ИГРА: Акростихчета

[Gentiana]

С лънце, просто нетърпим си днес
Е х, от тези твои куп капризи
Г розно ме боли глава и в стрес
А з ще скъсам черната си риза
Б ъркаш ми във здравето с финес
Ъ гловато нежно си играеш
Д етски маниери с интерес
И скаш да пробуташ и нехаеш
Д а, но аз не съм бавачка, не
О бичам те, но ти пък прекаляваш
Б ърникаш тайно в моето сърце
Р анени чувства ей така оставяш
И май ще си изпросиш днес пердах
Ч е аз не съм от търпеливи семе
Ъ псурд ми пускаш, смееш ми се, ах,
К ротък стой, че дявол ще те вземе


:arrow: ти си моето плюшено мече

[repi-s-lychec]

Така обичам да те стискам
И да те гушкам до отмала

Със тебе ласки само искам
И само обич бих ти дала.

Мечтая да си все със мене,
Обаче, знам, това е трудно.
Едва ли аз съм твойто време,
Това в живота не е чудно.
Отдавна искам те насреща,

Понеже с теб се чувствам цяла.
Леглото - мястото за среща,
Юрганът - повод за раздяла.
Шега е сякаш  тая - наш`та...
Е, знам, така ни е забавно,
Но нещо все към теб ме праща -
Обичам те, това е явно.

Мечтая да си все със мене...
Единствена не съм - аз зная,
Частица съм от твойто време,
Едва ли мой ще си накрая.

две потни бири, моля

[last^kiss]

Дали ще чакаш да ме видиш,
Вярваш ли, че чакам те и аз.
Ела при мен, че инъче ще ме обидиш.
Пътят ти веднага ще скова в мраз.
От днес нататък искам те до мене,
Това е заповед, а не молба.
Недей да губиш ценно време,
Излишни са и твоите слова.
Бъди до мен и днес и всякога
И винаги ме хвашай за ръка,
Рисувай името ми както някога
И ме сънувай,как шептя слова.
Моли ме да съм с теб завинаги,
Опивай се от моята лщбов.
Любовните ни мигове-помни ги ти.
Ясно е, че за мен на всичко си готов!

Дори да дойде края на света
:)

[JunnO]

Дори да дойде края на света
Огън и вихрушки по земята да вилнеят
Ръцете ми ще ти даряват любота
И сърцата ни ще са весели,ще пеят...
Дори да ме забравиш,
Аз не ще го сторя.
Дори и зло да ми направиш
Обичта си ти давам и за твоята се боря...
Йон по йон ще се разпръсна и в
Дъхът ти ще се влея
Единствено тогава аз ще разбера
Какво е да се смея...
Рани много от теб си имам
Аз, а колко още ще получа
Ясно е защо от тебе всичко взимам
Най на края и аз да се науча...
Ако някга случайно пак решиш,
Света ми малък да направиш ад
Вече не ти вярвам че любовта си ще ми подариш
Естествено не ще го допусна пак...
Така че просто на преде продължавам
Аз и за теб не съжалявам...

:arrow:Няма невъзможни неща

[..::Smexorankata::..]

Несъзнателно отидох,
Ядосах се и си заминах,
Мислейки,премислих своята любов!
А само спомена в мен гореше адски суров!
Ненаситно давах обичта си!
Един жест ми остави и не погледна дори..
Възможно бе да съм умряла,
Ъгъла кървече цял,
Зимен студ в мен изгаря,
Морета от сълзи и камъни тъга,
Обичам те!
Живей,където и с когото си решиш!
Недей да даваш
Истиснки неискани лъжи,
Нечие сърце продаваш,
Елегантно го продаде,за много пари..
Ще съжаляваш,защото след този ден страстен,няма кой да те обича,уви!!
Аз ти пожелавам да си истински щастлив с човека,който днес пред мен реши...

