_Eternally в Септември 12, 2008, 03:10:08 am
Пръски от искра горещя оставям
Радостно разхвърлям си мечтите
Естествен и чист поглед дарявам
Смях крие се под очите
Тръпката в сърцето ми е свободата
А единственото ми желание е да мечтая
Най- обичам на птиците песните и красотата
Амбициозна съм, но в облаците снежни не витая
Хубост крие се в сърцето ми- то всичко прощава

Дребнаво и нагло, подло и безрасъдно- забравено
Антипатично ми е само безразличието- то наранява

Плиска в лицето ми смут и вълнение раздразнено
Ликувам за топлите думи и нежното слънце
Ала за всичко си има време и то ще дойде аз зная
Чувам нощем стъпки като на призрак скътал се
А през деня лъчи ме топлят и ведро мечтая

За смях, за красивото, за нежност, за неустоимото ...
А на небето често името си изписвам

Така нижа, летя през живота си ден след ден
Едни спомени имам да си призная
Блуждая, но заравям всичко вътре в мен


 :arrow: ПРЕЛЕСТНИ ИЗГРЕВИ БЯХА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 12, 2008, 10:01:46 am
Преди да си отстъпил от дланта ми
Речно и необуздано
Единствено за миг аз ще те хвана
Линиите ни да бъдат цяло
Единствено за миг на път да станат
Само колкото да видя
Тежките следи от преживяване
Несбъднато. У мен ще го зазидам
И няма да ти казвам. Няма

И няма да ме питаш. Просто НЕ
Защото много думи само
Гърчат и промушват до сърце
Ресниците потръпнаха отново
Единствено поисках. Не посмя?
В какво сме се превърнали, за Бога?
И колко ще останеме така

Бързотичащи основи
Ями. Под възможности, живот
Хванала съм дланите ти. Още
А няма път. Само знакът СТОП

 :arrow: НАСТРОЕНИЕ ЗА ЕСЕН
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Септември 12, 2008, 12:22:14 pm
На струни нежни свири топъл вятър,
Акомпанира му на слънцето рояла,
Със бистър глас поточе пее някъде,
Танцуват падащите листи валса бавен.
Рисува есента златисто тайнство и
Огнените краски не спестява,
Ето там коктейл от топли багри
На всичките дървета е оставила.
И цялата природа се променя от
Есенната лудост завладяна,
Завърта се калейдоскоп от шарени премени
А във очите ми картината сияе.
Есен е. За лятото не ще тъгувам.
Със спомените ще се топля и мечтая.
Една картина с акварел ще нарисувам
На новото начало... не на края...


 :arrow: ИЗМИСЛИХ ПРИКАЗКА ЗА ТЕБ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 13, 2008, 12:16:33 pm
Изсмя ми се Съдбата във лицето
Задето съм научила език
Мъничко приличащ на човешки
И много на човечен. Като дим
Се изви в очите ми. Разплака
Летните ми мисли за море
Изляло се на струйчици в краката ми
Хлъзгаво го стори Тя за мен

Падайки, аз още ти прошепвам
Разни малки тайни отдалеч
И се питам колко си човечен
Как ли ще ме чуеш. Лек
Албатрос разтваря си крилете
За да отнесе с последен вятър
Крайната ми вяра и надежда
Ако ги поискаш. Аз ги пратих

Зноят е нарастващ и пречупва
Агонично въздуха край мен

Толкова внимателно пристъпвам
Една любов да пазя във ръце
Без да я раня... до Теб да стигне/м/

 :arrow: ПРОШКА НЕ МОГА ДА НОСЯ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Септември 16, 2008, 11:15:53 am
Пратих ти по сънищата любовта си,
Разпилях се със дъжда да те докосна,
От звездите светлината ти изпратих, във
Шума на водопади да ме помниш.
Късче от дъга за теб откраднах и на
Ангелите  дадох да я пазят щом
Нощта над ложето ти падне. На
Есента със цветовете нарисувах
Мечтите си за нашето завинаги и
Образът ти нежен в мене се събуди,
Горещи спомени по тялото ми стичат се.
Алени сълзи ръцете топлят,
Далече си, студени тръпки ме обличат,
Аз чакам те от толкоз дълго... моля те
Над птичката в сърцето ми смили се.
Останаха неизживени мигове
След времето, което отредих ме си, след
Ятото на чувствата отминали...


