ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Тънки са воалите на самотата,
но оплитат бързо и боли,
пречупва се през тях дъгата
и дните се превръщат във стрели.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Стрели от кожата си свалям...
Дупките с целувки се лекуват...
Няма да умра, в туй вярвам...
Щом у други устните ми съществуват...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Устните ми съществуват,
за да мога името ти пламенно да сричам,
усмиханото за да тъгуват,
когато с същия плам обичам.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Същия плам съм пресекла...
С протегната смело ръка...
Каквото като веч съм обрекла...
Приятелството на самота...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Веч съм черна и празна.
И винаги такава съм била.
Защото без теб не живея...
и без теб боли от дъжда.

phibi

Без теб, без мислите ми странни нощем
в сърцето ми си идва тъмнината.
Поглеждам те. Поглеждаш ли ме още?
Кога отиде си и топлината?
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Кога отиде на север покривката...
От хладни природни блага...
Отнесе си също усмивката...
Остри чукари формират града...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Природни усмивки ти слагам в кутия,
за пътя ти скъвам мечти.
Не искам да бъдеш и ти от ония,
осъмняли просто с сълзи.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Пътя ти тъпча в опит трагичен...
Да го загърбя, да го не видиш...
Защото си ти до болка различен...
И не искам по него от мен да си идеш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

От мен да си идеш... Недей! И поспри се!
Не тръгвай! Нататък е мрак!
Аз съм прегрешна, но ти пък прости си!
И не тръгвай със чужда вина!
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Тръгвай! Не искам да те поглеждам...
В погледа вчера си скрих...
Последната тъжна и крехка надежда...
Че ще помня от теб само стих...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


nejno_angel4e

само стих, дори това не беше...
само пепел в пепелта..
само дъжд, а даже не валеше...
само пясък в пясъка...
My heart is my strength...
...and my weakness

{dulgokoska}

Пясък в пясъка се губи...
И се мокри и изсъхва...
Вълните с пяната са груби...
Тя попива, тя издъхва...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Издъхва във ръцете ми надеждата,
че моето море ще видя пак...
А тя ми беше най-последната,
че пак ще стъпя на щастливия си бряг.

RAZLICHEN

ръцете ми стоят отпуснати-до тялото
а искат да прегръщат и да галят
да бъдем с тебе част от цялото
сърцата ни огньовете да палят

да бъдем
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.