ИГРА: Акростихчета

[{dulgokoska}]

Някога те виждах. И усещах
Ямки във сърцето си. В душата
Малко ме болеше, още нещо
Ако си призная тъй насляпо

Вярата ми ще си иде. Тихо
Ехо ли си в мислите ми нощни
Човешко е да искам да те имам
Ехидно се усмихва рана мощна

Настанила се в отдавнашните ямки
Атаката и' е като кама
Да знаеш само как се борех, плаках/ме/
Едно момиче и една жена
Жадни да запълнят празнотата
Да запазят детската си вяра
Ако пак те зърна, ще усетя

Звездите във очите ти, аз зная
Апетитни тръпки ще прегърнат

Нежно рамената ми самотни
Абаносовите ми натъртвания
Сам ги излекувай с устни топли

:arrow: КОГАТО СЕ ВИДИМ ЧОВЕЧНИ

[I_Lov3_Him_Eternally]

Клепачите затваряй вече,
Очите нека починат
Гледа ме дълго
Аз пък теб не
Това е за нас
Отпусни се - заспи по-добре

Стига ме вика
"Ела" не привлича

В лабиринта притихни
И до мен недей застава ти
Друга трябва да те вземе
И да гушкаш нея ти
Мечти с нея да градиш

Че аз не мога нищо да ти дам
От лабиринта ще излезеш сам
Влизаш с мен, излизаш с нея
Едно момиче те цени, обича
Човешко е да ме оставиш
Недей да забравяш -
"Искаш да имаш, това що нямаш"

:arrow: Не ме привличаш

[Lady_DiSaSteR]

  Не те обичам-
ето НЕ БОЛИ!
Мечтите от очите си премахнах
е,мислех си че много ще боли-
пареха сълзите на устата.

Решението беше много трудно
и гонеха се в мен сълза и смях.
Веднъж решена сложих аз чертата
любов сега не ме е страх!

И никой никога не ще узнае
чакалнята за пътниците без сърца /е празна /
а, аз сега ще чакам влака
шанса ми и любовта !

:arrow: червените рози за банални

[I_Lov3_Him_Eternally]

Чертаех твоя образ много пъти
Емоцията постепенно отлетя!
Раздялата не значела напълно сбогом ...
Виждаш ме пак съм сама.
"Еми .. не знам" ще кажеш, ще замлъкнеш ...
Навярно мислите ти вече мога да чета ...
И няма да е ново, ако кажеш "утре" ...
То като стар тон ще прозвучи

Ехтенето му в мене дълго ще остане ...
Разкъсвайки душата ми за твойто "ДА"!
Обаче ти отново ще замлъкнеш,
Защото знаеш, че не искаш мен сега!

Иначе в тъмнината ще ме откриеш,
Защото там крия своите сълзи ...
Ако поискаш, можеш пак до мене да притихнеш,
Без да бързаш към някоя друга там встрани

Аз във тъмното ще чакам,
Нито ще те викам, омръзна ми това
Ала да бъдеш сам отново, ще дочакам ...
Ликувайки ще стискам твоята ръка!
Нали аз бях тази дето чака,
И ето ме отново ще съм с теб сега!

:arrow: ОТДАВНА МИСЛЯ ЗА ТЕБ

[Bamby]

Обсебващ,
Тялото,
Душата,
А мен самата ме е страх
Въвличаш ме в миналото,непознато
Нехаен,
А помислили за мен?
Мен,момичето,което не познаваш
И смелостта ти не прекрачи моят праг
С думите си толкова познати
Ласкаещ,и така студен
Ядоса се,когато ти отказах
Забрави нежноста към мен
А аз предубедена те посрещнах
Теб,розите
Единствени
Били наистина эа мен




Привлечена от бягство

[reinbow]

Потърси ме в някой друг живот,
Разреши ми да се преоткрия в този,
Истинска не съм била от векове
Всичко днес във мен е поза.
Лесно е да те накарам да мечтаеш,
Есента ти да превърна в лятна нежност, с
Чувствата ти да си поиграя и
Единствено във спомени да ме подреждаш.
Не настоявай... повече ще те боли,
А аз не искам да си тръгна с болка,
Оставям ти следа към бъдещи мечти
Търси ме там щом искаш да съм твоя...
Бягството не е добър съветник, но
Явно иначе не мога да се справя...
Горях, но бързо огънят заместих
Със лудостта да бягам... да ме няма.
Това е... пътят ми от теб сега си тръгва...
Виновни няма... ще се срещнем пак...
От миналото спомени ще ни прегърнат...

:arrow: ПРЕСТАНАХ ДА ПЛАЧА ЗА ТЕБ

[I_Lov3_Him_Eternally]

Пръски от искра горещя оставям
Радостно разхвърлям си мечтите
Естествен и чист поглед дарявам
Смях крие се под очите
Тръпката в сърцето ми е свободата
А единственото ми желание е да мечтая
Най- обичам на птиците песните и красотата
Амбициозна съм, но в облаците снежни не витая
Хубост крие се в сърцето ми- то всичко прощава

Дребнаво и нагло, подло и безрасъдно- забравено
Антипатично ми е само безразличието- то наранява

Плиска в лицето ми смут и вълнение раздразнено
Ликувам за топлите думи и нежното слънце
Ала за всичко си има време и то ще дойде аз зная
Чувам нощем стъпки като на призрак скътал се
А през деня лъчи ме топлят и ведро мечтая

За смях, за красивото, за нежност, за неустоимото ...
А на небето често името си изписвам

Така нижа, летя през живота си ден след ден
Едни спомени имам да си призная
Блуждая, но заравям всичко вътре в мен

