ИГРА: Акростихчета

[{dulgokoska}]

Невинността е включена защита...
Ефирността е тайничко пробита...
От нея се изтича грубостта...
Бият капки... от "невинни" сетива...
И петелът на къщния ми покрив...
Чака вятър... от спокойствие не пее...
А такъв живот пера не топли...
Еднотипно на крак един да се люлее...
Невинен е... че въздухът увисва...

Откога го чака да се посъвземе...
Бяс в металните гърди се киска...
Роб със гордост в безветрено време...
А невинни сме и той, и аз...
Така невинни... че изтича... мраз...

:arrow: КАТАПУЛТ

[Katenceto]

Когато ти ме лъжеше
Аз бях наранената,
Тогава най-болеше,разбери,
А ти обичаше да лееш
Поредица от куп лъжи.
Уби сърцето ми сломено,
Любовта завинаги разби,
Това ли беше моята награда,
   че те обичах....без лъжи..

:arrow: забрави

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Защо сега те няма?
Аз горчиво страдам...
Беше всичко измама...
Ръката си подавам,
Ала няма кой да я вземе...
Влача се без сили в калта
И защо трябва всичко да ми отнеме,
  този,на когото подарявам любовта?

:arrow:ЦВЕТНИ МЕЧТИ

[mi6ok`f]

Ц елувка,
В яра,
Е дна любов...
Т ъга
Н яма,
И стинска Любов...
М ечта
Е дна,
Ч иста обич...
Т акава
И скра...О,Боже!


СТРАДАНИЕ

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Със сетни сили продължавам
Тъгата моя ме поглъща
Рискувам и сърцето пак ти давам
А пътят при теб отново ме връща
Дали този път ще ме приютиш?
Аз питам се през сълзи
Нуждая се сълзите ми да пресушиш
И да ми подариш любовта...Боли!
Ето че отново не виждам звезди...

:arrow: ЗВЕЗДЕН ПРАШЕЦ

[{dulgokoska}]

Забвение... Забрава... Без заслуга...
Видение... за гробове... задруга...
Елфически, се пеят, разни песни...
Замятат гриви еднорози местни...
Давят се във водопад от листи и тревите...
Еделвайси в коренища спят си скрити...
Няма... просто няма тук в горите...

Пъстри и изкуствени мънисти...
Растат тез птици, дето неми вият...
Акации край реките се увиват...
Шнур от неоткрити тайни спъва...
Ехидно всеки, що дръзнал е да чува...
Цялото това вдън горско ехо... Избягало далече от Човека...

:arrow: КЕРАМИЧНИ ПРЪСТЕНИ

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Ех,поне този път остани
Раните молят за пощада
А аз искам да не боли
Мили,хайде,прегърни ме
И колко ме обичаш прошепни
Чувството е прекрасно.Целуни ме!
Никога от мен не си отивай ти...
Искам да сме заедно цял живот

По пътеката на съдбата
Ръцете ни хванати до гроб
Ъгломера на сърцата...
С теб само чувствам аз
Теб единствено желая
Ето,че не усещам мраз
Не са студени нощите накрая...
И този пръстен ти подарявам-
  символ на една любов..
  цялата на теб се раздавам,
  за теб е всеки порив нов...

:arrow: МОЗАЙКАТА НА ДНИТЕ

[{dulgokoska}]

Малка изповед гори във мене...
О, колко тя тежи, макар мъничка...
Забравям ли? Или пък нямам време...
Аз не мога да я споделя самичка...
Йо-йо, сякаш че в душата имам...
Как ли да го спра, без да се върне...
Агитира ме, играта не променям...
Тактово надолу и нагоре...
Анархия в сърцето тържествува...

Няма начин да я укротя...
А тя е силна, с мен сама пирува...

Да кажа пак не мога и... деля...
Напразно си секунди до топлийки...
И като че всяка в мене стреля...
Такава мойта изповед е скрита...
Едничка е, но в цяла същност се разстеля...

