ИГРА: Акростихчета

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Пак...за сетен път сама...
Обичта е една отрова...
Ех,къде е радостта?
За нея нима не съм готова?
И сърцето жално плаче...
Явно без теб то е обречено...
Тъгува като мъничко сираче...
Ах,от мъката то е завлечено...

Никога ли щастлива не ще бъда?
Аз искам само капчица любов.

Сама да съм-това е моята присъда.
Ъглът на живота трябва да сменя с нов.
Раните трябва с билки да намажа
Цяр да намеря за моята душа.
Ето,че в пустинята ти отново си миража
Ти отново за мен си любовта...
Обичам те,клетнико незнаен...
  Обичам те,убиецо на сърцето потаен.

:arrow: ПАТРУЛИРАЩА САМОТА

[Wildest Gaiety]

Помниш ли когато ти казах:
"Аз съм опасна!"?
Трябваше да те е страх-
Рязко...но все пак истина.
Усмивка по-лицето ти се разля-
Ликуваше триуфа си над жената,
Издигащ високо ръката,
Размятащ камшика...
Аз ти казах да се спреш
Щеше толкова да си спестиш
Аз знаех, но не и ти...

Сигурна бях, че пак ще се върнеш...
Антидота си да търсиш!
Молиш сега отново да те обичам (ха-ха-ха!!!)!
Опасно отрови се с опастнастта...
Тиранино, в килийка окован
Аз те оставям, пазен от патрулиращата самота.

:arrow:изкривен идеал

[NeMogaDaPisha]

Идиот съм може би,
защото всички ме мразят.
Какво ли съм им направил?
Радоста ми защо газят?
И може ли да променя нещата?
Винаги ли така ще страдам?
Е, аз пред никого на колене не падам!
Никога повече няма да ме унижават!

И утре щом започнат да ми се подиграват
да си изпатят ще трябва.
Едно нещо ще трябва да знаят:
А то е, че не трябва да ме мразят.
Леко трябва да ги понапляскам, то иначе не става. [shame]

:arrow:Ранен ангел

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Раниха
Ангела бял...
Не го пощадиха
Ето,че мъка и той бе видял
Неговите мечти разбиха

А беше прекрасно в Рая
Никой не го караше да страда
Гази сега в укая
Ето,че вече се предава...
Летеше,а сега не може...
Защо стори му това,Боже?

:arrow:Приспивна песен

[Devil`s Bride]

Плача пак сама,
Рисувам усмихнати слънца...
Искам с ангелите да се извися...
Сама... да преосмисля своята съдба
Питал ли си се и ти защо живееш?
Има ли причина всъщност да се смееш?
Вярваш ли, че животът ни е просто сън?
Нима аз само будна съм?
Ангели, със мене полетете...

Паднете с мен, плачете...
Ето, тайната на живота пред вас разгадах...
Сили не намерихте, истината не видяхте...
Единствена аз с вас честна бях...
Не вярвахте... и душите си пред ада проиграхте...

:arrow: Тикове от страх

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Тиктакането на часовника е така зловещо
И сякаш предвещава,че ще се случи нещо...
Къде чувствата силни се изгубиха?
Очите след прекрасния сън се събудиха...
Винаги случва се едно и също,
Ето,че отново съм сама,това за мене е присъщо...

Обич никой не иска да ми даде,
Така както с пълни шепи раздавам аз

Сега кой ли този път ще ме предаде?
Тъгувам самичка в ледения мраз...
Раните никога не ще оздравеят,
А аз винаги ще си остана нежелана...
Хиляди пиявици в сърцето живеят...
  Никога ли не ще намеря топлината така желана?

:arrow:ПРЕЛЕСТЕН МИРАЖ

[Wildest Gaiety]

Полей ме с шампанско,
Рисувай по мен със сметана,
Еделвайси реди по тялото,
Люляк розов от удоволствие да стана!
Етерично масло по мен лей
Сълзи от удоволствие да потекат,
Тъжните очи в радостни сълзи да се превърнат!
Елексир от оргазми ми дай!
Не ме оставяй!...

Миг безкраен бил той
И измамен дари ми!
Райски мираж - след пустошта оазис бъди ми!
Акцията "задоволяване" превърни в
Животоспасяване!

:arrow:стотен тътен над полето на сърцето

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Сигурно всичко по между ни беше фарс.
Това разбрах го много скоро...
Обичах те,защо не ми даде шанс?
Ти побърза да ми кажиш "Сбогом"...
Ехти гласа в ушите ми
Никога не ще те забравя

Така ми липсват дните ни
Ъгълът-там в сълзи ще се удавя.
Там,където винаги е мрачно
Ето,там,не достигат слънчеви лъчи
Нима не виждаш през сърцето ми прозрачно

Нима не виждаш колко много ме боли?
Актриса съм може би добра
Днес щом всички заблуждавам

През сълзи,че не си никой твърдя
Обектива на живота с бои оцветявам.
Лицето ми защо е бледо тогава?
Ето,сълза пак по бузата личи,
Ти остави ме потънала в забрава,
Откакто си тръгна неспирно вали...