Обичам те и те мразя! :)

[Gentiana]

О гънати нерви като разкъсани струни на китара.
Б ягащи мисли - далече, далече по нощни поля.
И скам нещо да кажа, но знам, че темата е стара.
Ч аках твърде дълго да излекуваш моята душа.
А ти ми подари само безсънни разплакани нощи.
М ълчеше всеки път, когато се гърчех от самота.
Т рудно ми е да ти обясня защо обичам те още.
Е два ли това има някакво значение точно сега.
И затова си отивам и повече няма да се завръщам.
Т върде дълго продължи тази агония .Не, нямам вина.
Е сен е в градините на рая .Нищо вече там не е също.
М ълчаливо ангелите садят черни рози и плачат сега.
Р ъцете ми вече не са крилете на птица красива,
А сърцето ми е пясъчен часовник, счупен на две.
З имата е близо,тя е сезонът, който ме убива.
Я сно и празно е над мен студеното зимно небе.


Не те искам в живота си

[..::Smexorankata::..]

Не намирам сили да се спирам,
Естествено не зная как да продължа...
Така ли винаги се спирам?
Е,няма този път да е така...
Искаш или не,аз ще те получа,
Сякаш си ми малко,тихо куче,
Каквото и да кажеш-ще сгрешиш!
А искам само да мълчиш!
Между теб и мене има разлика голяма,
Виж се само и кажи дали те заслужавам?
Жена съм,ти си мъж,
Играх си,ти не искаш за веднъж,
Вярваше,че ще ме имаш вечно,
Отдавна свърши 'вечното'-->УВИ!
Така започва всяка връзка,
А винаги завършва с лъжи!
Само аз и ти,само ти и аз...
Играем ролята на нашето вътрешно си аз.

Любовта е ангел!

[Marchellka]

Любов и аромата на цветя
юлски вятър нежно вей.
Боже!Колко радостна е днес душата,
"О,живей!" крещи ми, "О, живей!"

В черупката не искам да се връщам,
там, дето толкоз време аз под ключ стоях.
А да изляза и да продължа отново
един живот, една жена, една съдба.

Ангел сякаш падна от небето
неговата същност беше в теб.
Голямо щастие ми носиш за сърцето,
едничък си ти моя лек
любовен - сега и во век!

:arrow:НЕЖЕЛАНА САМОТА

[Gentiana]

Н ежността ми се стича по стените-
Е легично бледа и се губи някъде в пръстта.
Ж адна съм, но по устните ми нито капка няма.
Е динствено вятърът сух носи тръни. Тишина.
Л аската на слънцето отваря грозни рани,
А нгелски глас фалшив се влачи в черно небе.
Н ищо не остана вече от любовта ни,
А защо с нея е препълнено моето сърце?!
С тудените ти пръсти разкъсват спомена за мене.
А ко се разплача, ще ти покажа колко много ме боли.
М оята гордост е жива в мен - дявол да те вземе!
О бичам те, но това никога няма да го разбереш ти.
Т ъмно е дълбоко в дните и безсънните ми нощи,
А споменът-рана за тебе свети на дъното им още.



Свикнах без теб да живея

[Marchellka]

Свикнах да бродя вечно сама,
виждах сенки,хора,лица.
Исках за себе си капка внимание,
което те обаче изместваха с гробно мълчание.
Нима е трудно даже думичка да кажеш,
ако ще да е и простото Здравей.
Хорското безрзличие и лицемерие да помажеш
болката ми да убиеш...Поне се засмей!
Един ден, сама и отново на път,
забързана към безкрая далечен,
тишината бе нарушена от онзи,мъжът,
елегантен и добре облечен.
Без даже поглед от моя страна
"Добър вечер!" изрече.
Агонията на моята душа уби,
живота ми във самота разсече.
И така във вечността,
винаги внимателен и нежен,
един мъж непознат възроди любовта-
яви се и превърна живота ми в песен.

:arrow:Отново сама в мрака

[...::Mag1::...]

