ИГРА: Акростихчета

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Завръщам се след толкоз време у дома,
Връщам се в бащината къща...
Есента постлала е килим от шарени листа...
Звездите гледам от прозореца на мойта къща...
Дълго време бях далече,
И тъгувах за родния си край...

Вкъщи съм си аз вече...

Обичам хубавите нощи на месец май...
Чакам майка ми да се завърне
И да целуна старата ръка
Тя нежно отново да ме прегърне,
Ето това единствено искам сега...

:arrow: АДЪТ ОЖИВЯВА БЕЗ ТЕБ

[edin_zabraven_mig]

А х, каква беда - будилникът звъни!
Д евет е! Закъсняла съм за час ...
Ъ гли, симетрали ... Умът ми кънти.
Т ройка по химия имам пак аз.
О тегчена съм, а и как ми се спи.
Ж адувам за кафе, плюс цигара.
И ска пак класната за пердета пари ...
В сички си лафят. Тя им се кара.
Я ница пак се конти и гримира.
В ирнала нос, тя гордо се пъчи.
А пък Иво да я гледа не спира.
Б ез срам тя му се бута и кълчи.
Е х, във този живот няма да е мой.
З ащо ли и мен така не ме гледа? :((
Т ъй с другите е мил, а с мен груб е той ...
Е то моят ад, моята "забава" ...
Б ез Ивайло адът оживява!


Без теб раят опустява

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Бавно минават се дните...
Ех,къде си,любими мой...
Звездите падат от висините...

Ти не си вече мой...
Ето,сърцето-разкъсано вече...
Бавно то се съдира...

Ридая аз всяка вечер...
А душата сякаш с нож раздирам...
Ясно е,че късно е сега...
Ти отдавна ме остави...

Опустошена е любовта...
Пак грешка направих...
Уж обичаше ме много...
Сякаш бях единствената на света...
Ти сега ми казваш "Сбогом"...
Ясно е,не мога да го понеса...
Вярвах на всяка дума твоя...
А напусна ме завинаги покоя...

:arrow: ГОРЯ В ПЛАМЪЦИТЕ НА ЛЮБОВТА

[Devil`s Bride]

Гласът потаен в душата ми шепти,
Омразата в кръвта ми опитва да укроти.
Ревността замъглява всички сетива,
Ясно оттеква жалката картина в мисълта -

Видях те нея как целуваш,

Пламнал от страст, на очите й да се любуваш...
Ликът ти на пиедестал в съзнанието ти стои,
А моят скромен образ опитва се едва да избои.
Малка и тиха болката изгаря,
Ъгълчето на душата всичко туй стаява.
Цветът нежен загуби сърцето ранено
И кроткото бъдеще изгаря пред очите, сломено.
Ти бавно всичко ми взе...
Единствената надежда за обич дори отне...

Нима истина всичко бе?!
Ангелите снежи понесоха ме към ясното небе.

Люлката на забравата нежно ме прегърна,
Юлските страсти и да искам не мога да върна.
Брегът фатален душата ми достигна,
Обичта ми пределът краен стигна...
Вярвах ти, а ти се подигра.
Търсех те, но друга ти избра...
Ангелските чувства така и не разбра...

:arrow: Някога ще бъда с теб

[{dulgokoska}]

Ненавиждам се!... задето все обичам...
Ярост гони ме до смърт...
Коря все мен... и се отричам...
От всяка клетка в мойта плът...
Гневна съм... на мен самата...
Апатията ме преследва...

Щурмува разумът главата...
Етикет ми слага... и посегва...

Блъска ме душата мъчно...
Ъглите остри я раздират...
Длъжна съм да бъда жлъчна...
А как не искам мене да презират...

Сочни думи все ме лъжат...

Тигрови са нокти те...
Една съм аз... една... и длъжна...
Без да се променям... да не остана и дете!...

