Стихотворение по зададени думи

[Zatoichi]

времето,силата,кръжи,света

Кръжи над света като майка соколица
силата на слънцето,силата на любовта,
но превръща времето във черно-бяла скица
живота наш,блянът наш,нашата съдба!

[Arwen]

 :arrow:черно-бяла, времето, силата на любовта

Черно-бяла снимка... леко пожълтяла.
Запечатала е времето на щастие минало.
Усмивка една... красива е била...
Но сега... душата изленяла... отдавна
забравила е някогашните мечти...
Дори няма място там да пророни
утешителни сълзи...
Силата на любовта... казват е велика...
Нима?! След като е потопила усмивката
в безгранична тъга...
Силата на любовта... може би е силна, да...
Но тази сила погубваща...
тази сила ограбваща...
Тя единствено на дъното слабата душа
запраща...
Черно-бяла снимка... някога била красива.
Сега е само спомен... забравен... отминал...
Черно-бял живтът е просмукал
всеки красив миг... заглушил е
онзи отчайващо напиращ вик...
Забранил е на сълзите да се стичат...
Забранил е на спомените да затичат
и с предишната сила съзнанието да облеят.
Черно-бяла снимка... черно-бяла усмивка...
Но нима процежда се сълза?!
Нима спомени със страшна сила заливат
черно-бялото сърце...
Нима животът в миналото за миг се е завърнал...
Нима черно-бялата усмивка с весели багри е обгърнал...
Нима силата на любовта е тук сега...
И за миг е припомнила целувки и мечти...
Нима това е причината за появилите се
по бузите сълзи?!

[T]

снимка,запечатала,безгранична,погубваща,ограбваща,нима

Снимка наша...на това което бяхме
Снимка тлееща в пламъците на обичта,за която се кълняхме
Запечатала е тя една лудост,глупост безгранична
Една погубваща страница...просто нелогична
От онази ограбваща книга,дето с теб четяхме
Там е тази снимка...там такива още бяхме...
Нима тогава с тебе тази снимка контрастна ценяхме...?

[Dideto]

кълняхме, глупост безгранична, снимка, бяхме

Кълняхме се във вярност, във любов..
А глупост безгранична е било..
Какво си мислехме.. щом заедно стояхме
на снимката изглеждахме щастливи..
така си беше.. влюбени ли бяхме?..
Отвън сме грозни.. но отвътре сме красиви!
Сега.. във този миг как всичко се обърка..
спомените като лента бързо се превъртат..
Усещам, че те губя.. че всичко губи смисъл..
но знам.. не! нямам избор!.. Щом Бог ме е орисал..

[mi6ok`f]

 :arrow:снимка;усещам;всичко се обърка

Притискам повехнала снимка- черно-бяла,
едно цвете червено в нея лежи,
но усещам как всичко във тебе е вече вяло
и как всичко се обърка преди...
Няма вече усмивки красиви..
няма дори поток от сълзи
кога всичко стана така разпиляно
и къде забравихме нашите мечти?
Върху цветето студено-пада последна сълза,
а думите така безразлични в съзнанието ехтят
а в сърцето затихва поредна искра...
и устните вече искат да спрат...

[Arwen]

 :arrow: последна сълза, поредна искра, разпиляно

Помниш ли онази моя последна сълза?
Помниш ли онази моя тихо, разтапяща се в пещта
от мисли и чувства, болезнено изгасваща...
поредна искра...
Спомняш ли си болката в очите ми...
Спомняш ли как разпиляно стичаха се сълзите ми?
Май си забравил, мили, как тихо гаснех сред
пропилени мечти...
Забравил си как те виках без глас в нощта...
забравил си как се молех за ме чуеш...
обгарната сред мрак и самота...
Уви... дори мене не помниш ти...
Сега друга е в твоите лъжливи мечти...
Сега на нея казваш "Обичам те".
И сега тя е щастливата... докога...
Питам те... Мълчиш...
До следващата твоя грешна любов,
която без милост ти ще покориш,
а после като мен ще я оставиш,
да се моли и ти като нея
някой ден на кладата любовна да изгориш...