О Обичам те ...
Т Тези думи нещо значат ли за теб?
Н Нима не си ги изричал ... "Обичам те" ...
О Обичаше ли ме, или игра бях за теб?
В Восъка на свеща бавно топи се ...
О Опитай, мили, свали картите, разкрий се ...
С Сам ли искаш да останеш, или в моите прегръдки да заспиваш?
А Ангелски да те целувам,
М молейки ме, да крещиш ...
А Ангелски да те милувам,
В викайки името ми, да пищиш ...
М Мислиш ли за мене нощем?
Р Рисуваш ли тялото ми с очи?
А А изпиваш ли го страстно ти?
К Като ангел ли си ме представяш?
А Ангел, красив прекрасен, влюбен в твоите очи ...
:arrow: Няма да те забравя

[Marchellka]

Не искам да те превъзмогвам,
яд ме е и ме боли...
Мене да заместиш с нея...
Ах,как ме нарани.
До късно вечер чаках неуморно,
а ти със друга някъде си бил...
Твоето сърце  е ледено коварно,
една нежна душа по такъв начин ранил.
Защо кажи,защо ме изостави?
Аз бях уж твоята жена?!
Болеше ли те, с каква жел го направи..
разказваше как заедно ще обиколим света...
А сега стоя сама и плача,
вече няма те до мен...
Явно самотата ще е неотлъчна спътница във моя ден.

:arrow:Само още миг моя

[Gentiana]

С ъжалявам...Знам ,че трябва да си тръгваш вече...
А з каквото и да кажа, нищо няма да те спре.
М ъж зад ъгъла те чака, в скъп костюм облечен,
О ще миг ще те погледам, после в мен сърцето ще умре.
О бичта ми неполивано е слабо, нежно цвете.
Щ астието като дъжд отдавна кротко не вали.
Е х, съдба, късметът ми от времето отнет е.
М оето момиче си отива.Тъжно е и много ме боли.
И скам много думи да и кажа, но не смея. Няма!
Г розни сенки ми закриват слънчевата светлина.
М алка блуднице, щом любовта ти бе една измама
О тиди си, той те чака пред луксозната си, лъскава кола.
Я сно е, че нищо няма смисъл, щом измерваш с пачки любовта.



:arrow:Цял живот няма да тичам след теб

[Merito^^]

Царице моя виж небето
ясно е и слънцето пече.
Лято е царице усмихни се
Животът вче те зове.

И вгледа се царицата тогава
в деня уж светъл, но не го видя.
Отровени са нейните очи със сълзи
Тъгува тя за радостта!

На нея лятото не и е нужно
ясни небеса неще.
Може ли да се усмихва външно,
а да плаче нейнито сърце?

Дълго време в самота живяла е
ала сърцето и от болка ще умре.
Тъгува то за малко обич
иска то обичащо да спре.

Чакала е своята любов царицата
а  предлагали са й единствено пари.
Можеш ли с бижутата да си щастлив
със златото, което не блести?

Лятото отмина, а царицата
едва успя да понесе
Да е сама отново, ала се надява
това все пак че някога ще спре.

Е било е някога отдавна, но царицата открила любовта.
Била  щастлива, тъй разказва лягендата за вярата във обичта!

:arrow: в плен на времето

[Devil`s Bride]

Винаги самичка ме оставяш

Пак плача в ъгъла сама
Любовта в мен да оживее се надяваш...
Единственото, което ми остава, е непрогледната тъма.
Нима си мислиш, че ще бъда вечно твоя?

Нима вярваш, че всичко свършва с твоята любов...
А някога наистина желаех да владееш съдбата моя...

Вече самичка оцелявам в този свят суров.
Разбрах, че в живота трябва да се справяш сам,
Единствено на себе си трябва да разчиташ.
Мислите за миналото ше бъдат позор и срам,
Ехота от спомените най-добре е вечно да отричаш...
Това научих от теб, моя любов, -
Обичаш ли – накрая оставаш сам в света суров

:arrow: Вярвам в теб