 :arrow: ПРЕДИ ТЕБ НЯМАХ НИЩО
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: I_Lov3_Him_Eternally в Септември 16, 2008, 22:44:12 pm
Подарък от бели маргарити
Разпиляни по мокри поля
Едни красиви цветя увенчават
Дребни целувки закрити в пера
И там някъде далечна птица
Тромаво ще грачи, ще сивей
Едно послание, една мъченица
Бродейки къса мечти без да пита
Няма и думи, маргаритите гледа
Ясно живота и птицата гали
Мъртво ранена душата и скита
А как най-много иска да го забрави
Хванала бял облак тя да полита
Нищо не би и тежало
И сивата птица би спряла веч да сивей
Щедрост и мъдрост сърцето би познало
Отново ясно всичко се вижда
                                                              ... и хич не черней

 :arrow: КРАСИВА Е ДУШАТА ТИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Lythenlaen в Септември 17, 2008, 09:54:44 am
К огато ми каза -
Р евнувам съня ти,
А з мислех, че лъжеш,
С ълзите си скрих
И бавно отминах.
В алеше, зъл вятър,
А баносови маски,
 
Е легичен копнеж...

Д алечното - близко
У гасна в очите.
Ш егуваш се - казах,
А ти не разбра -
Т ишината ме плаши.
А ко стане студено
Т оплината на устни
И згоря, изгоря.

 :arrow: По кея плачат есенни листа
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: небесносиньомомиче в Септември 17, 2008, 12:54:21 pm
промъкват се есеннни мъглите
отлитат пак птиците с лъчите  
към далечната страна в която
е владетелка неизтиващото Лято;
ясно е небето над реката
посребрена е в клоните росата
листата са прошарени в позлата
а за зимата подготвя се гората;
чакат тебе сутрините мрачни и студени
а как би искал да са в слънце озарени
тялото любимите ръце да галят
есентта с обичта си да подпалят;
септември влезе през вратата
есента отново гони по кея там листата
не ли жалко, че видял си ти лъжата
и уплашен си избягал в тишината;
лице обичано и мило сам сега сънуваш
и може би за него тихо ти тъгуваш
с вятъра по кея бавно се разхождаш
таиш ли ти надежда или в залеза захождаш?
а тя? дали? или? истината знаеш само ти!!


 :arrow: кулата на пясъчната предателка
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Септември 17, 2008, 13:32:49 pm
Миличка,
моля те промени си заданието!
Имаше цяла тема, в която помолихме да не се използват букви като Ъ, Й, защото почти няма думи, които да започват се тези букви
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: небесносиньомомиче в Септември 17, 2008, 14:34:33 pm
опс, много се извинявам за което [fooOl]
 :arrow: кулата на земната предателка
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Септември 20, 2008, 00:17:11 am
Колко си ми нужен. Посред нощ
Усукват се лъчите на луната
Лукаво май проблесна нож
А може би преструвки се загатват
Толкова усещащо у мен
Ако трябва даже ще повярвам

Няма ли да седнеш. Чай от мента?
Аз не пия. Вече го отказах

Зная, зная. Свежа ме държи
Е, не мога да съм като билка
Много съм горчива. И на стих
Няма да усетиш. Стрък иглика
Ако сложа в своите коси
Ти дали ще видиш. Ще докоснеш
Аз не мога да остана тиха

