Стихотворение по зададени думи

[T]

Живота си веднъж живеем
И уж не трябва да го пропилеем
Но след страстта от любовта
Защо всичко е изпито от тъга?
Защо целувките и радостта
Се заменят с бездънна самота...
Не може ли огъня в нас вечно да гори
А затихне ли...поне да не боли...

[Dideto]

Защо поне веднъж не беше искрен?
Защо поне веднъж не каза: "Спри!
Не съм способен повече да лъжа!
Не заслужаваш толкова да те боли!"

Не виждам как изобщо съм могла
до болка да ти вярвам и обичам..
Като бездънна яма сякаш е била
душата ти.. От тебе се отричам!

[angel4e_f]

Не заслужаваш мисъл дори една.
Недей ми казвай колко ме обичаш.
Спри и тръгваи,че не мога да търпя
от болката така да се подтискам!

Не виждам как можах да бъда
толкоз със затворени очи.
Не виждам как позволих да бъда
една жена,с насълзени очи.

Не беше искрен нито за минута,
всичко дето казваш е лъжа!
Защо поне за миг или даже по принуда
не успя да кажеш "Съжалявам за това"?

[Devil`s Bride]

Пак моля за прошка... пак на колене,
ти цялото достойнство ми взе.
И плача с глас, плача с виновно сърце,
но тръгваш си ... каменно лице...

"Шепти ми, обич, шепти ми колко ме обичаш,
аз ще целувам звездите вместо теб...
Спри, не тръгвай... недей да ме отричаш,
сърцето ми е докрай е твое, макар и надалеч.

Позволих си зла да бъда, коварна и жестока...
но виж да се разкая с цялото си същество аз мога.
За минута нека в миналото да те върна
и с насълзени очи за последно нека те прегърна..."

Поне за миг не ме чу и ти...
Животът ми вопли нескрити.
Лъжа след лъжа - моята изпита душа,
и в мрака аз се раждам едва...

[анде]

река,години

Бавно тече реката от време -
дни,месеци,години - нижат се безспир,
докато се усетиш,галиш си вече голото теме
и потъваш дълбоко в речния вир...

Река тече от време.
Тече не спира.
Дявол да го земе,
роденото-умира.
ТАКА ЩЕ СТАНЕ ЕДИН ДЕН
със тебе и със мен.
Тогава да се радваме и пеем ,
че днес сми живи,че живеем...

[gabi_gabi]

огънят остава да гори завинаги
но аз ще ровя в пепелта
умирайки да ти докажа
че ще те обичам след смъртта

[Arwen]

Ще те обичам след смъртта !
Аз прокълната съм на това...
Една душа ненамерила покой,
Едно сърце отдавна лишено
от пристана свой...
Да, любими и в смъртта си
ще съм твоя...
и там на клада ще горя...

[gabi_gabi]

след като умра ще съм намерила покой
след като душата ми спре на пристана твой
дяволът ще ме превземе без бой
и на клада ще предам живота мой

[~InSanE~]

~В Душата ми - прашна,изоставена пътека.
В мислите ми - образи от смях върху тревата мека.
В сърцето - прах и пустота,от дълго време насам.
Порив див от ръцете ти дяволски обран...

[Arwen]

Прах и пустота...
Нощ и самота...
Страх и тъмнина...
Мечта... стича се сълза...
Душа... захвърлена в пепелта...
Мрак и празнина...
Болка и тъга...
Сърце посипано със лед...
Свещ догаря в мрака блед...
А със нея загива поредната душа...

[~InSanE~]

~Свещ догаря в мрака блед.
Келнер,моля още една водка с лед.
Нищичко не ми остана - само алкохола съчетан с цигара.
И в мислите ми,от водката замъглени - спомен за софийска гара.

Опитах,сто пъти в съзнанието си да те шаморосам,
за всяка твоя обида,и да ти изкрещя,че те мразя-била съм на косъм.
Келнер,сметката моля...
А ти спомен...изчезни заедно с думите *Сбогом,любов моя*

[Devil`s Bride]

Момичета, що ми се струва, че малко объркахте играта с "Тренировка за поети"  [confused] [shame]

[~InSanE~]

 [oops] [i'm sorry] ~Ъмм... не знам... ако е така - съжалявам  [shame] [shame] [shame]

[Arwen]

Май наистина сме я обаркали. Съжалявам и аз  [shame] :)

[Devil`s Bride]

Е, нищо страшно не сте направили :) Ади аз ще продължа по стихчето на ~InSanE~

В тъмен бар стоя сама...
Около мен тъжни изпити лица.
И цигарения дим как ме опива,
а алкохолът в душата ми бавно се разлива.

С нея бил си, знам...
а твърдеше, че сърцето ми е храм.
Храмът бавно, без да се замислиш разруши,
свещите подпалиха олтара на моите мечти.

Лед в питието си не искам,
сърцето си с ръка отмаляла притискам.
Цигарата ме трови, знам...
Но мечтая за Ада, любов свещена има там...

Сбогом, обич, сбогом... всичко свърши вече,
прахът ми скромен вятърът разнася надалече...
Всяка твоя обида в себе си така поемах...
сметката в живота плащах, но рестото си все не вземах.