Стихотворение по зададени думи

[Arwen]

Алкохол в сърцето наливам,
лед в душата разтилам...
Една последна цигара паля...
С нея любовта ми догаря...
И така тръскам пепелта сред пустотата...
Сбогом ти казвам и се сливам с тишината...
Погребвам, забравям всяка твоя обида...
Платих ти сметката... сбогом...
Не, не задръж си рестото...

[Dideto]

Тихо е!
Само вятърът се опитва да наруши гробната тишина..
Сама съм!
Преди бяхме двама, но те отне от мен.. Прибра те! ..Смъртта!
Коя съм?
Има ли смисъл.. щом останах сама!
Чужда съм вече на света..
отчуждих се от всеки и всичко!
Допушвам цигарата последна.. и тръскам пепелта..
Мисля си, че така ще забравя.. но уви..
спомените остават! ..Завинаги!
Днес погребвам теб, моя любов!
Първата, последната.. единствена в моя живот..

[Angel_Eyes]

Смърта за мен е чужда,
любовта ти с живот ме изпълва
и не мога да бъда безмълвна
Искам от теб да получа
моята първа последна, единтвена
целувка

[SkitnicaVmoretO]

Безмълвна съм
като камък,
като тишина,
като нищо.
Само мъртвешко мълчание
първата нощ от твоето тръгване
е пълна с тихо страдание.

[Angel_Eyes]

Безмълвна в нощта аз стоя
и за твойте устни пак копнея
Чудя се сърцето му дали
друга не е превзела ?
Дали друга
той нарича с нежност
любима?

[mi6ok`f]

Защо не целунеш пак с устни сърцето...
Защо да не усетя пак онази нежност любима?
Защо погреба целувките там,където...
"запалихме" нашата камина...

[Angel_Eyes]

Нека със сърцето си
да те намеря
с него да те усетя
И целувките ти твой
да ме изгарят
и заедно да запалим огънят
на нашата любов

[анде]

Нека със сърцето си
да те намеря
с него да те усетя
И целувките ти твой
да ме изгарят
и заедно да запалим огънят
на нашата любов

Да намеряогъня във теб,
и ласките,които да изгарят.
И онзи,Байроновския завет,
който всекедневно си повтарям.
За капка истинса любов-
иди  на смърт...БЪДИ ГОТОВ!

[mi6ok`f]

а кои са твоите думи ?

[Dideto]

Бъди готов да водиш битка!
Бъди готов да победиш!
Отдавна аз за теб съм тръпка
и името ми ти шептиш!

Бъди готов да се раздаваш..
На всичко ти бъди готов!

[Arwen]

Да водиш битка, която е загубена...
Все едно да гониш птица отлетяла...
Да тичаш, да викаш, да се молиш...
вече прималяла... времето да спре...
Отиде си като птица любовта...
Слаба бе твоята броня... не успя да победиш...
Меча изкусен... уж остър... със тънка снага...
прободе единствено твоята душа...
Но ти продължи да се бориш...
макар всичко да бе загубено...
Продължи упорито и още повече се рани...
Нека... така е било писано...
( Сълза... )
Да загубиш всичко... на бойното поле...
бойното поле на любовта...

[Angel_Eyes]

Любовто ни като птица отлетяла
се скита из синьото небе,
опитвайки се времето да спре,
но никой тази сила не притежава
времето винаги продължава
и отново на бойното поле
на любовта трябва да
кацне тя

[gabi_gabi]

синьото небе ти дава сила отново да летиш
облаците те закрилят за да не тъжиш
понасяш се и буйно с вятъра играеш
ти съумяваш никога да не скучаеш

[T]

Никога не се обвинявай когато грешиш
Не понасяй цялата вина,за да не тъжиш
Всички на света сме хора-никой не е съвършен
Не позволявай да бъдеш от грешките си съкрушен...

[Angel_Eyes]

Винаги обвиняваш другите,
а ти все си чист,
а после питаш защо тъжиш?
Знам, че никой не е съвършен,
но грешките си ти признай