Будна съм и тази нощ,
Явно пак ще си в ума ми.
Лесно, мислех си, ще те забравя,
Ала за мен си, като във вените, кръвта ми.
Питам сe как стигнах до тук?
Едва ли някога ще си отговоря...
Шеметен кръговрат ме е понесъл,
Как се оставих? Със себе си споря...
Ала до изводи, никакви, не стигнах..
Нямам обяснение - освен, може би, любов...
А нали бях, една такава, безчувствена...
Хубаво, явно и за мен живота бил суров.
А ще спре ли тази лудост, никой не каза...
Шега ли е, реалност ли...?
Сякаш съм болна, ме избягваш, сякаш от проказа...
Един ден, обаче, и ти ще си на мойто място...
Да, и аз си мислех, че е невъзможно..
Е, да, но тя дойде, без даже да ме пита...
Моли се, като дойде, да се отървеш, да е възможно...
