ИГРА: Акростихчета

[небесносиньомомиче]

опс, много се извинявам за което [fooOl]
:arrow: кулата на земната предателка

[{dulgokoska}]

Колко си ми нужен. Посред нощ
Усукват се лъчите на луната
Лукаво май проблесна нож
А може би преструвки се загатват
Толкова усещащо у мен
Ако трябва даже ще повярвам

Няма ли да седнеш. Чай от мента?
Аз не пия. Вече го отказах

Зная, зная. Свежа ме държи
Е, не мога да съм като билка
Много съм горчива. И на стих
Няма да усетиш. Стрък иглика
Ако сложа в своите коси
Ти дали ще видиш. Ще докоснеш
Аз не мога да остана тиха

Помогни ми, докато е росна
Ревността. След миг ще стана лоша
Екне в мене тропот на ботуши
Дяволки е трудно на въпроси
дА не отговарям със плътта си
Ти дали ще знаеш, че горя
Една лавина течна съм отвътре
Лава се процежда. Ще стопя
Както сърпа лунен вънка
Аз и твойте ледени ръце

:arrow: СКАЧАМ БЕЗ ДА МИСЛЯ

[I_Lov3_Him_Eternally]

След теб поредица от грешки ...
Крачат като влак без спирка!
А очите ми безжалостно текат,
Че за нас няма вече път ...
Ако това било е ще си тръгна,
Мога даже без последно "сбогом"!
Без да знам, че тебе няма да прегърна,
Една- сама ще съм равна на погром!
Зад мислите ми опустели ще се скрие ...
Дволичната усмивка прикрила слабостта!
А твоите очи ще ги обсипе ...
Мистерията- с име самота!
И даже няма да поглеждам,
Спомени ще стискам под ръка!
Любовта наново ще нареждам
Ясно ще те помня ... моя тъга!

:arrow: ЗНАМ ЩЕ ТЕ ИМА

[MoonLight]

Зората пак ме зове,
най-накрая избистри се това небе.
Ала иска ми се да зная
миговете си с теб со края.

Ще си тук, нали?
Ела ме убеди!

Ти изпълваш със смисъл деня ми,
ела и чуй зова ми!

Искам да си винаги до мен,
макар и не през целия ден,
ала да те усещам все така влюбен!

:arrow: Трябваш ми само ти!

[I_Lov3_Him_Eternally]

Теменужени сънища,
Ревностно крия в очите!
Ясни и прави пътища ...
Бягство прикриват сълзите!
Вчера и утре все ще сме нии,
А може би скрити сме или ...
Шлемът ти крие топлите ласки ...
Много се криеш,навън сме без маски!
И сънищата ми си остават илюзия,
С капки от нежни пороци,
А сълзите се крият без мисия ...
Може би чакат теб, още ...
Отиват си ласките и топлите думи!
Това беше всичко, нали, помежду ни ...
И пада последна сълза

:arrow: Следи черни на бяла стена

[lepidopteria]

Натежали са вече очите ни
Есента се прокрадва в нас.

Медът намокрил устите ни
Е вече заместен от фас...

Обичта ни,изтекла от венитЕ,
Бавно търси пътя назад
И лута се още във гените
Чудесния нашенски ад.
А децата ни, бедните,
Шега ли са или поглед назад?!

ДЕКАМЕРОН

[I_Lov3_Him_Eternally]

:arrow: Следи черни на бяла стена

[evil]

[lepidopteria]

Сънувах снега на полето -
Леден и винаги чист.
Единствено тъжен в сърцето
Деднят е налят и сребрист.
И зимата, чудно заслала
Черга през тези поля,
Е сякаш кръстница бяла
Ревниво поела с душата
Натежалите дрипи на дните
И преждните нам грехове,
Нажежавани нявга в мечтите
Аналози на сто светове...
Бяла премяна на булка добра
Ясна представа за тъмните дири
Леко поклаща вятър глава,
Афтентично и целомъдрено да посвири.
Стенание сякаш процеди се плахо.
Тътен ли чух на дървета далечни?
Еленови стъпки за стръкче трева
Напяват мелодия дивна и вечна...
А всъщност сънувах – сънувах снега...

