ИГРА: Акростихчета

[reinbow]

Когато те няма и
Образът свиден
Напуснал е тихо
Красивите сънища,
Усещам душата
Ридаеща в себе си,
Сълзите и парещи и
Знам, че изгубих те.
А щом във сърцето
Надеждата гасне,
А душата терзаят
Думи забравени
Един само миг и
Жаждата няма я...
Дали да живея
Или да забравя...

:arrow: ИМАШ БЕЗКРАЯ НА МОИТЕ МИСЛИ

[{dulgokoska}]

Имаш безкрая... на моите мисли
Малки звездици танцуват
А колко
Шумно се смеят, ушите ми прищят

Бедните роли на дансинга нощен
Еднакво ненужен
Задето повтаря
Крачките ситни на петолъчки
Райско е времето
Анархична спирала
Ярко ме спуска. Към теб. Неотлъчно

Навярно по детски
Атакувам ти мислите

Милиони са пътите
От които изскачам
И викам към теб
Търся те. Тичам
Енигма прегръдката твоя ми значи

Милите хиляди
Искат да бъда
Светлинка във безкрая ти
Любовна
И дълга

:arrow: КОГАТО ОСТАВА ТИ САМО ДА СКИТАШ

[GLaMoUr]

Като вихър, устремена се нося,
Обичта ти не моля, обичта ти не прося,
Голяма прегръдка - и само това е...
А после помахвам с ръка...към края.
Тръгвам си, не го изричай ти...
От тебе чуя ли, някак по ще заболи...

Отдавна трябваше да си замина,
Само че надежда мъничка таях...
Таз шега в реалност да превърна,
А днес си тръгвам, защото не успях...
В очите ти, изпращащи ме, се чете тъга...
Ах, моля те недей, и двама знаем, че е лъжа...

Такава искам да ме помниш..
Истинска и жива във тъгата си.

Сълзите, захвърлила отдавна,
А в место тях с усмивка на устата си...
Можехме дълго да се преструваме,
От сутрин до вечер лъжи да рисуваме...

Да си вярваме, а да знаем, че се лъжем...
А колко сме си чужди, да не смеем да си кажем.

Сега реших и двама ни да освободя...
Като вихър устремена...ще вървя напред..
И този ден в сърцето ще тая
Този ден...Скъп спомен за мен и за теб...
А после помахвам с ръка...към края.
Шегата не стана реалност, това е...

:arrow: Увяхна нещо в тебе

[reinbow]

Увехна розата
В ръцете изподрани,
Ехото на твоят глас заглъхна,
Хоризонта почерня в мълчание,
Нощта от самота настръхна.
Ангелите днес
Не ми говорят,
Ето и луната ми се сърди,
Щастието ми умря
От твоята отрова,
Виждал ли си цвете как умира...
Тихо е, ти вече си далече
Единствен мракът ме прегръща,
Бъдещето ми го няма вече,
Есента в душата ми се връща...

:arrow: МИСЛИШ ЛИ ЧЕ МОГА ДА ТЕ ИМАМ

[DeTe_Ha_Xaoca]

М оите мисли
И скаш да чуваш.
С илен достатъчно,
Л и си?
И скаш ли наистина точно това?
Ш арени кончета
Л удо препускат из мислите ми.
И мам прекрасни мечти.
Ч увствата мои не можеш да чувстваш
Е динствена аз ги владея
М оята гордост е скъпа
О бичта си пред нея по-добре постави.
Г решиш ако мислиш че съм добра.
А з съм човек и умея да мразя.
Д авам на всеки това което иска. 
А за мен какво ли остава?
Т ръни и рози краката ми газят.
Е, болка вече не чувствам.
И скаш ли още да чуваш
М оите мисли?
А з искам хайде,
М оля те вземи ги!

:arrow: ЗАЩО ДА ЖИВЕЕМ РАЗДЕЛЕНИ

[{samotnata_krasavica}]

Защо?
Аз ли нещо сбърках?
Щастие не изпитваш ли вече?
Обичта ти изгуби ли се надалече?
Далече отлетя като откъсната трева..
А, помисли ли поне за мен?
Живота ми съсипа с тази твоя постъпка...
Искра от радостта ми ти угаси....
Вярвах,че дълго ще бъдем с тебе двама...
Единствено това исках...
Единствено да живеем с тебе двама...
Мъчно ми е,че ме изостави...
Разбери,че много ме боли от раната,която ми направи....
А на теб явно не ти пука за моите чувства....
Защо?
Да ме накажеш за някоя моя постъпка ли?
Едва се сдържам вече без да съм до тебе...
Лицето ми изгуби усмивката си заради тебе...
Едно искам да знам и то е защо?
Никога не съм ти изневерявала,моля те кажи ми защо??
Искам само и единствено да съм с теб....


:arrow: Как възприемаш любовта??

[reinbow]

Понеже явно не си прочела МОЛБАТА ми за неупотребата на буква Ъ (http://forum.stih4e.com/index.php/topic,33293.0.html) в заданията, ще си позволя да редактирам твоето!!!

:arrow: КАК ВИЖДАШ ЛЮБОВТА?

Мисля, че смисълът е горе-долу същия пък и ще улесним следващия стихоплетстващ...

[GLaMoUr]

Коя съм аз...Забравих...
А кой ме гледа в огледалото отсреща?
Коя е тази непозната усмивка?

Виждам някой...но не познавам човека насреща...
Жаждите му са ми непознати,
Дали копнее за любов и тръпка?
А и думите му са ми чужди...
Шегува ли се...или иска мене да потъпка?

