ИГРА: Акростихчета

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Пиперливите ми, силни думи
Обръщат света ти ужасно.
Дъното на сърцето ти е черно.
Скъса се плътта ми. Нямаш място.
Като вятър поривът премина,
А бях толкова сляпа довчера,
Че утеха ми беше. Пък си замина,
А аз разкъсана от студ треперя.
Не се връщай. Аз вече платих цената.
Есента свърши. Зима вече чука на вратата.

:arrow: СИМФОНИЯ

[{dulgokoska}]

Само погледни ме
И ще се усмихнеш
Мъничко от мен ти подарявам
Фойерверки пъстри
От сапун мехурчета
На своя ред върни ми и ти обещавам
Идентична радост, искрена и пряма
Яростта отхвърлям, да сме усмивка цяла

:arrow: КАТАПУЛТ

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Как ще ме обичаш ти такава?
Аз не умея /като тебе/ да лъжа.
Трябва ли да моля за пощада?
Аз сама ли въжето на шията си да вържа?
Пак ли трябва да разчупвам леда?
Уморих се. Всеки път толкова горчи.
Лицемерието и лъжата така болят...
Толкова чернилка ми донесе ти...

:arrow: МАСКАРАД

[RAZLICHEN]

Мога ли да те позная?
Аз не съм магьосник.
Скрита си в началото и края!
Към средата си въпросник.
А не знам кога започва,
Римата да заразява.
Антивирусна програма трябва,
Да си аз поставя.

:arrow:НОСТАЛГИЧНО

[{dulgokoska}]

Навярно мога да се дам
Опряла лакти на колене
Само малко тук ще поседя
Тъкмо и ще те погледам
А сетне, права и готова
Леко ще се понеса напред
Галопът ми ще е отровен
И смазващ благия поет
Чайно време ще ме стигне
Някой ден, някой ден
О, тогава пак ще стана мен

:arrow: РИТУАЛ

[XpacTa_lavista]

Руните свещени прочетох без очи.
Изобразени в духа ми оставиха следи.
Траурни маршове дочух без слух.
Ужасните тътени ме направиха сух.
Анимация детска се създаде без четка.
Листата пожълтяха под твърда подметка.

ИЗВОРЧЕ

[{dulgokoska}]

И когато се връщаш при мен
Забранявам да бъда тешена
Въобразявам си всеки момент
От зората до нощна беседа
Риторично се питам "Защо?!"
Често си мисля за мене
Единствено зная, че Аз... Имам гордост, различна от его...

:arrow: КОЛКО МАЛКО ВЕЧЕРИ

[XpacTa_lavista]

Колко малко вечери
облечени в радостта
легнали в сърцето обречено
кръстили в чест лудостта
огън и вода са събирали
минали през стени и огради
алено-сини се сбирали
лъщяли в красивите сгради
Колко са малко, но много
обич завили грижливо
возили в малка пирога
едно-две сърца срамежливо
Често ума са омаяли
ефира до кост променили
рискове в страх са изтраяли-
имам ли, Господи, сили?

:arrow:   ПРОБУЖДАНЕ

[{dulgokoska}]

Приказките минали са вече
Рапунцел, Пепеляшка и Заспалата
Оставили са само смели свещи
Борещи се с липсата на вярата
Успокояващи, че всичко е възможно
Жадните с надежди напояват
Да бъдат сити в гладните си нощи
А промените... на кино ги предават
Не е важно дали ще ти се случат
Единствено, когато в сън се луташ...

:arrow: КРИВА НА ПРАВОТАТА

[XpacTa_lavista]

Клатят се безспир везните
реките меандри обичат
има и сено в косите
в чупките на мед приличат
а накрая на покер залога
не звучи им въобще изкривено
анулиран от тихата дрога
породила небето внушено
революции раснат в тъгата
алебарди сега построени
в цяло пак събрали мъглата
от вечерното минало време
тътен лек утежни пируета
а на линии всичко излади
той затърси душата си клета
акостира във райски ливади.
:arrow:  ПАМУЧЕН КИЛИМ

[{dulgokoska}]

Празнични дни повличат крака
Акции предприемат
Мънички стъпки в големи ядра
Убили не две-три поеми
Чакане бодро със сила в ръка
Еднакво у всеки не чака
Няма подробности в тези уста

Как би могло да очаквам
И деловите, и другите там
Лелеят мечти за могъщество
Иначе казано, сам си несам
Може би има и връщане

:arrow: КОРИЧКА ЖИВОТ

[XpacTa_lavista]

Кално се палеха дните
огрени от слънчеви пещи
рисували песни звездите
изпотени във мисли горещи,
честни и малко настрити
коричка с живот подсладили
а в музика ръцете измити
житейския път подредили
и имане в немите речи
в щастлива от малко гримаса
обичам го този надежден
титанен орфеев проблясък.
:arrow:ЕСЕННА МИЛОСТ

[{dulgokoska}]

Ехтежи по дните пълзят
Със спомен за мислени нощи
Една изненадваща смърт
Навярно премного тревожи
Навярно боли кат пирон
Атакувал накриво Добрия

Малко среднощен покой
И никакъв шанс за заспиване
Лоялните нямат спокойствие
Отнасят го първо на гроба
Само че питат безпомощни
Там спират ли чужда тревога

:arrow: ЖЕРТВА ПРЕД ПРАЗНА ДУША

[Афродита]

Ж есток си и сред пурпурните ласки ...
Е дно от всичкото - избра си сам ...
Р еших да дойда - май не ясно ...
Т ревогата ти разпръскваше хората от там...
В ярваше, че само чувствата ти могат ...
А нгелите в мен да претворят ...

П реди да тръгнеш ...
Р азиграй отново ...
Е дна от чистите ти истини ...
Д онесла болката на този свят ...
И зживей за миг живота ...

П рез стъклените мигли погледни ...
Р азказах ти приказка за сбогом ...
А дори не трепна пред моите сълзи ...
З агледа се в далечната постеля ...
Н е съм от тези ...
А налогът ти звучи ...

Д ойдох ...
У бих те ... и си тръгвам ...
Ш епнех с нежност  ...
А ти изхвърли ми багажа - оставащите капки дни ....

:arrow: Угризения от сбогуване  

[{dulgokoska}]

Утре ще е друга воля
Гарван в пръст ще се всели
Радостта на много хора
Инато да опропасти
Запее ли... ще има битки
Една душа ще се души
Няма волност за политания
И няма кой да я държи
Ясен месец и мъгливо слънце

Откакто си протегна
Тежките криле от въдух

Силно напоен с невера
Бил петел е, бил е щъркел
Отмина времето му вчера
Гарван ще е, плът и кръв
Увлечен в пир, почерпен смело
Виното не е горчиво
А лепне, като че сироп
Никога не си отива
Елегия в числото СТО

:arrow: ПРИМКА НА ЧУЖД ВРАТ