ИГРА: Акростихчета

[Zatoichi]

Примката на чуждия врат
Рани тежки причинява
И безсилен е тогава чуждия инат,
Мислещ си,че има ясна права,
Където няма нощи и мъгли
А всякога е бледна месечина,
Нарамила сияйните трели,
Ария сред приказна градина;
Че там илюзии са страховете,
Утопия на глупостта,
Желаеща единствено нозете
Да се спънат и сломят в прахта.
Виждат го сега очите и сълзят,
Раните се страшно чувстват,
Ала е друг на разума гласът:
Тъга и болка се единствено сънуват.

  Когато празна е стаята

[vanilla_g]

колко нощи в съня ми
отекващи думи на призраци стават,
горят надълбоко в ума ми
а следи от обгорено,след тях не остават...
тихо прокрадват се с мирис на нощ,
отнесена от нечии разбити мечти,

порязват в сърцето,сякаш е нож,
раните-няма ги,кръвта ги покри...
астрална проекция сега е лицето,
застинало пред изкривено огледало,
на капки се отичат право в сърцето
астрални парчета стъкло потъмняло...

едва виждам се-леко прозираща

със сапфиреножълти широки зеници,
тишината е крехка-бавно умираща
а мълчанието ми-скрито зад думи стотици...
ясно откриваща себе си в тъмното,
тихо прегръщам с ръце пак самотата... и знам, че
аз съм единствена... себе си истинска,искам само в отплата...

  СЪЛЗИТЕ МЕ ПАРЯТ И ПАК ТЕ МЕ ГАСЯТ

[{dulgokoska}]

Тъгите в очите не пеят балади
Редици от мъки не крачат със тях
И никога няма между другото падане
Борбата е стилна, различна, без прах
Утробите чакат за нови тъжения
Незнайни и знайни купуват билети
Антрактът е дълъг, но носи спасение
Лъщят ли тъгите, дъгите са цветни
Ъглите са пълни със стари надежди
Точки не слагат се в никои краища

От време разделно до свят след световете
Са модерни жените с ръце от терзания
Тихи и нежни, цигулкови струни
Акробатични въжета, конци или прежди
Напоени с копнеж по любов недолюбена
Анулирани блянове, лехи цветя, но без свежест

Без тъгите е черно и грозно до утрото
Една нощ без тях ще провал причини
Звездите ще паднат от липса на нежност
Гальовно ще легнат изтощени зори
Лаконични пътеки ще спрат да се търсят
А когато се случи, Армагедон ще късни
Само едно е красиво във случая
Една нощ без звезди
Нова тъга /красота/ ще роди...

  ПЕРКА И ПОКРИВ

[XpacTa_lavista]

Писано-недописани били
едно въжделение, една прокламация,
редовете-скрити игли
(кости от риба, и трън в вегетация).

А недоизстискан сок от лук
иронично се разлял по хартията...
Показност намирала се тук,
опасно тя се плиснала в тепсията...

Колкото и мощ да е набирала
решила, че е вече непотребна
и отново мир се възцарил в света,
ведростта-тя доста е лечебна.

    ВОИНИТЕ НА КАЛА

[DuDuHka]

Сигурна
Лоша или пък Добра
Ядосана
Просто е Тя!

Силно желана
Вълнуваща
Имаща Всичко
Доверие.. Страст
Единствена
Толкова истинска
Ето това е.. Просто
Любов!

