Стихотворение по зададени думи

[неземен]

сподели,теб,мен

Глад и жажда,думи 2
думи не човешки,
ти да чуеш от дете
е много,много тежко.
Това го доживях,
че случва се разбрах.
Живеем в кално време
и на никой не му  дреме...

[Arwen]

 :arrow: нечовешки, кално време

Нечовешки писък прокънтя,
страшна сила над земята завилня.
Смърт и страх... породени сред живот,
живян във грях...
Кално време, мръсно и студено...
Есенни листа, сред земята разпилени...
Светкавица една проблясва...
с нея и последния лъч светлина залязва.
Писъци раздират тишината...
Ужас всяват, обгръщат пустотата...
и всичко е погубено сред смърт и страх,
заради един живот живян във грях...

[Gentiana]

 :arrow: светкавици, есенни листа,

Ти идваш.
Познавам го
по светкавиците, които капят
в шепите на нощта
като странна роса.
Есенните листа завихря
на дъха ти
горещия вятър.
По гърба ми пълзи
хладна тръпка.
Добре позната.
Знам - ти си...
Точно ти си това.

[Zatoichi]

 :arrow: в шепите,ти идваш,хладна тръпка

В шепите на зимния небесен свод
ти идваш като кипяща приливна вълна
и покриваш пътечка всяка,всеки брод
с родената във лоното ти хладина...
И хладна тръпка отново ме обля,
защото познах аз твоята съдба
и сняг от лава по мене разпиля,
но не вярвам,не вярвам да си толкоз зла!

[Gentiana]

 :arrow: небесен свод,сняг, лава

Снегът от небесния свод
дали ще стигне
лавата в сърцето ми да угаси?!
Вали вече цяла нощ и всичко е бяло,
но защо в мен не замръзва?
От изгарянията страшно боли.
Лавата има ли нещо общо със Ада,
или просто е зарево от грешна любов?
Когато се влюбиш неразумно,
така ти се пада.
Бог ли, Дявол ли е този,
който те наказва
без милост, суров?

[SkitnicaVmoretO]

Без милост си тръгвай,
върви си.
Нима раздялата е свързана с ума,
във този миг така те мразя,
че няма начин любовта
да ти говори нежно за последно.
Навън е тъмно. Гасне тихичко нощта.
По бяла от снега ще дойде
някой ден и моита прошка
само, че не знам кога.

[неземен]

Без милост в любовта
не се живее,
Свеща угасва. През нощта,
снегът  белее.
И двамата не спим
нощта е ясна.
Не спим,не спим
и е толкова прекрасно...


ясна,свещ,без

[Dideto]

Някои хора няма да научат правилата...  [shame]

Духвам свещта.. Ще заспивам..
Уморена от тежкия ден!
Последната глътка изпивам..
Ах, как те искам при мен!
Да! Късно е.. Знам, не отричам..
Но как да заспя ми кажи?
Когато сълзите се стичат
от тъжните, уморени очи..
И преди пак така не заспивах,
но сгушена кротко до теб
се раждах и отново умирах.
Събуждах се сутрин до Теб...

[T]

свещта,късно,кротко,отново

Свещтта гори...но не иска да изгасне
Гори дълбоко,вътре в мен
И сякаш нещо ново от нея ще израсне
Но късно е за човекът различен,прероден
Кротко ще дочакам докрай душата ми да изпепели
Ще усещам отново и отново как восъкът и капка по капка руши...

[gabi_gabi]

дълбоко, ново, докрай

Дълбоко там в тунела тъмен
на ново възроди се тя,
докрай души човешки да изпива
призовя я дяволът - Смъртта.
И днес поглеждам аз напред
не виждам нищо - тъмнина.
Душата си заключвам във кутия
и обричам я завинаги на самота...

[неземен]

 [inloveee] [inloveee]

Дълбоко ново и докрай
ме грабва всяко ново чувство;
сърцето си шеги играй
отново то възкръсва,
далечен спомен ,за любов,
забравена,неземна,
за нея нявга бях готов,
живота си да взема.
Но всичко мина отшумя
и , забравен бе... тя.

[T]

играй,отново,далечен,всичко,забравена

Играй...играй си с мен...отново ме разкъсвай
От всяка моя болка на глътки ти си вкусвай
Като сянка,като миг далечен ме поглеждай
Как да дишам...да живея ми нареждай
После всичко остави
После куклата си тъй покорна зарежи
Забравена,жертвана,за да бъдеш ти щастлив
За да нейното разкъсано тяло пази те все още жив...

[Dideto]

нареждай, поглеждай, дишам, покорна

Не ми нареждай!
Мога да живея!
Не ме поглеждай,
докато се смея!
Покорна бях
забравих всичко свое..
За теб живях,
сърцето ми бе твое..
Сега свободно ще поема въздух,
ще дишам без да ме е страх!
Животът ми започва от начало,
почистих стария, натрупан прах..

[T]

смея,живях,свободно,прах

Да тръгвам...
не ме поглеждай за сбогом - не смея да се обърна
За теб живях...за теб живея,
но няма как да те прегърна
Дори сълзите да се стичат...
времето нямам силата да върна...
Сега ти лети...вече си птиче свободно
Кръжи над света все така неуморно
Сред прах и пепел прехвърчай без страх
Моя изгубена мечта...такава да останеш завинаги избрах...

[T]

смея,живях,свободно,прах

Да тръгвам...
не ме поглеждай за сбогом - не смея да се обърна
За теб живях...за теб живея,
но няма как да те прегърна
Дори сълзите да се стичат...
времето нямам силата да върна...
Сега ти лети...вече си птиче свободно
Кръжи над света все така неуморно
Сред прах и пепел прехвърчай без страх
Моя изгубена мечта...такава да останеш завинаги избрах...