ИГРА: Акростихчета

[OvCeL4EnCetO]

Далечна си можеби..
А може би си просто нереална..
Лек ветрец напред ме повява..
Ето показва ми пътя широк..
Както слънцето иб аз ще заляза..
От изток ще потръпвам от вятъра..
Гледам напред и се боря..
Лека усмивка пускам накрая..
Ето идва деня,отиваш си бавно..
Далчен си..моля те..иди си печално!
:arrow:Далечен остров

[{dulgokoska}]

Дали ще имам тук сполука...
А дали ще имаш ти със мен...
Лежа в ръцете си от скука..
Ех, че тъжност... ех, че ден...
Чакам да си дойдеш... бавно...
Екот пратих ти в писмо...
Нали ще ме обичаш... тайно...

Обичай ме... без да казваш ми... защо...
Само нека не говорим...
Така боли ме, но мълчи...
Рязко думите си голи...
Отрязах и...
В мен пак боли...

:arrow: КАРУЦА С ПАМУК

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Каза ми да вярвам в теб,
А лъжи редиш една след друга.
Руши се света ми,горчи сладкия мед.
Умирам!Друга не мога да бъда!
Царуваш в измислния си свят,
А аз отворих очи,видях лъжата!

С теб животът ми бе рай,сега е ад,

Пак ли е толкова висока цената?
А аз вярвах,че ти си различен...
Мислех,че имаме обща съдба...
Уж се раздаваше,а се оказа себичен!
Кажи,как ще можем да продължим така?

ПАРАКЛИС НА МЕЧТИТЕ

[{dulgokoska}]

Приковах смеха си за леглото...
А сетне го полях с вода...
Размаза му се облеклото...
Акварел му силуета очерта...
Каква абстрактна бъркотия...
Лилавото от бой синее...
И черното е някак сиво...
Светлината ли ей там тъмнее...

Нямах си представа даже...
Акустиката му не знаех...

Малкото у него някак...
Естествено голямо се показва...
Чорапите му са в небесно синьо...
Тича, явно, по небето...
И косата му е грива...
Така се мята пред лицето...
Едно водата не разми... Силата на тоновете "хи-хи-хи"...

:arrow: ВЕРТИКАЛНИ УМОРИ

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Виждаш ли сълзите ми горчиви?
Е,успя да ме разплачеш пак...
Радостни бяха дните,сега са сиви.
Толкова време търсих спасителен бряг.
И мислех си,че вече го намерих...
Как успя да ме измамиш така?
Аз по цели нощи сама треперех...
Лъгал си ме!Но разплака ме.Пак успя.
Никога не бях отваряла сърцето си
И когато го направих,ти го нарани.

Уморена топля пак сама ръцете си.
Мъка ми донесе,след щастливите дни...
Отивам си...!Времето ни заедно изтече,
Раните не ще зарастнат те сами...
И сърцето ми не ще бъде твое вече...

ЦВЕТНА СИВОТА

[{dulgokoska}]

Църквата на нашта вяра...
Вчера се опожари...
Естествен, казват, бил пожарът...
Такъв доклад ни се яви...
Нямало виновни други...
Аз и Ти сме скрито обвинени...

Случило се помежду ни...
И затова щетите се приемат за "платени"...
Водата е скъпа, да се харчи не трябва...
Олтарите вътре все още горят...
Така ни помогнаха само със врява...
А нашата църква загубва свята плът...

:arrow: ПЛАТНОХОДКА В МОРЕ

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Пълни с празнина сърцето.
Любовта е кратък трепет,знам.
Аз ще удавя спомена в морето.
Тъгата...няма да й се дам...
Нощем ще се любя с мечтите.
Очите не са пълни със сълзи.
Хайде,сбогом.Отминаха дните.
Отивай си.От самотата не боли!
До края сама ще продължа.
Какво от туй,че теб те няма.
Ако ме боли,ще издържа...

Вечна не е мъката голяма.

Минало.Всичко там остана.
Отминал спомен си вече ти.
Реша ли,ще те забравя...
Ето,че съм по-силна от преди!

:arrow: БЯЛА КАТАФАЛКА

[{dulgokoska}]

Били някога сам и сама...
Явно самотата обичали...
Летяли не с две крила...
А само с по едничко...

Кацали тука и там...
Акробатно се вплитали в въздуха...
Така тя сама и той сам...
А посредата - мечтите им скупчени...
Фар в нощта им блестял...
А в очите им - бистър отблясък...
Летяли - сама тя, той сам...
Кацнали накрая на пясък...
А той плаващ бил и така... погълнал нея с него - сам... и него с нея - сама...