Помогни ми, докато е росна
Ревността. След миг ще стана лоша
Екне в мене тропот на ботуши
Дяволки е трудно на въпроси
дА не отговарям със плътта си
Ти дали ще знаеш, че горя
Една лавина течна съм отвътре
Лава се процежда. Ще стопя
Както сърпа лунен вънка
Аз и твойте ледени ръце


 :arrow: СКАЧАМ БЕЗ ДА МИСЛЯ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: I_Lov3_Him_Eternally в Септември 23, 2008, 00:38:23 am
След теб поредица от грешки ...
Крачат като влак без спирка!
А очите ми безжалостно текат,
Че за нас няма вече път ...
Ако това било е ще си тръгна,
Мога даже без последно "сбогом"!
Без да знам, че тебе няма да прегърна,
Една- сама ще съм равна на погром!
Зад мислите ми опустели ще се скрие ...
Дволичната усмивка прикрила слабостта!
А твоите очи ще ги обсипе ...
Мистерията- с име самота!
И даже няма да поглеждам,
Спомени ще стискам под ръка!
Любовта наново ще нареждам
Ясно ще те помня ... моя тъга!


 :arrow: ЗНАМ ЩЕ ТЕ ИМА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: MoonLight в Септември 23, 2008, 22:18:44 pm
Зората пак ме зове,
най-накрая избистри се това небе.
Ала иска ми се да зная
миговете си с теб со края.

Ще си тук, нали?
Ела ме убеди!

Ти изпълваш със смисъл деня ми,
ела и чуй зова ми!

Искам да си винаги до мен,
макар и не през целия ден,
ала да те усещам все така влюбен!


 :arrow: Трябваш ми само ти!
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: I_Lov3_Him_Eternally в Септември 28, 2008, 00:27:30 am
Теменужени сънища,
Ревностно крия в очите!
Ясни и прави пътища ...
Бягство прикриват сълзите!
Вчера и утре все ще сме нии,
А може би скрити сме или ...
Шлемът ти крие топлите ласки ...
Много се криеш,навън сме без маски!
И сънищата ми си остават илюзия,
С капки от нежни пороци,
А сълзите се крият без мисия ...
Може би чакат теб, още ...
Отиват си ласките и топлите думи!
Това беше всичко, нали, помежду ни ...
И пада последна сълза


 :arrow: Следи черни на бяла стена
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: lepidopteria в Октомври 13, 2008, 10:05:22 am
Натежали са вече очите ни
Есента се прокрадва в нас.

Медът намокрил устите ни
Е вече заместен от фас...

Обичта ни,изтекла от венитЕ,
Бавно търси пътя назад
И лута се още във гените
Чудесния нашенски ад.
А децата ни, бедните,
Шега ли са или поглед назад?!

ДЕКАМЕРОН
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: I_Lov3_Him_Eternally в Октомври 13, 2008, 18:27:06 pm
:arrow: Следи черни на бяла стена
[evil]
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: lepidopteria в Октомври 13, 2008, 23:32:57 pm
Сънувах снега на полето -
Леден и винаги чист.
Единствено тъжен в сърцето
Деднят е налят и сребрист.
И зимата, чудно заслала
Черга през тези поля,
Е сякаш кръстница бяла
Ревниво поела с душата
Натежалите дрипи на дните
И преждните нам грехове,
Нажежавани нявга в мечтите
Аналози на сто светове...
Бяла премяна на булка добра
Ясна представа за тъмните дири
Леко поклаща вятър глава,
Афтентично и целомъдрено да посвири.
Стенание сякаш процеди се плахо.
Тътен ли чух на дървета далечни?
Еленови стъпки за стръкче трева
Напяват мелодия дивна и вечна...
А всъщност сънувах – сънувах снега...

