ИГРА: Акростихчета

[reinbow]

Този път си тръгвам (за последно)
И даже спомените няма да си взема,
Молбите ми към тебе се изчерпаха, а
Истините ти лъжовни не приемам.
Измислена любов не ми е нужна,
За истинско обичане копнея,
Не искам вечно да съм другата,
Един живот (тъй кратичък) живеем.
Вземи си думите и ласките измамни, а
Ето аз сърцето си ще взема, с
Ръцете ще прегръщам не на заем
И пак ще съм щастлива (в друго време)...

:arrow: НЕ ИСКАМ ДА СИ МОЯ ОРИС

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Не сме били един за друг.   
Едва сега го аз разбрах...
И не можеш да си ми съпруг.
Съпруга няма да ти бъда аз.
Какво да сторя ми кажи...   
А, мога и да се преструвам.
Мога, но защо са ни лъжи,
Да ни карат да тъгуваме...
А помислих си, че те обичам.
Със тебе чувствах се жена...
И ти обичаше ме много мило
Много нежно... И с душа...
Обаче, някъде сгрешихме.
Явно тъй е писано било...
Обичта си с делник задушихме,
Разбрахме късно, че си отишла.
И аз сега те моля, просто... Замълчи.
След мен недей тъгува, а прости...

НОЩТА Е ИСТИНСКА С ЛУНА

[RAZLICHEN]

Небето сякаш те ревнува
От моя стих и блян...
Ще разбере ли то,че съществува
Това,в което вярваме...не знам?
А времето
Е сякаш наказание
И ни ограничава с часове и дати..
Студено е...
Трябва ми незнание и
Истина,в която да сме сляти...
На сън
Следите ти откривам,
Кръстосани с греховно покаяние...
А съм
Самотен...не заспивам и
Любовта към теб-завързано мечтание...
Усмихвам се
На лудостта си,
А можеше да съм "нормален"...

ИСКАМ ДА СИ МОЕ УТРО

[reinbow]

Истинска съм и пред теб заставам,
Само стих и чувства съм...жена,
Кръвта във вените кипяща ме издава
Аз съм за теб, но не сега...
Минутите в години ще прераснат,
Дъждът от сълзи ще роди пустиня,
Ако тогаз все още искаш да задраскаш
Съня, живота си и с мене да заминеш
Изчакай своето вълшебно утро,
Минутите последни в самота,
Отдай ми се и нека бъде чудо
Единствено за теб... дочакал любовта...
Убий тогава спомена самотен за
Тягостното минало без мен,
Рисувай върху тялото ми обич,
Останалото ни се случва всеки ден...

:arrow: В НОЩИТЕ МИ СКИТАШ БЕЗ ПОКАНА

[RAZLICHEN]

Вледених се от последните ти думи,
Но така е явно за добре...
Ще се стопи леда щом помежду ни
Изгрее слънце във едно небе...
Тогава и очите ни ще се познаят в
Една реалност,не в игра,
Мечтите ни със времето ще поиграят
Ище сме просто две сърца във
Стихове родени,
Които бият във едно ,в
История за споделени рими,
Танцуващи прегръдки и любов...
А ти нали ми вярваш,че
Шансът ще ни се усмихне...
Безкрайността е кратка и посяга...а
Е наречена със твое име...
Заваля...на времето сълзите
Показват и надеждата за нас,
Очакване...нали съдбите
Крещят на всички,но без глас...
А ти недей забива във сърцето нож,
Нали ще бъдем...някога,
А сега...ти пожелавам "лека нощ"...

НЕКА ОСТАНЕМ...СТИХОВЕ

[reinbow]

Нека те помня такъв
Есенно цветна и пъстра
Картина от огън и дъжд,
Абстракция от луди чувства.
Остани като песен в съня ми,
Сутрин щом се събудя да чувам
Твоя глас, спомен в нежна премяна,
Автограф от теб на сбогуване.
Не тъгувай... остава ни времето на
Екс да изпием остатъка, в
Мраморна чаша налей ми го,
Стих изпрати ми по вятъра.
Тръгвай вече... обещах да не плача
И усмихната все да ме помниш.
Хвани мига да те води (на татък),
Още много неща те очакват. Нова
Вселена знам ще откриеш и
Единствен стихът ще ти спомня за мен...

