ИГРА: Акростихчета

[maryel]

Потапям се в тишината злокобна.
Отпивем глътка болка, преглъщам самота.
Мечтите си изгубих ги в нощта.
Една по една умират сега.
Няма спасение, няма надежда, само тъга...
Откакто си тръгна времето спря.
Сърцето ми цялото в рани тупти едва.
Ти ме беляза остави свойта следа.
Агония, болка по мен се четат.
В очите ми -сълзи, в ръцете ми - кръв.
Ярка, чевена, снега разтопи...
Шепот на ангел край мене ехти.
Следите ти вечни опитва да заличи.
Лъжите, сълзите...мечти...руини...
Единствено скръб и разруха остави ми ти.
Душата ми вече е мъртва и ангел не ще я спаси.
Иди си, не искам от тебе следи...

Искам да чувствам

[{dulgokoska}]

И както казах
Силен е валежът
Котвата се удря във надежда
А отвътре
Мъчно се нареждат

Думи /изтъняли като прежда/
А отвътре

Чува се от пясък
Утрото изронено до болка
В моята душа
Самотни крясъци
Ти не знаеш, ти не можеш толкова
Вън да си
А вътре да прегръщаш
Моята душа... на две прекършена

:arrow: СИНЕВА

[GLaMoUr]

Сякаш беше вчера,
И дните сливаха се с нощите в едно...
Не беше толкова отдавна, но
Едва ли пак ще се повтори то...
В нас останаха децата...но дълбоко,
А днес...сбогувах се с момчето синеоко...

:arrow: ПОГЛЕДНИ МЕ

[reinbow]

Получих най-голямото богатство,
Отвореното ти сърце да ме поиска,
Годините на мрак и на пиянство
Любов невиждана да ги изчисти.
Единствена да съм в ръцете твои,
Докосването ти да ме събужда сутрин,
Нощта ми да превръщаш в полет
И да посрещам всяка нова утрин в
Мечтание магията да няма край
Една любов като вселената... без край...

:arrow: В ПОГЛЕДА ТИ СВЕТИ ЗВЕЗДА

[lepidopteria]

Вперил очите си в мене,

Подпрял главата с ръка,
Очакваш нещо да кажа -
Горчивата истина или лъжа.
Летят моите мисли наяве
Една по една  - като оси
Да жилят отново готови
А мълчаливо очакваш ме ти

Твойто спокойствие ме взривява
И поклащам нервно глава:

Стига с това успокояване
Вените ми ще се пръснат сега!
Едните пусират, други горят.
Ти просто ме гледаш наивно
И търсиш причината за това.

ЗА ТОВА се оказва дълбоко
Вкоренено в нас си признание:
Единият живее все на широко
За другият остава само мълчание...
Да, време е циркът да свърши,
А аплодисментите ще са стенания...


ЗАБРАВИ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ МИ ДУМИ

[reinbow]

Здрачава се и тишината ме обгръща,
А лунната пътека стъпките ми мами,
Болезненото празно във душата се завръща,
Ръцете ми студени са, а теб те няма...
А само ден преди щастливо се усмихвах и
В топлината на прегръдките ти се стопявах,
И мислех си, че нищо повече не искам,
За мене бе ти вселената ми цяла...
А днес светът ми се разпадна с трясък,
Парченцата от мен (разбъркан пъзел)
Отнесе на далеч на гарваните крясъка,
Сълзите ми от отчаяние премръзнаха и в
Ледени потоци по лицето горят и
Ехото в душата ми заглъхва... Не вярвам
Да дочакам светлината и розата
На утринното слънце... Дарявам ти
Изгасналата си усмивка за сбогом и
Тръгвам по пътеката сребриста,
Една следа единствено да ти напомня за
Мене всеки път луната щом избистри
И разпилее по ръцете ти магия.
Дано тогаз сърцето ти да трепне от
Унеса да те изтръгне, да изтрие
Мъглата от очите заслепени
И пак да си ми цялата вселена...

:arrow: ДИВОТО В ДУШАТА МИ ЗОВЕ

[RAZLICHEN]

Далеч си...
И е близо вече края...
Възкръсването няма земен стадий...
Отрече се...
Това не исках да призная
От думите,които правеха ни млади...

Вали в
Денят ми слънчев...
Усмивките бродират отчаяние...
Ще ми простиш ли...
Аз не съм по-смъртен с
Това,че се обричам на мълчание...

А сега
Мигът е натежал от
Истини за наше време...
Запали
Огънят...сега осиротял и
Въглените стават бреме...

Ела...да споделим от тишината...