 :arrow:  МИГЪТ НА ТВОЕТО СЕВЕРНО СИЯНИЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Октомври 21, 2008, 09:54:34 am
АХ ТАЗИ БУКВА Ъ, ДО КОГА?????   [pisna miii]
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: lepidopteria в Октомври 23, 2008, 13:17:56 pm
Мираж ли беше всяка ласка,
Изливана от твоите ръце?
Голгота толкова постигната сред
Ъглите на моето сърце?
Товар ли бях за тебе снощи?
Нагърбих ли те с любов?
Аз исках с тебе още и още
Товара да делим до гроб...
Въпреки всички копнежи,
Огнено пазени някъде в нас,
Единият тръгва от болка наежен,
Тръгва, играещ най-лесния пас...
Обич ли беше твойто присъствие?
Стремеж ли бе твоя обет?
Единствено днес твойто отсъствие
Врязва се в мене като страшен завет -
Едва ли някога ще съм съпруга,
Ревниво пазена от твоята любов,
Навярно само любовница горделива
Обичта ти ще търси в мен.
Сияние ли беше всяка дума
Излизала от твоята уста?
Явно триеш с проста гума
Нещата от живота ни до сега...
И сигурно така по-лесно можеш
Една черта връз нас да сложиш...

мечтата на една жена
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: maimunkaaa в Октомври 30, 2008, 18:45:44 pm
Мечтая аз сега ...
Ествествено да те срещна отново в съня !
Чакам с нетърпение този момент красив ...
Тебе да видя и да бъдеш все така податлив !
Ако искаш и ти това ...
Трябва да се отдадеш на страстта !
Ако не искаш това ...

Недей ме моли аз да ти простя дори и в съня !
Аз не съм играчка в твоите ръце ... а съм

Елен с ангелски криле ...
Дано някога ти разбереш едно ...
Никога няма да си наяве в моето легло !
Аз ще се постарая да си далече и

Желая да не те видя никога вече !
Едно ми остава сега ... Всяка
Нощ да си с мене в съня !
Аз и ти заедно да преобърнем света, но само и единствено в съня !!! !!! !


Защо не долазиш
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: lepidopteria в Ноември 03, 2008, 09:36:38 am
Защо не долазиш до мене
Аз мога да чакам като скала -
Ще стърча – аз камък огромен –
Омразен и грозен над тази земя...
Но ти се домогвай до мене – лази! –
Ето това най-добре ти владееш:
Да оцеляваш в чуждите дълбини.
Обич не търсещ, но винаги пеещ,
Лоното мое дълбоко човъркащ...
Аз камък, ти – червей зловещ -
Земята в мене с тунели объркваш
И търсиш подлон да поспреш
Шегуваш се и с думи ме бъркаш.....

ЛУДЕШКИЯ ТАНЦ НА НОЩТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: Elektrika в Ноември 08, 2008, 15:07:50 pm
Любовта във нея угасна
Удивително бързо избледня
До сутринта така прекрасна
Единствена царува в мен тъма
Шишенце празно от лекарство
Капачки доста от алкохол
Истинските чувства са богатство
Тя полужива лежи на стария стол
А колко хубаво щеше да бъде
Нощта пак да бъде за двама
Целувка нежна по нейното вратле
Но не пак любов измамна
А тя отчаяно ще чака
Нещо между тях да се случи
Още щом снижи се мрака
Ще иска стрелата любовна да ги улучи
"Тебе искам аз", крещи тя със тревога
"А да те имам дали ще мога?!"

Много тъпо се получи  [confused] [confused]

ТИ СИ ВСИЧКО ЗА МЕН
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: lepidopteria в Ноември 10, 2008, 19:01:09 pm
Твоят прозорец пак свети
И сенки по него се виждат,

Сякаш играят в пиеси
Илюзиите ми, дето прииждат...
 
В стъклото ти театъра твой
Сърцето ми сякаш разчупва
И рисува войни след покой,
Че някой някого погубва...
Като филм от лента не гледана,
Образите виждам в мъгла.
 
Завесата още не е паднала
А играчът скрито ми маха с ръка...
 
