ИГРА: Акростихчета

Started by fatalno_zlo, March 22, 2006, 23:49:23 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Първи си в списъка на искрените хора
Раздаваш се с мярка, но пак усещаш умора
Аз пък съм друга, малко по-различна
Въпреки това твърдя, че с теб си приличам
Обичам да пиша с твоя милост тъй често

Несправедливо е щом си отиваш заради нещо
Абсурдно за мене, не мога да го променя

Ох, колко неприятно ми е... че не съм по съня
Би трябвало да си взема поука от всичко
И да призная отново, че твърде е лично
Чакам все и все сама оставам... но така ще си е... щом себе си признавам...


Всичко има цена
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Devil`s Bride

Вечерта настъпва тиха и самотна...
Слънцето се сбогува с "лека нощ"
Искаше ми се прошка да получа за душата си сиротна
Чаках дълго преди да се понеса към смъртния разкош...
Красотата на нощта сладко ме омая
Огънят в душата ми бързо заигра
Исках сякаш за грешките си да се покая
Мъчех се смелост в сърцето си да събера
Ангелски глас да ме вика дочух...
Цялата изтръпнах - стоях с остър нож в ръка...
Ехтяха думите благи, долавях ги със слабия си слух
Нима за малко дъхът си щях да спра?!
Ангелът Пазител отново ме спаси от греха...


:arrow: Сродна Душа

Gentiana

С ънувам ръцете ти, които рисуват моето тяло-
Р исунка в сюрреалистичен стил.
О бичам, когато от възхищение занемяла
Д ушата ти до моята се докосва. Спомен мил
Н ежно се разтваря като захар в кафето,
А устните ти шепнат думи, сладки като мед.
Д ълбоко проникват, направо във сърцето.
У сещам тръпки, изгарящи ме като парченца лед.
Ш умът на околния свят избледнява и отминава.
А нгелска моя душа, кажи ми какво ли със мене става?



:arrow: морето, ти и спомена
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

{dulgokoska}

Момчето, което говори със сърцето
Опипва внимателно чувствата - почва
Разравя я нежно и гали я леко
Елексири изсипва и я пречиства порочно
Теглото и' снема, споделя го, понася
От какво е събрано то толкова тежко?!

Тъжно се пита, но усмихва се и Я превъзнася
Иска да докосва и радва и' лицето

Иска да я вижда винаги щастлива

С радостни очи и коси меко лъскави
Продава и себе си, за миг да я има
Обикновена, различна, нереална и плътска
Момчето, което говори със сърцето
Единствено иска Нея... все Нея
Нарича я Любов, Самодива и Обич най-гореща
А Тя остава вълшебница НАЙ-ОБИКНОВЕНА!...


Прости моя грях
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


FALLEN

Потайни мисли се крият в твоето съзнание
Редят се една след друга и те оплитат.
Оттогава не можеш да заспиш,нали?
Стараеш се да прикриеш подпухналото си лице,
Т рябва ти време,да опознаеш себе си...
Искаш да си бог,но май не си...


Мисленно си представяш как всички около тебе тичат.
О собенно аз...
Я ,стига,това е лъжа!

Говорим за различни принципи...
Ровиш се в себе си,та ти себе си не познаваш...
Яхнал си мечтите,сякаш си дете...
Хайде,дай ми ръка да ти покажа как се живее!

:arrow: СЛЕД ПОЛУНОЩ...  :)
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

pain

Сянка черна над мен си ти,
Любов ли си или не?
Ето пак си тук..
Добър ден ти казвам пак!

Почти винаги те посрещам приветливо.
О,как да те забравя кажи ми..
Любов силна и неудържима
Убива ме малко по малко.
Някой ден ще ме обичаш и ти,
Обичта истинска ще познаеш,но
Ще е късно !

ИЗМАМАТА
От очите ми капят сълзи,
ах колко много боли..
нещастна съм сега,
усещам че кървя

FALLEN

И-сках само малко щастие днес
З-атова се влюбих с надежда в теб...
М-ай заочнах на шега,
А-сега в действеителност те заобичах...
М-оляте,кажи че и ти изпитваш същото
А-з за теб дишам и живея...
Т-олкова малко ни дели...
А-прекалено малко време ни остава...


:arrow: Омагьосан свят
:question: Тъй като с ь едва ли ще измислите дума,прескочете я...
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

Афродита

Обичам слънчевото утро...
Малките капки на сребърна роса...
Ангелчета небесни как играят по полето...
Градините прекрасни са целите в медени цветя...
Ь
Откривам теб - дар от Бога...
Съкровен копнеж - в моя ден...
Аз желая да съм само твоя...
Нищожна част макар  от божествения ти тъй нежен плен...

