News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Стихотворение по зададени думи

Started by Gentiana, August 18, 2006, 21:23:12 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

клетвите, думите, ехото

Клетвите, едва сега разбрах,
били са само в моето съзнание...
Думите, онези - любовните
изричала съм само аз...
И останали без твоето признание...
в ехо превърнали се...
единствено към мен крещят...
И обливат ме с безмилостни обиди,
и крещящи, и похотливи 
в мен оставят черните си, мрачни дири...
И едва сега разбирам...
Любовта била е само моя...
И аз измислила съм онази обич - твоя...
И топлината ти съм сътворила...
и в сладки желания сама съм се потопила...
И сега, когато е толкова късно...
сега разбирам... как съм давала много...
и неусетно в лъжите си душата съм обвила...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

иринка

признание,крещят,сътворила,обвила


И днес последен опит правя с тебе...
Последното признание....
за тази наша среща.....
Не знам дали и този път ти трябва време....
да ме почувстваш близка....
и да не е грешка....

От огъня крещят ти уморени чувства....
да ги погледнеш....
било то  без да искаш...
Нали за тебе любовта била изкуство...
рисувай ласки...
дори и без да мислиш...

За теб съм златен замък сътворила....
да имаш него...
а със него мен...
Със златен прах съм тялото си аз обвила
да бъде твое....
всеки ден....

edin_zabraven_mig

От всички лъжи сме уморени ...
Писна ни да се лъжем, нали?
кажи, към какво сме устремени,
като рухна замъка на наште мечти?
Признание след признание ...
лъжа след лъжа ...
Едно заслужено наказание
за нашта вина!
Но измамата и тя е изкуство -
колко мъртъвци е съживила!
В ежедневието ни пусто,
колко химери е сътворила!
И от лъжата пак заслепени
обичаме се по навик, по принуда ...
Изтощени, сломени, съкрушени
пътуваме към химерата друга.
Розова мъгла ни е обвила
и хвърля златен прах в наште очи,
сякаш мозъка ни е промила,
а нас ни е изтъкала от лъжи!

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

lovesnoopdogg666

 :arrow:лъжи,мечти,мозък,замък,изтъкала


Мозък пълен със лъжи,
замък пълен със мечти.
Замъка сама съм го тъкала-
на леглото съм си го постлала,
за да видя свойте празни надежди-
изтъкала съм ги като одежди
на императорката,чийто е замъка,
императорката,която гори в пламъка!



МОЛЯ СЛЕДВАЩИЯ ДА ИЗПОЛЗВА ДУМАТА В ТЪМНО СИНЪО!!!!
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.

иринка

#304
Quote from: lovesnoopdogg666 on April 09, 2007, 14:59:19 PM
МОЛЯ СЛЕДВАЩИЯ ДА ИЗПОЛЗВА ДУМАТА В ТЪМНО СИНЪО!!!!
  Моля прочети условията на играта!Има друга,в която ти определяш думите,които следващият да "използва" :)

празни,пламъка,сама

Празни думи тихичко отекват...
Мразя тоя мръсен кръговрат!
Говоря нещо,а отсреща-
мъж живеещ си във негов свят....

Пламъка във мен гори,не стихва,
а пък той-мълчи...и пак мълчи....
нито дума не изрича....
По добре е!Пак ще са лъжи!

Сама съм и сама ще си остана,
нищо,че до мене уж стои.
Ще съм си дълбока,тъжна рана...
А живота...още повече горчи..
.

Arwen

 :arrow: празни думи, лъжи, мълчи

Празни думи в мрака мълвиш...
В празни обещания се кълнеш...
А тихичко сърцето ми шепти...
...не вярвай... отново са лъжи...

Искам да ти кажа "Спри, мълчи!"
Да  изкрещя, сцена да направя...
Но, продължавам да се усмихвам...
И виждам се... на глупачка приличам...

А ти, отнесен в своята безмислена тирада,
...говори и говориш...
И виждам те... лъжите редиш с наслада...
И мислиш, че пак ме мамиш...

Така и не разбра... вярвам ти защото те обичам...
И знам, че ме лъжеш...
Слушам те... защото не мога да избягам...
И знам, че вечерта при нея ще отидеш...

Но вече свикнах... не ме боли...
Зная, че ме целуваш, а за нея мислиш...
Знам, че когато ми говориш и ме лъжеш...
мислиш, че нея никога не би могъл да мамиш...

Но, хайде, замисли се...
Казваш, че я обичаш... а защо при мене идваш...
И търсиш ме всяка нощ...
И защо, защо... в своя безмислен зов...
молиш с теб да съм мила... търпелива...

Ето, тук и сега ти казвам...
Върви си при онази, която своя наричаш...
С нея щастлив бъди...
На нея тези смешни думи изричай...
А мен ме забрави... аз вече нямам сърце...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

edin_zabraven_mig

Сега тихичко мълвиш смешни думи
и молиш ме при тебе аз да остана,
но отдавна свърши всичко помежду ни
и превърна се в безсмислена тирада.

