Стихотворение по зададени думи

[SkitnicaVmoretO]

Шептя във душата на своя страх
колко искам да го няма
как връзва дланите ми
и ме приковава към нищото.
Как докосва най-светлото в мене
и своето категорично отричам
да съм била някога твоя
не искам дори да помислям.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

На своя страх не се осланям.
Дланите ми друг стопли...
Глава вече аз не скланям...
Не чу никой онези вопли...
Най-светлото в мене
на друг аз ще подаря...
Той ръката ми ще вземе
и аз с любов ще го даря...
Мълчи!Не ме притежаваш!
Вярно е,бях някога твоя...
Късно е да съжаляваш.
Безразлична е душата моя.

[T]

Тръпнех аз пред тебе,отдадена на своя страх
Да не предпочетеш друга,както аз друг преди избрах
Не вярвах,че призраците на миналото ще ме навестят
Можеше и тази болка те поне да ми спестят
Но те нахлуха...всичко ми отнеха
Дланите ми ледени останаха...аз самата-без утеха
Най-светлото в мене на парченца се разби
И превърна се в ненужни,горчиви сълзи
Да,бях някога твоя...и никога неще си го простя
В съня ми с кървави сълзи за себе си ще отмъстя!

[hixtima_89]

Тръпнех аз от болка...
Миналото спомнях си...
За всичко аз,ще ти простя...
Моля те,прости и ти...
Но знай до край ще роня тези кървави сълзи...

[SkitnicaVmoretO]

Роня сълзи,
а с тях и клетви
и устата ми не знае спирка
или по-скоро сърцето
не знам откъде идват.
И всичко ми минава
и всичко преболява
някой ден,
ще дойде края,
мисли му само до тогава.

[Arwen]

Края дойде...
Роня сълзи...
погребвам мечти...
Думите заглъхват...
очите лека по-лека пресъхват...
Всичко свърши...
любовта си отива...
мечтата май завърши...
И пак аз плача...
пак аз съм изгубена сред мрака...
Все сама... лутам се,
търся пътека...
уви... оставам си там...
за кой ли път в средата на тъмнината!

[T]

Мрака бавно пак се спуща
С мъглите си всичко отново обгръща
И както всяка нощ...спомена за теб при мен се връща
Неканен гост в тъмата
Още повече засилва самотата
А колко хубаво щеше да бъде
Ако болката можеше най-сетне да пребъде
А не само да погребвам мечти
Плод на илюзии...плод на изпипани лъжи
Не...аз в тази тъма съм проклета
Все да скитам...към някой изход да търся пътека....

[Arwen]

Плод на илюзии си моя любов...
плод на мойте мечти...
едни проклети лъжи !!! !

Нищо истинско нямам вече...
всичко потъна в мрака...
отиде някъде много далече.

Сега една скитница в нощта,
проклета на вечна самота,
скита, търси светлина,
но уви... там има само тъмнина...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Усещам уханието ти,моя любов.
Дъха ти мога да усетя пак...
Не!Плод на мечти,моя любов.
Сънища проклети в черен мрак.

Нищо истинско не ми остави.
Всичко най-нагло ми отне...
Любов моя...нима ме забрави?
Всичко ти дадох,а ти ми го взе.

Скитница от съдбата прокълната...
Уви,мислех,че намерих любовта.
Ала отново тази вещица позната
донесе ми само мъка и тъга...

[Arwen]

Сбогом, моя голяма любов,
пуснах те, върви си,
не се връщай единствен мой зов,
погребах мечтите си...

Всичко свърши, моя любов,
нищо истинско нямам вече...
изгубих те, отиде си...
изчезна някъде много далече...

И сега съм скитница...
чезна бавно в мрака...
сълзи по бузите се стичат...
на кръв приличат...

Любов моя - единствена, незабравима
погреба ти сърцето...
изгубих душата - така лесно ранима...

Скитница една скита нейде сред полето,
изгубила последната мечта...
прокълната навеки от съдбата...
да бъде нещастница забравена
сред тъмнината...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Сбогом,никога не се връщай.
Върви си,вече не те искам...
Друга в обятията си прегръщай,
а аз друг в своите ще притискам.

Всичко свърши...Изчезна някъде.
Сред тъмнината изпари се...
Виждам лицето ти навсякъде...
Не ще те моля:"Спри се!"

По бузите личат следи,
очите ми-кървави ями...
Кръв се стича,а не сълзи.
Какво направи с любовта ми?

[Arwen]

Сбогом ти казах ! Чу ли ???
Върви си, вече ! Не се връщай !!!
Не искам повече по бузите
да личат сълзи...
сълзи с кървави следи...

Всичко свърши ! Не разбираш ли ???
Ти любовта простреля
със смъртоносни стрели !
И сега ранена, кървава
лежи на земята...
Как можа ??? Как не се смили ???
И така сред тъмнината
изпари се всичко...
и разум и воля
и чувства и мисъл.
Само аз останах 
да бродя сред
останките на любовта
с надеждата да намеря една душа.

[T]

Целувките ти нежни са твойте смъртоносни стрели
Погледът ти парещ към никой неще се смили
Един единствен път опарен...вечно в него огънят остава да гори
Пепелта на този огън са останките на любовта
Любовта,заради която ставаш роб,продал за нищо своята душа.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Един единствен път бях щастлива,
веднъж в живота си,заради теб...
Плени ме отново самотата сива
и днес не се чувствам аз човек.
Целувките ти нежни не ще забравя,
погледът ти парещ още ме гори,
любовта белег в сърцето ми оставя,
раната зарастна,но още боли...

[SkitnicaVmoretO]

Веднъж ли във живота си умирах
веднъж ли писах песни,
а оставаха без глас
целувки колко не дочаках
и колко самота във късен час.
Веднъж ли търсех те
и те намирах
и колко пъти губех тебе аз
не искам друга истина
а само да те има
отчаяно крещя без глас.