[T]

Помниш ли,чувства,очите ми,глас,"Обичам те",щастливата

Помниш ли ме...
помниш ли как с онези чувства те дарявах...
Помниш ли как за теб на всичко мое аз изневерявах...
Помниш ли как да те наранявам никога не си и позволявах...
А очите ми....едва ли и тях във спомените си запазил
Частичка от мен да съхраниш...труда не си си и направил...
Не те измъчва тебе моят глас...
Не чуваш нощем как шептя "Обичам те и аз"
...Не....щастливата...във твойте мисли-тя е друга...
Друга...наясно със нещата,а не във вечна някаква заблуда...
Не е като мен....наивна,оглупяла до полуда...

[неземен]

дарявам,как,съхраниш,път

Ти помниш ли?Какво да си припомня,
чувствата ги няма вече.
Очите,глас-годината,щастливата...
Обичам те,а ти си с друг,със друг, далече.
Така живота си тече,
и ние на раздели сме обречени.
И честичко ни спомена влече
към времена забравени,далечни.
А днес и ти и аз, по своя път,
кълнем съдбата си ,за кой ли път.

[T]

чувствата,очите,обречени,днес,път

Чувствата се стичат...като капки ледена роса
Очите на огледала приличат...
Огледала премрежени от самота...
Устните изсъхнали...
като напукана в пустинята земя
Ръцете на студа обречени...
прегръщат привидения в нощта
....
И днес и утре...и всеки следващ път за мен
Ще прелива обичта отвътре...ще тече по пътят разрушен

[Devil`s Bride]

 :arrow: капки, огледала, обречени, нощта, утре

Погром и болка ... душата ми гори...
капки срам и лицето ми - плам...
Сбогом, съвест, приятелка ми бе,
но не живях... чаках само Тя да ме отнесе....

Огледала разчупени... пречупен кръст,
обречени души споделят обща мъст...
И пръсти костеливи протягат ръце във нощта...
Не ме пъди от мрака.. като теб съм сама.

Утре ще си тръгна... само пепел ще остане...
за ръка Смъртта тихо ще ме хване...
Утре.. всичко започва отначало...
ще се събуди демончето в мен заспало...

[T]

 :arrow: капки,пръсти,пепел

Капки дъжд се стичат по запотените стъкла
Мислите ми пак привличат,към болката от любовта
Главата настрани обръщам
Коленете с ръце обгръщам
Пръсти не смея да протегна
Не искам за мрака да прогледна
Предпочитам в мечтите си докрай да се ровя
Сред пепел и жар
Но не и с надежди сама да се тровя
Чакаща от съдбата някакъв дар...

[Arwen]

 :arrow: стъкла, съдбата, дар

Стъкла счупени на хиляди части.
Малки и остри парченца сърцето леко порязват.
Тихо кръвта се стича и лека, по лека душата със
себе си потайно извлича... отнема я без страх...
и бавно всичко някак превръща се прах.
Съдбата така реши!
Не, не сърцето не може вече да прости!
Прекалено много лъжи, измяна...
Дар - самотен живота подари...
с него може би мъничко поне
раздиращата болка да се заличи...

[...::Mag1::...]

сърцето,кръвта,съдбата,болка

Сърцето на парчета се разбива.
Всяко от тях,едно по едно в душата
с остра сила се забива.
Боли ме,и всичко лъжа е.
Сякаш играе си с мене съдбата.
Старх ме е,и ти лъжа си.
За тебе дадох всичко.
Пролях дори кръвта си.
Болка голяма изпитвам.
Отрова сладка,
от мъртвото ти тяло опитвам.

[edin_zabraven_mig]

Любовта ти е равносилна на омраза -
на парчета моето сърце разбива
и като коварна, огнена зараза
кара кръвта ми сякаш да застива.
С остра сила тя надвива
и обсебва те изцяло,
като отрова сладка те убива
нахлувайки в твоето тяло.

[Deskata123]

 :arrow:Любовта,коварна,обсебваща


Не желая любовта ти
на пръв поглед тя е нежна и обсебваща
а на втори коварна и залъгваща
нямаш право на любов от други извори
нямаш право да бъдеш с мене,обичах те,
но това ти май не го разбра.