Стихотворение по зададени думи

[неземен]

И някога едно дете,
посяло кала,
красиво бяло цвете,
тя израсла...

Но ден след ден без дъжд,
без капка влага,
остава я безжизнена светът,
горката кала...

Но тя се бори,рови
пътеки в пръста,
с корените търси,
капчици вода...

Щастието тя намира,
в грижите,
в лейката държана
от ръката на дете...

:)

Имаш интересен маниер на писане.Има нещо особено,различно и задушевно в него.

Нижат си се часовете,дните,
ден след ден.
Как се чувствувам,не питай,
оставам сякаш набеден.
От съдбата,от живота,що ли,
да скитам вечно сам.
За щастие и Господ моля.
А Господ и сега е ням...

да,това,беше,не бива

[неземен]

Родила съм се аз от тъмнината -
дете на призрачната нощ ... Самота -
тя тегне и обладава ми душата ...
Усмивка на устата, а вътре - ... Тъмнина!
Израсла съм във вик и крясък,
в болка, нещастие и адски стон,
безжизнена душа - от пясък,
тъмница мрачна - моят дом.
А аз раздирам се отвътре - Гняв ...
или по-точно болка ме яде ...
Но не! Аз лъжа ви ... Ужас, Страх -
това изпитвам - страх, че съм дете
и че не мога да променя това,
което виждам, че тях ги мъчи ...
Искам ... но безсилие и самота
душата ми, крилата ми - те кършат!

Израсла в труднст и беди-
не се отчайвай.
В сърцето си дете бъди-
душата си калявай.

Безжизнена,уморена,аз знам,
до днес била си.
Огледей се.Светът е хубав и голям.
Светът ти казва...здрасти!

човек,гълъб,дърво,лист

[elf`s_soul]

неземен, моля те спри да бъркаш игрите... трябва да вземеш които думички от предното стихче си поискаш.. недей така ме шашка...
Иначе мерси за комплимента...

Ще гледам първото ти стихче...

Как се чувстваш, питам те,
кажи ми, скитнико мой,
как живееш, дишаш ти,
как търпиш живота свой...

Не бива да кориш съдбата,
тя не крачи с нашите нозе.
Бог е горе, от високо гледа,
не ни раздава радост на парче...


:)

[неземен]

 [usmivkaa] [namigG]
Не си обичам аз съдбата.
Със Господа на ти не съм.
Не чакам и сладкиш в устата,
да падне...като,като в сън.

Вървя,не бързам,стъпвам твърдо.
Аз знам посоката,и моят път.
И знам,успехът не ми мърда,
успехът истински,а не на сън.

Във себе си,в съдбата вярвам,
а не в някакъв измислен Бог.
Във себе си,аз пак повтарям,
и на съдбата-в замисъл дълбок...

[elf`s_soul]

Прав си да наричаш Бога-
някакъв измислен блян...
Ние щом не вярваме в него,
други вярват вместо нас....

Шапка свялям, че се бориш,
че делиш реалност-сън...
Че не тичаш бързо към успеха,
но него винаги намираш ти...

Но защо в съдбата вярваш,
тя е път предначертан,
да я следвам за мене значи,
по чужди да стъпки вървя...

[неземен]

 [usmivkaa] [namigG] [bravisimo]
Но защо в събата вярваш,
тя е път ПРЕДНАЧЕРТАН...
Съдбата си всеки кове сам.сам избира и намира посоката,и пътя,по който върви.Както пише Гьоте:
        БЪДИ НАКОВАЛНЯ ИЛИ ЧУК.
Само от теб зависи кое да избереш.

В предначертаното не вярвам.
В божията промисъл-хептен.
Във себе си,в съдбата вярвам,
КОЯТО ЗАВИСИ ДОКРАЙ ОТ МЕН...

[Arwen]

 :arrow: съдбата, себе си, божията промисъл

Съдбата - скитница самотна...
Съдбата скрила е в себе си една мечта...
Съдбата, като мъничко дете - сиротна...
Съдбата е красива, като бляскава сълза...

Себе си да търся все не мога...
в съдбата си се губя...
Душата ми в безмълвието не смогва,
да извика онази скитница самотна...