Не намерих в друг утеха
Аз исках само твоята топлина

Сама не ще намеря своята пътека
Ъгъла,където потънах в самота...
Рисувах върху платното сиво
Цветове светли,изкрящи избирах
Ето,че сърцето пак не е щастливо
Толкова нощи да плача не спирах...
Омръзна ми сама толкова години...Върни се...върни се,любими...

:arrow:ЧЕРНОКОСАТА ПРИНЦЕСА НА МРАКА

[{dulgokoska}]

Чакам се самичка... да се върна...
Еленини са моите сетива...
Разрязваща тетива се опъва...
Напразно ли очаквам го това?!...
От колко време вече все пътувам...
Колко ли страни във мен видях...
От колко нощи с дните се сбогувам...
Сама чопля се и роня се на прах...
А надеждата... да върна се... остава...
Такава... все еднаква със преди...
А вярата и силата отслабват...

Плача, а не падат веч сълзи...
Рицари... аз търсех... не откривах...
И следвайки стъпките на кон...
Неволно следите си затривах...
Цяла вечност аз вървях със гръб в поклон...
Елените в сърцето се стаиха...
Сега не смеят звук да издадат...
А колко... колко те ми липсват...

Някога ще заподскачат ли напук...
Аз искам го... да върна се във себе си...

Макар че... едва ли ще съм аз...
Разрухата разби ме в мен на прелези...
Атаката на вманияченост доведе моя
КРАХ!...
А колко искам себе си да бъда!

:arrow: СТРУВАМ ЛИ ГЛЪТКА ЖИВОТ

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Сам си отново
Това ли искаше,кажи
Рисуваш с горещо олово
Увиваш чувствата в лъжи...
Викаш и с все сили крещиш
Ала кой сега ще чуе гласа ти?
Мислиш,че с любовта ми грешиш

Лъчът светлина бях аз в деня ти...
И днес,когато сме далече

Гадая какво се случи с нас
Лъжеш ли ме?Не зная вече...
Ъгълът ли само чува моя грас?
Така силно ме обичаше
Каза ми го неведнъж
А защо пред другите отричаше

Животът се живее веднъж...
И щом така пожела...Тръгвай!
Върви преди да се влюбя още...
От лъжи съм уморена,не ме залъгвай
Така е най-добе...Макар и сама нощем.

:arrow: НЕ МЕ ЗАКЛЮЧВАЙ В МРАЧНИЯ ЗАТВОР

[{dulgokoska}]

Навярно... с Нея сте щастливи...
Единствено сте Ти и Тя...

Малката кибритена кутия...
Елегантно спи в моята ръка...

Запалвам си последната и' клечка...
Акорд на болка в сърцето прозвуча...
Когато я извадих... запоследно...
Лъхва ме... предишна топлина...
Юлска утрин сякаш ме събужда...
Часовникът е спрял във два...
Вятърът листата вън полюшва...
А аз и ти в легло сме... у дома...
Йоан Кръстител в мойте вени скита...

Вода поръсва на моята глава...

Малката кутия е зарита...
Ревностно дълбоко във дланта...
А вярата... онази смешна дрипа...
Чувал за надеждата ми... със пробито дъно...
Нямо се отпуска и разбригва...
И няма вече кръст, ни Бог... все мътност...
Ябълка със кухо семе...

Загнила от водата чиста...
А покръстването ни със тебе...
Траурно изчезва... тихо...
Вън е вътре... вътре - вън е...
Огънят ми е искра...
Разтапя клечката последна... Щастливи ли сте Ти и Тя?!

:arrow: ПИТКА ОТ ЖАЛ

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Питам се защо го стори
Или аз някъде сгреших?
Тъгата отново ме пребори
Кога сърцето си убих?
Ала не мога вече така...

Обичам и силно боли,
Трябва да се променя

Жадувам да си тук ти.
Аз не искам вече да плача...
Лицето ти изгуби се в здрача...

:arrow: ПАРЕЩИ ЦВЕТЯ

[{dulgokoska}]

Пратих писмо... на себе си...
Адреса го зная до болка...
Ръкописно не писах... обесих ги...
Една след друга буквите... колко...
Щях да ги мъча аз иначе...
Идеално да пиша не мога...

Ципата, пликът що имаше...
Ведно я разкъсах със погледа...
Ето, пуснах го вече...
Така ще кажа след ден...
"Я, имам малко пакетче!... С късче любов... за мен!"...

:arrow: КОРИТО НА НЯМА РЕКА

[mandarinka_vd]

К-огато хората извикаха  да ме
О-бичаш ти
Р-еши да ми
И-зневериш
Т-ози ден екато огън в мен
О-ткрадна всичко в моята душа

Н-али ми казваше че съм една
А-ла изигра сърцето ми в нощта

Н-е деи да плачеш а върви при нея
Я-рките следи по тялото от пръстите и
М-е изгарят като въглени
А-аз живях с една лъжа че ме обичаш

Р-едиш слова
Е-дна лъжа
К-рещи в нощта че ме обичаш!

ЗАВИНАГИ ТЯ

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Защо неутешимо плаче в нощта?
А казваше,че е силна вече...
Винаги пропада в пропастта
И светлината е далече...
Няма сили да продължи,
А на силна се преструва...
Губи се в своите лъжи...
И чуди се дали си струва...

Тъгува...Не спира...
Явно тъгата отново я убива...

:arrow: НЕОБИЧАЕН ОБРАТ