Стихотворение по зададени думи

[SkitnicaVmoretO]

Вали.
Очаквания дъжд изми следите,
които нарисувахме със тебе.
Земята под краката ни е равна
и от мълчанието ни до лудост стене.
А аз не съм готова да те пусна.
Дъжда нима ще заличи
оная обич дето двама с тебе
рисувахме от сълзи и мечти.

[иринка]

Нарисувахме със тебе
някакво вълшебство
незнайно как
го споделихме с другите....
Нима възможно е?
Понякога дори нелепо...
Защо кажете,моля ви!
Защо ни съдите?
И чистата ни обич
в вашите очи проклето,
набива се ,
а после глупаво ни пъдите
От сълзи и мечти ме сътворихте,
и свирепо
ни обвинявате...
А влюбени не можете да бъдете...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Споделихме любовта си с чужди хора.
Някакво безумие бе всичко /и Ти/.
Нелепо е. Тежи ми таз умора.
Мечтите превърнаха се в сълзи.

Възможно ли е да сме истински,
както бяхме преди време?
Исках капка обич от теб единствено.
Ала ти реши всичко да ми вземеш.

[RAZLICHEN]

Възможно ли е обич от сълзи
да се получи и да трае
Нелепо ли е в ЛЮБОВТА дори
да има някакво съмнение. И знаем ли
когато тръгнахме сами,
дали пък споделихме всички ТАЙНИ,
открити ли сме, или пък уви
на РАЗУМА ще бъдем все подвластни?

[BLUE_ROSE]

Любовта е отзвучала нота!
Ти не свириш върху мъртвите китари
длани спрял!
Разума отказва да говори!
Ще си тайна хвърлена със котва!
Ще се пръсне музиката
по телата!
И ще зашепти наново....
Затвори очи! Без сетивата...
любовта наистина е нота!

[XpacTa_lavista]

Пълзиш към мен студен потоко
навярно свириш тъжна песен...
И караш ме да стъпвам надълбоко,
да метна котва в скалист зъбер бесен,
да ми се струва света все по-тесен,
очи в очи да правя си поклони...
Оставям се реката да ме гони
да бягам бяг напрегнат, но и лесен.

[иринка]

Пълзиш,котва,по-тесен,поток

Пълзиш във мене като стара сянка,
която се сбогува с вечност изживяна.
Море ,унесено във сладка дрямка,
а после се събудило със пяна.
По-тесен станал му безкрая,
затуй се молило да му дадете още...
Но жалко,че поток е станало морето в края,
което само за вълни да си мечтае нощем...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Стара сянка е нашата любов отлетяла.
Сбогува се безоблачното ни небе с нас.
Бе ясно, че всичко ще приключи с раздяла.
Но след всичко, питам се дали не беше фарс?

Унесено морето притихва в тишината.
Какво ще остане от двама ни накрая?
Аз не вярвам, че покой ще намери душата.
Какво от туй? Ти своята на други раздай я.

[RAZLICHEN]

Стара сянка остава на кея
от кораб отдавна отплувал,
и момиче скрито във нея,
със лятото май се сбогува.

Унесено морето забрави,
да изпрати по вълните,
писмото И написано с надежди
и запечатано с сълзите.

лятото,скрито,момиче

[Qween of the black hearts]

Скрито в сенките на спомена
Лятото оставя във мене копнеж
момиче бях сега жена съм прогонена
душата ми попари я скреж.....

[{dulgokoska}]

Накъсани, сенките вият, скимтят...
Напреде не гледат, убиват се...
Съм тиха, не мърдам, не мога да спя...
Приличам на грешно отбиване...
Попари ме вятър, удави ме лъч...
А нямах причина да бъда...
Онази, която те точно улучиха...
Простих им, макар да съм друга...

[неземен]

Сенките изстри ги пак нощта.
Цветя попарени,главици клюмват.
Пристъпва без да бърза есента.
Сам съм,сам...И не се разсъмва...
   нека,кола.стой,все пак

[{dulgokoska}]

Клюмват всички мои си глухарчета...
И отнасят вятъра със тях...
Разсъмва се... Отива си гримасата...
Понякога студено е у нас...
За топличко се моля на нощта...
Тя пък тежко ме завива...
В тъжната си пелена...
Вятърът лети със Мен-Щастлива...

[XpacTa_lavista]

Нощта за наказание ли идва?
Или за свобода във плен?
А тялото не бързо ли политва
във мрака чер-във тоз почивен ден...

Не клюмват ли бедите победени
из призрачните мъртви часове,
и бягат от ужилване зелени
тез наши диви дневни бесове...

И търсим ли тогаз да се разсъмва-
когато само висшето гори,
когато само бъдещето гръмва,
и в миналото вплитат се кори...

[Zatoichi]

Когато и въпросите са победени
от отговорите и техните стрели,
какво остава за идеалите сломени,
оп,не биваше да питам пак,нали?...
Може би - поредно наказание,
може би - прощалната беда,
но има ли все пак значение,
когато няма свобода?...