ИГРА: Акростихчета

[Wildest Gaiety]

Как да заспя,
Ако те няма?!
Ти си отражението на моето
Аз, залято от морето,
Фарът в нощта,
Ангелът на съня,
Любовта...
Как да заспя,
Ако те няма?!
Ти си ми морфина.

Никога отново няма да те видя...
Ангелът на Луцифер от мене те отне!

"Нас" свърши се...
Обичта и болката
Ще парят само моето сърце!
Ти си тръгна с катафалката
А аз останах в ъгъла вечно да тъжа!

ПЕСЕНТА НА УМА

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Пея песен...
Есен
Сега настана
Ето,че пак те няма.
Никога не дойде
Така и любовта ми не прие
А аз силно те обичах

Никога любовта не отричах
А какво донесе ми ти

Усмивка не,единствено сълзи
Моля те,не ме измъчвай вече
А стой от сърцето ми далече.

:arrow: СЛОЖНА ВИКТОРИНА

[Wildest Gaiety]

Силен вятър в мен вилнее,
Леденее
Обичта към теб.
Жарта
На любовта опитва се безуспешно да сгрее
Айсберга.

Вина ти нямаш.
И аз също.
Краят наближава.
Търсиш изход!
О, мили, смисъл няма.
Решаваш трудничка задача
Иска ти се да успееш...
Но е вече безполезно с дъх любовен
Айсберга да грееш.
  С твърде сложна викторина се захвана!

Измислен Рай

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Изкуствен е светът,в който живея
Замръзнаха устните,не мога да се смея
Мигом щом отиде си от мен
И попаднах аз на самотата в плен
С изнемощели ръце се моля
Лицето ти от съня си да прогоня
Ехти гласът ти в ушите ми
Нощта измести дните ми

Рани сърцето надълбоко
Аз издигнах те на пиадестал,на високо...
Йод за раните не намерих
щастието отново не уцелих...

:arrow: АБСУРДЕН СВЯТ

[Wildest Gaiety]

Аз пепел съм от изгорели листи,
Болка от стаени мисли.
Сирени на тревога вият във сърцето,
Удар от пореден изстрел се заби във него...
Рана на несъвместимост
Душата ми е,
Едей, но адов,
Не се котирала във този свят-абсурдност.

Самотно студени импресии
Вият се около нематериалното,
Яспис черен от претопени маски
Травестира в мен момичето!

:arrow:Предходен живот

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Помниш ли отминалото щастливо време
Раните ми до една с любовта ти излекува
Ето,че сега няма кой ръката ми в своята да вземе
Ходя по света черен и душата се страхува
Отиде си завинаги щастието заедно с теб
Дните почерняха...Тягостно текат...
Ето,че сърцето ми покри се с кора от лед
Нощите самотни в тъмното ще ме предадат

Живот ли се нарича това мойто
Или просто съществуване жалко?
Видях спасение в сърцето твойто
Обичаше ме,но защо за толкоз малко?
Тъгувам в деня студен и моля се отново да си до мен...

:arrow: УГАСНАЛАТА ИСКРИЦА

[Wildest Gaiety]

Утрото с димащо кафе започва.
Гори изгрева като огънчето на цигарата.
Алказалцера в чашата вода се разрежда.
Счупените чаши от снощи
На пода още стоят
Аз ли пак трябва да чистя?
Луд купон завъртяхме
Аз и самотата...
Търсихме утеха в
"Абсолют"-а!

Изпихме цялата наличност...
Садизъм
Към крехкия организъм!
Рано е още,
Имам нужда от коняк обаче.
Цигарата изгоря, искрицата съпротива и тя.
Аз пак чашата надигам и глътка самота отпивам.

:arrow:ОБЛИЧАМ САМОТАТА

[NeMogaDaPisha]

Отново будя се със мъки,
будилникът все по-силно звъни.
Леко в главата ми нещо кънти.
И от леглото най-после ставам.
Чай си наливам и печката паля.
А и леко котката галя.
Мърка тя с задоволство голямо.

Само котката галя-вече час.
А някой звъни на звънеца във нас.
Може би е гаджето.Или пък не?
Отварям вратата да разбера поне.
Тогава с виждам с изненада голяма,
Анна-една моя приятелка голяма
Тогава се очудих,защото я бях видял за последно преди година в метрото,
А тя без да каже нищо,се съблече и полаза тялото си пищно

:arrow: Пълна Тишина


Сори за правописа и че е малко тъпичко ама го измислих за 5 минути.
Аре лека нощ.

