News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

Zatoichi

Липсва силно свършеното минало,
липсва бъдещето още не било,
но най е тежко в настоящето застинало,
да тлееш под прекършеното му крило.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Още не съм те открила...
Да ме дочакаш не вярвам, не искам...
След всичкото скитане вия...
Ще бъдем ли някога истински?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Някога,във приказките трубадурски,
живели снажни принцове,принцеси,
а днес,на дъното живее си сладурски
чудовището смахнато от Неси.
[oops]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

На дъното е тъмно - няма въздух...
И въпреки това ще дишам...
Защото е пространство недостъпно...
За твойте върхове и го обичам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Върховете могат да са тъй коварни,
спотайващи под своя колос ями черни,
ала единствено от тях навярно,
можеш да съзреш небе над облаци безмерни.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ями черни се белеят...
В две очи на влюбен...
Където неми блеят...
Овци, от хаос обрулени...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Хаосът понякога се продолява,
редът пък винаги руши се,
след хаосът частица ред остава,
след редът пък,хаосът гради се.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Частица ред във мислите...
Помага и ми пречи...
Толкова съм истинска...
В хаотичните си дрехи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Пречи ми, че ти си там, накрай света,
че аз съм тук, на другата страна.
И знаеш ли, тежи ми съвестта
от всичките недоисказани неща.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Съвестта ме познава отдавна...
Като нейна съюзница...
Но вината е също такава...
Дали съм сладкодумница?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Сладко... сладки са ми греховете.
Сладък ми е тоя малък ад.
Не ме поглеждайте. Не ме съдете.
Това е тъжният ми свят.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Arwen

Не ме гледай с този молещ поглед.
Не ме докосвай с трешнещи слова.
Любовта е птица отлетяла в своя полет...
Ранена от лъжите на твотя душа...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

phibi

Слова не са ми нужни. Стига ми поднася!
Омръзна ми от твоето "Почакай още малко"!
Не мога повече. Ако не ти изнася,
тръгни си ти, мое заъсняла "Сбогом"!
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Омръзна ти таз двойнствена емоция...
И няма как да спреш да бягаш...
Но повярвай, често и на порции...
Към мен ще гледаш и ще падаш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

На порции ще ти поднасям вечните несгоди,
на малки хапчици ще ти разчупвам тегобите.
В чая ти ще сипвам жлъчните отрови,
които пълни са до гърлото с лъжите.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...