Стихотворение по зададени думи

[~InSanE~]

~ефирно цвете бяло,с ръце ми шепти,Без глас излъжи


~Превърна ме в ефирно цвете бяло.
Спаси ми сърцето – така отмаляло.
От черна в бяла се превърнах.
Отново онова дете,което бях – върнах.

С ръцете си нежно ми шепти..
Без думи,без глас само излъжи..
От любовната отрова сладка отпих..
От горчиво-захарния вкус..се напих.

В ръцете ти да съм – явно съм в рая..
Как още повече с любов да те омая?
Ела..По-близо..Ела..Докосни ме нежно..
Не усещаш ли страстта?Ще я усетиш – неизбежно...




~Оп.. с иринка сме писали заедно 0.0

[Arwen]

пак ела, омагьосвай,

Пак ела... аз съм тук... чакам те...
безмълвно притихнала... в ограбваща самота...
Завръщай се всеки път, когато тъжиш...
с мен в нощта болкта, знаеш, можеш да споделиш...

Да, точно така... лъжи ме...
Омагьосвай ме... искам го...
Нужда имам от твоите измами...
Смешно ли звучи? Глупаво дори...

Но са ми нужни всичките ти лъжи...
и тази твоя безмислена любов...
искам я... тя за мен е животворен зов...
Макар, че когато си отиваш...
Всичко ме изгаря... всичко започва да кърви...
Така безмилостно душата ме боли...

Но, зная, пак ще дойдеш...
пак ще ме докоснеш...
И пак от във себе си ще ме поглъщаш...
И пак смешно - щастлива ще съм...
Обгърната, трепереща в ръцете ти...
Макар да знам, че нямам място във сърцето ти...

[Arwen]

Упсс нещо се застъпихме  :p Съжалявам :)

[иринка]

~Оп.. с иринка сме писали заедно 0.0

Но се е получило добре :)

Спаси, Докосни,думи,отрова,

Спаси ме!Хайде идвай вече!
Със нежни устни пак ме покори!
Далече си....Ах колко си далече....
Но от далече ти ме докосни!

Не казвай нищо..няма да те чуя...
От твойте думи смо ме боли...
Отрова нежна с тебе вечно пия....
Но толкова харесвам твоите игри....

[иринка]

пак ела, омагьосвай, болки

Пак ела... аз съм тук... чакам те...
безмълвно притихнала... в ограбваща самота...
Завръщай се всеки път, когато тъжиш...
с мен в нощта болкта, знаеш, можеш да споделиш...

Да, точно така... лъжи ме...
Омагьосвай ме... искам го...
Нужда имам от твоите измами...
Смешно ли звучи? Глупаво дори...

Но са ми нужни всичките ти лъжи...
и тази твоя безмислена любов...
искам я... тя за мен е животворен зов...
Макар, че когато си отиваш...
Всичко ме изгаря... всичко започва да кърви...
Така безмилостно душата ме боли...

Но, зная, пак ще дойдеш...
пак ще ме докоснеш...
И пак от във себе си ще ме поглъщаш...
И пак смешно - щастлива ще съм...
Обгърната, трепереща в ръцете ти...
Макар да знам, че нямам място във сърцето ти...

Ей сега ще наредим нещата :)

така,нужни,кърви,трепереща

Така живота ми ме мрази....
Жестоката си ярост хвърля върху мен....
Тръпка пареща по мене лази.....
Не,това не е най лошият ми ден!
Ще има още по-жестоки....

Не са ми нужди хиляди облаги,
аз искам само него...
.......................да е с мен
Кърви душата ми....
и чувствата ми млади...
умират бавно...ден след ден.......

Трепереща,последни сили влагам,
да си проправя път мрез мрака запрашен....
На себе си,на чувствата налагам....
това да не е сетният ми ден!

[Arwen]

:arrow: последни сили, сетния ми ден

Тази вечер ще говоря със себе си!
Тази вечер на душата ще обясня...
Ще й разкаже за живота ми...
Ще й покажа защо смисълът не разбрах...

И с последни сили, стих един ще напиша...
В него да й кажа, за себе си...
Там да й покажа, че съм човек...
или може би напомням на такъв...

Днес е сетния ми ден...
И прощавам се със мен...
И сбогом казвам на душата...
Пускам я на свобода...

Нека срещне друга някоя...
по - добра от мен...
нека тя й покаже, че има
светлина в утрешния ден...

[T]

 :arrow: вечер,живота ми,прощавам,нека,утрешния ден

Вечер безкрайна и тъжна...
Злокобна,погубваща с мрака
Живота ми така да живея съм длъжна
Да гледам самотата как на ъгъла чака
Прощавам грешки,болки...удушени мечти
Сякаш съм някоя друга...просто играчка
Нека на мен някой да ми прости
Че утрешният ден с лъчите си бодри ме смачка...