:arrow: ПРЕЛЕСТНИ ИЗГРЕВИ БЯХА

[{dulgokoska}]

Преди да си отстъпил от дланта ми
Речно и необуздано
Единствено за миг аз ще те хвана
Линиите ни да бъдат цяло
Единствено за миг на път да станат
Само колкото да видя
Тежките следи от преживяване
Несбъднато. У мен ще го зазидам
И няма да ти казвам. Няма

И няма да ме питаш. Просто НЕ
Защото много думи само
Гърчат и промушват до сърце
Ресниците потръпнаха отново
Единствено поисках. Не посмя?
В какво сме се превърнали, за Бога?
И колко ще останеме така

Бързотичащи основи
Ями. Под възможности, живот
Хванала съм дланите ти. Още
А няма път. Само знакът СТОП

:arrow: НАСТРОЕНИЕ ЗА ЕСЕН

[reinbow]

На струни нежни свири топъл вятър,
Акомпанира му на слънцето рояла,
Със бистър глас поточе пее някъде,
Танцуват падащите листи валса бавен.
Рисува есента златисто тайнство и
Огнените краски не спестява,
Ето там коктейл от топли багри
На всичките дървета е оставила.
И цялата природа се променя от
Есенната лудост завладяна,
Завърта се калейдоскоп от шарени премени
А във очите ми картината сияе.
Есен е. За лятото не ще тъгувам.
Със спомените ще се топля и мечтая.
Една картина с акварел ще нарисувам
На новото начало... не на края...

:arrow: ИЗМИСЛИХ ПРИКАЗКА ЗА ТЕБ

[{dulgokoska}]

Изсмя ми се Съдбата във лицето
Задето съм научила език
Мъничко приличащ на човешки
И много на човечен. Като дим
Се изви в очите ми. Разплака
Летните ми мисли за море
Изляло се на струйчици в краката ми
Хлъзгаво го стори Тя за мен

Падайки, аз още ти прошепвам
Разни малки тайни отдалеч
И се питам колко си човечен
Как ли ще ме чуеш. Лек
Албатрос разтваря си крилете
За да отнесе с последен вятър
Крайната ми вяра и надежда
Ако ги поискаш. Аз ги пратих

Зноят е нарастващ и пречупва
Агонично въздуха край мен

Толкова внимателно пристъпвам
Една любов да пазя във ръце
Без да я раня... до Теб да стигне/м/

:arrow: ПРОШКА НЕ МОГА ДА НОСЯ

[reinbow]

Пратих ти по сънищата любовта си,
Разпилях се със дъжда да те докосна,
От звездите светлината ти изпратих, във
Шума на водопади да ме помниш.
Късче от дъга за теб откраднах и на
Ангелите  дадох да я пазят щом
Нощта над ложето ти падне. На
Есента със цветовете нарисувах
Мечтите си за нашето завинаги и
Образът ти нежен в мене се събуди,
Горещи спомени по тялото ми стичат се.
Алени сълзи ръцете топлят,
Далече си, студени тръпки ме обличат,
Аз чакам те от толкоз дълго... моля те
Над птичката в сърцето ми смили се.
Останаха неизживени мигове
След времето, което отредих ме си, след
Ятото на чувствата отминали...

:arrow: ПРЕДИ ТЕБ НЯМАХ НИЩО

[I_Lov3_Him_Eternally]

Подарък от бели маргарити
Разпиляни по мокри поля
Едни красиви цветя увенчават
Дребни целувки закрити в пера
И там някъде далечна птица
Тромаво ще грачи, ще сивей
Едно послание, една мъченица
Бродейки къса мечти без да пита
Няма и думи, маргаритите гледа
Ясно живота и птицата гали
Мъртво ранена душата и скита
А как най-много иска да го забрави
Хванала бял облак тя да полита
Нищо не би и тежало
И сивата птица би спряла веч да сивей
Щедрост и мъдрост сърцето би познало
Отново ясно всичко се вижда
                                                             ... и хич не черней

:arrow: КРАСИВА Е ДУШАТА ТИ

[Lythenlaen]

К огато ми каза -
Р евнувам съня ти,
А з мислех, че лъжеш,
С ълзите си скрих
И бавно отминах.
В алеше, зъл вятър,
А баносови маски,

Е легичен копнеж...

Д алечното - близко
У гасна в очите.
Ш егуваш се - казах,
А ти не разбра -
Т ишината ме плаши.
А ко стане студено
Т оплината на устни
И згоря, изгоря.

:arrow: По кея плачат есенни листа

[небесносиньомомиче]

промъкват се есеннни мъглите
отлитат пак птиците с лъчите  
към далечната страна в която
е владетелка неизтиващото Лято;
ясно е небето над реката
посребрена е в клоните росата
листата са прошарени в позлата
а за зимата подготвя се гората;
чакат тебе сутрините мрачни и студени
а как би искал да са в слънце озарени
тялото любимите ръце да галят
есентта с обичта си да подпалят;
септември влезе през вратата
есента отново гони по кея там листата
не ли жалко, че видял си ти лъжата
и уплашен си избягал в тишината;
лице обичано и мило сам сега сънуваш
и може би за него тихо ти тъгуваш
с вятъра по кея бавно се разхождаш
таиш ли ти надежда или в залеза захождаш?
а тя? дали? или? истината знаеш само ти!!


:arrow: кулата на пясъчната предателка

[reinbow]

Миличка,
моля те промени си заданието!
Имаше цяла тема, в която помолихме да не се използват букви като Ъ, Й, защото почти няма думи, които да започват се тези букви