Стихотворение по зададени думи

[T]

 :arrow: обзема,краят,виждам,мъртва

Лежа сама и чувство странно ме обзема
Тъмата ме примамва със ръка
Без думи решавам таз дилема-
предпочитам по стъпките и да поема..
През хиляди океани и пропасти с нея летим
Краят на пътят ни не виждам-сякаш дълбоко спим
Чувствам се мъртва...убита от самота
Дали някога ще свърши полетът ми с таз Тъма...

[gabi_gabi]

предпочитам, краят, чувствам


предпочитам по твърда земя да вървя
вместо в облаците да хвърча
но виждам май краят на света
чувствам че вече ще полетя...

[неземен]

предпочитам, краят, чувствам


предпочитам по твърда земя да вървя
вместо в облаците да хвърча
но виждам май краят на света
чувствам че вече ще полетя...

слеп,краят,теб

Предпочитам краят на една комедия,
която изиграхме с теб.
И чувствувам-това ще е последно,
а бях и слеп,аз много слеп.

[gabi_gabi]

чувствувам, последно


защо отново чувствам се сама
тъна пак в забрава жалка
обърнат е на опаки света
ще се измъкна ли някога от тук
искам просто живот нормален
а не отново падеж банален

[Arwen]

 :arrow: чувствам, света,живот

Чувствам, че днес света е някак по - красив.
Струва ми се и моя живот по - щастлив.
Има някаква усмивка на лицето ми.
Защо не се страхувам вече от радостта изпълваща сърцето ми.
Теб те няма... няма те в мислите ми...
не изпълваш сънищата ми... изчезна...
не те виждам пред себе си... и не се чувствам сама...
Няма те в живота ми, а той пак има смисъл.
Не изпълва вече твоя глас всяка една моя мисъл.
Свободна съм от твоя плен...
Не съм онази слабата и унизената...
Сега съм друга... силна, усмихната... красива...
А тебе те няма... къде си... не зная...
Но те няма и аз съм свободна...
Сега съм пак като преди...
малка птичка волна...

[неземен]

:arrow: чувствам, света,живот

Чувствам, че днес света е някак по - красив.
Струва ми се и моя живот по - щастлив.
Има някаква усмивка на лицето ми.
Защо не се страхувам вече от радостта изпълваща сърцето ми.
Теб те няма... няма те в мислите ми...
не изпълваш сънищата ми... изчезна...
не те виждам пред себе си... и не се чувствам сама...
Няма те в живота ми, а той пак има смисъл.
Не изпълва вече твоя глас всяка една моя мисъл.
Свободна съм от твоя плен...
Не съм онази слабата и унизената...
Сега съм друга... силна, усмихната... красива...
А тебе те няма... къде си... не зная...
Но те няма и аз съм свободна...
Сега съм пак като преди...
малка птичка волна...

нея,светът,кисел

Живота чувствам,придобива смисъл,
светът е вече, по- добър със мен.
Младежа стар,уморен и кисел,
от теб днес е ,изцяло променен.
ТОЙ знае вече за какво живее.
Да бъде вечно,завинаги до НЕЯ...

[T]

уморен,изцяло,живее,вечно

Когато се завърнеш някой ден
Когато вече от лъжи и клюки си до болка уморен
Ела,седни до мен - разчитай ми изцяло
И знай,не всичко на света е красиво,като цвете бяло
Ти просто запази детето дето в теб живее
Онова доброто и наивното - в него вечно усмивка да тлее!

[Arwen]

 детето, усмивка, някой ден, лъжи

Детето малко, чисто и невинно...
С усмивка лъчезарна, със смях красив...
Дали някой ден сълзи ще рони...
Дали прокудено от лъжи и измами
себе си ще иска да прогони?
Дали смехът му ще заглъхне...
Дали тази невиннта душа ще замръкне?
Но нека сега е щастливо, нека няма мъка...
Нека със смеха си дарява красота...
А когато сълзи по бузите се стичат...
когато споменът за едно момиче
го принизва и изгаря...
Нека тогава си припони детето в себе си...
нека за миг в дните предишни се завърне...
нека за миг си спомни красотата на мечтите...
нека... нека тогава за миг пресъхнат сълзите...

