ИГРА: Акростихчета

[lepidopteria]

Вечерта е загадъчна -
Еротична, ухаеща,
Човешки порядъчна,
Енергична, ругаеща,
Разцъфтяла трогателно,
Топло погалваща,
Афтентична ваятелка

Ексклузивно разжалваща...

Закъсняла любовница,
Алено скрила очи,
Гальовна гальовница,
Аплодирана от звезди,
Дълбоко законспирирала
Ъглите на душата си,
Чародейката игнорирала
Ненужните на телата ни
Атрактиви не позволени...


престори се, че си тръгваш

[reinbow]

По изгрев се събудих от студа,
Ръцете ми трепереха от болка,
Едно съмнение в душата ми се свря
Самотно... и потъна на дълбоко. От
Тишината в стаята ми се доплака,
Отрониха ми се сълзите, без да питат,
Ръцете заопипваха във мрака, но
И следа от тебе не намериха. Извиках,
Сърцето ми се сви на малко зрънце.
Е, сбъднаха се страховете ми от вчера,
Че с първите лъчи на утринното слънце
Единствен спомена за тебе ще намеря.
Събрах остатъци любов и трепети
И със завивките измачкани загърнах ги,
Тъй може би ще ги спася от времето,
Разрухата и бъдещето в мрак обгърнато.
Ъглите на пространството са празни,
Горещите лъчи не ме достигат,
Във въздуха след тебе няма щастие,
А можеше да сме щастливи винаги. Ала
Шегите на съдбата са немирници...

КЪМ СЪНИЩАТА ТИ ПЪТУВАМ

PS: Ако не ви харесва присъствието на толкова много Ъ в моето задание, за СТОТЕН път моля, да се съобразяваме с употребата му!!!

[womanly]

Минзухарите се събуждат от зимен сън,
Очите греят, усмивка плъзва на вън.
Лъчезарна е цялата ми душа,
Излъчваща топлина и светлина.
Това слага началото на Пролетта.
Видимо всичко разцъфва и огрява Любовта.
Ах, каква чудотворна сила имат тези цветя.

Нощно видение

[defiant_spirit]

Нощен блясък в тъмнината,
отразен от твоите очи,
ще пробуди сетивата,
нежно снопче от лъчи.
Огън от искра ще пламне,
вятърът да веЙ дори
и да ва'ли чак до пладне,
двама с тебе ще горим.
Едем, не е място зная,
натам обаче устремен,
истинска да си - това е раят,
е ще дойдеш ли при мен?

:arrow: Истинска ли си

[lepidopteria]

Истинска ли си, попита ме веднъж,
Свел сдържан поглед в земята.
Ти търсеше пътека, като всеки мъж,
Искаше с това да разбереш жената.
Но отговор така и не получи мисля -
Със сто въпроса отговорих ти, нали?
Как пред чужд душата ще разлистя?
А трябва ше да кажа ДА, преди да заболи....

Лицето ти в очакване повехна, помня,
И важен беше отговора ми за теб.

Самотно тръгна си – пробита стомна -
И аз останах с отговори подир теб....

:arrow: И ВАЛИ ЛИ В ДУШАТА ТИ СЕГА

[defiant_spirit]

Идвай! Стига се оплаква!-
Викнах тихичко на глас,
Аз отдавна те очаквам,
Любовта ще спре при нас.
Има време, ала идвай,
Листче цветно ми прати
И във него ме попитай,
Вярвам ли във "аз и ти".
Думи нежни кат изричаш,
Убежище е твоят плен,
Шепни тихичко, че ме обичаш,
А останалото остави на мен.
Трудно ще е да, но зная,
Афродита е добър другар,
Тя ще ни покаже рая
И за миналите рани цяр.
Стига се оплаква!Идвай!
Ето, ти почти си тук,
Гледай мен и се усмихвай,
"Aз и ти" да го превърнем в звук.


:arrow: БЕЗКРАЕН ЗВУК

[reinbow]

Близък спомен трепна ми в душата
Ехо от отплувал скоро сън,
Звън на счупено разкъса тишината,
Капки самота посипаха се вън.
Розите във вазата умират тихо.
Алените им листа шептят тъга.
Есента почуква на прозореца и скрито
Някъде във ъгъла проплаква любовта.
Зимно ми е... тихо през вратата
Влиза самотата у дома,
Утрото не носи светлината...
Как света без тебе опустя...

НОСИШ СВЕТЛИНА В ДУШАТА :arrow: