ИГРА: Акростихчета

[{dulgokoska}]

Как да простя стъпалата си
Антрактът им кратко държи
Когато са къси в участъка

Ще бъдеш дупки, нали?!
Едни такива, прободни

Прилепи в тях ще висят
Реплики с зъби-самотност
И толко отприщенен страх...
Колкото крачките късат
Люти секунди на нощ
Юли проплака на пътя
Черен /от твоя разкош/
И толкова странно безличен

Толкова нямащ надежда
Отскоро съм също двулична
За мене самата. За теб съм
И крайно саката. Не стъпвам

Флиртувам с подскоци, а дупките
Искащи все да ме спъват
Лаят под мен
Малодушни сме

:arrow: ЕДНА КОСА И КРАЯТ ИДВА

[reinbow]

Ето пак се спуска нощта от
Деня ми остана искрица,
Нежна сянка,  лъч светлина,
Ангел ме погали с ресници.
Като нощница от нежно кадифе ме
Облече бавно тъмнината, а
С диаманти от далечното небе
Аз обших я. Стрък от тишината
И закичих в ляво (над сърцето).
Кротък лъч от сребърна луна
Раменете ми обви и ето,
Аз съм вече самодива... Тишина...
Ято палави светулки ме целуват,
Тиара от звезди в косите заблестя,
Иска вятъра със мен да потанцува.
Дишам, жива съм. Градина от цветя
В душата ми разцъфва тази вечер.
Аз съм истинска, а утрото е тъй далече...

:arrow: ИСКАМ ДА ТИ КАЖА, НО НЕ МОГА

[RAZLICHEN]

Искам да ти кажа,
Само разумът ми пречи,
Как сърцето ми се плаши от
Архива ни в куплети...
Мислите ме приземяват,а
Душата-птица волна...
Аз съм някой друг...изгрявай,
Там където ми е болно...
Искам да те нарисувам
Като половината от наше цяло,
А картината рискувам във
Живота да остане...в бяло...
Азбуката на сърцето
Ни подсказва...не със букви,
Остани между Земята и Небето,
Нека с теб да бъдем чудни...
Една ,,игра,,...
Мечти...и пак реалност
От думички,въпроси,цветове...
Грешим ли...огледално,
А след мечтите...накъде..?

СПОДЕЛЕНОСТ-ЛЕК ЗА ДУШАТА

[reinbow]

Сляпа утрин
Покрива земята,
От небето падат сълзи,
Дъгата спи и
Единствено вятъра
Лицето ми с нежност покри.
Ето шепне ми,
Някакви стихове
От далече ги носел за мен,
С трепет слушам...
Ти ли написа ги...
Луда обич разцъфна във мен.
Един само миг и
Крилете разпери ми
За теб със вятъра тръгвам сега,
А ти ме чакай
Дори и до мръкнало,
Утре за нас ще бъде деня.
Шампанското слагай
Аз вече пътувам
Ти и аз споделена съдба,
Аз и ти до края на света...

:arrow: ЗА ТЕБЕ ПТИЦИТЕ ВСЕ МИ ГОВОРЯТ

[RAZLICHEN]

Замлъкнаха думите,
А те ме държаха...да бъда...
Тъгата,по-страшна дори от куршумите
Е моята днешна присъда...
Белязан с мълчание
Е даже сънят ми,
Песен, дори в покаяние
Търси напразно денят ми...
Искам отново...
Цената няма значение,
Искам...твоето слово,
То ще ми бъде спасение...
Ела,нека птиците
Вият гнезда във косите ни,
Стихове,по-силни от времето
Единствено палят мечтите ни...
Малкото стига
Имаме миг безтегловност,
Грехът ни повдига,
Остават следи от виновност...
Виж във екрана...
Очите ми...те са..
Ръцете ти искам да хвана..
Ясно звучи във душата ми песен,
Твоя е..следва забрава........



