Стихотворение по зададени думи

[Qween of the black hearts]

Може би ще си отидеш тихо
ще се махнеш,макар сърцето ти да изпитва тъга
ще се обърнеш и закрачиш плахо,
за да ми дадеш така нужната ми свобода!!!

[RAZLICHEN]

Може би ще оцелея,
искам свобода,макар да знам,
малка крачка ме разделя
от свободното-до,,сам,,...

искам,макар,сам

[{dulgokoska}]

Макар да има още много...
Пристани, гори...
Аз в средата им се лутам голо...
И залитам в плисък на вълни...
Не смея да съм твърда в избора...
Защо и как ще ни се случи...
Понякога виня и времето...
Че с друго и на страх ни учи...

[Qween of the black hearts]

Стоя по средата на нищото,
пътища край мене безброй
чудя се кое е излишното
а продължава да се сипе порой....

Кое да премахна от себе си...
Тъга,Душа или Сърце..?
дали да откъсна мечтите си
да полетя в небето-перце.......

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Край мене пътеките безброй
се сливат с хоризонта без посока.
Никога не си бил наистина мой.
Просто ти беше греха ми и порока.

Излишното винаги изчезва от света ни.
Това се случи и с мен в твоя свят.
След всяко обичане остава праха ни
и надеждата, че един ден отново ще си богат.

[RAZLICHEN]

Излишното ни трябва за да видим,
че нужното ни стига за да сме щастливи,
край мен безброй съдби умират
с илюзията,че били са живи...

илюзията  живи

[XpacTa_lavista]

Без да искаме изричаме тотеми,
окултно кланяме се в фигурите сиви.
Петним се. Пишем писани поеми.
Това обаче ни поддържа живи.

Клониме към илюзията хитра,
наречена от някого греховна.
Топим ръце в водата със селитра,
изгаряме в видения лъжовни.

Делим се, после допира ще сетим
и спираме на грешки да се чудим.
Щастливи сме, а друг път ще сме клети,
потънали във съня си най-събуден.

[Zatoichi]

поеми,сън,клети

Бяха изписани стотици поеми,
стотици бяха и трагичните поети,
които в сънищата свои клети
намираха лъжите отразени.

Стотици бяха думите и редовете,
що пътища безбройни трябваше да изминат,
за да стигнат хората и боговете,
за да могат във безсмъртие да погинат.

[{dulgokoska}]

Погинат ли очите ти, съм сляпа...
Стотици пъти казвах ти го вече...
Но ти си горд и този недостатък...
На мен прехвърли, лоша ме нарече...
Редовете се изгубиха в лъжите ти...
Не те виня, че страх те покоси...
Но не е лесно веч да те събуждам...
Ти в гордост спиш безбройни, тежки дни...

[maimunkaaa]

Очите ти са по - красиви от дъга !
Не съм лоша , напротив - много съм добра !
Не ме е страх да го призная пред света !
Обичам те и до теб да се събуждам искам аз сега !

[{dulgokoska}]

Дъга ли да ти свия във косите си...
Там ще и' е тясно до полуда...
Напротив - ще я пусна къмто птиците...
Да се разлее ярка и за чудо...
И за приказ, и за влюбени надежди...
Да хвръкне в цветовете и' света...
Обичам как мен прави ме на прежда...
От чувства и... събирам се в дъга...

[maimunkaaa]

В моето Сърце не е тясно !
Че те Искам не ти ли стана ясно ?
Чудо е за мене любовта !
Топли чувства и Красота !

[magit0o0]

Чудо е че искам те отново
но душата ми не знае как да спре...
и въпреки избягълите чувства
ти още топлиш моето сърце!

[RAZLICHEN]

Въпреки,че се сбогува,
топлиш ме не само в спомен,
можеш ли да забраниш да те сънувам...
Не...пак ли съм виновен...

сънувам,спомен

[reinbow]

Остави ме и тръгна без посока,
самичка в нощите сега сънувам
аз онзи сън (или пък истина жестока)
за онзи спомен, в който се сбогуваш...