Стихотворение по зададени думи

[{dulgokoska}]

Иначе съм тиха и водите ми...
Са от дълбоките, понякога...
Но за теб оставям плиткото...
Отворена съм като длан. С остатъка...
Отразявам светлия ти лъч...
И той прониква. Дъното ми гали...
Не се сърди, реките си текат...
Винаги. Не можеш да ги хванеш...

[GLaMoUr]

Отворена оставих вратата,
Може би ще дойдеш, не знам...
Ще поискаш ли да ме събудиш?
Ще целуваш ли със плам?

Ще хванеш ли нежно ръцете,
ще потънеш ли, без думи, във тях...
Оставям себе си на тебе,
и забравям коя бях...

[{dulgokoska}]

Събудиш ли очите си до мене...
Аз съм най-щастлива на света...
Толкова отдавна все за тебе...
Мисля си и чакам утринта...
С илюзията, че ще дойдеш...
Себе си...
Лъжа често, лъжа се за всичко...
Без думи те помислям. Времето...
Е жестоко с вечната си истина...

че те няма/м/... в утрините мои...

[{samotnata_krasavica}]

Отдавна чаканата пролет вече е дошла,
с нетърпение чакам утринта,
да излезна,да играя чак до вечерта.
Улиците шарени от разцъфвали дървета,
ухаят на иглики и лалета.
Сега е моят час,да разкрия
хубоста си пред всички вас.

[GLaMoUr]

Вечерта ми е прекрасна...
След сутрината - изплаканата.
Ти си тук - с хубостта си опасна,
При мен си дошла - дълго чаканата...

[gal4eto]

аз съм прекрасна, но съм и много опасна

[avril romano]

прекрасна е тази мраморна стена
сякаш ме гледа и ме мисли за
странна,но кой е странния днес.
С пурпурно лице и сини очи.

Не зная защо не мога да
спра да мисля за нея,но
и пак плача над нейното лице

[GLaMoUr]

Цялото сърце е вече твое,
вземи го, за колкото време желаеш...
Стори ми се някога, че сме летяли...
Мисъл...за онези водопади, за които мечтаеш...
Листа, трева, ухание на пролет...
С тебе имахме едно разцъфтяващо дръвче,
Такава беше любовта...ухаеща от радост,
Сега увяхна...подарявам ти раненото сърце...

[{samotnata_krasavica}]

Онези водопади високо в планината,
бурно шумят по цели дни и нощи.
Разнасят приятното ухание на пролет в гората,
песента на дърветата вятърът разнася на длъж.

[GLaMoUr]

Високо - в небосвода тъмен,
там греят твоите очи...
Далеч са, във самотните ми нощи,
Но разнасят с вятъра мечти...

[неземен]

В небосвода тъмен ГРЕЯТ
две истински звезди.
А очите твои пак се смеят,
ТЪЙ както си умеят-
отново ти ги заслепи

[GLaMoUr]

Очите сълзите забравиха,
пресъхнали като пустиня без вода,
Две тайни от себе си стовариха,
Смеят се пред идваща беда...
Истински се изморили,
да плачат...Но нещо някак си ги заслепи,
Тъй бавно...спомените с тях да крачат...
Не искаха - отрониха сълзи...

[неземен]

Очите сълзите забравиха,
пресъхнали като пустиня без вода,
Две тайни от себе си стовариха,
Смеят се пред идваща беда...
Истински се изморили,
да плачат...Но нещо някак си ги заслепи,
Тъй бавно...спомените с тях да крачат...
Не искаха - отрониха сълзи...

[usmivkaa] [namigG] [namigG]
Загадката в очите,
във двете ти очи,
ме  истински омайва
и пак ме заслепи.
Не бива тъй, не бива-
и е просто НЕКРАСИВО.

[{samotnata_krasavica}]

Некрасиво е това,което изричаш.
Мръсни думи ти използваш,
наскърбяват те човешката душа
и дълбоко раняват моето сърце.

[hide`and`seek]

Душа дълбоко да погледнеш-
с очи..не стигат-с длани,с устни
и стигнеш ли я, вместо да я вземеш
да я целунеш леко и я пуснеш...