Стихотворение по зададени думи

[nejno_angel4e]

Последна..последна е нашата раздяла..
и сърцето ми гори и душата ми се обвинява..
не ми помага нищо..дали съм още цяла,
а вътре в мен - огнена..тлееща жарава...

Последна..последна глътка въздух...ожадняла..
вдишвам и отпивам, едно чувство в мен остава
за неутолима обич в разрушената ми "стая"
изпята е и последната мъчителна октава..

[{dulgokoska}]

Нашата песен се върти днес по-малко...
Огнена клада се лее от лед...
Глътка тоналност и няма остатък...
До мен, разрушената, седи тих рефрен...

И колко съм ведра, и колко усмихната...
Сама си се питам "а сега накъде"...
Странното тук е, че не съм се пречупила...
И усещам си отговора "Каквото ще да е"...

[иринка]

Усмихната в морска феерия влизам,
ведра и пареща-искам мечти...
На дъното морско частичка щастие намирам,
забравена от глупави сълзи.

Песен на чайка над мен се възнася,
окриля и мене-нека летя!
Живота ми радост сега ми поднася...
Морето е в мене!Не искам деня,ни нощта!

[{dulgokoska}]

Възнася се вкусът ми по течението...
На отчаяни за тебе викове...
Дъното отстъпва пред учението...
И ми дава още "има накъде"...
Протягвам две очи със много жажда...
Да те докосна, нека да летя...
Вселената на моя свят е тясна...
А твоят как е, там има ли места?!...

[SkitnicaVmoretO]

Отчаяни за теб очите стигат дъното
и почват да преливат...
И тези викове, който са във мен
останали без глас да те жадуват
неспирно ден след ден.
И никога ръцете недкоснали...
напукани от сълзи и тъга.
Все тебе търсят... ти си другаде.
Сърцето ми сковано във ръжда.

[{dulgokoska}]

Другаде след тук ще завали...
Косите ми ще изпият въздуха...
Недокоснали капчици едни...
Които струват цялото обвързване...
След нощ е ден, след мене е потопът...
Колкото попила съм и двойно...
Търсят ми косите три живота...
За да утолят си жаждата набола...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Ще завали пороен дъжд.
Устните капчиците ще изпият.
Въздуха става тежък изведнъж.
Мислите ми де да можеха да те изтрият.

Кажи ми, колко струват сълзите?
Цялото отиване и връщане?
Планът ти този път разкрит е.
Боли от поредното "последно" завръщане.

Потопът нека всичко черно да удави.
След мене нека спомена остане.
Все някога ще ме заобичаш. Едва ли...
На прах и пепел сърцето ми ще стане.

[Zatoichi]

Разкрит от себе си е онзи будала
който с устни - несръчни и издайни -
преварва свойте мисли и дела
и забравя за последствията крайни.

[{dulgokoska}]

Крайни листи, изписана тетрадка...
Тежи тя тон... може би и два...
И навсякъде моливът...
Е целувал сладко, сладко...
И навсякъде графитът...
Е оставял по сълза...

[last_unicorn]

целувал ли си някога дъжда?
прегръщал ли си някога дъгата?
помилвал ли си новата зора
изписана цяла в позлата?
попитал ли си залеза кога
сълза последно е проронил?
усещал ли си жива свобода
с коси развети вятъра подгонил?

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Някога дъжда ни носеше наслада.
А днес и от очите болезнено вали.
Дъгата след туй с мене страда.
Скръбно вятъра вее в моите коси.

Вчера със залеза умря и надеждата.
Кога последно слънцето над нас изгря?
На таз свобода черна е одеждата.
Аз искам дъжд от обич, не от тъга.

[Qween of the black hearts]

Дъга се появява и усмивка носи ни сега
Вятъра играе с нашите коси
Свободата носи ни наслада
летим с крилатите мечти

Залеза прекрасен огън във душите пали
притиснали сме се един към друг
кога последно сме се карали
не помним-минахме по нов път!

използвах същите думи много ми харесаха [inlovee]

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Носи ни усмивка любовта.
Щастието грее над нас.
Играе си с двама ни сега.
Мечти обковани от мраз.

Вчерашния огън душите изпепели.
Притиснали сме в себе си порив нов.
Никога не тръгвай. Обичам те, помни.
Аз имам нужда от теб и твоята любов.

[неземен]

Носи ни усмивка...
играе си сега.
МЕЧТА,МЕЧТИ,наивка.
А СТАРАТА ТЪГА,
и огъня в душата,
изгаря всичко ново в мен.
Потисната земята,
пак ражда,ражда ден.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

В миналото изпари се старата тъга.
Всичко ново е една надежда нова.
Изгаря земята. Пламва любовта.
Не вали. Но за дъжд винаги съм готова.