ПОЗНАВАШ ЛИ СТИХИЯТА НА ЧУВСТВАТА

[MISTAKE]

П-реди си мислех , колко съм самотна,
О-собено щом не виждах теб.
З-ащо рещих ,че някак заедно,
Н-езнайно как ще продължим напред.
А-аз напук не се отказвах,
В-ървейки ,падах всеки път.
А-ти отказа се когато,
Ш-арките в живота си сменят цветът.
Л-истата падат всяка есен,
И-после пак и пак растят
С-ърцето ми, оприличава се на тъжна песен,
Т-ъжи ли то, е мрачен и светът.
И-пак разбра, че чувствата не са изстинали
Х-одейки по пътя пак отби се тук,
И-този път ръцете ми са се протегнали
Я-виж - пирона си намерил чук.
Т-ака рещили сме да продължаваме
А-трудностите са пред нас.
Н-али разбра ,че заслужаваме,
А-мин на тоя дето е със нас.
Ч-овек обича единствен път в живота си,
У-чител на сърцето няма, разбери
В-ърви напред и спри по пътя си,
С-човека, който те плени.
Т-ака било е и така ще бъде,
В-живота няма чидеса,
А-ти мечтаеше за друго,
Т-и не вярваше във любовта.
А-з показах ти какво е тя.


ТИ НЕ МОЖЕШ ДА ОБИЧАШ

[неземен]

ПРЕДЛАГАМ ЗА АКРОТО ДА СЕ ДАВА, ПОСОЧВА, САМО ПО
ЕДНА ( 1 ) ДУМА.
а не по ЦЯЛО ИЗРЕЧЕНИЕ.
Иначе се хаби време и пишат несвързани
глупости.
Става прекалено трудно и трудоемко.

напр. ЗДРАВЕЙ.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

ОТНОСНО БУКВИТЕ "Ъ", "Ь" И "Й" В ТЕМАТА ИГРА: Акростихчета

Моля всички участващи, вземете под внимание коментарите на reinbow. Избягвайте подаването на думи и фрази, които съдържат тези букви, защото единственият начин да се избегнат тафтологиите е да се избягват или игнорират буквите, което не е желателно за стила. Който има желание да напише акростих по зададена фраза, съдържаща "забранените" букви, има пълното право да я измени, но така че да запази смисъла и да не се отдалечава от идеята на предишния, както е направила reinbow.



ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА неземен:

Ограничаването, което налага една-единствена дума при съставянето на акростих, осакатява неминуемо идеите. Съществуват толкова много стихотворения в този стил (включително и в темата), които са достатъчно смислени и разчувстващи, че да си заслужава да ги прочетеш. И не на последно място - ако не можеш, не си задължен да пишеш. Накратко: предложението се отхвърля.


На всички: успех в писането! Дерзайте!

[Lady_DiSaSteR]

Тъга единствено в съзнанието
Иняколко минути тишина
Нежността останала в думите -
Една едничка самота
Момче, момиче-раздвоени
Останали на светофар червен
Желаят миналото време
Единствен шанс да им даде
Шамар ли има за замяна?!
Далечна,глуха пустота?!
А,колко близо можеха да бъдат само
Обичта им бе съдба
Безбожно им е вече всичко
И сиви бъдещите дни
Човек не е човек когато е самичък
А малко късче от парче в
Широкото потънало в облаци небе!


=> Харесва ми да си до мен

[^_^]

Харесваш ме нали?
а не го покзваш ти уви!
рева и тъжа аз за тебе
единстевната ми любов си ти.
Слънцето изгрява сутрин
вярвам, че обичаш ме силно ти,
а какво ли смяташ да ми кажеш:
мисля си, че днес ще вали!
И аз така оставам тъжна
докато дъжда вали
аз надявам се
сислно, че ще ми признаеш
искрено и много мило, че обичаш
да ме гледаж как ти се усмихвам,
обичаш ме, когато ти се сърдя
мислиш си за мен, когато тъй дълбоко хъркаш
единствено луната виждаш и си мислиш
няма да те оставя сама дори и в най-голямата беда!