Може би, искаш, нещо да каже,
Едиствено и само на мене, сега?!
Но мълчи - време е вече да лягаме...

БЕШЕ МИ ПРИЯТНО

Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Ноември 20, 2008, 11:48:55 am
Боса по разбитите пътеки
Есента прокрадва се в душата с
Шумолене на умиращи надежди, с
Ехото на сълзите и самотата...
Мокра от мъглите и росата с
Избледнели, тъжни цветове,
По оголените клони и тревата
Разпиляла студ и ветрове.
И като жокей с камшик от хали,
Яхнала на времето мустанга,
Тича през душата ми и пали
Новолуния болезнено разплакани
От спомени за лятото и топлината му...


 :arrow: ПО МЕН ОСТАВЯШ СЛЕДИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: maryel в Ноември 20, 2008, 17:23:57 pm
Потапям се в тишината злокобна.
Отпивем глътка болка, преглъщам самота.
Мечтите си изгубих ги в нощта.
Една по една умират сега.
Няма спасение, няма надежда, само тъга...
Откакто си тръгна времето спря.
Сърцето ми цялото в рани тупти едва.
Ти ме беляза остави свойта следа.
Агония, болка по мен се четат.
В очите ми -сълзи, в ръцете ми - кръв.
Ярка, чевена, снега разтопи...
Шепот на ангел край мене ехти.
Следите ти вечни опитва да заличи.
Лъжите, сълзите...мечти...руини...
Единствено скръб и разруха остави ми ти.
Душата ми вече е мъртва и ангел не ще я спаси.
Иди си, не искам от тебе следи...

Искам да чувствам

Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: {dulgokoska} в Декември 27, 2008, 18:26:08 pm
И както казах
Силен е валежът
Котвата се удря във надежда
А отвътре
Мъчно се нареждат

Думи /изтъняли като прежда/
А отвътре

Чува се от пясък
Утрото изронено до болка
В моята душа
Самотни крясъци
Ти не знаеш, ти не можеш толкова
Вън да си
А вътре да прегръщаш
Моята душа... на две прекършена

 :arrow: СИНЕВА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: GLaMoUr в Януари 08, 2009, 10:11:49 am
Сякаш беше вчера,
И дните сливаха се с нощите в едно...
Не беше толкова отдавна, но
Едва ли пак ще се повтори то...
В нас останаха децата...но дълбоко,
А днес...сбогувах се с момчето синеоко...


 :arrow: ПОГЛЕДНИ МЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Януари 15, 2009, 10:25:10 am
Получих най-голямото богатство,
Отвореното ти сърце да ме поиска,
Годините на мрак и на пиянство
Любов невиждана да ги изчисти.
Единствена да съм в ръцете твои,
Докосването ти да ме събужда сутрин,
Нощта ми да превръщаш в полет
И да посрещам всяка нова утрин в
Мечтание магията да няма край
Една любов като вселената... без край...


 :arrow: В ПОГЛЕДА ТИ СВЕТИ ЗВЕЗДА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: lepidopteria в Януари 17, 2009, 13:38:42 pm
Вперил очите си в мене,
 
Подпрял главата с ръка,
Очакваш нещо да кажа -
Горчивата истина или лъжа.
Летят моите мисли наяве
Една по една  - като оси
Да жилят отново готови
А мълчаливо очакваш ме ти
 
Твойто спокойствие ме взривява
И поклащам нервно глава:
 
Стига с това успокояване
Вените ми ще се пръснат сега!
Едните пусират, други горят.
Ти просто ме гледаш наивно
И търсиш причината за това.
 
ЗА ТОВА се оказва дълбоко
Вкоренено в нас си признание:
Единият живее все на широко
За другият остава само мълчание...
Да, време е циркът да свърши,
А аплодисментите ще са стенания...


