ИГРА: Акростихчета

[{dulgokoska}]

Само искам да ти кажа...
А как не мога да мълча...
Малко е, но пък душата...
"Обичам Те!" крещи, крещя...
Така пародията куца...
Антрактът днес е за молби...
Та-та... и Краят май е тука...
А как във мен боли, боли...

Така аз искам да ти кажа...
И молейки ме нарани...

:arrow: СТРЪВ ЗА ДИВЕЧ

[Zatoichi]

Сам-самичък бродя сред гора от рози,
Тъй червени,с тръни остри и зли,
Режещи дълбоко с кървави залози
Ъглите крехки на моите мечти..
Вървя и търся път навън,
Залези и зори ме обгръщат,
А не спира кошмарът,не е сън -
Дивеч съм и розите кръвта ми не връщат...
И сякаш в безумие сляпо,
Вярвам,че всяка капка кръв
Е дан свещен за времето,когато
Човек ще бъда,а не греховна стръв...

:arrow: Планински друмища

:arrow:

[{dulgokoska}]

Пет дни ли минаха... не зная...
Летяха ли или се влачиха...
Аз мислех, чаках и мечтаех...
Някому позната класика...
И колко късно стана вече...
Невидими стрелки тиктакат...
Седми кръг минава... нечовешко е...
Как сълзи още във душата капят ми...
Истината е антилогична...

Да пресъхнат редно е във Ада...
Радостта ми беше и двулична...
Утре мина, вчера ми остава...
Малко, много, миг и цяла вечност...
Искам да броя, ала и не...
Ще чакам тихо... своята човечност...
А как боли, че се показвам без сърце...

:arrow: КОРАБОКРУШЕНИЕ

[Donnerjack]

     

                  Корабокрушение,мила,от неизказани вселени...
                  Обвързани рими
                  Рими...
                  Абстрактности и няколко питиета...от онези -
   
                  Болкоуспокояващите(ти знаеш)
                  О,те никога не стигат за едно "Защо?"
                  Като панацея
                  Решила пътя на изгубен скиталец
                  Усилие за лунен дъх 
                  Шепнещ несбъднат миг
                  Енигма и 
                  Няколко цигарени възторга
                  И ритъм...и
                  Енигма...и предпочитания без дъх


ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО ДОМА

[{dulgokoska}]

Драконово сърце в мене бие...
Ъгловато усещам го с пет...
Леко тъпо ъгли, що си има...
Геометрично е май многостен...
И всяка страна е различна...
Ярост, Усмивка, Сълза...
Темперамент, но не ироничен...

Петата ми е Свобода...
Ъглите са странно красиви отвътре...
Тъгата се свива във тях...

До средата, а сетне се стеле уютно...
Оксиморонът "невинен мой грях"...

Да, тъй е сърцето в мене сурово...
Открито под кожа - стомана...
Меки страни тупкат в мен голо...
А без тях какво ми остава?!...

:arrow: ИЗБА И ГРОЗД

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

И къде да търся аз подслон?Вали!
Зъзна...Умирам от студ...
Болка таи се в сърцето.Боли!
А ти,къде си?Никога не си бил тук...

И когато крещях с треперещ глас,

Глава навеждах и горчиво плачех...
Рисувах мечтите си час по час....
Отчаяна в краката ти се влачех.
Защо не ме чу,че те зова?
Дано в чуждите очи намериш любовта...

:arrow:ЛУННАТА СОНАТА

[Gentiana]

Л ежащите ти в скута ми ръце
У лавят трепета на мойто тяло
Н евинна нежност по кръвта ще потече
Н евинна ласка, цялата във бяло
А ко отворя тръпнещи уста
Т ъгата като дъжд ще блика, млада
А от очите ми в сияйна светлина

С ветулки по косите ти ще падат
О бичам да се свеждаш в тишина
Н ад тялото ми-арфа тънкострунна
А музиката грешна на страстта
Т ревожно да звучи,в тъй пълнолунна
А натемосана магия на плътта.