Божията промисъл ме води...
по пътеки стръмни и мрачни калдаръми...
Дава ми листи с начертани ноти...
С тях да пея по светлите, отъпканите друми...

И без истерия се уча да се смея...
И без лъжи съдбата да намеря...
И някак със своята усмивка по - щастлива да живея...
И на Бог се моля... Той пътя си да ми покаже...
И оттам да тръгна по - истинска... и по - добра...

[неземен]

 [namigG] [namigG] [cvetee]
В божията промисъл не вярвам,
а в съдба наречена-хептен.
Аз стара истина повтарям.
Човек кове съдбата,своя ден.

орис,късмет,разум,мухльо 

[elf`s_soul]

И тя дойде пред мен
и Орис бе наречена...
Не се почувствах този ден
на нечия воля обречена...

-"Съдба зоват ме"
-"На Късмет приличаш,
Слуайност да не е,
името което искаш?"...

Разум, той ми шепне
единствената истина-
Мухльо си да вярваш
в начертани пътища...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

И ще дойде тя отново.
Ефирна нежност от нея ще ехти.
В тежък ден,кънтящ от олово,
като лек за твоите сълзи.

Не,под дърво и камък не я търси.
Няма начин да я подминеш.
Ако щеш съдба я наречи,
от която не можеш да се скриеш.

Не твърди,че е случайност.
В този свят всичко е предопределено.
Няма край ничия безкрайност.
Няма лек за сърцето ранено.

Единствената истина е тази-
тя ще дойде пак,ще се върне.
Същата,мечтаната онази
ще спре до теб за миг,
а после ще си тръгне...

[elf`s_soul]

Не, не, спирам се...
Няма да злобея със вас...
Не, отказвам се...
в сърцето ми не е бяс...

Научих се да обичам,
когато другите мразят,
Научих се да почитам,
когато те не се примиряват...

Отказвам да съм лоша,
нежност искам да бъда сега
отказвам да бъда такава,
като вас,не искам да съм същата...

Ако някой иска да е срещу мен,
нека просто бъде, нека...
Вярвам ще му се върне някои ден,
но няма да отвръщам, няма...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Спирам да плача.
Няма смисъл от това.
Обладава ме здрача.
Хладнее кръвта.
Отказвам се от теб.
Не искам да страдам.
Не огън,а море от лед
след себе си оставям...

Научих се да бягам.
От теб го научих.Подло,нали?
Душата си продавам...
Ти си този,който ме промени.

Днес аз съм така студена...
Дано да замръзнеш и ти.
Можеше болката да ми бъде спестена.
Дойде твоя ред.Нека те боли!

[GP]

Спирам да пия - вече е факт!
Няма да близна - край с този ад
Че колко трудно е кажи ми
Да пиеш менти и мастики
Света с порив благороден
Да отърваваш от алкохола вероломен!

Научих се да пия...
Сега пък се отказвам....
Май нещо не си вярвам
Предавам ли се? Бягам?

Па майната му значи
Да става квото ще
Боецът не се дава
Дори и той да мре!

И нека за един свят по-добър
Да пием до зори ракия
Да знаем, че сме отървали
човечеството от таз помия!

[Arwen]

 :arrow: колко трудно, ад, алкохол

Колко трудно е очи от теб да извърна,
колко трудно е други две с обич да погледна.
И пак за тях, както за твоите, света да преобърна,
че да мога после да обичам и да не бъде и таз обич последна.

Ад... всичко е дяволска стихия.
Ад... проклет да си, защо ме погледна тогава...
Любовта ми е като черна магия,
омагьосала до гроб сърцето да гори - тлееща жарава.

И в алкохола давя сълзите - не помага...
Но какво да сторя, опитвам се да бягам
и пак се връщам... дяволски лабиринт...
омагьосан кръг... всичко се повтаря...
като отекващ писък и пак те обичам, както всеки един миг...

[{dulgokoska}]

Последна... винаги последна...
Понякога ми даваха и първо място...
Но това във моята постеля...
Не се побира, твърде му е тясно...

Последна... тлееща жарава...
Помага ли ми моето съзнаване...
Все едно е... малко ми остава...
До последното тъй вярно изживяване...