News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

vanilla_g

Без да знаеш как нощем безсънно те чаках,
отиде си... от тъмнина прегърнат...
и без да знаеш колко сълзи чужди изплаках,
мълчеше... в чужд шепот погълнат...
Без да знаеш, че исках те толкова силно,
от чужди ръце, вечер заспиваше покорен
и не ти казах колко още сърцето е скрило,
когато трескаво будиш се...
и търсиш пак мен...

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



Arwen

И тъсиш пак мен в безгласното мълчание.
И гледаш пак нейде в нищото,
грешен в свойто безгрешно опование...
А някъде на средата на всичкото
чакаше те моето единствено признание...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Zatoichi

В нищото чакаше хаосът
и гаснеше лека-полека,
и живееше в хармония светът,
но ето,роди се човека.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Лека-полека и днес ще отмине...
Жегата, някога хладният вятър...
А после ще гледаме ний след годините...
С въпроса "защо не почакат?!"...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

След години времето отново ще се промени,
мже би ще се стопят реки и ледници,
може би доброто в хората със жар ще се възпламени,
може би,ще видим себе си,във своите насленици.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

nMz

След години , може би ще се познаем
във две изсъхнали върби.
И вътре в нас ще бъде кухо ....
И пламък няма да гори ...
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

{dulgokoska}

Реки и ледници... В нас ще бъде суша...
Без помен от водица жива...
Огнища, пепел... безкрайно пушене...
Прах в очите... В длани - тел бодлива...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В длани будилник държа,
стрелката сочи "следобяд",
странно,иска ми се много да лежа,
а за сън такъв съм още много млад.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Стрелката сочи полунощ.
Дванайстия удар на часовника.
Колко студена може да бъде една нощ.
Толкова слаба съм...и ти си виновника.

OvCeL4EnCetO

Удар след удар..после пак замира..
Тишината целият ми свят обвива...
Удар и после отново,
а всяка сълза оставя диря отровна...
Life is beautiful.So simple.

elf`s_soul

Диря отровна срела
да прониже сърцето...
И то да спре да боли...

Търся я тази стрела
да излекува сърцето...
Че когато кърви, то боли...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

OvCeL4EnCetO

Я,тази..тази сълза..
Не,не е от моите очи..
Не вярвай,че е моя..
Не не мога..просто вън вали..
Life is beautiful.So simple.

elf`s_soul

Не е вън!
Не е и вътре!
Къде отиде любовта!
Не е в мен!
Не е и в тебе!
Къде, къде избяга тя!
Не е изгубена!
Не е и скрита!
Сигурно са и пораснали крачка!


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

OvCeL4EnCetO

В мен..скрита си остана ти..
Скрита от безмълвните лъжи..
И в мрака ще останеш,
и сълзите си ще скриеш..
Но коя си ти ще ме попитат?
Ти си моята измъчена душа..
Ти,която ми отне и любовта..
Но ще си отида..
И сама,и гола ще останеш..
След мен ще тръгнеш,
но отново да те подслоня..
Дали сега ще мога?
Life is beautiful.So simple.

elf`s_soul

Коя си ти?!
Защо си тук?!
Какво ли търсиш?
Защо съм ти?!
За първи път
ли ти ме виждаш?
Мълчиш си?!
Дума не обелваш?!
Коя си ти?!
Защо си тук?!
Защо така кървиш?!


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..