ИГРА: Акростихчета

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Усмивката ти страшно ми липсва,знай...
Не предполагаш ни най-малко как боли...
И дойде бързо нашия тъжен край...
Живея половин живот,щом до мен не си...
Ех,помниш ли отминалото време...
Ние бяхме силно влюбени...
И донесе таз раздяла тежко бреме...
Ето,чувствата вече са загубени...
Тъгата е моя вечна спътница...
Обичах теб само в живота страшен....

Душата сега е клета блудница...
А пътят под нозете ми е прашен...

Загубих те,но как да те върна...
Аз толкова много до себе си те искам..
Без любов живея,без да те прегърна,
Ръката твоя към сърцето си копнея да притискам...
А ти отдавна вече си ме забравил,
Вихрушка вее в твоята душа...
Ясно е,че щом си ме оставил
   в сърцето ти не живее любовта...

:arrow: СМЪРТТА ПРЕД ОЧИТЕ МИ

[Devil`s Bride]

Сънувах пак мървите души
Мирис на сяра около мен
Ъглите - черни сажди
Рисуват залез студен.
Тишината бавно ме поглъща
Тъмнината сърцето ми прегръща
Аз се молех да ме пощадят

Плаках и търсех да ме разберат
Разказах болката си цяла..
Ехтяха думите ми във безкрая
Душата ми молеше за бързата раздяла

Огънят напомняше пък края...
Чак призори събудих от мъртвия кошмар
Исках от себе си далече да избягам
Търсих за раните си цяр
Ето, ръката за помощ беззащитна пак протягам...

Мъката за мен единствена остава...
Искам да потъна във вечната безчувствена забрава...

:arrow: Твърде много си ми дал

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Т върде много ми даде,
В реме беше да си го вземеш вече,
Ъ гълът единствен той не ме предаде,
Р ъце протегнах,но ти бе далече...
Д ъхът ти топлеше ме в нощите студени...
Е хтеше гласа ти в моите уши...

М инутите тежки,душите наранени,
Н о тягостно минават самотните дни...
О бречена е душата до живот...
Г ори в нея огънен пламък ...
О бичта ти за мен бе брод,

С ега заключи ме в необитаван замък...
И по коридорите-лабиринти оплетени

М инаваха само мъртви души,
И косите се оплитаха в тръни преплетени...

Д али искаше да убиеш и мен ти?
А з съм виновна,защото позволих да го сториш...
Л ъжите ти-с тях сам не можеш да се пребориш...

:arrow: РАНИТЕ ПЛАЧАТ ЗА ИЗЦЕРЕНИЕ

[{dulgokoska}]

Римувам си живота често...
Атрактивно го строя...
Не признавам всяко малко нещо...
И на сън лъжите си редя...
Траурни слова за помощ...
Елегантно те подлъгвам...

Предполагам, че не можеш...
Лесно да прозреш - подслъгвам...
Атакувам отдалече...
Чопля право във сърцето...
А ти сляпо си ми паднал вече...
Трупът ти ми е във нозете...

Загрижен си за моя милост...
А аз безмилостна съм всъщност...

И така държиш се вечно мило...
Загубен си напълно... мръсно...
Цялото ми същество...
Е изваяно от корист...
Расте във мен едно дърво...
Едно, но с корени нагоре...
Няма спасение, за мене, за тебе...
И да има такова ти не го търсиш...
Емайлът на твоето мое си бреме... орони се вече... и скоро ще свършим!

:arrow: КОРЕНИ ДУШАТА СТЯГАТ

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Кажи ми само едно едничко
Обичаш ли ме все още така?
Руши се бавно в мене всичко
Ехти гласа ти в моята душа.
Никога не съм преставала да те обичам
И за един единствен миг дори

Дали с вехти дрипи сърцето си обличам
Уж топло е,но навън леден дъжд вали...
Шепна с устни името ти,за мен е свято,
А ти дали изобщо ме чуваш
Тръпне сърцето от болката сляпо
А ти на загрижен се преструваш...

Спри!Стига!Да се преструваш не е нужно...
Ти никога не си ме обичал,вече разбрах,
Явно винаги в душата ми ще е тъжно
Глава да вдигна към светлината не успях...
Аз оставам си завинаги без теб,примирих се
Тъгата голяма-в нея отчаяно скрих се...

:arrow: ПЕТЪК ТРИНАЙСТИ

[reinbow]

Прокрадва се край мене уморен
Един объркан и забързан ден и
Търся в него смисъл и надежда, ала от
Ъгъла на времето тъгата ме поглежда...
Към мене бавно крачи самотата и
Тихичко ми чука на вратата,
Ръцете и студени все ме търсят
И искат със вериги да ме вържат,
Но няма... Ще избягам, ще намеря
Аз малко зрънце щастие във вчера
Й със любов ще го посея във душата,
С ълза последна ще измие самотата и с
Топла длан от нея ще го пазя
И пак ще бъда същата – онази...



СЛЯПА НАДЕЖДА

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Сигурно ме мислиш за глупачка...
Лутам се в спомени красиви...
Явно бях за теб просто плячка,
Помниш ли,бяхме някога щастливи?
А сега светът се преобърна...

Никога не съм се чувствала така...
А ти никога вече не се върна...
Души сърцето жестока самота...
Ех,ако можеше времето да се върне,
Жадувам отново той да ме целува...
Да ме погали,силно да ме прегърне,
А не черна участ живота да диктува...

:arrow: УСМИХВАМ СЕ,А БОЛИ

[WeySweet]

Унизена и ранена продължавам,
Скитам се,незнайно да кога?
Месеци, години отминават...
И без тебе продължавам да летя.
Хваната с една ръка за твоето-умиращото тяло
В другата душата си държа.
Ала тя опитва се да ми избяга.
Мимолена красота!