[T]

малко,прогони,мъка,изгаря,завърне,нека

Аз исках само с малко обич да ме посгрееш
Но да даряваш любов ти не умееш
Прогони ме..изпъди ме без капка милост дори
Главата си във пясъка за моите молби зари
Очите си за изливащата се пред тебе мъка закри
Да ме изгаря вечно на клада болката ти нареди
Но смелото,гордо момиче ще се завърне,за да с един удар да те срази
Нека...смей се сега,ала думите ми добре запомни!

[неземен]

малко,прогони,мъка,изгаря,завърне,нека

Аз исках само с малко обич да ме посгрееш
Но да даряваш любов ти не умееш
Прогони ме..изпъди ме без капка милост дори
Главата си във пясъка за моите молби зари
Очите си за изливащата се пред тебе мъка закри
Да ме изгаря вечно на клада болката ти нареди
Но смелото,гордо момиче ще се завърне,за да с един удар да те срази
Нека...смей се сега,ала думите ми добре запомни!

мене,нека,хубаво,сам


Мъка изгаря,мъка прогони
всичкото хубаво.Нека
остане малкия спомен,
отново у мене човека.
Нека не гадая днеска сам,
дали ще стане аз не знам.

[{dulgokoska}]

Човека го водят следите...
Невидими в чужди очи...
И днеска, и утре са скрити...
Но върви той, все си върви...
Не знам докъде ли ще стигне...
Един е начинът да разбера...
Поглеждам те право в очите...
И тръгвам... и също вървя...

[неземен]

Човека го водят следите...
Невидими в чужди очи...
И днеска, и утре са скрити...
Но върви той, все си върви...
Не знам докъде ли ще стигне...
Един е начинът да разбера...
Поглеждам те право в очите...
И тръгвам... и също вървя...

глад,,век,отплувал

ЧОВЕКА днеска не знам,
дали съществува.
Един ми посочи-бил там.
Отидох-отплувал.
Да намериш в човека човек
е трудно,не може,не става.
В днешния,нашия век
човек без човешко остава.
С човешкото би си умрял
от глад ,от жажда и жал...

[{dulgokoska}]

неземен, извинявай, но май пообърка правилата... трябва да си избираш думички от стиха на предния :) иначе сърдечно те поздравявам за приятните рими [heart__]

От жажда нека изсъхна...
Обичам да търся Човек...
Гладът срещу мене пак дъхва...
Но жива съм в този луд век...
Жал в гърдите ми има...
И какво от това?!...
Вървя, тичам, умирам...
Но с усмивка от цяла ДУША...
Недей си помисля дори...
Че от страх ще избягам назад...
Човешкото в мене гори...
Но таз болка моят е глад!

[неземен]

неземен, извинявай, но май пообърка правилата... трябва да си избираш думички от стиха на предния :) иначе сърдечно те поздравявам за приятните рими [heart__]

От жажда нека изсъхна...
Обичам да търся Човек...
Гладът срещу мене пак дъхва...
Но жива съм в този луд век...
Жал в гърдите ми има...
И какво от това?!...
Вървя, тичам, умирам...
Но с усмивка от цяла ДУША...
Недей си помисля дори...
Че от страх ще избягам назад...
Човешкото в мене гори...
Но таз болка моят е глад!

търся,това,цяла,обичам

Човешкото остава
когато си човек.
И в глад и жажда,
дори тогава,
дори и в този век,
когато няма,няма жал...
Човешкото е идеал-
когато си Човек.

Благодаря за забележката.РАЗБРАХ.

[Dideto]

глад, жажда

Глад ли? Жажда ли? Какво те мъчи?
Хайде сподели поне със мен!
Разкажи ми всичко що се случи..
Заедно ще разрешим и тоз проблем!
Аз каква съм? Нямаш ми доверие?
А си мислех, че за теб съм всичко!
Или в мен не виждаш ти спасение?..
И нима сега съм част от нищото?!