Лятото ще върне ли стрария образ...?
Южните дни, скрити умело във спомена,
Биха ли върнали стария лик...?
Огледалото ще го види ли, така както го помня...
В мене живее и друго момиче...
Това, което стоеше отдавна отсреща.
А днес е жена, забравила детството...след живота си тичаща...

:arrow: Нека забравим за миг

[reinbow]

Нека забравим за миг
Есента във душите настъпила,
Колко е хубаво (виж)
Ангел да пее в душата ти...
Забрави за секунда обидите,
Аз простила съм всяка минута,
Без да питаш Защо прости ми и ти
Радостта да си върнем изгубена...
Аз и ти да сме птици в небето,
Във ръцете на вятъра сгушени...
Искаш ли да отидем където
Мракът в сърцето изгубва се...
Забрави за света и за болката,
Аз и ти ще вървим под дъгата,
Малко обич в сърцето (ей толкова)
И ще можем пак да сме двамата...
Говори ми... кажи ми... повярва ли...

:arrow: КОЛКО МНОГО МИ ЛИПСВАШ... ЕЛА

[RAZLICHEN]

Картини...
От липсване...Обич...
Летят пред очите ми...стига...
Кажи ми...
Орисване...Помниш ли...
Мракът преди да ни има...

Нямам...
Очи за еднаквото...
Гледа сърцето ми...
Оставям...
Мигът да е кратното на
Истини,вечност и сила...

Липсваш ми...
Иска ли питане...
Просто съдба ли...късмет...
Свикваш ли с
Вечното скитане в...
Акростих или ,,стряскащ,, куплет...

Шепна едва...
Ела...мълчанието беше тест...
Лекува ли се обич с времето...
Аз казвам-не...Сърцето-влез...

НОСЯ ТЕ В СЕБЕ СИ

[reinbow]

Не искам мисли за утре,
Остани тази нощ (за последно),
След това ще мисля за другото...
Ято шеметни чувства в наследство...
Тази нощ ще ми бъде за спомен,
Ето даже луната изгрява, да ме
Видиш по ясно и може би
След това не ще ме забравиш.
Е, решихме...
Без мисли за утре
Единствено аз, ти и нощта
Слети в любовно безумство
Искам да няма край любовта...

:arrow:БЕЛЕГ ОТ ТЕБ НОСЯ В ДУШАТА СИ

[RAZLICHEN]

Беляза...не плътта ми,с
Едно докосване във стих...и
Лятото ,напуснало кръвта ми
Е само спомен...сякаш миг...
Говоря си със зимата...
Откривам даже прилики...с
Тъгата по недостижимото и
Трезвото на мислите...
Едва ли пролетта ще
Бъде...няма цветност...
Нали без теб света
Остава само от ,,известни,,...
Със есента ще се приключи...
Ята от отлетели строфи...
В душата ми...пресъхнал ручей...
Дъгата вече не говори...
Уших си вече наметало...
Широко,твърдо,да ме пази...от
Аз и Ти и други ,,Цяло,,...
Така сърцето не боли...но лази...
А ти сънуваш ли ме още...
Сега,преди...а после...
Искам те...но не изгряваш нощем...

:arrow: ВЯРНО ЛИ Е ЧЕ СМЕ ДВАМА

[RAZLICHEN]

Мислите дали владеят
И сърцето ,и звездите...
Стихове да пишат-не умеят,
Липсва им простора на мечтите...
Има формули реални,
Знания,успехи и ,,отлични,,
Ала чувствата неидеални
Могат да ни правят по-различни...
Ела, навън е Пролет...
Не искаш ли да бъдем цветове...
Е да без приземяването как да свърши полет,
Като море,което няма брегове...
А трябва да се разделим...
Така е правилно...по разум,нали
От огъня остава само дим...
Сбогом...мое миличко,със
Трансформация-поети във писатели...
Имам още сили...тихичко и
Храбро...да чуя и присъдата-,,Приятели,,...

:arrow: РЕАЛНОСТТА Е ИЗМИСЛИЦА

[reinbow]

Рисувам те с мисли и чувства
Естествено някак... от вътре.
Аз в плен съм на странно изкуство,
Лежа в тъмнината и рисувам те в пъти...
Не знам как изглеждаш, а виждам
Онези очи от съня ми,
Със устни рисувам те близък,
Телата ни в нежност обляни...
Така си представям, че имам те,
А нежният полъх на вятъра
Е сякаш целувка по устните
И от нея разтапям се цялата...
За миг да отворя очи и
Моята нежна измислица ще
Изчезне и пак ще боли...
Сълза по лицето ми стича се...
Лежа в тъмнината и мисля те,
И рисувам те в друга действителност,
Целувам те нежно във мислите,
А реалността е измислица...

:arrow: НЯМА ЛИ ДА СПРЕ ЛУДОСТТА МИ

[RAZLICHEN]

Няма да престана да му вярвам,
Ясно ми е,че е лудо...
Моето сърце...не му и трябват
Аритметики за да направи чудо...
Лежи под пухени завивки от
Истории във стихоплетства...
Дава от живота...за усмивки,
А остава винаги във детство...
Спри и сподели със него
Притчата за двама непознати,
Раждани по-близо до небето ,във
Едно безумство без числа и дати...
Легни до мен във облаци от нежност...
Утре...там е някъде далече,
Далече е и чуждата ни земност...
Остава ни да бъдем миговечни...
Стихът ни прави необятни...
Такъв живот дали си струва...за
Тлеността сме още непонятни,
А истината...тя не съществува...
Може да сме малко луди...
Искам го...за да не сме в ,,и други,,...

:arrow: КАК ЩЕ ПРИКЛЮЧИ ТОЗИ ФИЛМ