News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

elf`s_soul

За да се обичаме,
не трябват думи,
ненужни са и твоите слова...

За да се обичаме,
ненужни са телата,
не трябват даже и очи...

За да се обичаме,
не трябват сили,
не нужни са пари и власт....

За да се обичаме,
са нужни само,
две души и цялата безкрайност...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

"Да се обичаме само" -
колко просто звучи.
Но как да се опра на твоето рамо,
когато толкова боли...?

elf`s_soul

Твоето рамо толкова пъти предава ме....
след стотния спрях да броя...
Твойто сърце така наранява ме...
че за миг спрях да се боря...

Не търси сега моято рамо на него да плачеш...
то твоите предателства, то умаля...
Не търси сега сърцето да жалва как страдаш...
то ще съчувства, но не и така...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

SkitnicaVmoretO

Толкова пъти поглеждах в очите
мене ме нямаше там.
Кой ме изтръгна погрешно, не зная
днес останал си сам.
Може би чакаш отново да дойда
в твоя сън да заспя.
Но твоита прегръдка вече е чужда
и предпочитам да си вървя.

Qween of the black hearts

В твоя сън ще идвам аз отново и отново,
ще стана твойта фея на нощта
като вълшебница ще те докосна аз за Сбогом
ще те целуна и ще изгася свещта

SkitnicaVmoretO

Сбогом. Свещта ще угасне
и сред мрака глухи думите ми
някъде ще се изгубят.
От край време, знаем
не умея да се сбогувам.
Не умея да пращам писма,
не умея да плача и страдам...
Някой ден ще се променя.
Но за днес такава оставам.

Qween of the black hearts

оставяш ме сама със мрака
глухи,думите ми бавно те настигат
"мили защо не ме изчака"
защо ръцете ни не се достигат?

{dulgokoska}

Изчака. Достигат ни се мислите...
Намерих те в началото...
Затрака. Дъждът ни чист ли е...
Или изцапан е със бялото...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Дъждът ни е черен ... и боли ...
Киселинен дъжд ли е това?
Нима вечно над нас ще вали?
Нима празни са всички слова?

OvCeL4EnCetO

Кисел е целият свят...
Ха пак започвам драстични догатки...
Ала не е ли поне малко вярно това,
че щом нямаме силата...нямаме и душа?
Нима всеки от нас не му се вижда някога и крив света,
щом на лошо започнал е деня? :)
Life is beautiful.So simple.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Драстични догатки бунтуват се в ума ми.
Нямам и минута покой.
Превзе мечтите,нощите,съня ми...
но никога не бе мой.

elf`s_soul

Минута! Никога не искам пак...
да чакам да се върнеш...
Минута ми остава, сякаш час...
да чакам да се върнеш...

И ето автобуса, слизаш ти...
аз те чаках да се върнеш...
И ето вече си в ръцете ми... 
аз те чаках да се върнеш...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

nMz

Сякаш час , година , век ...
А тебе само миг те няма ...
И чувствам се безплътен , лек ...
Потънал в някаква измама ...
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Някаква измама е целият живот-
любов и приятелство няма.
Търсиш някъде брод,
но давиш се в болката голяма.

Arwen

Търсиш ме там, където отдавна ме няма.
Скиташ из изървени улици.
Оплиташ се пак в някаква измама.
Уморен до болка, криещ в себе си безумец,
крадеш по - малко от сърцето,
без да знаеш, че окрадения ще си ти...
И с писък някога ще литнеш към небето,
за опрощение на всичките си грешки...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...