ЗАБРАВИ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ МИ ДУМИ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 02, 2009, 11:36:41 am
Здрачава се и тишината ме обгръща,
А лунната пътека стъпките ми мами,
Болезненото празно във душата се завръща,
Ръцете ми студени са, а теб те няма...
А само ден преди щастливо се усмихвах и
В топлината на прегръдките ти се стопявах,
И мислех си, че нищо повече не искам,
За мене бе ти вселената ми цяла...
А днес светът ми се разпадна с трясък,
Парченцата от мен (разбъркан пъзел)
Отнесе на далеч на гарваните крясъка,
Сълзите ми от отчаяние премръзнаха и в
Ледени потоци по лицето горят и
Ехото в душата ми заглъхва... Не вярвам
Да дочакам светлината и розата
На утринното слънце... Дарявам ти
Изгасналата си усмивка за сбогом и
Тръгвам по пътеката сребриста,
Една следа единствено да ти напомня за
Мене всеки път луната щом избистри
И разпилее по ръцете ти магия.
Дано тогаз сърцето ти да трепне от
Унеса да те изтръгне, да изтрие
Мъглата от очите заслепени
И пак да си ми цялата вселена...


 :arrow: ДИВОТО В ДУШАТА МИ ЗОВЕ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 06, 2009, 16:58:07 pm
Далеч си...
И е близо вече края...
Възкръсването няма земен стадий...
Отрече се...
Това не исках да призная
От думите,които правеха ни млади...

Вали в
Денят ми слънчев...
Усмивките бродират отчаяние...
Ще ми простиш ли...
Аз не съм по-смъртен с
Това,че се обричам на мълчание...

А сега
Мигът е натежал от
Истини за наше време...
Запали
Огънят...сега осиротял и
Въглените стават бреме...

Ела...да споделим от тишината...

ЕЛА...ДА СПОДЕЛИМ ОТ ТИШИНАТА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: dukessa в Февруари 10, 2009, 17:01:10 pm
Един от празниците наближава,
Любов и радост предвещава.
А който влюбен е - прощава,
Да не търси грешки обещава.

А този празник е на влюбените ден –
Свети Валентин е твойто вдъхновение.
Повече се зареди със настроение.
От стрела любовна ти си поразен.

Дори понякога да мислиш
Един самотник че си ти.
Любов дарявай и опитай се да преосмислиш
Идеята за празника – иди се весели.

Много влюбени очакват дар
От любимия си – нежно цвете.
Там в душата тази жар
Тя изгаря, но не я гасете.

Искам да съм там, където има
Шум, веселие и приятели добри.
Искам нощ незабравима,
Нощ безкрайна със купони до зори.

А сега достигнах до прозрение -
Ти си мойто вдъхновение:
Аз написах туй творение.


Валентин
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 20, 2009, 09:47:25 am
Времето е спряло над реката,
Ангел се оглежда във водата,
Лек ветрец разбърка му косите,
Ехо палаво премина през тревите,
Нежно ангелът го улови с ръце,
Тихичко прошепна думи две
И го пусна с вятъра към теб да полети в
Нощи тихи за любов приказки да ти реди...


 :arrow: СНЕЖНА ПРИКАЗКА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 24, 2009, 10:38:59 am
Сънувах твоя свят,
Невидим за умората на дните...
Едно отплаване...без бряг,
Живот погребал суетите...
Написан от мечти с
Антични чувства хранен...
Пристъпвам в твоите следи,
Рисувани по памет...
И виждам цветове...
Красиви като края...
А може би е чудо,
Забравил земния си корен
Като нощна пеперуда
Аз търся своя...огън...