:arrow: КИЛОГРАМ СТРАХОВЕ

[hixtima_89]

Колко ще ми струва?
Искам само теб.
Любовта ти...
Обичта ти...
Грях ли е това?
Рисувай върху мен сега...
Ако искаш,ще съм твоя...
Молиш ме да спра...?!

Страхуваш се,нали?
Толкова ли те боли?
Рискуваш и печелиш...
Аз мога,можеш и ти...
Харесвам те такъв...
Обичам те безумно...
Винаги ще е така...
Ако поразмислиш,чакам те ела...

:arrow: БОЛКАТА Е ОГРОМНА

[Katenceto]

Боли ме,знаеш ли понякога,
От твоите лъжи боли,
Любовта ти,както всякога
Като дълбока рана в мен кърви.
А теб не те интересува
Това страдание дори..
А знаеш ли...и теб ще те боли...

Е....теб не те е страх,нали?

Обичам те,но
Гордостта ти не обичам,
Рушиш със нея всичко между нас.
Обичам те,но също
Мразя те,любими,
Намразих всичко свързано със нас....
А как те обичах.....

:arrow: З А Б Р А В Е Н А  Л Ю Б О В

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Забрави всички клетви...
А твърдеше,че си различен,
Боях се от думите сетни ...
Разбрах,бил си безразличен.
А аз,глупачката вярвах сляпо
В твоите измамни думи
Ето го отново чувството познато-
Не ще има нищо по между ни!
А знаеш ли,щях да ти подаря

Любовта си безкрайно голяма...
Южният вятър я отвя...
Борех се,но път вече няма.
Отиде си без дума да кажеш дори.
Видя ли в очите ми сълзите?
Разбра ли колко ме боли?
Пустеят черни без тебе дните...

:arrow: ДУШЕВНО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ

[Wildest Gaiety]

Друм от пясък.
Увяхнал кактус.
Шайло лае след мен -
Едва се влачи - от горещината толкова изморен.
Вода няма ни капка в пустошта,
Но все пак с него продължаваме да вървим.
Отново и отново, с кръвта си пустинята поим.

Земята е напукана с късове огромни пръст
Езерата някогашни веч не са и спомени
Миражите редят се пред очите ни
Един след друг.
Трусове, горещини и студове
Редят се ден и нощ, ден и нощ...
"Ела, Шайло! Давай, момче!
Следвай ме!"
Едва ме догонва,
Не смогва с мен да върви в крачка
Искам да спра да го чакам, но време няма.
Ега ти уестърна!

:arrow:хронично желание

[{dulgokoska}]

Хиляди слова съм изприказвала...
Разказали човешките истории...
От моите до чуждите, показали...
Никакви и някакви завои...
И всичките приличат си докрай...
Честно казано напразно...
Не спирам да дърдоря до безкрай...
О, това е вече безобразно...

Жилата житейска поизсъхва...
Еднакво се изтърква всеки път...
Лепкава е вече... безрасъдно...
Анекдотно е да падна от ръбът...
Няма как... това ще го напиша...
И няма да се върна веч назад...
Едничък път не ще мога аз да дишам... Но на листа ще оставя пак слова...

:arrow: КРИТИЧНА ФАЗА

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Къде да те търся,за Бога?
Ръцете са празни без теб
И друг да обичам не мога,
Ти превръщаш горчивото в мед...
И само с теб се чувствах жива,
Чувствах се обичана и желана,
Никой друг не ме прави щастлива,
Ала не намерих сили да остана...

Факт е-обичам те много,
Ала пред теб не го признах...
Защо усетих в сърцето олово,
А после заедно със спомена умрях...

:arrow: ЧУПЛИВ СВЯТ

[OvCeL4EnCetO]

Чупим и последния кристален спомен
Ужас настъпва в сърцата ни
Прелива и моят живот от отдавна недоказана истини..
Леко полагам върху тебе глава
И чакам само да ме докоснеш..
Вярвам,чв има съдба...вярвам докато тебе те няма..

Сега аз отново съм бледа,
Вярвам отново,а тебе отново те няма
Явно и мен някой след време ще ме гледа..
Така както падам от върха...

:arrow: Самотата ти...