News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

phibi

Предпазен от косите ми и ласки,
на моя глас си неподвластен...
Не си мисли, че вярвам. То е маска.
И двама знаем, че си ми пристрастен.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Моя глас обикна за секунди...
Нужна бе единствена усмивка...
А сетне ме спечели и изгуби...
Нормално е... нормално си отивам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Спечели и изгуби. Няма ги везните.
Единият ти път наникъде извежда.
Объркаш ли, ти никого не питай,
върви напред и нищо не поглеждай.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Zatoichi

Не питай за пътища и за посоки,
не питай за мисли чужди и слова,
планините погледни високи,
защото в теб се крие цялата им синева.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

В теб се крие шепата ми хубост...
Не стискай пръсти, нека я развей...
Този бриз на нашите изкуства...
Миг сме тук, миг със сто повеи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Миг сме,миг от вечности издялан,
който се разпада на фотони,
а сетне пак събира се изстрадал,
в сенки,в сенки милиони.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Разпад е моята зараза...
Съшиват ли след мен листа...
Помня... как бе хубав листопадът...
Преди да пипна твоята ръка...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

След мен листа танцуват със дъгата
и есента дори не съжаляват,
ще паднат,да,но пак ще цъфнат дървесата...
Винаги след мен листа ще остават...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Винаги след черно-сини брънки...
Открива се изчистена река...
Игрива и смутено тъжна...
Вплела дивост в буйна си коса...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Вплела е във времето душата
спомени тъй нежно бездиханни...като цвете,
време-миг,когато над Земята,
първи любовта открили Боговете.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Като цвете разцъфти в ръцете ми-
ще се грижа за теб, създание красиво.
Ще те засадя в сърцето си,
за да бъде завинаги щастливо.

{dulgokoska}

В ръцете ми завинаги ме няма...
Държа единствено сърца на други...
Крехки са и ще станат пяна...
Намерят ли след мене те съпруги...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


GP

Като татко искам аз да стана
Да си наливам бирата без пяна
Да си я пийвам по капани,
С картофи, цаца и рапани
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

elf`s_soul

Татко, рапани!
Ето, виж там са се скрили!
Ще донесеш ли!
Едно малко рапанче, за твоята Ани!

И аз искам да чуя морето,
както онези деца
да видя синята морка вода,
а тя защо е, татко, токоз далеко!


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

edin_zabraven_mig

За твоята Ани
говорят все разни неща -
скули с диамант очертани,
кожа - кадифена мечта.
А очите - сякаш два изумруда,
спящи под две изящни дъги ...
Не искам да бъда нагла и груба,
но истина ли е това, кажи?
Устните й - пожар ... огнена магия,
с цвят на бледо-розов сатен,
а усмивката й предизвиквала стихия
у всеки мъж, падащ в нейн плен.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!