ВЯРВАШ ЛИ В ЧУДЕСА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Февруари 24, 2009, 12:18:31 pm
Вървя по път потънал в кал и
Ято гарвани ме следват с крясък,
Ръцете свити във юмруци... гняв
В душата се разбива с трясък.
А има още много да вървя
Шумът на ятото разкъсва тишината, в
Лицето ми забиват се пера
И черна кръв попива под краката ми.
В очите вятъра сълзите изсуши и
Чувствам силите ми как полека гаснат,
Усещам миналото във устата да горчи
Днес спрях да вярвам в чудесата.
Един от гарваните спусна се към мен,
Със нокти от стомана ми отне сърцето,
Аз пак загубих битката... сега съм в плен.


 :arrow: БЕЗЛУННА НОЩ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Февруари 25, 2009, 13:10:40 pm
Бездънна пропаст...нищо и
Ехото залута се бездомно...
Застивам...вече и не пиша,
Липсват думите,долитали свободно...
Усмихвам се на дявола,
Нали сме вече дружки...
Не ме обича вече вятъра,
А слънцето зарадва се "на ужким"...

Не питай...
Още ли те вдишвам...
Ще те излъжа,с вярата излишна...

МОЛИТВА ЗА ОБИЧ
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: me4tatelka в Февруари 25, 2009, 23:13:11 pm

Мътно виждам те във здрача,
Обгърнал целия ми вътрешен покой.
Любима май не съм ти вече. (Плача.)
И ти отдавна (чувствам) не си мой.
Тревожи ли те факта, че се будиш
Във други нечии разплетени коси?
Аз никога от мен не ще прокудя

Зелените ти бляскави очи и
Алените устни все ще помня...

Обичахме се с теб? Нали?
Бисери търкулват се във тъмнината...
И много, адски много ме боли,
Че исках теб. Но Нас не искаше съдбата...

 :arrow: Ще танцуваме ли
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: RAZLICHEN в Май 05, 2009, 18:48:44 pm
Ще танцуваме ли някога...в
Едно море от блянове...да си
Тъгуват Времето и Дявола,
А Самотата да си прави други планове...
Не съм, не бях, ще бъда и
Цветовете ще рисуват само обич,
Усмивките ще са на устните присъда,
Във твоите очи и Слънцето ще ми говори...
А песента на цъфнало кокиче
Ме гали и подсказва още...
Едно момче с едно момиче
Летят не само в сънищата нощем...

ИДВАШ ЛИ...ЗОРАТА ЧАКА...
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: неземен в Май 05, 2009, 20:09:08 pm
И да дойдеш няма за какво.
Дори и Господ ни е с теб отписал.
Виждаш нашто време е прошло,
а аз за тебе нямам мисъл.
Широко ти е теб около врата
личи ти още по лицето свежо;
и още си робиня на страстта-
затуй раздялата е неизбежна.
О знай, обет ще давам аз сега
расте у мене вярата във бога,
а ти вакханка, жрица на нощта,
такава си винаги била; страстта,
чаровна е и днес за тебе много.
И чака ме манастира мен и аз
кадето и да ида за това си мисля.
А няма да ни има мене, тебе, нас,
от всичко светско съм се веч отписал.

Вечерта е загадъчна
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: lepidopteria в Май 14, 2009, 15:14:57 pm
Вечерта е загадъчна -
Еротична, ухаеща,
Човешки порядъчна,
Енергична, ругаеща,
Разцъфтяла трогателно,
Топло погалваща,
Афтентична ваятелка
 
Ексклузивно разжалваща...
 
Закъсняла любовница,
Алено скрила очи,
Гальовна гальовница,
Аплодирана от звезди,
Дълбоко законспирирала
Ъглите на душата си,
Чародейката игнорирала
Ненужните на телата ни
Атрактиви не позволени...