:arrow: КОПНЕЖ, ОТКРИЛ РЕАЛНОСТ

[Zatoichi]

Когато времето бленувано
от мираж пустинно хладен,
превърне се във пролетен порой и
не можеш да останеш вече жаден,
едва вървящ под мрачния си зной -
желанието тогава е правдиво разтълкувано.
Отвори очите свои,пътнико!
тръгни по парещите дюни,
към пристана на своята съдба неизвестна...
Разчети в небето пясъчните руни
и заедно със нея - душата ти честна,
литни или падни отново.
Рани тежки може да получиш,
едни от радост,други от тъга,
а заедно с тях и ще научиш -
летежът на високо има си цена!
Но никога,никога не се предавай!
Открий копнежа си реален и лети!
Стани,стани и продължавай -
той скрит е между твоите мечти...

:arrow: Рицарска приказка

[{dulgokoska}]

Родил се Той изключителен
И малко в себе си скрит
Царувал на някого в мислите
А предпазвал се, от свян, със щит
Ръцете му камъни мъкнели
Сушали блата и сълзи
Крадяли на тъжните мъките
А реките пълнели с мечти

Покрив си имал - небето
Рицарска кръв го горяла
И загледан на непозната в лицето
Край сложил на приказка вяла
Апостроф на света му била
Загрозила очите му нежни
Каква поука и също тъга
Атакуват историите за благородство безбрежно

:arrow: ПАРЧЕ МЕЧТА

[Zatoichi]

Поради недостиг може би на кислород,
а може би от някаква депресия,
разбих прозорците на своя си живот,
чакайки от пролетта импресия.
Едно желание тайничко тая -
мечта,добре обаче осъзната,
елмазен е животът,елмазена е реалността,
човешко е да обичаш красотата!
Тъй че скачам от прозореца във миг миражен,
а дали ще сбърка - втпросът е неважен!


:arrow: Оправдана еуфория

[{dulgokoska}]

Откак родил се на света
Пръсти скръстил във молитва
Редил смирено уж слова
А всъщност нямо се запитвал
В недрата що се крие тихо
Древни книги го влечели
Апостолът на старо минало
Навестявал му словата бели
А сетне му поставял други

Енергични питанки и страст
У Младия родил се скоро
Фараон велик с душа - атлас
Орнаменти от животи други
Редели се тъй низ по низ
И напук човешките заблуди
Яхнал да живее бис

:arrow: КАПКА МЕТАЛ

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Как любовта си необятна мога да отричам,
А толкова силни чувства изпитва към теб.
Прости...но продължавам да те обичам.
Как ще продължа така напред?
А ти,дали все още за мен мечтаеш...

Мъничко поне...липсвам ли ти,кажи?
Ех,какво не бих дала пак да ме желаеш-
Така както желаеше ме и преди?
А може би чувствата в теб не са умрели...
Личи в погледа ти жаден за моята любов...
   Но търся те.Не си до мен.къде ли си...Къде ли?
   Защо не чуваш моя вик...шепот...ни зов...

:arrow: ШЕПНЕЩИ ВИКОВЕ

[{dulgokoska}]

Широк е взорът ми по утро
Един такъв - на сто страни
Пътят всякак лъкатуши
Не е завоят настрани
Едва ли и направо той е
Ще ми се да не е наобратно
И така го питам "Кой си?" - "Мой е!"

Веднага отговарям си сама, когато
Имам сили да погледна сутрин
Колко е голям светът
От сърцето в този миг се дърпа
Вишнеш дъх и бди дъждът
Ех, че хубаво е сутрин... Да поглеждаш нашироко път...

:arrow: ДОБЛЕСТ КРИЕ СЕ У ТЕБЕ

[meteor]

Доблест крие се у теб,
останала дълбоко скрита,
безмислена и упорита,
любов превърнала се в лед.
Един през друг прескачаме се двама,
състезание, което вече си играла,
тъкмо стигнали финала,
краят ни превърна се в драма.
Рискуваш всичко наведнъж,
искаш да спечелиш слава,
единствено проливен дъжд,
след тебе да вали остава,
единствено проливен дъжд.
Успех и нека си щастлива,
там някъде, гонийки се с ветрове,
ебахти майката кирлива, [lol]
без теб ще ми е по - добре.

:arrow: Мълчанието на агнетата