News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

phibi

Твоят ден не ми принадлежи,
взими си го! Защо ми е отново?
И от него толкова боли
колкото от твоето "До скоро"!
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Твоето "До скоро!" в мен е бич...
Шиба и разкъсва ме на части...
Пищенето преглътнах, плачът е хич...
Усмихвам се, ще се разпръсна из света ти...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Преглътна всички ти думи и обиди,
и камъни, и шипки, и нещастия...
От всичките ни трънени години
най-болезнени са щастията.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Най-болезнени остават сетивата...
Да усещам аромата ти по мен...
Да те виждам, да те чувам... сто проклятия...
И всичките попиват се във тлен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Да те чувам сред шепота чужди,
да те чувствам сред вихър и зима,
да те вижда сред хилади други...
Любов е, нали? Непреодолима...
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Непреодолим си, любов ли е... мъчно...
Да кажа ще мога, но тук...
Усещам нещо презвучно...
Пулсираш... туп-туп...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Пулсира в твоите ръце сърцето.
Сънуваш моите сънища ти.
Едно е над главите ни небето.
Но по различен начин ни боли.

Zatoichi

По различен начин капят
листите от дървесата,
когато студове захапят
на птиците душата.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

На птиците душата
лети редом с тях.
Тя къпе се в свободата
и сънува звезден прах.

{dulgokoska}

В свободата е затворът...
В копнежа е за нея...
Мечтаеш, а получиш ли...
Безкопнежно блееш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Нежно целувай дъха ми.
Подари ми светлината.
Ти преобърна света ми
и прогони мъглата.

{dulgokoska}

Дъх на болка носиш...
С устни от коприна...
Никак не съм точна...
Но ти лесно ме навиваш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Точна както винаги бях.
Този път ти отново закъсня.
Красив живот с теб живях.
Но днес светът ми опустя.

phibi

Пуст е тъмният ми дом,
пуста е и светлата градина.
Няма ни следа, а с взлом
наминал си и си заминал.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



elf`s_soul

Как успя да ме улучиш точно...

Наминал си и си заминал.
А мен ме нямаше в къщи.
кърпичките сигурно видял,
си разбрал- какво се случи.

Надникнал си и си отишал
ти далеч от моите сълзи.
Бележчица си ми написал,
"Тук бях, но не плачи!"


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..