Стихотворение по зададени думи

[неземен]

Прощавам злините...
затварям очи и продължавам,
жадна-протягам ръце към мечтите
и "Обичам те!" тихичко повтарям...

Жадна-протягам ръка към мечтите
и чакам едничка да дойде при мен.
Аз колко ще чакам  ни питай...
зависи не от мен,НЕ ОТ МЕН.

[Devil`s Bride]

Извинявам се, ама аз ще пиша както е посочено в първия пост на темата

:arrow: дойде, при мен, мечтите

Дойде при мен дяволът жесток
в нощ мрачна, страховита.
И каза "Давам ти до утре срок
да решиш какво искаш за душата си свита."

А аз цял живот за щастие бях мечтала,
за една прегръдка да ме стопли,
но щастливи песни никога не бях пяла
и молбите ми оставаха нечути вопли.

Страхувах се от дявола черен,
но мислих се "Поне той ще бъде верен"
всеки в живота ми появил се ме остави
и сега слуга на дявола да бъда по- ми се нрави.

Поисках от демона прегръдка и любов,
разказах му за тъжния живот,
за болката в гърдите
и как умряха завинаги мечтите.

И от черните очи
за миг рукнаха сълзи...
"Ела с мен и бъди щастлива,
обещавам, да ти подаря мечти от свила,

душата ти не искам днес,
пази я, нека бъде вечно твоя...
но сподели, моля, с мен адския унес
и аз обричам ти съдбата моя..."

[Arwen]

И аз ще си избирам думички  :arrow: дяволът, черните очи, вопли.

Дяволът злокобоно се носеше в нощта...
излязъл бе на лов за поредната изгубена душа...
Демони взел бе със себе си - крилати, черни същества,
Политаха из мрака, обвиваха с черни воали искриците светлина...

Луцифер с черни очи, проблясващи в мрака
оглеждаше, търсеше души - отхвърлени, сами...
Искаше да забие черни нокти в сърцето
да пие от кръвта, да чуе онези, забравени вопли...

След това щеше да предаде клетата душа
на своите крилати демони,
с кървава отрова да убие всички мечти
да влее лед в сърцето...
за да не погледне никога повече небето...
очи завинаги да затвори...
да бъде прокълната... да скита...
със едва доловим смъртен вой...
А после сама ще избере да бъде
навеки демон ненамерил покой...

[неземен]

И аз ще си избирам думички  :arrow: дяволът, черните очи, вопли.

Дяволът злокобоно се носеше в нощта...
излязъл бе на лов за поредната изгубена душа...
Демони взел бе със себе си - крилати, черни същества,
Политаха из мрака, обвиваха с черни воали искриците светлина...

Луцифер с черни очи, проблясващи в мрака
оглеждаше, търсеше души - отхвърлени, сами...
Искаше да забие черни нокти в сърцето
да пие от кръвта, да чуе онези, забравени вопли...

След това щеше да предаде клетата душа
на своите крилати демони,
с кървава отрова да убие всички мечти
да влее лед в сърцето...
за да не погледне никога повече небето...
очи завинаги да затвори...
да бъде прокълната... да скита...
със едва доловим смъртен вой...
А после сама ще избере да бъде
навеки демон ненамерил покой...

Демони,демони,
и Луцифер е за капак,
нещо веселичко нема ли,
нещичко да тропнем с крак.

Бъдни вечер е довечера
с много радост за децата,
с много гостбички наречени
бъдник,вино и т.н.

Дядо Коледа с торбата
подаръци ще донесе
и на всяко от децата
подарачета ще даде.

ВЪНКА ЗИМА,СНЯГ ВАЛИ
ДЕМОНИТЕ ЧЕРНИ ЗЛИ
НЕКА ВИЯТ И ДИВЕЯТ,
НИЕ В КЪЩИ ЩЕ СИ ПЕЕМ...
ДЯДО КОЛЕДА ДОИДЕ,
НА ВСИЧКИ РАДОСТ ДА ДАДЕ.
Неземен

[T]

Думите ми са - Зима,сняг,вали,вият

Ех,колко бързо пристигна студената Зима
А следващата година от далеч още ни кима
Със сняг и виелици в полунощ тя ще довтаса
На празничната отрупана маса
Пък нека студът насреща ни се криви
Че то няма да е празник,ако хубаво не навали
Преспите ако къщите не скрият
А снежните ветрове до зори хора не вият!