:arrow: Кого обичаш ти

[{dulgokoska}]

Когато стопиха се бледите свещи
Отекна във стаята ми пустота
Гола почувствах се. Въздухът леден
Отвори, поскърцайки, празна врата

От която си пазех и дните, и нощите
Болките, мислите, чувствата, верите
И да не искам... вечно възможно е
Чужд да се чувстваш, нищожен и беден
А съм се клела /пред себе си/ винаги
Шапки да слагам и маски да нося

Толкова често била съм ранима
И толкова рядко - наистина боса

:arrow: КАРАМ КОЛЕЛО, СПИРАЧКИ НЯМАМ

[reinbow]

Колко отдавна беше, когато
Ангелът в теб ме обичаше лудо,
Рози омайни цъфтяха в душата ми,
А любовта ни бе истинско чудо.
Мисля днес сред студените вещи
Как и кой ни открадна мига, а
Онези сенки мрачно зловещи по
Лицето ми с нокти дерат.
Един миг ми остана за спомен
Лунна нощ с кадифено небе,
Онзи трепет в душата бездомна
Стене тихо и пита... за теб...
Пръсти ледни сплитам в молитва,
Искам само да спре да боли тази
Рана в сърцето пробито...
Аз съм тук, но сама съм (уви)...
Чувам само как свещите стенат
Кротко гаснещи... стон... тишина...
И не вярвам, че пак ще намеря
Някой друг да ме сгрее в нощта...
Яд и лудост се блъскат в душата,
Миг последен (на теб подарен)...
Аз умирам (разкъсах крилата), една
Молитва последна... За теб...

:arrow: МИСЛИТЕ ЗА ТЕБ МЕ ПЛАШАТ

[savkom]

Минутите се нижат бавно
И сякаш времето назад върви
Сълзите ми се стичат само,по
Лицето ми с размазан грим
Изстинало към всеки и към всичко...
Тъжен спомен,е тялото покрил,
Единствено за стимул на кръвта
Минаваща по вените ми за последно
И бавно тя променя си цвета.
За кой ли път сърцето ми умира
Аз моля се,да няма следващ път...
Тъмна сянка,за първи път
Е очите ми закрила.
Болезнен стон раздира ме,
Минаващ през гърдите ми,като трион.
Едва ли ще дочакам аз отново
Пронизващата ме в мозъка сирена...
Лекарят с треперещи ръце...
Амонякът му,опитващ се да ме съвземе...
Широките му длани върху мен,
Атакуващи гърдите ми...
Тръгвам си и този път не можеш да ме спреш!

:arrow:ЦЕЛУНИ МЕ ЗА ПОСЛЕДНО

[reinbow]

Целият свят ще ти сложа в краката и
Еднички за тебе ще светят звездите, в
Летни нощи за теб ще изгрява луната, с
Утро бяло ще почват и дните ти.
Няма сила, която да спре в мене тази
Истинска, луда любов (като в приказка),
Може (може би) само онази с
Един замах дето спира ни дните. Но
За нея не искам днес да говоря,
Аз съм жива и дишам. С разперени длани
Прегръщам теб и със тебе живота.
Отвори си широко очите, повярвай...
Само истинска обич така преобръща
Леден дъжд във сЪлзи на щастие и
Единствено с нея пролетта се завръща.
Дишай... С пълни гърди поеми я...
Нарисувах с целувки в сърцето ти
От любовните багри... магия...

:arrow: НАРИСУВАХ ТИ ПРИКАЗКА

[sim4y]

Н аивна явно съм била
А за теб не съм била една
Р евнувала съм те уви
И скала съм те дори в смелите мечти
С ломена явно си ме искал
У важението си подтискал
В ажна бях ти, но преди
А сега ненужна може би...
Х аресвах те, рисувах те


Т ялом и духом но сега накъде?
И скала съм те в реалност

П реди Тя до тебе да се добере
Р азочарованата май съм АЗ
И зползвал си фалшиво "нас"
К азвал си думи, лъжи
А искала съм теб да те боли
З аклевам те
К ато скитник да си ти
А аз щастлива без очите ти...




ТИ МИ ИЗНЕВЕРИ