News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Тук ли съм или ме няма,
трудно е да се определи,
може би животът е една измама,
може би съм късче от мечти.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

elf`s_soul

Трудно е и ти си прав!
Трудно е да бъдем смели!
Лесно проявяваме инат!
Ала лесно ли е да сме честни!

Трудно е и ти си прав!
Трудно е да бъдем себе си!
Не е май по наший нрав!
Лицата все си крием с длани!


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

nMz

Лесно е с длани плътта да погалиш ,
но трудно сърце със сърце да помилваш,
любов и надежда с думи да разпалиш
и нови мечти пред друг да разкриваш.
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

{dulgokoska}

С длани друг не ме е галил...
Век ли, два ли... не, не знам...
Само думите ти как ме палят...
Помня... в час и ден пиян...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Как палят се нощем звездите,
заледени мечти насъбрали,
и как пеят цветята в тревите,
ех,лисваш ми,не разбра ли?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Заледени са моите пръсти...
Да те докосна с тях, не, не смея...
Ти си крехкост и плахост...
А аз - една грешна химера...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Една грешна химера ми рече веднъж,
че се страхувала от истините на мечтите,
но знаеше ли тя,че след буреносен дъжд,
по-красиви и реални са дъгите?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

orxideia

След буреносен дъжд събужда се тревата
надига тъпкана от халите снага
и слънчевият първи лъч възражда пак мечтата
щом истинска е - веча ще е тя


nMz

Възражда пак мечтата
онзи спомен тъй красив ,
за нежен допир от ръката
дет' ме правеше щастлив
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

phibi

Спомен тъй красив до мен заспива.
До моята глава отминали неща полага.
И нежно ми шепти, че си отива,
че днешното до мене утре ще си ляга.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Отминали неща аз все ще помня...
Даже теб, подминал ме, ще знам...
Защото закъснявам с всеки поглед...
И после го събирам, съчки в плам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Закъснявам с всеки жест и всяка мисъл,
за всичко важно с "малко" закъснях...
Не е приятно да си тъй орисан -
да закъсняваш даже за последен смях.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Последен смях в устата ми ще има...
Даже щом сърцето спре...
Защото с тебе бях, не бях щастлива...
И има още в жили по ръце...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Бях, не бях ли себе си... поне
всичките си грешки аз съм ги грешила.
Дано накрая някой разбере -
това е най-великата ни сила.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Поне всички грешки някой разбере ли...
Ще види той светът във две очи...
Които сбрали са души, сърца човешки...
Всяка болка малка, всяка радост... нощи, дни...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."