Стихотворение по зададени думи

Started by Gentiana, August 18, 2006, 21:23:12 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

 :arrow: твоя глас, споменът, липсваш ми

Твоя глас дочух в нощта...
Обгърнат бе в тайнствена самота...
Шепнеше ми измамно - нежни слова...
Молеше сякаш... аз да съумея да простя...

Споменът със себе си довя...
Скитника нагъл обсеби притихналата ми душа...
Подшушна и той забравени слова...
Любовта забравена приюти се отново...
...в окървавената ми мечта...

Липсваш ми... Не го крия...
Още за теб мисля... Не бягам...
Но всичко има край! Аз от лъжите ти
жадувам душата си да измия...

За туй оставям те! Навеки!
Тръгвам си! Не викай след мен!
Съветвам те, потърси съдбовните си пътеки,
защото аз зная, че има светлина в утрешния ден!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

lovesnoopdogg666

 :arrow:Шепнеше,нежни,нагъл,мечта,бягам,съветвам те


Ти винаги ми шепнеше нежни мили закачки,
а после като видеше,че не става ми подхвърляше пачки,
как може да си толкова нагъл,
току що от предишната избягъл,
а искаш вече мен да свалиш
и с мен да преспиш!
Съветвам те-от мен ти стой далече,
защото ядосваш ме вече,
а аз имам една мечта:
да убия,да бягам,всичко да прикрия и да отрека!
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.

{dulgokoska}

Предишната земя ли днес ще търсиш...
Стой далече, нямаш нужда от това...
Една мечта си съхранил в ума си...
А всички други са се скрили вдън душа...
И тази... споделената от разум...
И чувства, и човешка същина...
Недей я сбъдва... иначе напразно...
Ще търсиш друга... след откриването и' сега...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Търсиш ли пак ти клетнико неуморен
в нощта звездицата си пътеводна,
ти,който съхранил си в спомен безпризорен,
спомен за душата благородна?...
Оназ душа - тъй пламенна...човешка,
която те плени и в нужда се превърна,
оназ,зарад,която си готов на всяка грешка
и която твоята душа обърна...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Пламенна е твоята душа...
Готов си всяка грешка да познаеш...
Да вникнеш в нея и малко след това...
Да я простиш, както сам си знаеш...
Оназ душа, твоята, красивата...
Как да я спася от грехове...
Когато си избира най-най-силните...
И ги прощава... а туй води накъде?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


last_unicorn

душата ми изгрява с последните лунни лъчи.
в ръцете ми остава отблясък от твойте очи,
а в сянката губя надежда потънала в мрак.
косите си скубя, разбирам, че няма те пак.
а някога беше, защо да не бъдеш отново?
ела да се вслушаш в сърцето на всичко готово.
във спомени давя се, дишам от тях и умирам...
единствен изход в забравата сладка намирам.
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

В сянката на болката остана любовта.
В ръцете ми остава празнотата.
Избледнява бавно моята мечта...
Умирам.Умира и душата.

Последните лъчи в шепи събирам.
И пречупвам ги през твойте очи.
Надежда последна в теб намирам.
И пак те моля:"Помогни ми!...Помогни!"

иринка

  :arrow: помогни ми,събирам,празнотата

Събирам болката в очите си,
събирам всяка капчица обида,
И до днес се пазя от сълзите си,
да не избягат-само в тях утехата намирам.

Празнотата ми ще бъде съвършена,
когато си отиде вече даже самотата.
Да,ще умирам постепенно,
забравила света навън...и красотата...

Не знам дали се радвам или съжалявам,
но само за едно се моля-разбери ме!
не зная искам ли остатъците от сърцето да раздвам,
или за себе си да ги запазя...Помогни ми!
 

Devil`s Bride

:arrow: Помогни ми, празнотата, красотата, сълзите, обида, разбери ме

Помогни ми, когато тъй се изкушавам
да бъда слаба и пред теб да се разплача.
Не знам понякога на какво се оповавам
и като усойница след тебе пак се влача.

Помогни ми да бъда горда непукистка,
празнотата действията да диктува...
Постепенно започна да ми писва
красотата на лъжата да ме критикува...

Помогни ми да ти кажа "сбогом" и да си отида
и сълзите без жалост да изтрия...
Защото в себе си поемах всяка следваща обида,
а обичта не успях във тебе да открия.

Помогни ми, когато искам назад да се обърна -
в скута ти, разплакана, ти намери ме.
И ако можех времето назад да върна
сама да бъда бих избрала - просто разбери ме...



elf`s_soul

 :arrow: Слаба, да се разплача, горда, сама, избрала....

Слаба, слаба съм
пред тебе падам
на очите си аз позволявам,
и на себе си, да се разплача.

Горда, горда съм,
за да се предавам,
недостойна съм да давам
цена на чуждите животи.

Сама,сама съм,
никой не прегръщам,
търся се, но още не намирам
как да съм каквато съм избрала


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

неземен

Привет,привет...
Не си посочила думи.
Избирам 1-та дума,с която започва всеки
твой куплет.А те са:горда,слаба,сама.
Посв.на теб.
Слаба си,защото си сама,
а сама не бива да оставаш.
Ще бъдеш горда и обичана жена,
а дотогава,дотогава...
Повярвай в себе си,в могъщата любов,
която всичко тука е създала.
Не чакай и не се бави,със устрем нов,
ти нови песни да създаваш.

защото,бях,все,пак,никой,срам
To be,or not to be

elf`s_soul

Прочети правилата на играта( първият пост ) ,мили ми неземен...

Не съм сега сама, но слаба съм
защото вечно все пак такава бях...
Обичана, ранявана, предавана съм
и удряна от камъните на живота аз...
От никой оцененена аз не съм,
ала горда, че за някой съм безценна...
И няма срам, разколебана аз не съм
с утрем нов прескачам дупките по пътя...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

неземен

 [cvetee]
Я понял.
Пак на теб
Разколебана,ранявяна,предавана
аз пак се боря,и сам все на път.
И знам,надеждата остава ми,
че ще намеря щастието този път.

Аз вярвам,надявам се,да бъда оценена,
обичана,разбрана,вече не сама.
И някои ще види,някои ден у мене,
единствената,обичана на този свят жена.

Нали всяка/всеки/се надява да срещне един ден единсттвения/единсвената/,за която да е,и която да е,/единствения,единствената/ на този свят.
To be,or not to be

elf`s_soul

И някога едно дете,
посяло кала,
красиво бяло цвете,
тя израсла...

Но ден след ден без дъжд,
без капка влага,
остава я безжизнена светът,
горката кала...

Но тя се бори,рови
пътеки в пръста,
с корените търси,
капчици вода...

Щастието тя намира,
в грижите,
в лейката държана
от ръката на дете...


:)


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

edin_zabraven_mig

Родила съм се аз от тъмнината -
дете на призрачната нощ ... Самота -
тя тегне и обладава ми душата ...
Усмивка на устата, а вътре - ... Тъмнина!
Израсла съм във вик и крясък,
в болка, нещастие и адски стон,
безжизнена душа - от пясък,
тъмница мрачна - моят дом.
А аз раздирам се отвътре - Гняв ...
или по-точно болка ме яде ...
Но не! Аз лъжа ви ... Ужас, Страх -
това изпитвам - страх, че съм дете
и че не мога да променя това,
което виждам, че тях ги мъчи ...
Искам ... но безсилие и самота
душата ми, крилата ми - те кършат!

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!