Стихотворение по зададени думи

Started by Gentiana, August 18, 2006, 21:23:12 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Афродита

Пъстър праха вечността си потърси ...
Преброди калта уханна на труп ...
На слънце показа част от плътта си ...
А у него бият парчета на студ ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

{samotnata_krasavica}

Плътта уханна до себе си усетих...
и за миг в мрака замечтах се...
Към миналото върнах се...
и чувствата стари без да искам разбудих...
....With the music in her heart
She is breaking every ice.....

defiant_spirit

Чувствата стари във мен още живеят.
Притиснати силно от нова тревога,
напират и драскат, навън да излязат копнеят,
но да ги пусна страхувам се, просто немога.

{samotnata_krasavica}

Навън да изляза копнея..
но страхувам се че ще те видя с нея...
Като в куфър ме затвори...
и ключа дълбоко в себе си зарови...
Алчно любовта ми със себе си взе..
и правото да обичам друг ми отне....
....With the music in her heart
She is breaking every ice.....

womanly

Ключа към сърцето мое бих ти дал...
и сега съм обречен на печал...
Не исках аз да те нараня....
Но случи се, не мога да го променя......
Като затворена книга съм сега...
и тъна в собсвената си самота......

defiant_spirit

Тъне в собствената си самота,
Защо ли? Така е решила.
От страх ли към нещо може би тя
като мимоза сега се е свила.

{samotnata_krasavica}

Като мимоза нежна е тя....
срамежлива зад листата се крие...
Чака при първия допир топъл да открие..
на света красотата си да разкрие...
....With the music in her heart
She is breaking every ice.....

womanly

Защо ли? Защо?
Тя объркана е и не знае...
на кръстопът седи и се мае...
Не просто, защото така е решила..,
а защото е обладана от мрака на Дяволската сила....

defiant_spirit

Дяволската сила във нея живее,
за мъст вероятно тя още копнее.
Мислите тягостни в главата лежат,
но след сенките черни тя спира да тича
защо трябва те там да тежат,
като е много по-лесно тя да обича.  :)

womanly

Мрак и тъмнина, защо постоянно гледаме към Злото?
Нима не можем ние да се потопим и слеем с Доброто?
Мислите ни черни, няма да оставим да ни победят.
Радости и копнежи нас ще обградят.

defiant_spirit

Черна групичка пристига и нас ще обградят,
авера ми намига: "Да се бяга няма тоя път".
Бяхме ние трима срещу цялата тълпа,
ала силна сме дружина, щом си пазиме гърба.
Не мина много време, атаката започна,
тупалки - тежко бреме, агресия порочна.
Всичко стана мигновено, не проследих развоя,
но още пазят съкровено спомен, раните от боя.
Признавам че не победихме там със моито другари,
но пък в битката родихме - трима верни мускетари .

womanly

Нас ще обградят и опитат да обезкуражат,
но приятелството по между ни, не ще развалят.
Заедно сме Могъща сила, която раздава покровителство
и закриля хората по света от мъченичество.