[LuSi]

 :arrow: пристигна далеч  студът скрият


пристигна госпожица Гняв
защо идва от толкова далеч?
Не понасям аз нейнят нрав

Студът нима не я притиснява?
Тя лошото носи
и въобще не се стеснява

Да попитам сега всички
къде ще се скрият?
Тя не прощава - за злото винаги отмъщава..

[mi6ok`f]

:arrow: скрият;прощава;носи;злото

Защо нощта носи злото?!
Защо искат да се скрият всички истини?!
И защо пак ангелът на дявола прощава...
и къде умират всички думи неказани?
Къде пресъхва щастието...
и къде се ражда тъмнината?
А ти чуваш ли "Обичам те"-неказано
и усмихваш ли се в тишината...

[LuSi]

искат, всички, щастието

аз зная искат всички щастието да ни вземат
но не що го позволя.. ще се боря,
ще лазя, ще крещя докато умирам
за да се съживя отново и с нови сили
да извикам колко много те обичам
дори на границата между живота и смъртта
аз ще браня и ще пазя любовта 

[..::Smexorankata::..]

Грешен пост! [shame]

[mi6ok`f]

 :arrow:  смъртта;щастието;нови сили

Защо сега смъртта не ме погали,
защо щастието от мен се дърпа.
Знаеш ли,че всяка клетка в мен подпали,
когато с нея ме излъга?

Не искам нови сили
не искам пак да те обичам
иди при нея-нека тя да те нарича "мили"
и че мисля за теб-винаги ще отричам...

[T]

 :arrow: погали,клетка,нови сили,мили

Погали със нежни думи моето сърце
Освободи ме ти от мойта вечна клетка от сълзи
И не със друго...не с ръце...
А с истинска нежност и любов ме спаси
Останките от мен от пепелта прероди...
С нови сили за обич и щастие ме дари
Да те наричам топло на мили ми позволи...
Това искам....дали е много сам прецени...

[Arwen]

 :arrow: останките, пепелта, любов, вечна клетка

Останките от себе си събирам...
Сред изгорената любов части от сърцето си
в пепелта намирам...
Във вечната клетка на съдбата
мисля там да ги скривам...
Няма да ги показвам на никои!
В себе си ще ги тая...
Само вечер ще ги откривам
и мисленно ще ги галя...
Ще си спомням мъртвите мигове...
Ще си пропомням забравени целувки...
С вятъра може би ще споделям...
Да отнася със себе си думите...
Да не ги връща... за да забравям...
Към звездите ще шептя...
да скриват в нощтните лъчи
спомени и мисли пропилени.
А после ще заспивам...
сред кошмари за едно лице... забравено...
И пак останките от любовта си
в клетката ще скривам...

[неземен]

:arrow: останките, пепелта, любов, вечна клетка

Останките от себе си събирам...
Сред изгорената любов части от сърцето си
в пепелта намирам...
Във вечната клетка на съдбата
мисля там да ги скривам...
Няма да ги показвам на никои!
В себе си ще ги тая...
Само вечер ще ги откривам
и мисленно ще ги галя...
Ще си спомням мъртвите мигове...
Ще си пропомням забравени целувки...
С вятъра може би ще споделям...
Да отнася със себе си думите...
Да не ги връща... за да забравям...
Към звездите ще шептя...
да скриват в нощтните лъчи
спомени и мисли пропилени.
А после ще заспивам...
сред кошмари за едно лице... забравено...
И пак останките от любовта си
в клетката ще скривам...

тъга.болка,уж,шега

Останките от минала любов
в пепелта лежът зарити.
За вечна клетва аз не бях готов
ти казвам днес открито...
Уж си беше на шега-
пълна с болка и тъга.

[Unforgotten`feeling`f]

 :arrow: нима, нежно, трудно, обич

Тъгата смига ми лукаво,
оглежда се във твоите очи
а уханието пепеляво,
краде последните лъчи...
Мъката...хваща за ръка
надеждата последна,
уж води я към таз река,
към която ти погледна....
Шега! Лъжа! Удави те...
Не може мъртвата душа да плува...
Позор...Забрави те...
от днес...омразата царува!

[gabi_gabi]

Мъката, води, мъртва


Мъката полазва и обзема цялото ми тяло
обхванала е и крехката ми душа...
Оковала ме е с вериги и ме води към краят
виждам вече как аз - мъртва плувам в бялата река...