Стихотворение по зададени думи

[Афродита]

Сълзи се четяха в очи на измама ...
Стиснати клепки при топло сърце ...
немощност ... болка, тиха промяна...
клетно простенах  Обичам те ! момче ...

[tonnny_bg]

Натежаха клепките ми от умора
от немощност сърцето се разби
а бяхме ли някога хора
едва ли...иначе нямаше така да боли.

[lepidopteria]

Натежаха, немощност, някога, нямаше

НЯКОГА те обичах наистина,   
Но НАТЕЖАХА ми висулките на времето
И с НЕМОЩНОСТ накичена,
НЯМАШЕ да разтоваря бързо бремето.
Едва ли щеше да обичаш
Начупените ми по ръбовете мисли
И щях да заприличам
На подпалените вече стари лисити...

[tonnny_bg]

 [mhmmmm] Нещо май се пообърка работата.

[Devil`s Bride]

Май много често се обърква тази игра  [usmivkaa] :arrow:

Нека всеки следващ вади думите от предното стихче. (само от предното, та да има предизвикателство).Няколко думи, които се съдържат в предишния стих и които всеки следващ си избира сам.

:arrow:
Времето се изнизва бавно, бавно покрай мен.
И ето ме в пореден зимен ден,
застинала под снежните висулки,
а мислите ми бурно шетат със своите притурки.

Ред по ред разказвам свойте криви чувства,
но без въображение римите не прерастват във изкуства.
И оставам накичена с неразбрани оправдания,
а листите изписвам без извъртяни колебания.

И стоя застинала във своя зимен ден
и гледам как във миг от камъка студен
се разгоря пламък топъл, той вълшебен сякаш беше.
Защото пак във този миг влюбен името ми май шептеше...

[Krisito_we]

Бавно отминаха дните,
и бавно отиде си любовта
бавно текат и минутите
от както душата ми овехтя.
Нямат смисъл твойте оправдания
чувства във мен вече няма
но някак ти се оказа изиграният,
оставам със спомена за любовта голяма,
така със мен оставаш и ти във вечността.

[неземен]

Оправдания, мрънкани чувства,
това ли наричаш любов?
Бавно у мене досада възкръсва
и ставам ЖЕСТОК и суров.

[lepidopteria]

ЖЕСТОК, Оправдания, досада, възкръсва

Жесток е света на неизказани чувства
Пречупва, прекършва, гнети се във нас
Оправдания сам си измисля – удобни –
И всяка игра му започва със `пас`
За проверка на всички играчи сега
От досада, от нужда за лоши шеги
Възкръсва след `пас` във свойта игра
И печели от чужди животи, от чужди мечти...

[{samotnata_krasavica}]

чужди животи,мечти,прекършва,пречупва(не можах да различа точно кои си посочила)

Чуждите животи обича да отнема
и мечтите да прекършва.
Оковите й да пречупи иска всеки,
от тъгата да избяга вовеки.

:arrow: тъгата,окови

[snejanka_91]

Хайде върни се ти,
с щастие ме надари,
и тъгата прогони,
и в сърцето си ме окови!!!

надари, сърце

[lepidopteria]

ехеееееееееееей,
забравихте правилата пак! Ето ги отново:

"Нека всеки следващ вади думите от предното стихче. (само от предното, та да има предизвикателство).Няколко думи, които се съдържат в предишния стих и които всеки следващ си избира сам."

[{samotnata_krasavica}]

прогони,надари

Мъглата натежала ти прогони
и денят мой като слънце озари,
листата крехки ти разтвори
и с любов ме надари.

[Devil`s Bride]

Когато се събудих бе паднала мъгла,
която скриваше изящно грозните следи
от тъгата чужда, зла,
която отрони моите сълзи.

Слънцето бе скрило своите лъчи
да не озарява бледото лице,
да не показва подпухналите ми очи
и захвърленото скъсано сърце.

И дъжд накрая заваля
погромът мой изцяло да изтрие.
Ръце разтворих, за да полетя -
накрая любовта успя да ме надвие.

[Шантавела]

Мъглата, казват, че е тежка, сива, хладна.
За мене тя е топла, мека пелена,
скриваща и мен, и слънцето, и всичко;
оставяща ми само мисълта.

Като пречистване е тя – мъглата -
прераждаща се в бисерна роса.

[{samotnata_krasavica}]

Като бисерна роса сълзи се стичат...
тежки,следи по дире си рисуват...
бавно към себе си тъгата отвличат...
от очите я премахват и оставят щастие те да обрисуват....