Сега я няма.
Есента погреба неините крила...

А докъто пролетта събуди нежното и тяло?

Болка е, без душа сърцето не тупти,
О-о на свобода е вече, там в своята среда.
Ледена ли бях, та да я спирам?
Или себе си нейсках аз да освободя.[/size]


:arrow: безисходица

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Бурени и тръни...
Ето,промъват се в съня ми...
Зората никога не ще изгрее...
И без теб сърцето не ще живее...
Загубих се по пътя прашен...
Ходих,скитах се сама в живота страшен...
Откъде се взе тази дълбока рана...
Дишах,но почувствах в душата дълбока яма...
И озовах се сред плевели и пръст...
Царицата на болката търси мъст...
Аз съм нейната жертва клета...
аз с вечна мъка съм проклета...

:arrow: ВЕЧЕН ЗАТВОР Е СЪРЦЕТО

[WeySweet]

Вечно в килията своя ще чакам....
Ето, и пулсът ми скоро ще спре....
Чакам умираща своята орис....
Една вечна болезнена смърт...
Нима ме не искат в рая небесен?...

Защо и в ада не съм-да горя?.....
А тука очакваща свойта присъда...
Тъй бавно и тихо ще чакам смърта....
Във вечен затвор е сърцето ми младо...
Обичащо силно,проклето е то....
Разбиращо всеки,помагащо и тъй добро....

Един бе греха му...

Сърцето без обич неможе...
Ъглите му с прах ще се упрашът....
Размиват го само чувствата чисти-обичта....
Цветът му без обич ще вехне, ще тлее....
Едно бе сърцето ми-нека умре...
То няма в затвор да живее ,тъй-тлеейки...
От моите ръце ще усети насладата, свободен да си - дори след смърта...

:arrow: слънчевата сянка

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Сигурно виждаш каква съм-
Лъжовна,но изпълнена с любов...
Ъгълът в мазето вън...
Никога не чу моя зов..
Чуй ме сега,не ще шепна...
Ето,крещя с всички сили..
В ръцете ти ще трепна..
А ти обичай ме,мили...
Тъгата отведи надалеч...
А пък аз ще те обичам..

Съсечи болката с остър меч...
Явление приказно те наричам...
Никога никой друг не ще срещна...
Калта не ще те повлече...
А любовта с цялото си сърце ще посрещна...
  и ще я оставя да ме завлече...

:arrow: ВИХРУШКАТА ВЪТРЕ В МЕН

[WeySweet]

Вътре в мене спомен жив......
Искаше ми се да го забравя.....
Хленча, да така е....
Рухват твойте черни думи....
Увиснали-остриета между нас....
Шепот, крясък или нежен вик.....
Като шумолене от крила на прица...
Аз сама нанизах се на тези остриета....
Там до тебе аз стоя,макар и с люта рана.....
Ала забравих болката от тая рана....

Внесох в тялото си моята жар до......
Ъглите,кътчетата в твоето съзнаие...
Търсех нежостта ти,..
Ритах своята душа - и до последното дихание....
Един бе ти за мен - ала избяга от съмнение..

Върна се... почука на прата моя....

Мила-казваш ти-прости ми ,сбърках...
Ето, подарявам ти една звезда..
Не, нейскам-казах аз- късно е, а ти разбра едва сега... че не е игра Любовта...


:fireheart:



:arrow: ГЕРОЙ ИЛИ СТРАДАЛЕЦ

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Глуха и сляпа съм за теб вече
Ехти гласът ти,но далече...
Рони се последната сълза
Остава кървава следа...
Йод-с него мажех свойте рани

И с памук попивах кръвта ми...
Ликувах заедно с тъгата
И празнувах със самотата...

Стоях и гледах с очи пресъхнали,
Търсеха те устните ми изсъхнали...
Руших се от вятъра бавно,
А на теб ти беше забавно...
Да,забавна ти беше тази игра,
А аз почувствах в себе си смъртта...
Лекувах се със спомени свои
Ех,защо  в теб търсих аз покой...
Целувките ти помня-така влудяващи
  и докосванията нежно изгарящи...

  :arrow: ЖИВЕЯ В ПРАЗЕН СВЯТ

[Devil`s Bride]

Ж ивотът ми на стъкълца разби,
И скам с глас от болка да крещя,
В ярвах, че обичаш ме и ти,
Е дин за мене беше, а се подигра...
Я хнал бял кон, принцът аз очаквах...

В место това самият дявол ме пресрещна.

П лаках всяка нощ ... реки изплаках,
Р азярена питах се кой със теб ме срещна...
А нгел мил жадувах да си...
З лобна грешка се оказа.
Е то сърцето ми кърваво вземи.
Н има да ме измъчваш още не се отказа?

С върши всичко вече...
В ятърът отвява спомените надалече...
Я то лешояди плячка отлитат да дирят.
Т ъжни гарвани душата ми до ада ще сподирят...

:arrow: Изгрява луната невинна

[WeySweet]

Живея в общата анархия
Имитираша върховен ред
Вървя...до мене тъмни силуети
Емигрирали от отвъдното
Яростно ограбващи сърцето ми

Вярващи,че само техен е света

Празни са очите им, греховни са...
Разкаяли се, и на ново озлобели
А аз - объркана сред тези мрачни силуети,
Замръзнали в образ сух и мрачен
Една едниствена надеждица оставих
Найвно да си вярвам, че и техните сърца ще съживя...

Сломена пак, защото няма как това да стане
Вечно явно живи-мъртви ще кръжат
Ярките щастливи хора те ще наранят
Търсейки себе си, в щастието на друг...


:arrow: изгрява луната невинна