Разтворени криле 

[{dulgokoska}]

Разбити са... по пода са разбити
Азбуките на моите дела
Забравени в добрите си разцвети
Тровещи със злото и греха
Въпреки човешките си багри
Отворените рани не сълзят
Различна съм - и горда, и страдална
Единствено сама ще си простя
Няма смисъл... няма нищо, нищо
И се лутам... лутам се по пода

Как боли, когато се разбиеш
Рисунките ти въглен ли пробожда
И пак си сам, и пак не те разбират
Лепнати, не стигат до очите
Едни прозорци само се надигат... моите, но не и със сълзите

  НАКЛАДЕН ОГЪН НЕ ВЕХНЕ ЛЕСНО

[reinbow]

Някога навярно ще успея...
А дали ще го дочакам този ден,
Който от далече ми се смее... в
Ляво на гърдите ми отново стене,
А отдавна искам този глас да спре
Да забравя, да поискам да живея...
Ето пак... крещи... крещи... къде да
Намеря миг, във който да успея
От истерията му да се спася…
Гледам, търся, но дори в
Ъгъла на моята душа
Няма спомен от преди...
Няма днес, ни утре, няма вчера...
Ето празен е живота ми... фалшив,
Вярвам ли, че мога да намеря там
Едничък спомен, но красив...
Хвърлям се в пороя от сълзи
Няма място тук за мен и него,
Ей сърце, недей да биеш... спри...
Любовта за тебе е химера...
Ето хвърлих болката на вятъра
Стига вече... искам нов живот...
Нова истина, да ми възвърне вярата,
От сълза да се превърна във любов...


  АНГЕЛ В МЕНЕ ПРОГОВОРИ

[me4tatelka]

А може би така е трябвало.
Неискана да съм за тебе аз.
Горчи ми в чашата от нашто минало.
Ехо в мен звучи. Удавен глас.
Любов ли бе? Такава ъгловата.
Във рамки никога. Неподредена.
Мога ли, кажи, да се превърна в непозната?
Едва ли... Душата ми е веч изпепелена
На кладата на нашето проклятие.
Една сълза. Само една за тебе ще пролея.
Прости. И забрави, че сме обичали.
Раните си със чернилка ще полея.
Oтричай ме! Казвай, че не е било.
Грозно е да вярваш във неистини.
Обичах те... Но всичко е изстинало.
Видиш ли ме някъде, ме подмини.
Отричам се и аз от тебе... Минало е...
Раните ще си останат незатворени.
Имал си ме. Имах те... Някога било е...
           В забрава потъваме... Тежки спомени...

  Душата ми е птица бяла

[{dulgokoska}]

Искра шампанско
Сладост на мехурчета
Кратка мисъл
Акапелен полъх
Малко свян

Длани са се сключили
А часовникът

Тече година нова
Е малко спрял

Всъщност е затичан
Иска повече да вземе /да даде/
Жена и мъж
Две длани се обичат
Акробатни стъпки
Меко канапе

Виси над всички
Седми небеса
Единствено Луната им е близо
Какви звезди в очите
И... душа

Душата друга за в стрелки избира...
Една надежда ги целува
Няма ден и нощ... а виждане, сбогуване...

  КАНАРЧЕ ПОД ВЪЗГЛАВНИЦАТА МИ ПЕЕ

[maimunkaaa]

Кажи ми ти
Аз ли съм виновна за това , че те боли ?
Не мога повече така !
А и мисля , че по - добре ми е сама !
Ръцете се разделят полека !
Че това е нормално за човека !
Ела и приятел ми остани !

По - добре ще е от преди !
От много време не се чувствах щастлива .
Да ! Някога бях доста дива !

Вървях и лъгах всички до един !
Ъгъла на стаята беше до един комин .
Защото дива бях ...
Ги водех там и с тях си играх !
Любовта е сложно явление !
А ти май си стоял на течение !
Върви целувай друга !
Не мен ! Аз ще съм сама !
Искам да живея !
Цялата любов сама да намеря !
А ти ,
Твоето щастие при друга търси !
Аз ще те помня с добро !

Мой беше , но не и в моето легло !
Илюзия беше това между нас !

Прибери се по - добре у вас !
Ела след време и ме погледни ...
Ела и миналото си спомни ! ! !