Сънищата - в тях аз тебе пак те вая...
В приказни одежди си ти ...
Яхнал кон , обсипан със скъпоценности омайни...
Ти си моя акропол любовен - ела ме вземи ...


Божествен копнеж :p
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Donnerjack

#158
                               


                                    Било ли е - не знам...
                                    Обичах те през всичките раздели
                                    Жена ти бе...сега си прах 
                                    Есен ли натрупа тленните постели
                                    Стихове ли само аз избрах...
                                    Ти ли бе това?
                                    Вречена и тъй сама
                                    Еленина...най-бистрата чешма
                                    Не е било - аз знам!

                                    Копнеж от мисли 
                                    Очакване
                                    Пламтеж...
                                    Не си ли ти
                                    Еленина чешма?
                                    Жена на бистрата вода...

:arrow: скръбта като ручей
"Аз бях роден да бъда градинар..."

Gentiana

С тудени са ръцете ти,
К огато докосваш
Р анимата ми душа-
Ъ гловато-непохватен,
Б еззащитен и
Т ъжен.
А з искам с
К адифена мекота,
А нгелски нежна и
Топла да
О бвия мръзнещото ти,
Р азтреперано тяло.
У ханието на ванилия-
Чаровно-елегантно
Е онова, което
Йонизира въздуха между нас.




:arrow:Мълчанието не винаги е злато
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Marchellka

Малка и сякаш чуплива стои във
ъгъла на тъмната стая...
Личи си,че е плакала,
че иска за нещо да се покая.
Агонията като огън изгаря нейната душа...
Ни иска вече да обича,нито пък да е сама.
Изгаря в спомени болезнени за онзи,
единствения както казва,
тоя,дето подарявал и е рози,
онзи,дето уж бил нейната сродна душа.
Неистови усилия да стане...
Е,пореден неуспех...
Вяла,без енергия и пламък,
иска и се да е кубче лед...
Ни да чувства,ни да люби,
а като камък на всичко да устои...
Голямата любов може да те погуби
истински огън щом в тебе пламти.
"Е,ще остана още миг така,
защото друга работа нямам..."
Лъжа след лъжа реди,лъжа след лъжа,
агонията с нещо опитва да махне...
Тропот,шум и малко светлина се появява по лицето...
Отваря се врата...но,уви,не е на нейното сърце момчето.

:arrow:в любовта не всичко е розово
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

Zatoichi

Върху пиедестал едни я поставят,
лакомо в сладостта и потъват,
юзда е за други и те не забравят,
бича,под който безпомощни се огъват.
Огън вечен в душата,
вихър бесен,неудържим,
това е в сърцето красотата,
а също и кошмарът несравним.
Никой с нея не може да се бори,
един е само цярът,
в нея потопи се,нека рана се отвори,
сън прекрасен нека погълне кошмарът.
И пак звезди ще засветят,
чиракът майстор ще стане,
които успеят да го усетят,
отново щастието ще ги хване.
Ек остава неизменно,
ръка подадена след тишината,
отричане от щастие тленно,
звезди прокуждат самотата.
Отново заедно,отново двама,
върху лицата плаха усмивка,
отново любов,но в цветна панорама...

Луна сред морето


Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

MoonLight

Лунна бяла светлина,
Укрива се в морето през нощта.
Незнайна бяла светлина...
Ах, каква красота!
Скришом, тайно се проплъзва така,
Разпиляла своята красота.
Един живот има само тя, един живот...
Докато тайно пак се скрие и хоп!
Морето нощния си блясък губи пак
От слънцето озарявано е .. о, само как!
Разпилелте се слънчеви лъчи
Един по един следват морските вълни.
Тайно нашепват...даже крещят с цялата си мощ
"О, море красиво.. чакай луната и тази нощ.."

Ух че тъпоооо  [shame]

:arrow: Красиво момиче
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

me4tatelka

Крие се зад грозните одежди
Русичко момиче чернооко,
А своите мечти, копнежи
Скътала в сърцето на дълбоко...
Иска от света тя да се скрие,
Всичко лошо зад гърба си да остави,
Оковите на тъгата да разбие,
Миналото си да забрави...
Останала самичка е сега,
Момиче без подслон е вече,
И няма собствена съдба,
Чакат я само пътища далечни...
Едно си има тя - надежда...


горещи летни нощи



"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Gangsterkata

Гледам те,какво си ти:

очи големи малко тъжни,
рибарски нюх и чар голям
един бегъл поглед и усмивка
ще полудея,аз си знам!

Иди на лекър,човек не си!
любов раздаваш после я унищожаваш.
Една нощ много ти е нали?!
Това не е нормално,разбери!!!

Накара ме в леглото ти да скоча,
истиска любовта ми - за себе си я взе,
но ще отмъстя да знаеш,
обичам те,но ще си платиш момче!

Ще си го върна
и гръб ще ти обърна!


:arrow: Любов измамница