:arrow: ЩЕ МЕ СПАСИ ЛИ БЯГСТВОТО

[RAZLICHEN]

Щедро подаряваш надежди и
Е простичко на думи...лесно,
Мислите решения довеждат в
Емпирична,монотонна песен...
Стихове от ежедневност
Плашат с восъчни присъди,
А душата-цяла бедност
Спи завита във заблуди...
Избери сега...във този миг,
Липсване...довежда те до мен,
Избери с последния сърдечен вик,
Бягай...не оставай в плен на
Яркосветещи,студени пожелания,
Гладуващи,душевни скелети,
Сълзи фалшиви,сиви сдания,
Тъга по "някога" и "някъде"...
Всичко туй дали е истина,реалност,
Отгатни по скритите си белези в
Такова бягство няма идеалност,
Оставаш просто себе си...

ТИШИНАТА ГОВОРИ С ТВОЯ ГЛАС

[reinbow]

Тишината крещи във лицето ми
Истерична в смеха си разплакан, с
Шепи пълни самота във сърцето ми
И ме кара да бягам... да бягам...
Но къде да се скрия от мислите...
Аз съм тук, а ти си там някъде,
Търсих толкова дълго следите ти...
Аз умирам... уморих се от чакане...
Грозен вик зашлеви ме... не искам да
Отварям отново очите си
Вече всичко видях... До поискване
От сърце ти изпращам сълзите си...
Разпилей ги (песъчинки на вятъра)
И не тръгвай мен да спасяваш,
Стигнах твърде далеч и не вярвам с
Този жест да ме върнеш... Надявам се
В друг живот някой теб да ограбва,
От сърцето ти обич да къса и на
Яве, и на сън да я нямаш
Гордостта... и във теб да се блъска
Любовта и тишината от нямане...
Аз сега ти прощавам, но другаде
С този грях ще живееш... в очакване...

:arrow: НЕ ИСКАМ ДА СТРАДАШ ПО МЕН

[tonnny_bg]

Не си виновен ,че си тръгвам
Е,можеше и да сме заедно сега...
Искам само две думи да ти кажа
Само да си простим.
Клепачите пресъхнаха почти
А мене все нещо тъй ме стяга
Можеше да сме по-добри
Дано с другата успееш ти това.
А тя по-силно от мен да те обича
Сънят си даже по тебе да изгуби
Тревогата ти блесна в очите
Ръката ми държиш и не пускаш
А трябва да вървя,знаеш го ,нали/
Дъждът отново ще отмие всичко след нас
А вятъра дълги нощи ще ти пее
Широк е този свят,ще се видим някой ден...
Приятелството наше нека съхраним
Обичам те ,знаеш го нали?
Мъченица съм сега
Е,малко ме боли.
Но ще ми мине ,нали е за добро/

Не искам да те пусна

[{dulgokoska}]

Няма да избягам /обещавам/
Една звезда ти слагам във ръката

И се моля мълчаливо само
Силата си в тебе да препратя
Като чук от люлякови устни
Акациеви дъхави прегръдки
Може би у тебе ще се спуснат

Да ме спомняш истинска. И утре
Алени са залезите, казват

Те какво ли могат да поискат
Ех, да беше малката ми тайна

Проста, както съм помисляла
Утрото за тебе би стояло
Също като розите на прага
Няма да оставя никой залез
Ако поиска с него да избягаш

:arrow: ОТКАКТО ОБИЧАМ Е ПРОЛЕТНО

[reinbow]