:arrow: БАГРИТЕ НА ТВОЯТА ШИР

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Бунтува се душата...
Аз се губя сама,
Гарван грачи в тъмнината,
Рисува рисунка смъртта...
И зловещо вятърът свири,
Тази буря страшна
Е още по-страшна без тебе,мили...

Не...!Съдбата е ужасна...
Ах,колко е жестока!

Ти си тръгна,скитам без посока...
Вятърът плете прегради
От облаци сиви и мъгли...
Ята от черни врани,
Те разделят нашите души...
Ах,разкъсвам се сега,

Широкия свят за мен стана тесен...
И отново спуска се нощта,
Раят е от бурята отнесен...

:arrow: АНГЕЛ С КРИЛЕ КЪРВЯЩИ

[{dulgokoska}]

Актуално е в деня ми...
Невъзможното да става...
Гигантска мишка да ме спъва...
Една омраза да помага...
Лятото да ме простуди...

Студът да ме разгорещи...

Кроткостта да ме възбуди...
Разумът ми да мълчи...
Истината ми да лъже...
Любовта да ненавижда...
Ехо да не се обръща...

Комплимент да ме обижда...
Ъгълът да бъде линия...
Розата да е тъй грозна...
Вярата да е помия...
Яростта света да превъзхожда...
Щурецът да скрибуца жлъчно...
И аз - Най-веселата - да съм тъжна...

:arrow: КРЕХКОСТТА НА КОВАШКИЯ ЧУК УБИВА

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Кръв отново от очите се стича
Ридая тихо аз в мрака
Ех,да знаеше как сърцето те обича
Хиляди нощи душата ми те чака...
Коленича аз пред Бога
Обич искам да намеря
Със самота да живея не мога
Търся топлина,за да не треперя
Тихо сгушила се на земята
Аз гледам отчаяно в звездите

Надежда няма вече в сърцата
А сълзи капят от очите...

Как искам те до мен
Обич малко ми дари
Винаги бъди до мен
А от страха с любов ме спаси...
Шубрак закрива моя път
Как да те намеря?Как?
И не намирам надежда в онзи кът
Ясно е потъвам в черен мрак

Чувам твоя глас...
Убива мойте сетива
Какво се случи с нас

Уежище няма дори в тъмна пещера...
Бих отишла надалече
И моето сърце ти бих дарила
В сърцето твое ще вляза вече
А ти ще бъдеш мойта неземна сила...

:arrow: ВАНИЛОВО УХАНИЕ МЕ ОПИЯНЯВА

[{dulgokoska}]

Врява на тръни сред коприна
Адски огньове разпалва
Някога беше градина
Изсъхна... сега се подпалва
Лъха горещата гибел
Олово топи се със вик
Вината е грешно топливо
Окото играе... комик

Упреква с насмешки живота
Хапливо го реже с език
Анархия пее, свободна
Наранителят беше убит
Иззида стената порока
Егоизмът докрай се разби

Млечната рана е гнойна
Еретици прекръстват я... ври

Опали безценни се сипят
Пипала на отровно богатство
Избягах... настигна ме бисът
Ятъган за грандоманско пиянство
Нахлуват последните тръни
Яростта на пречупена слава
Връхлита и реже света ми
Апокалипсис настъпва... Пропадам...

:arrow: БЕЗ ОЧАКВАНЕ ЛИНЕЯ

[SkitnicaVmoretO]

Б оли ме.
Е дно полудяло острие реже плътта ми
З абива се и се стича кръвта ми...

О чаквах те.
Ч асове, години...вечности те търсех.
А ко си дошъл сега да останеш
К ъсно си се завърнал.
В ън вече гаснат звездите.
А з не искам и песни на птици.
Н ито небе, нито тебе.
Е дин да си... върви си.

Л аски чужди съня ти да галят.
И чужди думи да те приютят.
Н яма начин тук да останеш...
Е дин да си върви си
Я сно е.Боли. Но е късно.