ЛЮБОВТА Е ДВЕ ТЕЛА И ДВЕ СЪРЦА В ЕДНО

[reinbow]

Лесно ли е да намериш пътя
Южно от сърцето ми поел
Без компас за вярната посока...
От къде куражът ти се взе...
Виждам смел си, но дали
Тази смелост ще ти стигне
Аз пред теб... след мене ти
Ето и следите си ще скрия, и
Дали тогава ще успееш с
Вързани очи да ме следиш
Един път знаеш се живее...
Тръгвай, че свещта ще изгори,
Есенния дъжд ще заличи в нощта
Линиите сочещи към оня бряг,
А когато не остане и една
Истинска следа към моя свят
Думите написани във тоя стих
Вземи ги после нарисувай
Една картина (запечатан миг),
Със който пак ще можеш да сънуваш. От
Ъгъла на времето си открадни
Рубинени целувки за забрава и
Цвете от нощта си откъсни от
Ангелски ръце погалено... Тогава
Върни се пак в началото на пътя и
Ето там, където си забравил
Душата си след мен преди да тръгнеш
Надежда ще откриеш (аз за тебе я оставих)
От нея тръгва твоята посока... Аз оставам...


  Когато от мен си далеч

[reinbow]

Нe знам съдба ли да го нарека,
А може би така било е писано
Минутите текат като река
Единствено остава ни написаното.
Редя ги думичките стих след стих
И в тях за теб душата си раздавам, и
Хвърлям се, и грабя всеки миг към
Теб да мога да се доближа, но
Ето времето безмилостно лети
Във вихъра му образът ти избледнява,
Дори и мислите по тебе са сами
Ужасно се страхувам да те нямам и
Моля се на времето да спре
И моля се да спра да те обичам,
Защото знам... не можеш да си с мен,
А любовта си как да я отричам...

Отново ще препиша този стих с
Безумните си чувства ще се боря
И ако някога те срещна ми кажи,
Че ти не си... прости ми... сбогом...

 Без теб ми е някак самотно

[GLaMoUr]

Бликат сълзи във очите,
Едва, едва си спомням що е радост.
Забравила съм даже дните,
Тези, в които дари ми наслада...
Едва ли пак ще те открия,
Боли от тази мисъл, адски много.
Мисля само как сълзите да скрия,
И не зная, мога ли да започна на ново...
Единствен беше за мене,
Нощите на теб посветих ги.
Явно желаех те денем,
Ключа към сърцето си, дарих ти.
А после ти си отиде, изгуби се...
Като сън прекрасен беше,
Само че събудих се...
Абстрактен зная бе съня ми,
Мога да го разбера,
Обаче как да те изтрия от ума ми?
Това не мога да го понеса...
Нима не си разбрал?
Обичам те и без теб ми е МНОГО самотно!!!

  Не мога друг да обикна

[reinbow]

Няма те… душата ми тъгува,
Една сълза за тебе ме гори,
Мълчанието вече ме погубва,
Остана спомена за твоите очи...
Гласът забравих как звучеше,
А ласкавите думи как ме топлят
Дори ръцете как ме галят вечер...
Раздялата е тежка, само вопли
Усмивката ми и целувките смениха...
Годинали е, век ли вече мина,
Дори не зная още ли съм жива,
А бяхме с тебе толкова щастливи...
Останало ли е от тази обич нещо...
Боли ме, болката изгаря
И тихо в мен убива още нещо
Къде си... ще дадеш ли малко вяра
На моето сърце останало без сили...
Аз тук съм... и те чакам мили...

  Дай ми още миг живот

[RAZLICHEN]

Да превземаш...можеш...
Абордажът е във твоята природа...
Йо-хо-хо,нахлуваш мощно...
Мислите оставяш без посока...
Иска ми се да ти вярвам...
От ръба да скоча във морето...
Ще изгубя свобода...и нека...
Ето,ще ти завещая и сърцето...
Мила ми е всяка твоя дума...
Искам да изпия стиховЕте...
Гордост,суета-със тази шума...
Жалко е,че пълним часовете...
Имаме по малко от надежда...
Вярваме по много във съдбата...
Още помня първата ни среща...
Тя ни следва...не в играта...

 ИМАМ ТВОЯТА НАДЕЖДА