А аз глупачката ... търпелива
тъй свикнах да прощавам
всяка сцена глупава, некрасива,
че нямам право да съжалявам.

Но защо позволих на онази
така да те обладае и промени?
Вместо любовта си да пазя
аз се замесих в тънки сплетни!

А ти кълнеше се в мен,
че нямаш нищо общо с нея,
отнесен, влюбен, заслепен
ти търсиш я и за нея копнееш.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Arwen

да остана, влюбен, по между ни, прощавам

Да остана... тихо молиш с поглед тъжен...
да се върна... седиш и ме гледаш с няма молба...
Да те прегърна... виждам, с вина си изпълнен...
да простя... не, не мога... късно разбра, че си влюбен...

Казваш, имало любов по между ни...
Нима?! От любов ли бяха лъжите ти?
От любов ли още ме мамиш...
От любов ли погуби мечтите ми...
Моля те, не ставай смешен!
Не смей за любов да ми говориш!

А сега искаш да прощавам...
Колко пъти...
Колко шанса дадох, а ти ги пропиля...
Сбогом ти казвам, от днес, от сега!
Върви, друга намери...
нека и нея я боли...
А мен, мили... мен ако можеш ме забрави!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

edin_zabraven_mig

Нима толкоз бързо забрави
дните прекарани с мен?
Нима тя такъв те направи -
жесток, хладнокръвен, студен.

А колко шанса ти дадох,
колко любов ти дарих,
душата си сякаш продадох,
сама на себе си изневерих.

Не не смей да отричаш,
че и ти имаш вина,
за това, което се случи ...
Умолявам те с няма молба

да спреш с лъжите безброй!
Сбогом нека просто си кажем,
за да намерим и двама покой ...
От този фарс да се откажем!

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Deskata123

Ето,пак съм аз сама
Ранени ангели крещят,как огурчи ми дните тя,
сама по себеси е любовта,и никои тя не слуша,
защото явно да разбива пак сърца,и е весело,дори и след смъртта,
прогори ми дринте ти..и станаха те пак студени
         дори по ледени и от смъртта
Давам всичко за теб.....За да се
                   върнеш пак при мен..Серцето ми
                  бие за теб..за нежното ти лице...
                             Давам всичко за теб

иринка

ледени,ранени,смъртта,разбива


И вече ледени са погледите между нас,
искрицата отдавна угасихме.
И няма нежност вече в късен час,
нежността отдавна я изпихме.

Ранени сме от много време,
и само мъничко ни трябвашв,нали?!
Да си признаем днес,че любовта е бреме,
да спрем да леем глупави сълзи.

Гордостта и в двама ни е силна,
и туй разбива ни,признай!?
Дали когато всичко си отива,
само в смъртта ще бъде рай?

Arwen

 :arrow: искрицата, нежността, глупави

Искрицата угасна с вик в нощта...
болезнено - кънтящ... и в мрака завика тишина...
А моя пламък... нестихващ и зовящ...
превърна се във ледена вода...

А нежността... онази сляпа скитница...
Скри се в моето съзнание...
...измислена и нереална...
уплашена от твоето болезнено послание...

Глупави били сме с теб...
че мислехме... за любовта...
Едва сега разбирам...
няма любов, щом веднъж е казана лъжа...

За туй сега... нека кажем "сбогом"...
без да се обръщаме...
И на Бог тихичко да се помолим...
един към друг отново да не се завръщаме...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Искрицата по между ни все още я има...
В нощта пак търся само и единствено теб.
В сърцето си имам рана неизлечима.
Любовта събрана в очите на един човек.

В мрака търся само един лъч светлина,
само един...за да ми посочи пътя.
Ала тъмно е без теб и любовта...
И душата ми самотна пак се лута.

Arwen

 :arrow: лъч светлина, тъмно, лута

Лъч светлина незнайно проблясна в нощта...
В далечината чу се писък и една едва доловима искра...
Засия в златисто мрака от праха на една падаща звезда.
И успокои се тишината, и отново прегърна своята самота...

Тъмно остана небето, облечено в черното си кадифе,
луната за миг се натъжи, сякаш заплака с невидими сълзи...
И загледа се сред мрака, като уплашено дете...
И почуди се защо сама я оставиха малките звезди...

И лута се сред космичекия хаос проблясващата лунна светлина,
скрита от планети и вселени, обгърната от звезден прах...
И останала тази нощ сама, само със своята искра...
прокрадва се в студента душа от нейде страх...
но уви... всичко на заранта потъва в залязващия лунен прах...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Проблясна в нощта мъничка надежда-
в далечината чувам твоя глас.
Споменът пак при тебе ме отвежда.
И изведнъж почувствах адски мраз.

Тишината говори с шепнещо стенание-
от лунната светлина така боли...
Колко силно липсва ми твоето дихание...
Колко тежко е!Липсваш ми ти!