:arrow:Осъдени души

[Deskata123]

О-обичам те!
С-съдбата каза така
Ъ-ъгъл видях и в него се свих...
Д-дъждът ме мокреше а аз не спирах да плача
Е-единствено и само тебе обичах
Н-него отдавна забравих.Моляте повярваи.
И-искрено съжалявам.

Д-душата ми кърви
У-устните болят
Ш-шокирана от болката която ти ми причини аз плача и не спирам.
И-и пак крещя отчаяна в нощта-ОБИЧАМ ТЕ МОМЧЕ




:arrow:МЪКА

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Моля те за капка милост,любов моя.
Ъгъла в стаята...той събра сълзите.
Къде изчезна ти?Къде отиде покоя?
Ада оживя!Без теб почерняха дните!

:arrow:КАМЕННА ПЛОЧА

[OvCeL4EnCetO]

Каниш ме във своето сърце,
А душата ми за него още плаче..
Може ли да ми дадеш мъничко врме?
Е,ако не можеш,ще се преборя..
Не искам в теб да се влюбвам..
Не искам душата си отново да загубя!
А те искам,искам да съм с теб!

Път към бъдещето днес си ти
Лодка по реката на щастието за мен бъди..
Острова спасителен на моите мечти..
А така те искам,вярвай ми!

:arrow: ОБИКНАХ ТЕ!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Обикнах те неусетно бързо...
Бързо по между ни всичко се разви...
И те моля,не ме оставяй да зъзна,
Колко те искам!С прегръдка ме стопли.
Никога не съм отдавала душата си,
А и никога дотогова не го и пожелах...
Хареса ми смеха ти.Сбъднах мечтата си-

Толкова дълго те търсих,
Ето че те намерих...Най-сетне успях!

ФЕЕРИЯ НА ПЕЧАЛА

[Devil`s Bride]

Факли огряват пътя й, замръкнала
Е тук... на непознато...
Една болка чужда в сърцето се промъкнала,
Ридае то, с омраза залято...
И крачи малкото момиче през горите,
Ясно по лицето личат белезите и сълзите...

Никой не протегна ръка в студената нощ,
Ангелът-пазител извърна глава и се върна в райския разкош...

Пак сама се оказа в свойта тъмнина...
Един шепот дори не наруши грозната тишина...
Чакай ме, там на брега на морето.
Аз ще дойда с китка увехнали цветя...
Лениви звезди ще ни гледат от небето...
А ти ще стискаш цветята в мъртвата си студена ръка...

:arrow: Шарен свят

[OvCeL4EnCetO]

Шарките не стигат да се забравим
А молбите края не намират
Ревнуваш ме а думите забравяш..
Ето има друг..и те обичам ала не искам!
Няма да те има вече-знам

Сега ме молиш да не те обичам..
вярвай ми-аз мога!
Явно беше че ме искаш..
Тя те иска обаче-вземай я и бягай!

Колело на мечтите!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Къде да те търся,кажи ми?
Отиде си безмълвен,студен...
Лесно ли е да те върна?
Ето,че пак не си до мен...
Люлякови ароматни цветове
Оплитат мечтите ми сиви

Навярно се изгуби?но къде?
А сърцата разделени едва ли са щастливи.

Мечти...Мисли...Сънища...
Ето,че все още там си ти.
Чакам вечно на празните пътища...
Теб чакам...Но няма те,уви!
И днес искам да видя очите ти-
Този плам...тази искра позната...
Ех,как ми липсват мечтите ни,
  само болката чука на вратата...

:arrow: ЗВЕЗДЕН ПРАШЕЦ

[Zatoichi]

Звезди се раждат неми
в моите очи,
едни са малки,други пък големи.
звезди топят се във лъчи.
Денем са безлики,
елегично-тъжни през нощта.
Немощни,самотни и велики,
палят се във самота.
Раснат във очите ми слънца,
а навън е тежък мрак.
Шепнат звездните лица
екнат за спасителния бряг -
цвете в лоното на утринта...

:arrow: Далекоглед