:arrow: От твоито тихо идване изгарям

[ProstoAz]

Обгорели странища
Траурни погледи впити

Тихо!В лицето ми бледо до болка
Врява и глъч обикалят злорадо
Около моята рана-гарвани ято кръжи
Йод,вода кислородна...
Това ли лекува усмивката злобна
От това ли нуждае се моето его?

Тихо!Глас не искам да чувам!
И...елате,починете при мен
Хляб ще ви дам,но мълчете!
Обичам  спокойно да бъде...и тихо!

Искам да няма усойници,свраки
Да няма таз злостна печал
Винаги тихо да бъде
А не с глъч от тъга и от жал!
Нима таз суматоха
Е неразделна от мен?

Искам тихо да бъде-днеска поне
За себе си веднъж да помълча
Гибелта си със никой не ща да споделям
А тъгата си на две-не разделям!
Разярена съм и озлобена
Явно нужна ми е тишина
Малко...колкото със себе си да помълча!


                                                              :arrow:  Затворник,но с крила

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Зимата дойде,
Ах,колко е студено...
Ти беше мойто момче...
Вече всичко е разрушено...
Обичах те безкрайно много,
Ревнувах те от всеки поглед чужд
Но ти ми каза:"Сбогом",
И заваля над мен пороен дъжд...
Капките падаха върху лицето,

Но смесваха се с моите сълзи..
Отиде си далеч от сърцето...

Спомените никой не ще заличи...

Как всичко се промени така?
Ранена скитам се аз...
И не усещам в теб обичта...
Любовта изчезна от нас...
А аз,все още те обичам...

:arrow: ТАНЦА НА БЕЛИТЕ ГЪЛЪБИ

[{dulgokoska}]

Тайна явна помежду ни
Атракцията на деня
Ненавижда ни градът ни
Цери ни цяла махала
Актуални сме замалко

Няма друга новина
Акапелно пеем жалко

Бяхме весела тайфа
Ежехме се на живота
Лъжехме го с ругатни
Инатихме се... Голгота
Тръгнахме натам, уви
Единият бе отделен отдавна

Гръб обърна в дружен час
Ъгловата ряпа вместо гла'ва
Ленив оказа се за нас
Ъндърграунд сега засвирва
Бандата ни се разпада
И всичко тайно си отива... Само клюката за нас остава...

:arrow: ВЕРИГА ОТ ПОДЛИ ОЧИ

[ProstoAz]

Вледенен си,и метален
Еединствен и неповторим
Раним и толкова страдален
И винаги непожалим
Голям човек,а толкоз малък
Аз спрях във тебе да се целя

От както с жестове ми стана жалък
Ти стана скучен като моята Неделя

Прости ми че така и не успях
Очите ти да разбера
Да-за мен си всичко,даже грях
Лъжа и истина,любов и злоба
И виждаш,колко хаотично

Описвам твойта личност
Че това за мен не е типично!
Истината да не мога да открия!


                       Конете в кушия препускат

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Къде да те търся още,
Отиде ти надалече,
Не спирам да страдам нощем,
Ето,там си,но безкрайно далече...
Твоя образ виждам и ръце протягам,
Ех,да те докосна как искам,

Вечер до тебе да лягам,

Както преди в прегръдките си да те притискам
Усещам как душата се разпада...
Шегувам се?Не,истина е това
И опитва се сърцето да избяга,
Ясно е от какво-от любовта...

Пусни ме в живота ти отново,
Ръка подай ми ти от пропастта,
Ето чуй ме,не казвай Сбогом...
Помогни на изстрадалата ми душа...
Усмивката на лицето ми върни,
С любовта ме направи щастлива,
Както преди ме прегърни,
Ах,помня тази приказка красива...
Тъгувам,че не мога вече устните ти да целувам...

:arrow: ОБИЧАМ ДА МЕ ОБИЧАШ