ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

phibi

Тъй светът върви с походка смела
и мисли се за джентълмен.
Повтаря той на всяка, че е взела
точно най-прекрасния му ден.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Най-прекрасния ден е за тебе...
И когато го в шепи държиш...
Недей да си мислиш за мене...
Аз съм тайна... която виниш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Само вметка - чудесен стих, последния ред особено! :)

Тайна аз ще ти бъда - презряна.
От мисли ще стана на Твоята мисъл.
Ще бъда за теб нелечимата рана...
Защото в стиховете така ме написа.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

В стиховете няма друг живот...
Само свят наблъскан с всички чувства...
Породени от едничката любов...
На поета... да сбере вселена съща...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

На поета си... стихове писах
все на него по птици в писмата.
Но едно все не довписах -
че го чувствам дори в самотата.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

В писмата пази ми лика...
Той се крие зад букви-завеса...
Събрали ме цяла душа...
Емоция... да, поетеса...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Цала емоция с крем от мечти
днес си готвя и черпя за всички.
Ще искаш ли малко и ти?
Не е тежка. И даже прилична.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Емоция не е... по-скоро е болест...
Макар че до крайност такава прилича...
Такъв си и ти... Един остър колец...
Който сърцето желязно насича...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Arwen

#5573
Желязно небето се отваря.
Портата през первазни сводове скърца.
Прокълната е безмълвна земята,
че нейде някой в писъци загива...
Неударен звън, безконечно замира,
успокояващ вик желязото раздира...
Проклет да е този свят! Аз си отивам!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Безконечно гасне в мен живота.
Макар и бавно ... Ще умре.
Боли от всеки стих, от всяка нота.
Утеха кога ще намеря ... и къде?

elf`s_soul

Кога ще те докосна,
мило мое...
От цяла вечност чакам твойта топлота...
Кога ще срещна,
и лицето твое...
Писна ми да виждам само твоята душа...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Вечно чакам любовта,
но с нищото оставам пак.
Идва единствено скръбтта
и черния, непрогледен мрак...

RosenRot

Идва дивата стихия
няма ли да ме остави най- накрая намира?
Още колко пъти ще ми отнема съня
колко пъти ще краде любовта?
...Смехът понякога е по-горчив от сълзите, ледът е по-топъл от огъня...Не е ли странно - достатъчно е чувството, че съм се опитала да разбера...Едва ли ще позная леда, достатъчно е да докосна огъня...

OvCeL4EnCetO

Краде ми душата много време..
Изтиска ме до последната капка търпение..
Аз знам,че да се обичаме не можеме..
Ама така те искам..за секунда да бъда до тебе...
Life is beautiful.So simple.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Секунда да бъда с тебе не исках.
Копнях да съм до теб години.
Някак плахо до себе си те притисках,
защото знаех -
      ще тръгнеш някой ден, любими.