ЕЛА...ДА СПОДЕЛИМ ОТ ТИШИНАТА

[dukessa]

Един от празниците наближава,
Любов и радост предвещава.
А който влюбен е - прощава,
Да не търси грешки обещава.

А този празник е на влюбените ден –
Свети Валентин е твойто вдъхновение.
Повече се зареди със настроение.
От стрела любовна ти си поразен.

Дори понякога да мислиш
Един самотник че си ти.
Любов дарявай и опитай се да преосмислиш
Идеята за празника – иди се весели.

Много влюбени очакват дар
От любимия си – нежно цвете.
Там в душата тази жар
Тя изгаря, но не я гасете.

Искам да съм там, където има
Шум, веселие и приятели добри.
Искам нощ незабравима,
Нощ безкрайна със купони до зори.

А сега достигнах до прозрение -
Ти си мойто вдъхновение:
Аз написах туй творение.


Валентин

[reinbow]

Времето е спряло над реката,
Ангел се оглежда във водата,
Лек ветрец разбърка му косите,
Ехо палаво премина през тревите,
Нежно ангелът го улови с ръце,
Тихичко прошепна думи две
И го пусна с вятъра към теб да полети в
Нощи тихи за любов приказки да ти реди...

:arrow: СНЕЖНА ПРИКАЗКА

[RAZLICHEN]

Сънувах твоя свят,
Невидим за умората на дните...
Едно отплаване...без бряг,
Живот погребал суетите...
Написан от мечти с
Антични чувства хранен...
Пристъпвам в твоите следи,
Рисувани по памет...
И виждам цветове...
Красиви като края...
А може би е чудо,
Забравил земния си корен
Като нощна пеперуда
Аз търся своя...огън...

ВЯРВАШ ЛИ В ЧУДЕСА

[reinbow]

Вървя по път потънал в кал и
Ято гарвани ме следват с крясък,
Ръцете свити във юмруци... гняв
В душата се разбива с трясък.
А има още много да вървя
Шумът на ятото разкъсва тишината, в
Лицето ми забиват се пера
И черна кръв попива под краката ми.
В очите вятъра сълзите изсуши и
Чувствам силите ми как полека гаснат,
Усещам миналото във устата да горчи
Днес спрях да вярвам в чудесата.
Един от гарваните спусна се към мен,
Със нокти от стомана ми отне сърцето,
Аз пак загубих битката... сега съм в плен.

:arrow: БЕЗЛУННА НОЩ

[RAZLICHEN]

Бездънна пропаст...нищо и
Ехото залута се бездомно...
Застивам...вече и не пиша,
Липсват думите,долитали свободно...
Усмихвам се на дявола,
Нали сме вече дружки...
Не ме обича вече вятъра,
А слънцето зарадва се "на ужким"...

Не питай...
Още ли те вдишвам...
Ще те излъжа,с вярата излишна...

МОЛИТВА ЗА ОБИЧ

[me4tatelka]

Мътно виждам те във здрача,
Обгърнал целия ми вътрешен покой.
Любима май не съм ти вече. (Плача.)
И ти отдавна (чувствам) не си мой.
Тревожи ли те факта, че се будиш
Във други нечии разплетени коси?
Аз никога от мен не ще прокудя

Зелените ти бляскави очи и
Алените устни все ще помня...

Обичахме се с теб? Нали?
Бисери търкулват се във тъмнината...
И много, адски много ме боли,
Че исках теб. Но Нас не искаше съдбата...

:arrow: Ще танцуваме ли

[RAZLICHEN]

Ще танцуваме ли някога...в
Едно море от блянове...да си
Тъгуват Времето и Дявола,
А Самотата да си прави други планове...
Не съм, не бях, ще бъда и
Цветовете ще рисуват само обич,
Усмивките ще са на устните присъда,
Във твоите очи и Слънцето ще ми говори...
А песента на цъфнало кокиче
Ме гали и подсказва още...
Едно момче с едно момиче
Летят не само в сънищата нощем...

ИДВАШ ЛИ...ЗОРАТА ЧАКА...

[неземен]

И да дойдеш няма за какво.
Дори и Господ ни е с теб отписал.
Виждаш нашто време е прошло,
а аз за тебе нямам мисъл.
Широко ти е теб около врата
личи ти още по лицето свежо;
и още си робиня на страстта-
затуй раздялата е неизбежна.
О знай, обет ще давам аз сега
расте у мене вярата във бога,
а ти вакханка, жрица на нощта,
такава си винаги била; страстта,
чаровна е и днес за тебе много.
И чака ме манастира мен и аз
кадето и да ида за това си мисля.
А няма да ни има мене, тебе, нас,
от всичко светско съм се веч отписал.

Вечерта е загадъчна