:arrow:  МИГЪТ НА ТВОЕТО СЕВЕРНО СИЯНИЕ

[reinbow]

АХ ТАЗИ БУКВА Ъ, ДО КОГА????? [pisna miii]

[lepidopteria]

Мираж ли беше всяка ласка,
Изливана от твоите ръце?
Голгота толкова постигната сред
Ъглите на моето сърце?
Товар ли бях за тебе снощи?
Нагърбих ли те с любов?
Аз исках с тебе още и още
Товара да делим до гроб...
Въпреки всички копнежи,
Огнено пазени някъде в нас,
Единият тръгва от болка наежен,
Тръгва, играещ най-лесния пас...
Обич ли беше твойто присъствие?
Стремеж ли бе твоя обет?
Единствено днес твойто отсъствие
Врязва се в мене като страшен завет -
Едва ли някога ще съм съпруга,
Ревниво пазена от твоята любов,
Навярно само любовница горделива
Обичта ти ще търси в мен.
Сияние ли беше всяка дума
Излизала от твоята уста?
Явно триеш с проста гума
Нещата от живота ни до сега...
И сигурно така по-лесно можеш
Една черта връз нас да сложиш...

мечтата на една жена

[maimunkaaa]

Мечтая аз сега ...
Ествествено да те срещна отново в съня !
Чакам с нетърпение този момент красив ...
Тебе да видя и да бъдеш все така податлив !
Ако искаш и ти това ...
Трябва да се отдадеш на страстта !
Ако не искаш това ...

Недей ме моли аз да ти простя дори и в съня !
Аз не съм играчка в твоите ръце ... а съм

Елен с ангелски криле ...
Дано някога ти разбереш едно ...
Никога няма да си наяве в моето легло !
Аз ще се постарая да си далече и

Желая да не те видя никога вече !
Едно ми остава сега ... Всяка
Нощ да си с мене в съня !
Аз и ти заедно да преобърнем света, но само и единствено в съня !!! !!! !

Защо не долазиш

[lepidopteria]

Защо не долазиш до мене
Аз мога да чакам като скала -
Ще стърча – аз камък огромен –
Омразен и грозен над тази земя...
Но ти се домогвай до мене – лази! –
Ето това най-добре ти владееш:
Да оцеляваш в чуждите дълбини.
Обич не търсещ, но винаги пеещ,
Лоното мое дълбоко човъркащ...
Аз камък, ти – червей зловещ -
Земята в мене с тунели объркваш
И търсиш подлон да поспреш
Шегуваш се и с думи ме бъркаш.....

ЛУДЕШКИЯ ТАНЦ НА НОЩТА

[Elektrika]

Любовта във нея угасна
Удивително бързо избледня
До сутринта така прекрасна
Единствена царува в мен тъма
Шишенце празно от лекарство
Капачки доста от алкохол
Истинските чувства са богатство
Тя полужива лежи на стария стол
А колко хубаво щеше да бъде
Нощта пак да бъде за двама
Целувка нежна по нейното вратле
Но не пак любов измамна
А тя отчаяно ще чака
Нещо между тях да се случи
Още щом снижи се мрака
Ще иска стрелата любовна да ги улучи
"Тебе искам аз", крещи тя със тревога
"А да те имам дали ще мога?!"

Много тъпо се получи  [confused] [confused]

ТИ СИ ВСИЧКО ЗА МЕН

[lepidopteria]

Твоят прозорец пак свети
И сенки по него се виждат,

Сякаш играят в пиеси
Илюзиите ми, дето прииждат...

В стъклото ти театъра твой
Сърцето ми сякаш разчупва
И рисува войни след покой,
Че някой някого погубва...
Като филм от лента не гледана,
Образите виждам в мъгла.

Завесата още не е паднала
А играчът скрито ми маха с ръка...

Може би, искаш, нещо да каже,
Едиствено и само на мене, сега?!
Но мълчи - време е вече да лягаме...

БЕШЕ МИ ПРИЯТНО

[reinbow]

Боса по разбитите пътеки
Есента прокрадва се в душата с
Шумолене на умиращи надежди, с
Ехото на сълзите и самотата...
Мокра от мъглите и росата с
Избледнели, тъжни цветове,
По оголените клони и тревата
Разпиляла студ и ветрове.
И като жокей с камшик от хали,
Яхнала на времето мустанга,
Тича през душата ми и пали
Новолуния болезнено разплакани
От спомени за лятото и топлината му...

:arrow: ПО МЕН ОСТАВЯШ СЛЕДИ