[lovesnoopdogg666]

 :arrow:За това на ARWEN:

тази вечер,напомням,по-добра


Тази вечер аз съм друга,
различна,по-добра.
Целуваш ме с твоите нежни устни,
гледаш моите очи!
Леко ризата ми разкопчаваш-
нежен си,внимаваш,
но знам,че искаш да се случи нещо в този късен час,
ала ти напомням,това съм аз!


:arrow:За това на Т:

злокобна,мрака,,грешки,мечти,прости

Зад гърба ми-само грешки,
е,да грешките са човешки,
но злокобната сила на мрака ме влече-
Боли!!!Въпреки,че кръв не тече...
погубва всичките ми мечти,
дали  някога ще ми прости и ще ме пощади...?!

[edin_zabraven_mig]

Ми аз остава да взема от двете и малко да послея главоблъсканицата :)

Във този мрачен, късен час
с нежни устни друга пак целуваш.
Злокобната орисница реши така -
ти със мен да се сбогуваш.

Сърцето ми се къса ... и боли!
В мрака пак оставам сам сама
и няма кой мен да пощади,
кой да даде за подкрепа ръка!

[Arwen]

сега всичко ще се подреди :)  :arrow: сбогуваш, реши, сама

Сбогуваш се... с мрачен, студен поглед...
И оставяш само пустота и безброй сълзи...
Реши, че трябва да си отидеш...
Но, мене със себе си взимаш...
Онази частичка, едничка ти давам...
Да те топли в студените ти дни...
и мрачните ти нощти...
Пази я ти... помилвай я... гали я...
И един ден... ела... върни ми я...
Да усетя... пак, че не съм сама...
да усетя онази... твоя изгаряща топлина...

[иринка]

поглед,помилвай ,изгаряща


Поглед изгарящ...мътен..неясен...
и въпреки всичко...пак ми горчи...
Не ти ли се струва пътят ми тясен?
Не ти ли се иска да лееш сълзи?
...за мен

Помилвай живота ми...Недей го предава....
прости ми лъжите и всички беди...
Грехът ми завинаги твоя покой ще смущава...
Но моля те...само прости...

Изгаряща рана във мен е сърцето,
и всичко боли ме...страшно боли...
и мокрят сълзите лицето....
И моля те...само прости....

[Devil`s Bride]

 :arrow: прости, сърцето, горчи, сълзи, беди, пътят

Отивам си.. смирена пак прекрачвам прага...
очите ми до болка напоени с влага.
Милост няма, а аз сякаш и не търся,
само дай ми миг от покрусата да се отърся...

Прости ми, че сили нямах да се боря,
горчи в сърцето, защото не знаех какво да сторя...
"Сълзи ще проливаш за мен" -
изпрати ме до последно студен...

Помилвай тази, която си обичал...
някога... в бедите да я пазиш се заричал...
"Предай ме... аз не чувствам, боже, вече,
Пътят греховен я отвежда от сърцето ми далече"...

Отивам си.. смирена пак прекрачвам прага...
очите ми до болка напоени с влага.
Не ще смущавам вече гордостта ти - чужда
ще осъмвам на никого ненужна.

[Arwen]

 :arrow: предай ме, ненужна, тази, която си обичал

Предай ме... над слабостта ми изсмей се...
Отиди си... по пътя уж ясен, върви си...
Нали казваш, че държиш съдбата си в ръце...
Е, хайде тръгвай... заличи ме от измамното си сърце...

Ненужна съм... зная...
В твоя свят място нямам...
И с греховете си няма да се боря...
И от спомените няма да бягам...

А ти, тръгни... иди при нея...
Онази, която си обичал...
И сега и преди... за нея мислил...
И в любовта й си вярвал... на нея си се вричал...

Иди и нея прегърни... с ласките си я стопли...
Зная, нея не ще я мамиш...
Зная, от нея няма да бягаш...
И усмихнат в прегръдките й ще заспиваш...

А аз... аз ще продължа своя път...
Сама... или може би не...
Примирена със загубата... ще вървя без скръб...
И когато вятърът за теб ми нашепне,
тиха сълза ще падне в нощта...
и с нея ще се срути следващата ми изгубена мечта...

[иринка]

греховете,любовта, ласките

Ласките ти праещи ме свличат,
като огън нежен ме горят...
силите до капчица изтичат..
но няма да се спирам....
искам нежната ти плът..
до мен...
Греховете ни не значат нищо,
подари ми днеска любовта,
дай ми пламък,дай м и всичко...
С тебе знам,не съм сама!

[SkitnicaVmoretO]

Думите в ръцете ми се свличат
останали без смисъл и без път
мълчат със ехото. Не ме обичаш.
Аз бях и си оставам само плът.
Не значат нищо клетвите за обич
ужасно късно го разбах
изгарям в пламъци и осъзнавам,
че винаги за теб била съм прах.