престори се, че си тръгваш
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Септември 11, 2009, 10:37:34 am
По изгрев се събудих от студа,
Ръцете ми трепереха от болка,
Едно съмнение в душата ми се свря
Самотно... и потъна на дълбоко. От
Тишината в стаята ми се доплака,
Отрониха ми се сълзите, без да питат,
Ръцете заопипваха във мрака, но
И следа от тебе не намериха. Извиках,
Сърцето ми се сви на малко зрънце.
Е, сбъднаха се страховете ми от вчера,
Че с първите лъчи на утринното слънце
Единствен спомена за тебе ще намеря.
Събрах остатъци любов и трепети
И със завивките измачкани загърнах ги,
Тъй може би ще ги спася от времето,
Разрухата и бъдещето в мрак обгърнато.
Ъглите на пространството са празни,
Горещите лъчи не ме достигат,
Във въздуха след тебе няма щастие,
А можеше да сме щастливи винаги. Ала
Шегите на съдбата са немирници...


КЪМ СЪНИЩАТА ТИ ПЪТУВАМ

PS: Ако не ви харесва присъствието на толкова много Ъ в моето задание, за СТОТЕН път моля, да се съобразяваме с употребата му!!!
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: womanly в Септември 11, 2009, 11:47:23 am
Минзухарите се събуждат от зимен сън,
Очите греят, усмивка плъзва на вън.
Лъчезарна е цялата ми душа,
Излъчваща топлина и светлина.
Това слага началото на Пролетта.
Видимо всичко разцъфва и огрява Любовта.
Ах, каква чудотворна сила имат тези цветя.

Нощно видение
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: defiant_spirit в Май 30, 2013, 14:21:37 pm
Нощен блясък в тъмнината,
отразен от твоите очи,
ще пробуди сетивата,
нежно снопче от лъчи.
Огън от искра ще пламне,
вятърът да веЙ дори
и да ва'ли чак до пладне,
двама с тебе ще горим.
Едем, не е място зная,
натам обаче устремен,
истинска да си - това е раят,
е ще дойдеш ли при мен?


 :arrow: Истинска ли си
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: lepidopteria в Юни 17, 2013, 14:57:14 pm
Истинска ли си, попита ме веднъж,
Свел сдържан поглед в земята.
Ти търсеше пътека, като всеки мъж,
Искаше с това да разбереш жената.
Но отговор така и не получи мисля -
Със сто въпроса отговорих ти, нали?
Как пред чужд душата ще разлистя?
А трябва ше да кажа ДА, преди да заболи....
 
Лицето ти в очакване повехна, помня,
И важен беше отговора ми за теб.
 
Самотно тръгна си – пробита стомна -
И аз останах с отговори подир теб....

 :arrow: И ВАЛИ ЛИ В ДУШАТА ТИ СЕГА
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: defiant_spirit в Юли 04, 2013, 15:34:53 pm
Идвай! Стига се оплаква!-
Викнах тихичко на глас,
Аз отдавна те очаквам,
Любовта ще спре при нас.
Има време, ала идвай,
Листче цветно ми прати
И във него ме попитай,
Вярвам ли във "аз и ти".
Думи нежни кат изричаш,
Убежище е твоят плен,
Шепни тихичко, че ме обичаш,
А останалото остави на мен.
Трудно ще е да, но зная,
Афродита е добър другар,
Тя ще ни покаже рая
И за миналите рани цяр.
Стига се оплаква!Идвай!
Ето, ти почти си тук,
Гледай мен и се усмихвай,
"Aз и ти" да го превърнем в звук.


 :arrow: БЕЗКРАЕН ЗВУК
Титла: Re: ИГРА: Акростихчета
Публикувано от: reinbow в Октомври 08, 2013, 15:35:05 pm
Близък спомен трепна ми в душата
Ехо от отплувал скоро сън,
Звън на счупено разкъса тишината,
Капки самота посипаха се вън.
Розите във вазата умират тихо.
Алените им листа шептят тъга.
Есента почуква на прозореца и скрито
Някъде във ъгъла проплаква любовта.
Зимно ми е... тихо през вратата
Влиза самотата у дома,
Утрото не носи светлината...
Как света без тебе опустя...


НОСИШ СВЕТЛИНА В ДУШАТА :arrow: