ИГРА: Акростихчета

[balrog]

Задължително и със
Любов копирай всяка чужда
Авторска идея и всяко
Творческо вдъхновение.
Низка страст това не е, а
Идеал за подражание.
Търси, рови, бори се,
Егоист да бъдеш научи се и


Кради, каквото падне, после
Радостта от раз поглъщай,
Авторитетно, без да я повръщаш!
Така разбираш, че без
Угризения ще се докопаш до
Наградата заветна -
Кратунка златна на
Идеите ти кратна!

[nejno_angel4e]

 :arrow:Любов измамница


Любов измамница,
юздите ти разхлабих,
бетон е сърцето ти железница,
огъня от очите ти извадих.
Всичко мое искаш ти

и последната ми капка кръв да изпиеш,
за последно ще ме молиш ти,
магьоснице дано във ада да изгниеш.
Аз пламъка отдавна изгасих,
моето сърце ранено плахо си мълчи,
невинно и неосквернено го оставих да лежи,
избърсах и последните сълзи.
Царица беше някога на мислите ми,
а сега си просто една самотна скитница в нощта на ничии спомени.

Сладка но коварна

[Gangsterkata]

Сладка,но коварна си,
Лееш,пускаш куп лъжи.
Акация си-нежен цвят,
Душата ти е леден аромат.
Косата-с чужда мъка напоена,
А кожата-с интриги окрасена!

Но ще слезеш на земята ти,
От високо-счупила крилото си,

Крило от хиляди измами твой,
От нечии други неволи и тревоги.
Вина огромна ще ти се стовари,
А и отмъщението тебе ще удари,
Рана кървава,голяма ще отвори,
Някой сърцето твое ще отрови,
Аз ще се усмихвам подло,получи си го-беше отговорна!


:arrow:Страстни нощи

[nejno_angel4e]

 :arrow:страстни нощи

Стремително към теб летя,
трябва да опитам да разбия тази ледена стена,
ръката протегни си до теб плавно ще се приземя,
а тогава няма как да не бъда най - щастливата жена!
Страстни нощи, зла съдба,
тръпките под кожата ми леко доловимо си пълзят,
нощни птици, зла молба,
извивките на тялото ми трудно се ловят..

Нощ е, но коварна ми изглежда,
обикновена уж е, но това е само за заблуда,
ще усетя изпълнена с надежда,
искрено твоята подбуда..

спомени породени от сънища [inlovee]

[{dulgokoska}]

Сама седя... поредна нощ...
Пея си песничка тиха...
Отблъсква ме... на мисли лов...
Малка плячка съм... заключена в стиха...
Елен красив... прескачащ тръни...
Нарисувани от болка...
И високи черни шуми...

Пропити с бягство надълбоко...
"Опомни се!" си повтарям...
Раненият елен не чува...
"Осмели се!", но е краят...
До урва преследва ме куршумът...
Един е... но изход тук няма...
Накрая се слаба показах...
И свърши безкрайната поляна...

Отново... но последно... еленът погази я...
Търсейки спасение от себе си...

Сякаш е и плячка и ловец...
Ъгли, издигнах аз за мене си...
Набраздих решетки с трепкащия си писец...
И елена от сърцето си...
Щурмувах в този лов на мисли...
А песента се лее от ръцете ми...   Изтече! Всъщност своя край написах!...

:arrow: ТОВА, КОЕТО НЯМАМ

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Търсим в живота такава
Обич, която е вечна,
Винаги прошка да дава,
Ако допускаме грешка...
,
Колко ли опити правим,
Обич едва ли открихме...
Ето какво ни остава:
Толкова, колкото скрихме...

Обич сърдечна и чиста
Носим ли още в сърцата?
Я ми кажете, наистина,
Можем ли... както децата?

Ако я има, дарете,
Моля, омразата спрете!

:arrow: ПРАЗНА ЧАША ЛЮБОВ

[natalia_999]

Пак поглеждам вяло към снимката вече избеляла,
Раненото сърце почти е спряло-сляпа тишина!
А косата побеляла уж знак е че съм помъдряла,
Знак,ала при мен е не за мъдрост,а за грехота!
Наричха ме как ли не:
Алчна,глупава,дете...
Чудно ми е само едно-
Алчност ли е да искаш любов?
Шамари тежки от живота получих
Ала вече знам и урока добре си научих.
Любовта прилича на  късната зима,а
Юни ражда пак любовната рима,
Бера от пладове от всички любовни сезони
Онесена тичам-дано любовта ме догони!
Вярвам че ще дойде и този ден,
когато ще изгаря пак сърцето в мен!


леле,много трудно да се пише така! голяма тъпотия се получи ама като за първи път става   [shame]


аз казвам  БАВНО УМИРАМ

[reinbow]

Била ли съм щастлива... Или пак
Аз във желанието си се заблудих...
Вървя през тъмното... Сама съм... Как
Никого не срещнах да ме утеши...
От спомени бушуващи главата ме боли,
Усмивката стопи се в бледа маска и
Мислите ми огън ненаситен ги гори
И тялото ждува за последна ласка...
Реки от сълзи, страх и всичко е било лъжа,
А малко исках – просто щастие
Макар за малко... Но получих самота...


ТИ ПАК СИ С ДРУГА

[hixtima_89]

Ти пак си с друга,
Искам да я видя тази.
Прилича ли ти за съпруга?
Ако искаш и онази...
К'ъв такъв си ти-женкар?
Само чуждото заглеждаш,
И дори направо си ку*вар
Секс със всяка ти провеждаш.
Да така е,май не си добре,
Ръцете ти за чуждото изгарят,
Успех ти пожелавам и късмет,
Глупав си и по на луд те правят.
А сега ти е добре,но времената ще запарят...
Е тъпичко стана,но не ми дойде друго на акъла  [confused] :p
Заминавай си

[reinbow]

Залязва слънцето, потъва уморено,
А с него си отива светлината на деня
Магия е нощта, но ако си самотен е студено
И призраци вместо звезди нахлуват във съня...
Не искам да си тръгваш, чувствам ще заплача,
Ала със сълзи май не мога да те спра...
В душата ти нахлул е веч на безразличието здрача,
А във сърцето ти не е останала и капчица от любовта и
Йони от омраза във ума ти паяжина лепкава плетат
Сърдит си, искаш вече да си тръгнеш
И този път аз няма да те спра...

СЪЛЗИТЕ МИ СА УТРИННА РОСА

[Gangsterkata]

Седя самичка в стая мълчелива,в
Ъгъла от спомени,мечти,
Лъжите ти припомням си.Изгнивам,
Защото ти сърцето ми разби
И другата избра - безсилен
Ти падна в нейните нозе!
Ех,толкова си инфантилен!

Мъката в мен разцъфва като теменуга
Искам,но немога да я спра

Сълзите ми са утрина роса-горчива
Азалия изсъхнала е живота,ще умра!

Умирам от това че няма те до мен,
Ти си някъде далеч,избяга.
Ридае ми душата,тялото за теб,
Истината е че липсваш ми в тъмата,
Нищо че мамеше ме,а аз ти вярвах,
Нищо че неосъзна смисъла на любовта,
Аз обичах те,за това повярвах!

Рана отвори дълбоко в мойта душа,
Огнена,кървава,изгаря ме бавно,
Себе си търся пак из пепелта,
Аз пак обичам те,обичам те жадно!

:arrow:МНОГО ЛИ ТРЯБВА ДА МЕ ОБИЧАШ

[..::Smexorankata::..]

Миналото мое аз не ща да помня!
Някога щастливи бяхме,но това е само спомен..
Отчайващите думи са запазената марка на нощта..
Горчиви спомени напомня,тъжни като есента..
О,Лзбов!О,чудо!Как сте днес?Къде сте се загубили?
Лъжливи думи чувам всеки ден..
И от приятели,и от спомени красиви..
Трябва ли да те обичам толко много?
Рано е да се погубя сам сама..
Явно на нашето щастие удари някога края..
Бъзливо настъпен избяга под покривка на стая..
Влизайки в сърцето ми,заключи се и ключа взе..
А сега да го върнеш не искаш,струва ти се зле..
Да ме дадеш на някой друг не искаш!
Ала за себе си друга избра без да ме питаш!
Моето желание е лесно..сърцето ми върни!
Естествено по възможност да е цяло,а не разботи парче на парче..
Остава само наш'та болка да те топли в нощта..
Без пощада,без надежда...само ти и тя!
Иначе не ме питай как съм..няма да ти отговоря с "Добре!"
Чакаш отговор да чуеш.."Чувствам се безгранично зле!"
А за тебе и сама аз зная..усмихваш се насила..
Шесто чувство имам..усмихваш се точно като мен..

:arrow: Без причина ме остави

[Zatoichi]

Бавно нижат се дните,
едва,едва докосвайки се душите,
задават си безброй въпроси,
плачейки от болката,която от сърцето се носи.
Разума отговори не дава,
идеал беше всичко,а само пепел остава,
чувства в гърдите замрели,
истини тъжни,на устни занимели.
Няма изход ни посока обратна,
а само болка тъй необятна,
мъчеща се плътта да разкъса,
емоцията скъпа като хартия да скъса.
Отново и отново,
само празнота и нямо слово,
тъй нижат се дните,
а сърцето гасне в гърдите.
Времето щастливо отмина,
иде ново,жестоко като лавина.

Лазурна магия

[{dulgokoska}]

Летя!... Издигам се в небето...
А краката твърдостта забравят...
Запявам... и те чувствам... нежно...
Утро мое, дано по-дълго те оставят...
Ранните звезди коварни...
Ненавиждащи те... Те ме мъчат...
Аз само искам Теб... но едва ли...

Магия да те имам ще се случи...
Ако имаш сили... поеми ме...
Гушни ме в своите обятия...
И аз ще се боря... приюти ме...
Ярко грееш... Мое си разпятие!

:arrow: НЯМА ДРУГ, САМО АЗ!

[Zatoichi]

Няма друг във тази стая,
явно пак съм сам,
може би трябва да позная,
ада впримчел ме като в капан.
Дали нещичко не чух,
ръка невидима сякаш се протегна,
умът полудява,като че ли обладан от дух,
гърлото ръката силно стегна.
Самотата е това,
аз познавам таз магия,
могъща в своята празнота,
обричаща и гибелна стихия.
Ад или Рай,все пак аз избирам,
затвор или свобода,средства не подбирам.

шах и мат  [lol]