[Wildest Gaiety]

Потъвам във мисли...
Ъглите зловещи на
Лудостта ми
Нравствено някак си
Апелират за свобода...

Тик на съмнение,
Истерията във мене...
Шепот отправят
И тишината пълна развалят.
Не искам да си отива тази лудост...
Аз само чрез нея усещам, че живея!

:arrow:ЗОВ ЗА ПОМОЩ

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Зова ми сякаш ти не чуваш
Обичаш ме или се преструваш
Викам и с все сили крещя

Загубих пътя към дома
А ти къде си,любими

Правилния път покажи ми
Обичта ми прочети в очите
Минават тягостно без тебе дните
Ощети ме съдбата и страдам
Ще намеря ли сили да не се предавам?

:arrow: МОРФИНОВА ИНЖЕКЦИЯ

[Wildest Gaiety]

Мирис сладострастен на парфюм
От теб се носи.
Разкопчаната ти риза
Фаша шоколадова разкрива.
Искам да те вкуся,
Но не трябва...
Отрова си ти...
Вкусна зависимост без
Антидот.

И все пак искам да те вкуся!
Няма толкова да навреди
Жаждата си с глътчица да утоля....
Ерзац сега ще бъде всеки друг,
Колкото и хубаво да
Целува!
Инцекция антидот
Язе се нуждая срещу морфина!...
                                                          но няма!

:arrow:отлитащ на сън

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Отлетя
Топлото
Лято
И ти с него си тръгна...
Тъгата ми дали разбра?
А дори и не се обърна...
Ще ме търсиш

Някой ден,
Аз обаче ще бъда далече

Светът ти ще бъде студен,
Ъгълът не ме приютява вече
Някой ден,ще бъде различно...
...на кошмар всичко без мен ще е прилично.

:arrow: ПАРАХОД В НЕБЕСАТА

[Wildest Gaiety]

Политат мечтите...
Ах, дано да те стигнат!
Разказ искат да ти разкажат -
Абсурда ти да ти покажат.
Хвана си живота и си тръгна пак,
Отново,
Дори не каза Сбогом.

Високо в небесата самолетът ти сега лети и го гонят моите разбити мечти...

Не каза Сбогом, защото ще се върнеш, нали?
Е, мислиш ли,
Безпрекусловно, че трети път ще те приема?!
Евалла на глупостта!...
Самолетът ти голяма преднина набра.
Авиаторът на парахода ми "Мечти"
Темпото забави и
Акостира върху облак Алтернатива,
                             понеже любовта от борда изпадна!

:arrow:Роклята на Фантазията

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Рисунък с
Оттенък
Красив...
Люляков цвят на тъгата...
Ясно виждам света сив,
Тъгата...
Ах,защо не мога?

Не мога да те забравя...
Аз ти казах "Сбогом"...

Факт е...Но какво друго бих могла да направя?
Абаносовите ти очи
Никога не ще избледнеят в сърцето
Тъгата е жестока... и боли...
А аз търся те сред
Звездите на небето
И мисля си в този час
Явление красиво ли е любовта?
Тогава защо това се случи с нас?
А защо не намерих радостта...?

:arrow: СКРИН С НЕОСЪЩЕСТВИМИ МЕЧТИ

[Wildest Gaiety]

С шепи ровя пясъка,
Копая с
Раковини.
Искам дупка да направя и да скрия там
Неосъществените си мечти.

Скрин си имам с мечти неосъществени и неосъществими...

На пясъка горещ
Една сълза падна
От болката, че се сбогувам със своите провали
Стрелката 20 градуса показва на
Ъгломера на успялостта,
Що в живота съм постигнала.
Едната сълза вадичка
Стана, оттичаща се в морето.
Тези студени, солени
Вълни пълнят дупчицата ми.
И пак на ново я копая с
Мечтите си да се разделя...
Искам или не?!

Мечтите си не ще осъществя и вечно да ги пазя!...
Есен, зима, пролет, лято
Часове, дни, години
Те изтичат като потта от мойто тяло-
Излишни, мръсни, непотребни...неосъществени, неосъществими!...

:arrow:поезията на сърцето