Още сънувам, когато
Тихо се спуска сумракът,
Как ме докосваш и някак
Аз се превръщам във пясък...
Как песъчинки от мене
Топли по ръцете ти парят,
От часовника на моето време
Откъсва се миг и догаря.
Бавно димът с песъчинките
Извива се, гали ти тялото
Чувстваш ли... днес съм по-истинска,
Аз на страстта съм началото.
Мислите твои подреждам
Ето ме там написана с огън,
Пламнала, чувствена, нежна
Рисувам в сърцето ти обич.
Обичай ме лудо и истински,
Люби ме без мисли (на чисто),
Единствени ние сме смисъла
Тръпнещи в палеща близост...
Нощта е отново в разгара си
От пясък и дим нарисувана...

:arrow: ПРОСТИ МИ ЧЕ МЕ НЯМА

[me4tatelka]

Пръстите ми с твоите не са преплетени.
Разстояние огромно ни разделя.
Останаха си нецелунати ръцете ми.
Студена е (до синьо) нашата постеля.
Тръгнах си. И всичко онемя от болка.
И нямам ни цел, ни капка желание,

Мечта или искане, или плаха насока.
Имам само едно – къс от душата ми.

Черна е, знам, но пък.. все пак е моята.
Едва ли ще мога да престана да те обичам.

Мразя, когато ме обземе тревогата, че
Единствено и само веднъж ми е отредено обичане.

Не искам. Не съжалявам, че тръгвам.
Ясно беше – не стигнах ти. И  боли.
Малко е тъжно. За сбогом не ме прегърна.
А аз... сбогом не казвам. Само – прости...


:arrow: ЛИЛАВИ СА НОЩЕМ МЕЧТИТЕ МИ

[{dulgokoska}]

Лилави са нощем мечтите ми
Има в небето ни пътища
Лъскавочерни, гранитни
Ароматни, посипани с люляци
В клоните им /сред камбанки
Изписани с търсещи пръсти/

Само едно е Желаното
Ако не вярваш, в съня си

Няма да чуеш звънтящи
Обсипващи слънце-пчелици
Ще ли намериш ме? Страшно
Е даже това да помисляш
Малко, че няма да бъда

Между началото, края
Единствено наш ще е пътят
Човекът у мене го знае
Толкова силно и сигурно
И ясно, както очите ти
Те са онези, крилатите
Еженощни копринени стихове

Маяк за лилави мечти
И брегове за прелитане

:arrow: КОБИЛАТА ТИЧА С ВЕТРОВЕТЕ

[RAZLICHEN]

Кланям се на истини,
От които се срамувам...
Боли щом свикваме...
Историите някак си не струват...
"Лесно" се живее ежедневно в
Атмосфера дружеска...със друга,
Трябва само по-лежерно,в
Антарктида няма студ...
Това боли...
Истории без име,
Чувстваш ли ,или
Аз съм само снимка...
Със тишината си говоря,
Вятърът е символ,
Едни клепачи щом отворя,
Треперя да съм имал...
Роди мълчанието песен
От неизпяти ноти,
Векува разума...чудесно
Е в неизживяните животи...
Тишината боли...
Е...понякога от думите...повече...

НЕ ПЛАЧИ ЗА МОИТЕ МЕЧТИ

[reinbow]

Не мисли, че съм плакала (капки дъжд са това).
Есента е наблизо. Сбогувам се с лятото
По пътеки от суха и тъжна трева,
Лъкатушещи бавно на някъде.
Аз съм силна, не плача,
Често даже, когато е нужно
И не мисли, че е лесна задача...
Знаеш ли колко  е трудно...
Аз съм силна...така ме познават
Много хора, но малко
От тях във душата ми мога да влязат
И да видят наистина колко...
Ти от тях си (от шепата),
Единичните бройки приятели,
Мислиш за мен със сърцето си и
Ето днес за тебе заплаках.
Чух, че искаш мечтите си на
Тъмно в килера да скриеш
И заплаках... за пръв път с очите си...

:arrow: НЯМА ВЕЧЕ НАДЕЖДА ЗА НАС